МАЙско бебче в корема лудува, по свой начин с мама и тати общува - Тема 8

Привет мили дами,
Страшно ми хареса мнението на Мяуче, че с бебето се ражда и майка. Твърдо вярвам в това.
Колкото до секциото, искрено се надявам всичко да е наред с бебче, че да не ми се налага. Аз съм малко с лош късмет, що касае и малки хирургични намеси. Преди 3 години ме вкараха по спешност за животоспасяваща операция в най-добрата клиника. Голяма смешка- щяла съм да си замина от усложнение при най-проста овулация. А именно при откъсването на фоликула се е пръснал съседен кръвоносен съд, симптоми...никакви, до момента, в който корема става огромен и боли. Лапароскопски ( само с 3 дупки) изсмукват над 1 л. кръв....( едва успяват да запазят яйчниците ), но после как са ме шили не знам, наложи се втора операция, за да освободят едното място, защото бяха назашили много околна и дълбоко подлежаща тъкан.....резултат - 2 от местата са и до ден днешен безчувствени. А и лежах после 3 седмици....не можех да ставам и да лягам. Не знам лош късмет ли беше всичко, но си мисля това бяха 3 "дупки", ами рязан корем???
Миналия януари, от упоика за вадене на мъдреци ( 2 наведнъж) и съпровождащото натискане и блъскане....лявата долна страна на лицето ( половин устна, венец ) са напълно безчувствени...Уж няма размачкване и прекъсване на нерв...Прогнозата за всички такива проблеми с нервна проводимост е, че ако до 1 година не се възстанови, просто не се възстановява...
Е за това ме е страх и не искам дори и перидуална упойка

Здравейте, момичета  
Еее , Мони, супер   така ми се ходи на училище за бременни (ще рече човек, че ми е за първи път  ), но тук няма. Например за кърменето..нямах голям успех с предишните, а сега така ми се иска  
Елеонорка, сърби я петънцето. Ще пробвам с това на Мустела дето Мяуче го препоръча  

Таничка, да минава и това изследване и дано всичко да е окей   Може би и мен ме чака същото   Дано се стабилизират нещата, не искам вече тревоги...ама аз да ти кажа спрях да го мисля, поне докато дойде време за консултация  

Имам две нормални раждания. При първото не беше страх, защото нямах представа какво ме чака, при второто се страхувах, а сега изпитвам голям страх   Както е писала Мяуче, болките са несравними, но няма кой да я свърши вместо мен таз работа   и ако няма предпоставка за секцио не бих го избрала.

Как щях да забравя да се похваля, че днес ми пристигна количката  Повече от доволна съм  Прекрасна е, въобще не личи да е ползвана, мисля че от тези шест месеца които бяха писали са излезли 16 пъти на разходка. А чадърчето въобще не беше разопаковано от оригиналната опаковка...ама то в Ук слънцето нали е дефицит 

Здравейте, много бързо напредва новата тема 
Аз утре ще ходя на училище за мами, и след обед да покажа резултатите на док.
Беба е основно е в седалищно положение, много кофти ме рита долу, и все ми се пишка. Надявам се скоро да си си заеме правилната поза.
Каката онзи ден за пръв път ми зарази лаптопа с вируси. Имам го от 5-6 години, рядко се налага да се пипа нещо. Но така го беше наредила, че се стигна до преинсталация. Имам желание да я науча на правилна работа, но вероятно ще стане поне след 2 г., нека да се научи да чете първо.

Добро утро, бремелинки! Според мен коремът ми пак дръпна една идея по-напред 
Zori, аз и без това имам апетит, а твоите картинки са така ярки и съблазнителни хихи
Teya, развесели ме от сърце , ще тествам върху ММ ?
Бейли, честита придобивка 
Мяуче, ходя да ми набиват в канчето, че иначе хептен ще сме в небрано лозе хихи
Звездичка, дано всичко мине леко и безпроблемно
Victoriq, и аз искам вече в къщи...хем нямам търпение, хем ме е леко пъзе хихи от предстоящата промяна

Привет мами. Току що идвам от зъболекар. Всичко мина добре, нямаше нужда от упойки и т.н /имам способността сама да се вкарвам във филми /. Разминах се с една пломбичка. Много съм доволна. 
Да кажа и аз за секциото. Преди 9 години беше първото ми раждане. Бях твърдо за нормалното въпреки че съм с цайси. След 12 часа предизвикани контракции се наложи да ми направят секцио. Оказа се че съм имала някаква кост която не се отваряла. Според мен всичко стана насила и рано, можеха малко да ме поизчакат. Хем си и платих. Ама всичко приключи благополучно. Сега поне ще се размина с контракциите /надявам се/. Затова съм и в чуденка  - да платя ли или да не платя. Имам още малко време за разузнаване.
Пожелавам ви по-слънчев ден!

Хайде и аз да се запиша, че ви изпускам, пък съм си любопитка  

Добро утро (по скоро обед). Че да не изкушавам Каролка и monicat     (а и себе си   ) Ние сме ОК.
Да разкажа и аз за моето раждане (нормално). Вярно че беше 11 часа, но болките при мен бяха чисто менструални, което в моя случай означава досадни, а не болезнени. А самото бебе се роди за има няма 5 минути с 3 напъна след като ми спукаха водите. Имах всичко на всичко 3 външни шева накрая. Напъните (поне при мен) не бяха болезнени, усещането беше като при много лош запек. Лошото дойде после, наложи се да ме приспят за два часа, но след още два вече се разхождах по коридорите. На другия ден ми дадоха детето (не мия дадоха веднага заради упойката) и това беше.
Не мисля, че добрия полов живот зависи от това как си родил. При нас поне нямаше разлика. ЗА жалост нямах късмета да кърмя дълго и затова не мога нищо да кажа по този въпрос и другото с...а.
Надявам се този път да мога да кърмя, че това ми е голяма мъка и силно се надявам да не ми се налага секцио. Предпочитам си нормалното и то без епидорална, някак изпитвам ужас от игли   И както стана ясно при всеки един човек е различно, някой се възстановяват по-бързо други по-бавно. Моля се всичко да завърши по най-добрия начин за всички!
бейли дано малката се оправи по-бързо. И честита количка с удоволствие да си я ползвате 
Добре че моята ЖК мина преди епидемията   сега е чак на 12 февруари
eva_bor честита пломба  
Мами дайте идеи за манджи, че нещо въображението ми е забило, а домочадието не е по бързите закуски   

Здравейте , мамиии Поразшава се темата Надявам се, че сте здрави и се пазите от този грип. Аз упорито продължавам да ям чесън в промишлени количества всяка вечер, пу пу засега съм пушка
За раждането и друг път съм казвала, че съм за естественото, здравата жена, ако носи здраво дете  е най-добре да си роди както природата го е определила, дано аз съм от тези жени 
Миме, много те харесвам, да знаеш не само  защото повечето ти възгледи се припокриват с моите, ами и защото винаги си откровена  чета те подробно, ценен съветник си.

За кърменето да ви кажа , моята шефка ми подари на скоро ей тази книга: http://www.book.store.bg/p83934/kniga-za-kyrmeneto-hana-lotrop.html
Тя има две деца и второто благодарение на книгата и на Лалече лига е успяла да кърми детето без много много пречки. Та ако някой се заинтересува, да си знае

Здравейте момичета
Тъкмо преди малко се чух с моя доки и въпреки грипната епидемия се разбрахме да ми звънне утре и вероятно към обяд да отида. Горкия той - звучеше доста уморен- вчера като му звънях тъкмо влизаше в операция, сега чака 2 мами да родят... Утре като се видим мисля вече да повдигна и аз въпроса за раждането и най-вече да ме ориентира къде може да се случи това. Със сигурност едното място е Св. Лазар, но до колкото знам ходи и във Вита само за раждания също. Да каже къде , евентуално как, а и най вече какви пари..че и това си е важно. 
За анкетата аз съм гласувала за нормално раждане. Още преди много години така си реших - един ден като тръгна да раждам искам нормално с епидурална. Ама това си е моето желание...какво ще стане в крайна сметка - божа работа.
Имам много приятелки родили със секцио - едните казват, че нищо не ги е боляло, другите се оплакват и до сега..знам ли.  Според мен всичко си е до организъм. Преди 2 години ми правиха лапароскопия заради 7см. киста на яйчника и всички ми казваха, че много ще ме боли, няма да мога да ходя, че не знам си какво..абе бяха си ме наплашили.  То и аз постоянно разпитвах за подробност, че обичам да знам какво ме очаква и да съм подготвена. Ама в крайна сметка стана точно обратното - болеше ме само гърба от самото положение при операцията , и след това малко ме придърпваше единия шев. На следващия ден като дойде доки да ми махне конеца се оказа че всъщност ме е боляло само от конеца към който е бил прикачен дренажа. Вечерта като се прибрах дори сготвих и пуснах прахосмукачка. Изобщо не ме е боляло. На следващата вечер дори и на кръчма ходих- е, не съм танцувала, но се чувствах много добре. 
Днес най-накрая ми е дошла поръчката от Mothercare. Но ще я видя чак довечера като се прибере ММ от работа. Вчера пък систъра се прибра от Италия и ми донесе 2 страхотни дрешки от там. Направо не мога да им се нарадвам. Сега като замине съм и поръчала още да ми купи. 
zori87 това с идеите за манджи вече ми е много болна тема.  Аз всеки ден готвя и вече се чувствам тооолкова изчерпана от към идеи, че няма до къде. А и ММ не ми помага с насоки..та вече и аз не знам. Днес мисля да пълня чушки , вчера направих баничка и пилешка супа. 
Лек ден от мен   

Здравейте май-чета  
И аз да ви питам нещо. Подготвяте ли гърдите си за кърмене, нещо дали ви е препоръчвал АГ-то, че мойте зърна отсега са много чувствителни и ме болят   Малката ч кърмех 19 месеца, но първия месец беше един ад, с тези болки, темперетура...   сега ме е страх и при второто да не е същото, защото отсега ме болят  

Фифи, книгата е хубава. Аз доста късно я прочетох, но ме накара да се почувствам много комфортно.

Фибс, предлагам цитат от една статия, с която в основни линии съм съгласна (с цитирана част пък напълно).

„Гърдите нямат нужда от специална подготовка, за да кърмите успешно. Нито носенето на специални сутиени, нито обливането със студена вода или обтриването с груба кърпа имат влияние върху успешното кърмене. Напротив, подобни процедури могат да предизвикат допълнителни неприятности по време на бременността и кърменето. Носенето на сутиен решава козметични и естетични задачи, но не влияе за образуването на коластра и последващата я кърма.

Много често могат да се чуят съвети да се обтриват гърдите с груба кърпа. На практика, тази процедура води до раздразване на кожата на зърната и образуване на цепнатини още до започване на кърменето. Освен това, стимулира образуването на окситоцин, който предизвиква контракции на матката. И ако по време на кърменето тези контракции позволяват на матката да се възстанови, то по време на бременност не могат да се нарекат полезни. Те повишават тонуса на матката и могат да предизвикат аборт.”

Eто я и цялата статия

При теб проблемите предполагам са били поради неправилно засукване - често се случва, даже повечето майки се отказват заради такъв сорт проблеми. Евала, че ти не си.

И аз така знам, въпреки скромния ми опит. И друго което се получи при мен - много е важно майката да е спокойна. Моята кърма спря заради притеснения и тревоги. Както бях като млекодайна крава така за една вечер спря от раз. За това спокойствие 

Зори, а ти как разбра, че ти е спряла кърмата?

Не се заяждам, ама кърмата не спира от стрес, камо ли пък изведнъж. Аз на какъв стрес съм била подложена денонощно, но кърмата ми не спря. Ами нали и хората по време на война и какви ли не бедствия трябва да могат да хранят бебетата си. Как щеше става това, ако кърмата спираше ей тъй, от раз?

Лактацията е на принципа на търсенето и предлагането. Иначе казано, бебето суче, тялото произвежда. Бебето суче повече, тялото произвежда повече. Кърмата винаги спира постепенно, когато бебето намали или спре сученето си.

Има и т.нар. кризи на растежа, когато дотук заявеното количество кърма не е достатъчно и бебето започва да суче по-интензивно, за да даде заявка за по-високо производство. Да не би засиленото желание на бебето да суче, да те е навело на мисълта, че кърмата ти е спряла?

Най-вече питам, защото много майки се притесняват, че нищо не могат да изцедят, че не виждат как и колко суче бебето, че уж не гълта, и когато вече и някоя умна глава (която може да бъде и педиатър) отсече, ти сигурно нямаш кърма, решават, че край - те са до тук. Не може така да се отсъди от днес за утре.

Дори при момичета с хормонални проблеми, пречещи на производството на пролактин, а от там и на кърма (2% от случаите) и при тези, които искат да си спрат кърмата, тя месеци наред не спира, ами си капе, ли капе, ли капе.

Ако ти се стори сега, че ти е спряла кърмата (от раз), или някой ти го каже (защото има и такива умни глави, включително и педиатри), сподели тук, аз ще те убедя, че не е.

Ако се бяхме срещнали преди, щеше да си продължиш да кърмиш (стига да искаш, де, то насила тая работа не става). Сега ще успееш, ако наистина искаш, аз ще ти помогна, но си трябва и твърда убеденост и упоритост. Не казвам, че е лесно.

Мяуче благодаря ти за съвета и аз го чех това, но бях срещала из нета че някои АГ-та дават мехлемчета гармастан за подготовка затова исках да ви питам, че ме е страх 1 месец беше ужас тя малката плаче направо смучеше мляко с кръв, аз плаках като я кърмех беше кошмар, то си минава ама сега като се сетя и като ме болят зърната още от сега
Между прочем и аз съм на твойто мнение че кърмата от раз не спира, първия месец малката беше качила само 300 гр. и личния беше казала че кърмата ми е била малко и да мина на готова, но аз си знаех, че не ми е малко просто от раните и от не отворени канали ли как се казва млякото не е изтичало както трябва, то и затова получих бучки на гърдата (мастит ли се нарича как ) но с много упоритост успях и не послушах личния. Дори до 5 месец се изцеждах малката свикна с шише и не искаше от гърдата  и всеки ден я слагах пак за да захване и най-накрая в 5 месец почнахме да се кърмим вече и така 19 месеца. Дори личния ми беше казал да спирам да я кърмя след 6 месец и след 1 година, че нямало нищо полезно в кърмата вече за нея, но аз не смятах така и си продължих и не я послушах

Мяуче след неистов рев на детенце с педиатъра направихме пробно хранене и се оказа, че бебчо не поглъща нищо и само си дърпа (не говоря за цедене). Така първия път, след 30-40 минути пак пробвахме пак същата история, после и 3-ти път но се повтори същото. Та той заключи, че папо няма при което ме поразпита как протича деня и като цяло ежедневието ни и заключи, че причината е в силния стрес който съм изживяла. А иначе и аз и той сме на мнение, че по-добро от кърмата няма за едно бебе, и той като мен никак не харесва АМ, но се наложи от 40-тия ден нататък да се храним с него.
А аз силно се надявам този път да кърмя. Кръстницата на Аня кърми вече втора година и ако знаете как и завиждам. И да знам, че не е лесно, но съм готова на всичко само да не се повтори случката. Изпитвам ужас само при мисълта, че ситуацията може да се повтори!
И да знам, че не се заяждаш и винаги е полезно да почерпиш опит от по-опитни от теб. Както се казва не питай старило питай патило.