Ритик Рошан - гръцкият бог на Боливуд

Ако има силата и уменията на своя супер герой Криш, може и да успява
с личнитe доставки.  

"АЗ поемам върху себе си отговорността за всичко, което се случва в моя живот, вместо да обвинявам хора и обстоятелства".
" АЗ разбрах, че всичко зависи от мен!"
Да, нещата се случват така, че вероятността за добро бъдеще, изглежда невъзможно, но АЗ разбирам, че не трябва да се отказвам!
Осъзнайте възможностите си! Накарайте се да повярвате, че можете!  Старайте се към това с цялата си енергия. Днес моята слабост, става моята най-голяма сила.  Когато погледна на това, като на цяла картина, виждам смисъла. Никой не го вълнува какво става във вашия живот. Длъжни сте да преодолявате проблемите от миналото! Защото дори и да ме чака нещо ужасно напред (във времето), АЗ съм длъжен да продължа, и в това е значението на моята марка (HRX) – "Вие сте способни да постигнете един по-добър живот, вие сте длъжни да направите това заради САМИТЕ СЕБЕ СИ" - казва Ритик
 

Във всичко което казва/говори, прозира ето тази негова "философия".

И само като Криш без доставка да дойде, няма да го изгоним


Кали, той казва, че много се е учил от книгите. Трябва да го питаме какви заглавия е чел, че така силно е повярвал в успеха си, защото не е приел нищо друго в живота си, освен самия успех! 
На мен и друго ми направи впечатление - философията на баща му - той казва "Аз не страдах от егото си, знаех че в нещо ще успея!"

Пит, според мен, най-голямата "прочетена книга", е това, което се е случвало в неговия живот и на хората около него.
Вчера като прочетох преведеното от теб, за сестра му..., е няма как да не се замислиш, да не си изградиш философия за живота и не дадеш приоритет на по-значимите неща.

Ето още нещо, което много ми хареса:

"Понякога в най-неочаквани моменти започвах да се смея. И до сега се смея, когато нещата станат много лоши. Тогава разбирам, че нещата могат да станат много по-добри, защото по-лоши няма как да бъдат. Човек никога не се чувства на 100% щастлив. Опитвам се да гледам и на успеха, и на разочарованията си някак отстрани".

Да, това за сестра му е достойно за възхищение! Това го казвам, защото съм преживяла случка с мой близък и за нещастие много станаха хората, на които им се е случвало..., но не са се справили. Наистина, човек най-много може да се учи от хората около себе си, които дават нагледен пример и вдъхновяват.
А и когато те завихри живота и те връхлитат случки една след друга, си длъжен да се справяш. Той е надживял себе си като малък с проблемите си, пък и не само като малък, по-горе казва, че и в колежа са му се подигравали за палеца... А какво направи, превърна го в запазена марка. Превърна недостатъка си в предимство. Няма да забравя, когато неговата фенка, на срещата го целуна по палеца и каза, че много го обича. Много беше трогателно.
Той познава и дъното и върха. Но е достоен, че от върха не е забравил за дъното и всички, които са му помогнали и му помагат.
Мисля, че характера и силата на духа му имат общо и с факта, че е индиец. Аз много слабо познавам тази философия за съжаление. Казват, че индийците, нищо че са много бедни, са едни от най-щастливите хора на света.

..."Аз съм живия пример за това. Без отрицателното, няма как да възникне нещо положително. Ако имате някакви недостатъци, то това е вашият подарък, вашето презареждане. В един прекрасен ден това ще стане вятърът в крилата ви, кой ще ви помогне да летите"

Явно чувства за свое задължение да окуражава хора с недостатъци, знаейки колко сломени/подтиснати са психически.

(по този повод намерих едно интервю, ще го постна по-късно)

Неизказани думи...

13.06.2013

Колко пъти сте се надсмивали на ваш съученик, който заича? Колко пъти не сте му давали за завърши изречението си, показвайки вашето нетърпение? И когато той иска да изрази своя гняв, вие му казвате да млъкне, защото момче, което не може за завърши фразата си/мисълта си, няма право да спори. Вие навярно сте се чуствал победител, защото момчето е гледало безпомощно на вас, не е ли така?

Едва ли някой от нас не познава хора, които заичат. И често се надсмиваме над тях, зада покажем "доброто си чуство за хумор". Питали ли сме се някога, какво чувство на хумор е това, да се надсмиваме над недостатък?

Заекването, по принцип е повече психологически, от колкото физически проблем, и когато хората издевателстват над човека, който заича, и му се подиграват/дразнят заради това, това още повече усилва проблема. Малко повече внимание/уважение от връстниците ще помогне със справянето с дефекта, на по-късен етап (когато станат възрастни).

Хора се излекуват от заичането, но това включва упражнения и голяма решителност...  
В индийската киноиндустрия има един такъв пример.
Момче, при което на 6-годишна възраст се появява заекване, преодолява го и става еталон за съвършенство.
Той се казва Ритик Рошан.

Едно момче, което обичаше да се крие

Ритик, до преди да навърши шест години, както всички други деца, бил разговорлив, игрив и много палав. Той бил много общителен, активен и обичал да лидерства в момчешката групичка, с която той играел. Но за него всичко се променило, когато навършил шест години. Той започнал да заича. За него настъпил толкова сложен период, че Ритик започнал да пропуска училище. Имало е случаи когато сам се наранява (физически), за да пропусне устен изпит.

Болшинството от съучениците му, които знаят за болеста/проблема му, не преставали да го дразнят. Аз поговорих с един от неговия клас, който си призна, че е дразнил Ритик, "за забавление", когато са учили заедно в Момбай в Scottish School. Не знаейки, че разговаря с журналист, той си призна, че дори и днес се измъчва от чувство на вина.

"Имаше един случай, за който си спомням, всеки път, когато видя Ритик на екрана. Ние учихме в шести клас. Той седеше на последния чин и нещо пишеше. Аз отидох при него, с една цел, да го подразня. С мен бяха още две момчета, които искаха да наблюдават "развлечението". Попитах го, какво драска така бързо в тетрадката си, той ми отговори, че си приключва  домашното, защото не е имал време, да го завърши в къщи. Той не знаеше, че аз бях отишъл, за да се подразня с него, когато каза първото изречение. Аз започнах да се му се смея, имитирайки го, как той говори, и момчетата зад мен правеха същото - издевателстваха над него. Ритик ме погледна с явна неприязън. Той просто искаше да го оставя на мира. Той започна да заича в следващата фраза. Ние така яко се посмяхме в този ден, и аз се чувствах като герой!" - каза момчето, добавяйки, че съдбата (считайте - Господ) е отредил така, че неговата собствена дъщеря да има същите проблеми с говора и сега тя ходи на лечение. Всеки път, когато види страданието на своето дете, той си спомня, как се е подигравал на своя съученик.
"Бог ми даде урок. Ако някога се срещна с Ритик, бих искал да му се извиня. Но не знам, дали ще получа тази възможност или не. Аз си спомням Ритик и това, как го дразнех в училище, винаги когато дъщеря ми плаче в стаята си преди устен изпит. Моята дъщеря фъфли, и децата и се смеят пред очите ми. Виждам болката в очите на дъщеря ми. Да се надсмиваш на това, както казва тя - не е смешно. Това я кара да плаче" - казва той.

В ТВ-шоу, Ритик си призна, че цялото му детство е било разрушено заради това заичане. "Всичко е наред, докато не започнете да говорите. Само докато започнете да говорите, вие спирате/засичате, и не знаете защо? Намирате се в пълен шок. Сърцето ви бие учестено, вие не разбирате хората, които ви гледат. Това може да се сравни с ада" - разказва Ритик.

В това предаване Ритик призна още, че всички приятели са се надсмивали над него. "За съжаление,  това е един от тези проблеми, които предизвиква желание за смях. Особено сред децата. Вие не може да ги вините. В крайна сметка те смятат, че това изглежда смешно! Така че детството на човек, страдащ от подобен проблем - това е същински ад. От момента в който се събудите сутрин до вечерта, вие се страхувате, защото ви се налага да преживеете целия ден, през който се налага да говорите и трябва да минете през всичките тези малки моменти от ада" - спомня си той.

Часове упражнения по речева терапия

Рано сутрин Ритик ходел на плажа в Джуху и с часове правел упражнения по речева терапия. По време на ученето си в колежа (Sydenham Collegе, Мумбаи),  Ритик не се притеснявал, за това, че хората го гледат, когато заича. Той твърдо беше решил да става актьор. В това време беше,  смешно/интересно да представиш младеж, който силно заича  по време на разговор, произнасящ емоционални диалози на големия екран. Но Ритик така или иначе реши да се избави от този проблем. Появи се логопед, който му даде вяра, не мога да си спомня името му" - казва близък приятел на Ритик.

Когато започнал да се снима в «Kaho Naa Pyar Hai», Ритик все още не е преодолял напълно заичането, но година, след година, то ставало все по-незабележимо.

Ето първото публично изявление на Ритик на Filmfare Awards.
Погледнете гордото лице на майка му, когато слуша, как синът и говори на публиката. Това е свидетелство за това, как упоритият труд и силната воля могат да ви доведат до победа.

Тези, които заичате или фъфлите, помнете, когато ваши приятели ви се смеят, това трябва да ви направи още по-решителни в стремежа си да преодолеете трудностите.

Статия  на боливудския журналист Soumyadipta Banerjee



Това видео ме разплака!   (отначало говори притеснително и бавно, после става по-уверен).  

Ето какво казва това прекрасно младо момче
Добър вечер! Аз се чувствам много добре тук между колегите си и ветераните, както и измежду по-младите актьори и особено новодошлите, и в частност, дами и господа, някой който добре познаваме. Само преди няколко седмици мегазвезда се роди. Едновременно с феноменалния си дебют, този млад човек също трябваше да се справи с шокираща и ужасна криза – един от неговото семейство трябваше да покаже силата на духа си …
Говоря не за кой да е, а за Ритик Рошан, който искам да поканя на сцената да каже няколко думи.
–Благодаря. Добър вечер, дами и господа. Както всички знаете в последните няколко седмици семейството ми мина през много. Ние посрещнахме радост, щастие, успех… страх, тъга, скръб само в рамките на няколко дни. Баща ми, който винаги е вярвал че върши добра работа, беше неотдавна атакуван от неизвестен извършител. В този ден аз не можах да не се чувствам много сам. Бях загубил вярата си в хората и доброто на света и не виждах никакъв смисъл в усърдната работа, в която влагахме усилия. Въобще за мен всички загуби смисъл, аз исках да се откажа още преди всичко да е започнало за мен. Но нещо промени всичко това. Нещо помени начина ми на мислене. Този ден в болницата, когато вие дойдохте, когато видях всички ваши лица, по ваш специален начин ме накарахте да разбера, че аз не съм сам и че не бива никога да се чувствам сам повече. Накарахте ме да се чувствам като част от нещо. Част от нещо голямо и силно. И това ме кара да се чувствам толкова горд днес, че съм част от тази филмова индустрия. И аз приемам тази възможност и този подиум да благодаря на всички ви за всепоглъщащата любов и подкрепа, които ни дадохте, за всички молитви, които отправихте за нас, когато най-много имахме нужда и за утвърждаване на вярата ми в доброто и трудолюбието. И трябва да ви кажа, че татко и излекуван и е между нас тази вечер и нещо повече, той започна да работи по следващия си проект. И на всичко отгоре ми даде да разбере, че и аз ще участвам в него, така че това е моята причина да се радвам отново и да празнувам, за което съм и тук горе тази вечер. И за да ви кажа на вас, че няма значение колко пъти някои хора ще се опитват да ни принизят. Ние винаги ще се изправяме. Моето трудолюбие само ще расте и ще е по-силно, защото ние вярваме в едно нещо и в една мисъл, че „Шоуто трябва да продължи!” Без значение какво се случва. Шоуто трябва да продължи, така че да се включим в него!





Kali, благодаря за вдъхновението!  
А това парче от 2000 година е хит и до днес, има го в диджей ремиксове в какви ли не варианти.  

http://www.youtube.com/watch?v=JUE_WSxGous
http://www.youtube.com/watch?v=gf3AJ_2gPZA
http://www.youtube.com/watch?v=txfi11vFu3I
http://www.youtube.com/watch?v=FUfVhAfFbdk

И супер ме изкефи как са хванали реакциите на семейството му! И на Шахрук Хан ( наистина изглежда особено объркан от детронирането си  ) и на Айшваря (сигурно си мечтае да врътне 4-5 филма с момъка). Всички са толкова млади - било е преди 14 години.

Както казва Джоди:  Обичам го безусловно!!!

Ама как няма за седмици да стане любимец на публиката.
Толкова красив млад мъж. Направо си се откроява из между другите индийци.

А танца е върхът. Това направо му е запазена марка.
Частичка от нещо изиграва, но го играе от сърце.

Пит, благодаря за превода.
Наистина е прекрасен.
Сега знаейки какво му ковства да застане пред такава аудитория (а залате е много голяма) и да говори... Възхищавам му се на упоритостта. Гордея се с него.
За майка му - не знам.

Фейсбук - тази сутрин 08,30 часа

There is always time for a quick work out. Make time for yourself to take care of yourself. Who is with me?

Ми той толкова много се раздава! Всеки, който има очи ще види и който има уши ще чуе трепета и искреността му. И му харесва. На него определено му харесва да си върши работата и си личи от 100 км.  
А майка му и татко му си се разплакаха милите, пък ако нямаше камера, не знам!


Днес ще се постарая да ви преведа ей това интервю
Светът на Ритик Рошан, който не познаваме.
http://thefilmstreetjournal.com/generalarticle.aspx?id=94http:// … rticle.aspx?id=94

Винаги има време за кратка тренировка. Намирайте време за себе си, грижете се за себе си. Кой е с мен?

Аз,  аз!!!  

http://www.hrxbrand.com/social/

Денят започва прекрасно!  

Ами той какъвто  е самарянин, може и това да направи.

СВЕТЪТ НА РИТИК РОШАН КАКЪВТО НИКОЙ ДРУГ НЕ ГО ПОЗНАВА
    
Нека застанем на страни от театралния грим и другите му колеги актьори и да се запознаем с човека зад бицепсите и непричлично добрия външен вид.
След като Ритик навърши 38 на 10ти януари (статия отпреди цели две години), седем човека, които го познават лично по седем различни начина ни разкриват неговата личност, каквато никой друг не познава.

„Той искаше да бъде астронавт!” -  казва мама Pinky Roshan

Майка и син винаги са имали взаимни  адмирации. Атрактивната Пинки винаги е била най-близкия му доверен човек. Може би тя е единствената, която го е виждала беззащитен и познава частички от него, за които никой друг няма дори и най-малка представа. Пинки споделя два бисера, както тя се изразява:
„Дугу беше дете на около 6 или 7 години и беше очарован от галактиките. Той седеше до мен и говореше за звездите, планетите, вселената, космическите кораби. Искаше да бъде астронавт и да кръстосва космоса. Не е ли странно, че по късно той направи филм като Koi...Mil Gaya, за космически кораби?“
„Спомням си също когато навърши 21, тогава му подарихме кола като подарък. Бяхме я осветили на Shirdi и му я дадохме, но той отказа да вземе дори ключовете от нас. „Каза: Аз не съм спечелил това и не го служавам.“ Той винаги е искал да заслужи онова, което получава. Месеци не докосна колата. Трябваше буквално насила да го накараме да я използва, защото беше купена специално за него!“

“Дугу беше голям побойник!” –  казва сестра му Sunaina Roshan
    
Тя е по-голяма от него, но заедно с Ритик споделяла същата любов към ступванията, каквито имат близките братя и сестри. Мама Пинки си спомня, че той обичал да поступва сестра си, да чупи вещите й, а тя да разлива млечен шейк по него, и започва да се чуди дали въобще са били нормални. С изобилие от взаимни шляпания с ластици и боричкания, миролюбивата публична фигура не била точно брата, с който Сунайна израстнала, разкрива майката.
„Той беше голям хулиган. Като дете ме изнудваше и ми казваше“ Ако не направиш това за мен, ще кажа на мама.“ Говорех си с момчета по телефона и знаех, че нашите ще ме убият ако разберат. Така че, ако Дугу разбереше, че говоря с момче, започваше да ме тормози и да ми казва „Дай ми тази химикалка“ или каквото искаше в момента“, иначе ще ида и ще кажа на мама, че говориш с момче!“ Той постоянно правеше това с мен. Беше ми намерил цаката и знаеше как да го използва.“
“Днес не познавам никой друг да работи така усърдно, както той го прави. Когато гърбът му отново се обаждаше наскоро, го гледах как със седмици се бореше с болката само и само да може да се снима в Agneepath и за да не страдат продуцентите. Той беше с такива жестоки болки, но геройски се бори с тях, наравно с Крис, неговия треньор.”

“Ритик не се възползва от отстъпката ми!” – казва известния фотограф Dabboo Ratnani
    
Знаехте ли, че най-първото портфолио на Ритик е било заснето от известния фотограф Дабу Ратнани и че младия добре изглеждащ младеж преди да застане пред камерата,
си нямал и представа че всъщност ще стане актьор. Серията снимки, която Дабу направил била решаваща да промени решението на Ракеш Рошан да върне сина си като актьор.
И актьора и фотографа изминали дълъг път докато снимали първите снимки и ето какво Дабу разкрива за един от любимите си знаменити клиенти:
„Когато снимах портфолиото на Ритик, той не беше сигурен дали ще става актьор или ще работи като асистент на баща си и ще бъде режисьор.“
Аз също бях относително нов  фотограф, започващ кариерата си и когато той за пръв път се срещна с мен, не ми каза че е син на Ракеш Рошан. Аз бях по старши от него в училище Bombay Scottish и той ми го спомена. След първата среща му казах да дойде следващия път с някакви по-така дрехи и той дойде с какъвто костюм имаше. Това не беше достатъчно за портфолиото и си спомням, че му заех дрехи от снимките на някои приятели.   
“Точно преди началото на снимките ми каза, че е син на Ракеш Рошан и спомена, че баща му не иска той д прави портфолио. Също така ми каза, че е може да ми плати за снимките. Казах му каква ми е пазарната цена, но му направих 50% отстъпка и му казах да ми плати тази Х сума когато и да е.“   
“Направихме снимките и той не ми донесе парите. Бях забравил, но бях абсолютно убеден, че ще ми ги донесе някой ден. Междувременно башата на Ритик много беше харесал снимките и беше решил да прави филм с него. Много месеци след това се прибирах у дома и намерих пакет, който ме чакаше. Ритик ми беше изпратил пълната сума. Дори не се беше възползвал от отстъпката, която му бях направил!   
“Така, че той е много честен играч и има слонска памет. Той беше запомнил всичко от онзи ден с портфолиото и разправяше на всички за него, даже наскоро пак го направи в шоуто на Preity Zinta по телевизията!”   


“Той е най-бързият ядящ човек, когото познавам!” - казва чичо Rajesh Roshan
    
Раджеш Рошан, който украсява всички филми на Ракеш Рошан с първокласните си разбивачи на класации, живее отдавна в сплотеното семейство от много години с майка си Ира Рошан и семейството на брат му. Ето защо Ритик е израстнал толкова близо до музикалния си чичо. Гледайки Ритик сега, не бихте повярвали онова което разкрива за племенника си чичо му:

“Сега след като не живеем заедно, нашите срещи не са толкоа чести. Но, когато всички бяхме заедно в къщата на брат ми в Juhu нещото което никога няма да забравя е колко бързо можеше да яде Ритик. Ако някога има състезание по надяждане, не се захващайте с Ритик кто опонент, защото определено ще загубите!“
“Не го правехме в столовата, а в моята стая, къдете Ритик и аз седяхме по турски и започвахме състезанието по надяждане. Понеже той беше толкова бърз, на мене ми даваше преднина даизям половината от това, което беше в моята чиния и после щеше да почне Ритик. И преди да се усетех, той си беше омел чинията. И да, не бяха малки следобедни закуски, а цели блюда, които той унищожаваше толкова бързо, че не можех да си представя че може да мърда толкова бързо. Ритик е безспорно най-бързия ядящ човек, който съм виждал през живота си!”

 

следва ...