Идва 14 февруари - любими стихотворения за любовта

Не ме обичай - Марияна Трандева

Не ме обичай с думи, а с очи,
с върха на малкото си пръстче.
Без ласка - стаята така горчи,
а утрото край мен тъга разпръсква.

По навик никога не ме обичай!
За всеки жест не искам да те моля!
Дори Луната като стане безразлична
посреща я прозореца затворен.

По подразбиране не ме обичай също
и сигурност не искам да усещам!
Знай, винаги при теб ще се завръщам,
ако душата ти на прага ме посреща!

Не ме обичай скрито, а стани!
Ела без свян и ме целувай лудо!
Накарай даже гордите звезди
да ми завидят за това, че в мен си влюбен!


Другар
Надежда Захариева

Не искам да ти бъда божество,
че божествата лесно се разлюбват.
Не се усеща как, кога, какво,
но нещо непременно ги погубва.

И най-голямата любов, прости,
за тебе не желая да съм също.
Умира тя, и без да искаш ти,
в удобния затвор на всяка къща.

Аз искам само с искрени очи
с теб да делим и хляба, и леглото.
И колкото и смешно да звучи,
аз искам твой другар да съм в живота.

Че лесно своя Бог човек мени.
Че новата любов е най-голяма.
А със другаря в трудните ни дни
смъртта едничка ни разделя само.


Няма мост над реката за двама ни,
няма шепот на дъжд и листа.
Няма нищо, когато телата ни,
се докосват и търсят в нощта!
Има място за теб във сърцето ми!
Потърси го, ела, остани!
Ако сълзи блестят по лицето ми,
просто плача... Защото си ти!
Ще забравя, какво съм си казала,
че обичам ли, после боли...
и след болката как съм изрязвала
всяко късче, което кърви!
Колко малко ни трябва да бъдеме
по-различни, да нямаме страх!
Уморен ли си? Аз съм... от скитане!
Вече знам! Любовта не е грях!
Не гони ме... аз, нека остана,
направи ме щастлива жена!
Не мисли, че във теб ще оставя
парченце лед, а не топлина!
Просто нека сега да опитаме,
само двама, без капка вина,
двата пътя в едно да преплитаме...!
Аз съм твоя, ти - моя съдба!

Едно е неоспоримо.
Философия на любовта

Пърси Биш Шели

Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши
Душите на нещата се привличат —
        защо не нашите души?
 
Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
        ако не ме целуваш ти?
 
1820

Разпятие

Щастливо двата пътя си вървяха,
опасваха света околовръст...
Но се пресякоха. А се не сляха.
И ме разпънаха на кръст -
 
за да вървя към теб като обречен
и да усещам всеки божи ден,
че си при мен, когато си далече,
и че съм сам, когато си при мен

Найден Вълчев

Има такава тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=459976.0

Той ме обича, да знаете.
Не че съм нещо особено.
Но ме сънува. И ме мечтае.
Точно каквато съм – безподобие.
...
Той ме обича. Наистински.
И ми помага да дишам.
В нощите измисля ми приказки,
а през деня ми ги пише.
После се сбъдваме – двамата.
Не че е нещо нечувано.
Просто му кацнах на рамото
и започнах да съществувам.
А пък той ме обича. И толкова.
Повече даже – не искам.
Вече не вярвам във болката.
Той ме рисува усмихната...
И ме обича. В безкрайности.
Даже до необятност.
Много прилича на щастие...
Само, че – безвъзвратно.
 
Мира Дойчинова - irini

Променям се с годините.Нормално е.
На кротост и търпение залагам.
Вратата не отварям на нахалници.
Не влизам в спорове.Не ми приляга.
Променям се.Но не, че остарявам.
И не, че нещо много ми тежи.
Напротив, Пепеляшка си оставам,
особено във твоите очи..
Годините към мен са милостиви,
тъй както милостива бях към тях.
Раздавам време.Много съм щастлива,
че точно като себе си живях:
една и съща – вечната променлива,
превърнала мечтите си в съдба…
Бях лудост до небето ти навремето.
Сега съм радост, вяра, тишина…
Променям се.Нали е неизбежно.
И казват, че това е мъдростта.
Уроците си уча само с нежност.
И после ги разказвам на света…
За глупости въобще не съжалявам.
А грешките са минали по ред.
Променям се.И по-красива ставам!
Особено, огледам ли се в теб.