Във Варна е снежен ад...

мда..все ги изненадва...и какво се 4оплят,от 5-6 години знаят,4е и тука по4на да вали като за световно...не стига,4е сега пове4е от половин зима няма снегове, и пак не раз4истват и пак не хвърлят сол и пясък...малоумие е винаги..няма да има оправия..инак спестили от парите за снегопо4истване - за нови пътища ше идели..то стари няма...

Не смятам да излизам днес. Имам дни да ползвам и днешния го писах такъв. Но заради детето.
А днес е просто снежен ден. 

Аз сутринта изобщо не успях да си изкарам колата от преспите, а сме в центъра на града. Единствено "Владислав" и "Мария Луиза" са разчиствали, дори по "Чаталджа" и "Ген. Колев", които са големи улици не беше минала никаква снегопочистваща техника...

По улиците ходеха хора, редом с колите.

Къде ми е темата за пътната обстановка ?

Не й е за първи път във Варна, историята помни и по-голям снежен ад. Тогава варненци ходиха на ски в Морската градина, снега беше натрупал за 1 вечер. След това 3 дена го разчистваха.
Лошото в ситуацията е за хората, които задължително трябва да са на работните си места, за останалите - бедствено положение.

Лудницата е пълна...
А все пак сме вече 21 век и при толкова техника и възможности хората да си чупят краката е престъпление.
Ген. Колев и Мир са в ужасно състояние.
Приятелка с къщо в Тополи от 10 часа вече няма ток, а е с бебе.
И кметове и министри казват справихме се...

Всяки път във Варна е едно и също. Там дали има повече дъж или сняг, няма значение, накрая става оле - мале.

А мен най-много ме изненада фактът, че градският транспорт (с изключение на два автобуса) се движи с празнично разписание. Празник, бе! Празник!!!!! Айде, мен ме закараха с кола, обаче що народ видях да виси по спирките тая сутрин, не е истина.

Аз трябваше да съм на работа в 8,00 ч. Работя далеч от дома и ползвам гр.транспорт. Станах по-рано, предвид обстоятелствата,приготвих се и тръгнах. Видях от прозореца, че снегорини минават по  Приморски, но това, което ме притесни е, че не виждах движение на автобуси  Излязох и започнах да се боря със снега, защото по малките улички рано в 7,00 не е почистено. Заради леда отдолу паднах два пъти. Аха-аха да падна и трети път и се отказах от пътешествието - и без това уж , стабилните ми зимни ботуши вече бяха прогизнали от вода  Мъжът ми тъкмо приготвяше детето за градина. Разбрахме се той да ме кара, предупредих на работа,че малко ще закъснея, предвид обстоятелствата. Но не би...Колата замръзнала с 2 см. лед навсякъде, макар че вчера мъжът ми размразява. С триста зора излязохме на улицата, опитваме да вземем баира, но всичко живо, с книжка, но без опит се опитва да шофира и да се пробва в зимна обстановка. Тъкмо наберем скорост по баира ( естествено - непочистен ), изкача някой и запецва току пред нас. Детето закъснява, аз вече много  Мъжът ми поне е сам на себе си шеф, не бърза. Малкият изтърва закуската и ще стои гладен, аз в истерия, че на работа ме чакат, пешеходците са на платното, заради непочистените тротоари - картинката прекрасна  С зор стигаме до градината. Мъжът ми ме стоварва в пряспа и ще прави къгчета, дорде се върна,че паркоместата заети със сняг. Чудно ми стана, ако не си бях останала в къщи да чакам да бъда закарана до работа, къде щеше да остави колата за да заведе детето?
 В градината само 6 деца. Стана ми тъпо и съвестно - само ние ли сме най големите работяги - на тези 6 деца, че сме се юрнали в студа и леда да ги водим на градина...
 Потегляме с вина в сърцето. Закъсали коли навсякъде - егати апокалипсиса! Пешеходците - досущ вманиачени самоубийци, все напират да скачат пред колата. Увити с шалове, шапки и качулки - ни ни виждат, ни ни чуват, нито усещат. Страх ме хвана да не сгазим някого, защото такова чевръсто изскачане от пресечките на хора не бях виждала, а и предвид  обстоятелствата си е направо свръхестествено  Три пъти засядаха пред нас, три пити помагахме и бутахме. Накрая заседнахме и ние, така и не стигнахме на главен път. Накрая ми увря тиквата, че и да стигна до работа ще трябва и да се прибирам  Е, това ме разтърси като електрошок. Бях премръзнала, изнервена, ядосана, виновна ( заради детето ) . Обадих се на колегите ( добре, че има и близко живеещи около работа) и им обясних ситуацията. Вярвам, че ми влязоха в положението. Сега се моля, утре да мога навреме да стигна до раб.си място, иначе отпуската ми ще отиде заради влошена пътна обстановка, болести на детето и други не особено отморяващи неща. 

Майка ми е чакала 50 мин. автобус. Такситата са давали заето всички...
Каква организация???
Какво почистване?

 Сега е още сняг... Не ми се мисли като се разкашка, а сутрин рано и вечер след залез като замръзне... Как ще ходя до спирката...мани, мани. Ние, варненци не сме навикнали на снегове, личи си.

Признавам си, не съм си подавала носа навн, с изключение да изчистя терасата. От Владиславово съм, и терасата гледа към пътя на автобусите. За краткото време докато бях там, се движеха на често автобуси. Някаква машина разчистваше ДОРИ паркинга на Пикадили. Отзад уличката пред нас, поне това, което виждам е добре. Все пак сме "ветровития щат" и най- вероятно вятърът е замел снега нанякъде. Поне, ако действа успокояващо, автобусите тръгват от Владиславово, защо не стигат не знам. Сутринта към 7:00 когато мъжът ми тръгваше към работа каза само "навън е ужас, но поне автобусите се движат"

Добре, че удължиха ваканцията на децата, че не ми се мисли как щеше да се случва воденето и взимането при тези условия

До кога я удължиха, Шипка?