Техника за емоционална свобода (ТЕС, EFT) - тема 3

Ася, радвам се, че съм те навяла на полезни мисли. Храносмилането се счита за втори мозък и очевидно стои в дъното на доста проблеми. И също така се засяга най-лесно. Струва ми се полезно да прикачвам ключови думи към нещата, за които мисля. При непоносимостите може да е съпротива, неприемане, изнеженост. Но не знам как да работя с ТЕС по този начин.
Изобщо за мен е по-лесно да намирам метафизичния смисъл на нещата.И инстинктивно започвам да генерализирам, а не да работя със случки - последните ми се струвам много маловажни. Работя по въпроса, де. Ето сега си записах една.

Аз щом съм по метафизиката и абстракцията, но не ползвам ТЕС. Трудно ми е да обясня, но като “осветя” случките, като ги доведа до абстракция и успявам да направя рестарт. Но се получава автоматично.

Успех и пак пиши докъде си и какво постигаш с ТЕС!

Дари благодаря ти отново.
Мисля, че нещо се обърках принципно. Знам как да работя с физически симптоми и силни емоции, но не съм сигурна как да процедирам с истински важните неща. Опитвам се да влагам мой прочит на метода, а не съм сигурна че е правилно. Т.е. винаги ме влече към генерализиране, а не да работя с конкретни случки. Ето това видео, което ти сподели, е точно начина, по който ми идва отвътре да работя.
В онзи случай с приятелката, която не ме слуша, когато говори с мен, изобщо не е важна тази конкретна случка, а мислите и емоциите, които отключва. Тук бих работила не с "Пенка не ме слуша и ме използва като кошче за душевни отпадъци", а с "Какво ли е сбъркано в мен и как се представям пред хората, че те да не желаят да ме слушат, а само ме използват." Т.е. в мен има някаква част, която вярва, че е малоценна и незаслужаваща уважение. Казвам част и то в подсъзнанието, защото аз съзнателно съм напълно наясно за всичките си положителни качества (скромността е едно от тях ).
Та се чудя дали ТЕС е подходяща? Нали проблемът се изкарва на светло, дистанцираме се от него, после го потупваме и накрая му бием шута.
Проблемът ми е, че не мога да работя винаги със случки. Ето този случай с Пенка ми задейства вярване, че съм малоценна, има емоции и се работи по стандартния за ТЕС начин. След това мога връщайки се назад, да намеря примери за същото вярване. Но няма да бъде свързано със случка, а с цялостна ситуация. Например, Пенчо ме е предал. Никаква конкретна случка не ми излиза в съзнанието, а самият факт, че човек, на когото съм вярвала и съм подкрепяла, ме е предал. Емоцията е от предателството, но нямам емоционално заредена случка.
Та се чудя, ако работя с
"Въпреки, че Пенчо ме предаде и този факт ме кара да се чувствам малоценна, аз напълно и ...., и избирам да вярвам, че съм стойностен човек." Това е набързо нахвърляна настройка, мога да измисля разни варианти. Тук мога да вкарам емоцията, че се чувствам тъжна от постъпката на Пенчо, и "майната му на Пенчо". 
Напомнящи фрази:
тъжно ми е, че Пенчо постъпи така;
чувствам се малоценна;
майната му на Пенчо"

Мислите ли, че това е легитимна ТЕС практика или да си потърся друг метод?

Облак, и аз съм като теб, да не говорим, че аз трудно си “виждам” и емоциите.
От известно време правя всичко писмено и виждам, че определени случки се повтарят и стават все по-натоварващи.
Началото е все в детството.

Та аз пиша всичко, виждам кои случки влизат в една и съща рубрика, търся първопричината и работя по нея.

За мен никоя практика не е легитимна, ако се спреш до “майната му на Пенчо”, защото ти не работиш по първопричината, а замиташ твоите емоции под килима.

В случая с приятелката, дето те ползва за емоционално кошче, аз съм на фаза при подобни ситуации да си мисля, че имам прекалено високи очаквания.
Т.е ти очакваш И тя да те изслушва и да прави същото, което правиш за нея.
Като започне да ти се оплаква, спомни си за това и просто дипломатично насочи разговора в друга посока. Ако ти е приятелка, ще се усети, ако те използва - ще спре да ти се обажда.

Ася, и аз го мога това с търсенето и намирането на модели. Би трябвало това изкарване на светло да ги обезсили, но очевидно не се получава. Сигурно и при тебе е така, след като казваш, че продължават да се повтарят.
Предполагам, че всичко се корени в детството, но аз мисля, че там само е засято семенцето, а после животът ни ни предоставя подходяща почва, за да може това семенце да порасне като бурен в иначе добре поддържаната ни градинка. Поне при мен така се е получило.
Иначе аз съм намерила тази важна причина. При условие, че може да има някакви тайни травми за които аз не знам и те могат да ми обръщат каручката. Чела съм за случаи с травми от рода "Мама не ми купи кукла, защото не си изядох вечерята когато бях на 5 годинки" и това съсипало живота на жената, защото тя се почувствала необичана от майка си. Възможно е, ако тя го е преживяла драматично, това го разбирам.
Та моята драма е, че съм била чакано 3-4 години дете, и съм била буквално и преносно носена на ръце. Проходила съм на 8 месеца, което показва едно изключително добро развитие. И после на 2.5 години се ражда брат ми и почива бабата, която се е грижила за мен. Аз естествено нищо не помня, няма емоции за това, чисто осъзнаване с разума. Оттова са се родили много личностни и поведенчески модели, които са ме направили това, което съм. Мога да изкарам травматични за едно дете случки как съм се притеснявала да не се проваля в училище, а и по натам в живота. Станала съм амбициозна, постигнала съм доста - не виждам как мога да работя с това, след като го оценям като положително, а и нямам емоции.

Последно реших да намаля темпото, да започна отново да чета основите. Има нов мануал в emofree.com. Ще го прочета, ще потърся някакви примери за работа при липса на свързани с проблемите емоции. Може би ще направя В мир със себе си процедурата, макар че и тя е със случки. Междувременно ще си работя с настоящи физически симптоми и емоционални случки, и изобщо вси1ко за което се сетя. Но без големи очаквания, защото тръгването с голямата кошница винаги ми е правило лоша шега.

И аз съм със същия проблем, макар на мен проблемът ми да не е, че съм амбициозна 🤣
Обаче и аз не ги “виждам” тези емоции.
Сега си намерих азбучен списък с емоции и там търся 🤣, обаче се оказа, че и това не помага.

Съвсем легитимна ТЕС практика си е. Така че действай.

Пример за случка - момента, в който осъзнаваш предателството, за което говориш.   Обаче ТЕС има един малък недостатък - трудно се работи със случки, за които нямаме емоционална реакция в момента. Добрата новина е, че за целта имаме Пренареждане на Матрицата, която надгражда ТЕС.

Има поне три книги на български език за ПМ - Пренареждане на матрицата с ТЕС, Промени вярванията си, промени живота си и Излекувай раждането си, излекувай живота си.

Не е лошо когато забие човек, да поработи със специалист, за да излезе от блатцето и да получи насоки как да продължи самостоятелната си работа.
Нищо, че работя с ТЕС от 2009 година и съм практик с голям опит, продължавам да си работя с колеги по моите си теми. Защото просто няма как да си видим сами ушите.

Нощни очи, благодаря ти. Четох, че когато няма емоции за спомените, става дума за напреднала практика. Но това не пречи да опитвам - например мога да се опитам да изкарам емоции от по-скорошни случки. Ще се опитам да намеря конкретна случка с Пенчо и ще работя по нея.
Или пък да работя с по-генерални фрази - може да има ефект, макар и не достатъчен.
Засега мисля, че трябва да си припомня основите. Чета в емофри и виждам, че съм изпуснала някои важни положения.А и примерите много ми помагат.
Новият, за мен, мануал е The Unseen Therapist. Накратко, при В мир със себе си процедура, се извиква този терапевт (същество от любов, от женски пол), което премахва негативните емоции. Наподобява Матрицата според мен. Ще се пробва в някакъв бъдещ момент.

Аз съм като бързата кучка дето слепи ги ражда. Втурвам се в някакво начинание без необходимата подготовка, но с страст и ентусиазъм. Понякога се получава прекрасно, друг път е катастрофално. Понеже сега чета, че трябва да бъда по-специфична при ТЕС, ще трябва да намеря точно в какво греша, после да намеря конкретни случки и да работя по тях. Горе-долу така разсъждавам принципно.

Ася, аз емоции имам, но не мога да ги свържа със случки. Така са много размити и действат на подсъзнателно ниво, а съзнателно аз съм ги преработила с рационализация.

Хайде, работи и успех!

Момичета, понеже новите правила ме ограничават да ви отговарям поотделно, дано видите, че на няколко души пиша в 1 пост!

asyalein – явно и ти си възпитавана да си разумна и да потискаш емоциите си, като много други съвременници. Сега предизвикателството е, да се свържеш с емоциите, за да развиеш и живееш тази твоя неотменна част на съществото си. Тупкай с "аз не ги “виждам” тези емоции" и си задавай въпроса – какво би станало, ако започна отново да ги виждам, да ги имам? Кой би пострадал от това да имам емоции, да ги показвам, заявявам? Кое е лошото на това аз да съм емоционална?

Дари, не съм убедена, че е от възпитанието. Поне не като осъзнат модел.
Според мен аз сама съм решила да ги крия тези емоции, защото:
1. като дете съм наблюдавала, че и възрастните го правят
2. имам случки като дете, в които моите емоции са били пренебрегнати и съм била оставена сама. Т.е аз съм решила, че е заради емоцията, а причината е била другаде, но едно дете не може да направи тази разлика.

Тъй като нямам познания по ТЕС, не правя нищо, първо трябва да се запозная с техниката.

Дари, благодаря ти отново.
Написах някакви неща и после ги изтрих. Стана ми неудобно, че ви занимавам с едни и същи неща, а може би вече сте ми дали отговорите, а аз не ги разбирам. Сега ми хрумва, че това също е една случка и се чудя мога ли да работя с:
Въпреки че се чувствам неудобно от това, че занимавам хората със себе си, аз ......
Въпреки че чувствам, че не съм достатъчно интелигентна да разбера ТЕС, аз.....

Това наричам генерализиране - маловажна случка ми навява мисли и емоции от генерален характер. Някакво чувство за малоценност, липса на вяра в себе си и кой знае още какво. Важен е боклукът, който се показал изпод килима, а не това, че нещо е отметнало килима.

За техниката В мир със себе си става дума. Там се работи с емоционално заредени случки, които аз нямам. Най-много да докарам до 2-3 от 10. Убедена съм, че физическите ми симтоми и характеропатиите ми крещят за заключени емоции. Правила съм психотест за защитните механизми. В процент се даваше в каква степен са застъпени отделните защитни механизми. Не помня всичко, но рационализацията удряше тавана, другите бяха много слабо представени. Така че като имам някаква неприятна случка, аз си я преживявам, намирам нещо положително в ситуацията, може дори да благодаря, и продължавам напред.
Видях вече силата на ТЕС, но това, за което искам да я използвам, а именно основно почистване и пренареждане, изисква време. И ако имам съмнение в начина, по който го правя, т.е. ако тръгвам с несигурност, със сигурност няма да се получи.

В случая с Пенчо, може ли да се приеме, че случката е това, че сега мисля за него, а не случилото се преди? Така мога да докарам интензивност доста повече от 2-3 от 10.
Например:
Въпреки че се чувствам предадена защото Пенчо постъпи по този начин (конкретната постъпка), аз ....
Като напомнящи фрази чувствам се предадена или Пенчо направи това и това, или и двете?
Друг кръг:
Въпреки че се чувствам тъжна от постъпката на Пенчо, аз.......
чувствам се тъжна
И така със всички емоции, които предизвиква спомена за ситуацията с Пенчо. Т.е. случката е сега - спомням си за Пенчо, и работя по различните емоции, които предизвиква (това ли са аспектите?).

Другият интуитивен начин е, например при случката с Пенка (Която не ме слуша и ме ползва като кошче за душевни отпадъци). Когато ми изскочат някакви мисли и емоции, да се опитам да намеря случки и ситуации в миналото, които няма да бъдат емоционално заредени, но все пак да работя по тях. Т.е. изскача ми чувство не съм достатъчно добра и търся случки в миналото, когато съм се чувствала така. Например изпит в университета - готвила съм се усилено, знам много, но нещата се объркват, представям се зле и едва връзвам четворка по милост, защото участвам в кръжока на професора. Знам как съм се чувствала, но интензитетът е много нисък. Но въпреки това работя по тази случка. Която изобщо не е важна, но влиза в модела, по който искам да работя. И така използвайки една маловажна случка от настоящето, да работя по знакови случки от миналото, които обаче не са емоционално заредени.

Дано да съм напреднала малко в разбирането, иначе ще трябва да потупвам с Въпреки че съм много тъпа .......

Здравейте,
Може ли да препоръчате Тес консултати в София?

'........................................
[/b]
Тук сме няколко, вижте личната информация под профилите. Има и търсачки в интернет. Водим се „консултант Енергийна психология”