Публикувана: 28 ян. 2014, 14:07 ч.
Последно мнение: 15 юни 2014, 08:38 ч.

Православието като начин на живот 3

37 275
744
2

# 60 10 фев. 2014, 11:03 ч.

Мнения: 1 110

Здравей отново, GERBER!

Скрит текст:

Давам ти линк към молитвеника, публикуван на сайта на Бг Патриаршия. Погледни там, вярвам, че ще намериш молитви, с помощта на които да търсиш помощ от Бога: http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=liturgical_prayer.xml
Молитвата трябва да идва от сърцето, от цялата душа. Дано Бог ти даде сили да помогнеш на съпруга си!
Някой преди време се беше опитал да те насочи към опитен свещеник. Ако не си могла до сега, моля те, намери време. Тези хора са виждали много, имат опита и мъдростта на годините си работа с миряните. Разговорите с такъв човек биха могли да свършат много по-добра работа от срещите с психолог. Ако ти трябва съвет към кого да се обърнеш пиши в темата, ще ти помогнем. Hug

Здравейте на всички!
Успешна, лека, мирна и благословена седмица Ви желая! Hug

Много благодаря и тук на simpatikonia за положеният труд в темата и за поетият ангажимент! bouquet

С приближаването на Великият пост започваме полека да се настройваме за смирение, за изповед. предлагам Ви да си поговорим КАК СЕ ПОДГОТОВЯМЕ ЗА ИЗПОВЕД.

Освен молитвите, които четем по време на поста, смирението на плътта и мислите към които се стремим как се готвите за изповедта си? Водите ли "списък" на допуснатите грехове? Как успявате да не пропуснете нещо по време на изповедта?
Ще се включа по-късно и ще споделя за една моя изповед, която ме разтресе.

# 61 10 фев. 2014, 12:06 ч.

София
Мнения: 565

Жени, благодаря за темата! Радвам се да те "видя" Simple Smile

Скрит текст:

Как е вашето момче?

GERBER!,

Скрит текст:

няма по- добро лекарство от Светите тайнства Изповед и Причастие. Но, наистина, човек трябва да бъде воден от добър духовен наставник. Не се отчайвайте! Бог с вас!
Не знам дали беше публикуван този материал: Как да помогнем на страдащите от недъга на пиянството
, мисля, че е полезен.
Ето и ПРАВИЛО ЗА ИЗБАВЯНЕ ОТ ПИЯНСТВО

Скрит текст:

ПРАВИЛО ЗА ИЗБАВЯНЕ ОТ ПИЯНСТВО
/*Освен св. Бонифаций, бърз помощник за избавяне от пиянство е преп. Мойсей Мурин.И двамата преди обръщането си са злоупотребявали с виното ( алкохол ) .

Заради молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас. Свети Боже, свети Крепки, свети Безсмъртни, помилуй нас (три пъти).
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега, и винаги, и во веки веков! Амин!

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.

Тропар на св. Бонифаций

Изпратен при мъчениците, самият мъченик си станал, страдайки за Христа с велика сила, всехвални. С мощи си се завърнал при
изпратилата те с вяра (Аглаида), Бонифацие блажени, моли Христа Бога, да прости греховете ни.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и винаги, и во веки веков.
Кондак на св. Бонифаций
Като си отишъл да донесеш мъченически мощи и си видял страдащите за вярата, показал си мъжествена сила, и самият ти си се
устремил да пострадаш за Христа, заради което си се удостоил с победна почест. Бонифацие, винаги се моли за нас!
Господи, помилуй (12 пъти).

Молитва 1 (КЪМ СВ. БОНИФАЦИЙ)

О, всесвети Бонифацие, милостиви рабе на милосърдния Владика! Чуй прибягващите към тебе, които са обладани от пагубното
пристрастяване към алкохола и, както в земния си живот ти никога не си отказвал помощта си на молещите те, така и сега избави
тези нещастни Божий раби (имената).

Някога, богомъдри отче, град унищожил твоето лозе, а ти, като си благодарил Богу, си заповядал да сложат в лин малкото останали гроздове и да бъдат повикани бедните. След това си взел новото вино, разделил си го на капки във всички съдове, каквито имало в епископията, и Бог, Който изпълнява молитвата на милостивите, извършил преславно чудо: виното се увеличило и бедните
напълнили съдовете си.

О, светецо Божий! Както по твоята молитва се увеличило виното за нуждите на Църквата и за полза на бедните и слабите, така ти,блажени, сега го намали там, където то принася вреда; избави от пристрастие към него всички, които се предават на срамната страст на пиянството (имената), изцели ги от техния недъг, освободи ги от бесовското изкушение, утвърди слабата им воля и им дай
сила благоуспешно да претърпят това изкушение. Върни ги към здрав, трезвен живот, упъти ги в пътя на труда, вложи в тях стремеж към трезвост и духовна бодрост.

Помогни им, угодниче Божий Бонифацие, и когато жаждата за алкохол започне да гори гърлото им, унищожи тяхното пагубно желание, освежи устата им с небесна прохлада, просвети очите им, постави нозете им на
скалата на вярата и надеждата, та като оставят своето душевно пристрастие, което води след себе си отлъчване от Небесното Царство, да се утвърдят в благочестие, да се удостоят с непосрамен мирен завършек на живота, и във вечната светлина на безкрайното Царство на Славата достойно да прославят нашия Господ Иисус Христос с безначалния Му Отец и с пресветия и
животворящ Негов Дух во веки веков.
Амин.

Молитва 2 (КЪМ СВ. БОНИФАЦИЙ)

0, велики угодниче Христов, мъчениче и лекарю многомилостиви на побеждаваните от беса на пиянството, свети Бонифацие!

Чуй моето стенание и вопъл и помоли Небесния Целител на нашите души и тела Христа Бога да избави Своя раб и блуден син (името) от тежкия недъг на пиянството, който го погубва, а и нас, неговите близки, така много гнети и измъчва. Приеми недостойното моление на мене, най-грешния от всички човеци - много по-грешен и от Божия раб, за когото дръзвам сега да се моля.
О, човеколюбиви мъчениче за Христовата вяра!

Ти милваш с десница и показваш пътя на спасението и на ония, които най-дълбоко са затънали в гнусния бълвоч на пиянството, тъй като от собствен опит знаеш, колко страшен и дори непобедим с човешки усилия е този порок, защото както огън пояжда слама, и пламък изтребя сено, тъй погива и коренът на пияниците!

Но ти, добър победителю на тази смъртоносна змия и аспида, помоли се на Господа за Божия раб (името), та и той, по твоите молитви, да стане добър
победител над виното и сикера, срамните гощавки и пиршества до късна вечер, над сладострастието и разпътството, раздора и
завистта. Вземи го под твоето небесно застъпничество, Божий угодниче,който се принесе в доброволна жертва за Христа нашия Бог,
и не допускай този Божий раб (името) да принесе в жертва душата и
тялото си на бесовете на блуда, виното и -питиетата, които са завладели сърцето му.

О, велики Христов мъчениче, Бонифацие, не презирай моята нищожна молитва, с която викам към тебе денем и нощем, а измоли от
небесния Цар и Утешител -Светия Дух, да утеши страдащото ми сърце и обърне Своя раб (името) към трезвост, целомъдрие,
скромност, почтеност, страннолюбие и го направи цар над неговите страсти. Измоли от нашия Господ Иисус Христос да ми дарува
търпение, кротост, благост, снизхождение и най-вече нелицемерна любов към Неговия раб (името), за да мога да понасям теготите
му и така да изпълня закона Христов. Добър угодниче Господен и преславен страсто-терпче Бонифацие! По твоите молитви и с
великата Божия помощ няма да престана да се моля за изправлението на Божия раб (името) и за свое собствено изправление,
докато не получа трохите милосърдие от Твоята Божествена трапеза и аз - най-големият хананеец, митар и грешник на земята през
всички времена!
Да бъде волята на твоя и наш Бог - Един в Троица -Отец, Син и Свети Дух сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Молитва 3 (от св. Йоан Кронщадски)

Господи, погледни милостиво на Твоя раб (името), който е победен от лъстта на стомаха и плътското веселие. Дарувай му да познае
сладостта на въздържанието и поста, и произтичащите от тях плодове на Духа. Амин.

Заради молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас. Амин.

След това правило можеш да си прочетеш Притчи 23 гл.; 1Сол. 5 гл.; Лука 12 гл. и житието на св. Бонифаций (19.XII./1.I.) или
преп. Мойсей Мурин (28.VHI./10.X.).

P.P. за избавяне от алкохол помагат и молитви към Св. преподобни Серафим Саровски Чудотворец

Ще се включа по темата по- късно.

# 62 10 фев. 2014, 17:36 ч.

Мнения: 1 110

Надето

Скрит текст:

Благодаря ти, че питаш Simple Smile

! Нашето момче предаде Богу дух на втори февруари, Бог да го прости! За това и нямах възможност да се включа активно в темата.

# 63 11 фев. 2014, 05:21 ч.

Мнения: 40

Hjkl,

Скрит текст:

сигурна съм, че има много видове ефективни алтернативни лечения. Въпреки, че е много спорно коя медицина е традиционна, коя алтернативна и защо.
Но освен, че съм чела за тях, не мога да споделя мнение, защото нямам личен опит. Ти ми пишеш за проченети неща, аз за опитани на собствен гръб и на гърба на останалите членове на семейството ми, при това в продължение на повече от 10 години. С хомеопатията имам богат опит и за това си позволих да споделя и да се обоснова.
Не разбирам защо вместо хомеопатия ми препоръчваш книги?!??!

Заливат ни с реклами на феноменални имуностимуланти, имуномодулатори, витамини, добавки и прочие боклуци и ни се внушава, че болестта е нещо СТРАШ-НО!!! И как с цената на всичко трябва да постигнем „вечно” здраве.
Е, моята цел далеч не е такава. Не е нормално човек/дете да не боледува. Целта ми е просто, когато се разболееш, да дадеш шанс на организмът ти да се самовъзстанови. И съвсем не тичам през глава при всяка кихавица и подсмърчане да тъпча с капки. Напротив! Винаги се изчаква. Например, при температура до 39*С не се дава нищо. Децата ми са изкарвали вирусни инфекции с 24 часова висока температура и без никакви лекарства – нито аптекарски, нито хомеопатични. Проследяването, за което говориш с насмешка, е просто да се установи има ли промяна в конституционния ти тип, а не за получаване на поредната доза „вълшебна отвара”, която ще те направи железен. И болести карат децата ми, и дупки по зъбите имат, но слава Богу до ден днешен не знаят какво е капки за нос, хапче, сироп... нищичко никога не са пили от битовата химия по аптеките. Включително съм ги лишила и от „разкоша” на ваксините.
За режима на хранене по време на 40 дневният период от първоначалния прием на капките – неговата цел е /точно както и при постите/ да се сведат до минимум „силните” храни, които ни дават много „външна” енергия, за да се засили „вътрешната” ни енергия. Това не е някакво специално хранене, което ще доведе до излекуване, а по-скоро свеждане на храната до минимум, за да задейства организма собствените си сили. Защото повече от 80% от енергията си, човек ежедневно изразходва за... храносмилане на въпросната „силна” храна.
Съгласна съм напълно, че храната трябва да е наше лекарство и полагам огромни усилия в това отношение. Всеки един родител знае колко е трудно да формира правилно отношение на детето си към храната, а моите усилия са умножени по три. Въпросният ми син с болното зъбче е алергичен към шоколад. Алергия, която лесно може да се преодолее с хомеопатията, но аз категорично отказвам. Това е една от най-най-полезните „болести” лично за мен, така че си я отглеждаме и пазим.
Човек се сблъсква с различни ситуации в живота си. Открива и се доверява на различни начини за поддържане и възстановяване на своето здраве. Факт е, че много и различни методи на лечение помагат. Не виждам защо трябва да се заклеймяват едни и възвеличават други. На теб са ти помогнали биковите отвари – ОК. Мен пък хомеопатията ме е вадила от много тежки проблеми. Категорично съм против само енергийните въздействия от друг човек – рейки, екстрасенси и прочие. Отказала съм се и от официалната медицина не за друго, а защото разби преди години здравето ми.

# 64 11 фев. 2014, 10:03 ч.

Мнения: 1 110

Включвам се, за да ви разкажа за моята последна изповед.
Обикновено се готвя в продължение на дни (седмици), пиша си на листче, внимателно проследявам времето назад, за да видя правилно какво да изповядам. При последната си изповед нямах никакво, ама никакво време. Буквално в притвора застанах на една страна и между четенето на молитвите преди причастие си записвах нещата, за които се сещах. Много бях притеснена. Не съм влизала в храма за изповед с толкова натежало сърце. Знаех, че пропускам нещо основно, много важно. И колкото и да ровех не го виждах.
Влязохме за общата молитва. Обърнах се към иконата на Исус Христос и от сърце се помолих "Дай ми, Боже, сили да изповядам греховете си!".
Влязох почти първа, изповедта ми тръгна първо с грях, който бях трупала от години, неосъзнат, необмислен, изобщо неквалифициран като такъв. Истински плаках и се разкаях пред Бога за него. Нямам обяснение как стана и какво стана, но простичката ми молитва за минути отприщи друго светоусещане, предизвика друг поглед върху делата ми.
Сега съм на мнение, че човек може да отиде съвсем спонтанно на изповед и да се подготви буквално докато чака реда си.

# 65 11 фев. 2014, 11:01 ч.

София
Мнения: 7 987

Лошото е, че някои свещеници ти мързи да изповядват ако няма да се причастяващ скоро. Имал съм случаи, когато след един голям гняв исках да се изповядвам (ама не си бях в София) и тогава местния свещеник ме върна и каза, щом няма да взимаш причастие, няма за какво да се изповядаш.

Мисълта ми е, че изповядването не всякога трябва да бъде обвързано с причастието.

Апропо в другата тема (майка Laughing

) тече анкета за поста.

# 66 11 фев. 2014, 11:56 ч.

Мнения: 1 273

Жени, приеми моите искрени съболезнования! Вярвай, че Бог е промислил най-доброто.

zazo,

Скрит текст:

преди около година прочетох двете книги, които ти препоръчах, защото ако бях прибягнала до зъболекар щях да съм с изваден корен. Само мога да съжалявам, че не съм ги прочела на 20 г. Дадох ти ги, защото за мен това знание е най-доброто за опазване на зъбите за цял живот.

Ако добре помня, при 39 градуса температура настъпват необратими увреждания в организма. Дори човекът да се оправи, трябва да се избягва такава температура. Единственото лекарство, което пия от десетилетия, от дете не съм боледувала сериозно, е аспиринът - за сваляне на температурата. По принцип високата температура убива вирусите, тъй като те умират от нея. Но аз лично я избягвам.
Едно време майка ми ми сваляше температурата с мокра кърпа на челото и предизвикване на изпотяване - обличане, завиване с много завивки.

Доколкото знам - лъжица ябълков оцет (истински) в чаша вода, може и с мед, е добро лекарство при настинки, простуди, дори действа като сироп против кашлица. Прясна лимонада с мед или портокалов сок пък са добри източници на витамин С. Както самата ти казваш, болестта е сигнал на тялото, че нещата не са както трябва.

За какаото, какво да ти кажа, това е един много силен антиоксидант и дори може да се окаже много полезно. Но има твърде високо съдържание на кофеин. В момента експериментирам да изкисвам какаовите зърна, преди консумация. По принцип какаото винаги е ферментирано, преди да достигне до нас. Изкисването и ферментацията би трябвало да намалят дразнителите в него. Интересно защо причинява алергия на детето ти. По принцип какаото е прекалено силна остра храна. Ако пробваш сурови какаови зърна ще разбереш за какво става дума. Не го усещаме, когато се смеси със мазнина, захар.

Бих казала, след десетилетие занимания с научна алтернативна медицина, че може да се излекува едва ли не всичко, което не е вродено.

За хранителните добавки съм съгласна, смятам че е най-добре храните да се консумират цели. А добавките са извлечени. Именно, когато консумираме храните на части - се получава дисбаланс в организма. Едва ли в днешно време това може да се избегне напълно, но може поне да се ограничи в значителна степен.

За хомеопатияте - вярвам ти, че може да ти помага. Но знам, че методите, за които говоря, лекуват първопричината на болестта, а не симптомите. Защо и как помага хомеопатията, вече четохме в цитираните статии. Поради което, за мен тя не е опция. В случая с болните зъби съм убедена, че това, което ти предлагам е много по-добро, а от там заключавам и за всички други видове болести.

Разбира се, всички ще умрем накрая. Но можем да предотвратим болестите. Когато чувствам, че тонусът ми е спаднал, прибягвам към повече суровоядство. Има голямо разнообразие от суровоядски рецепти, има специални методи за обработка на храната. Като че ли този начин на хранене най-много ми помага. Разбира се не се фанатизирам и се храня и с нормални храни.

Наистина спорно е коя медицина каква е. Терминът алопатия се използва за стандартната медицина.

Дядо Хаджия, има свещеници, които намират за нормална честата изповед, без да е придружена от причастие.

Последна редакция: вт, 11 фев 2014, 12:04 от hjkl;

# 67 11 фев. 2014, 13:19 ч.

Мнения: 2 545

Благодаря на Жени за хубавата тема тази седмица! Hug

По повод това, което е споделила ще кажа нещо, което запомних като съвет от един духовник: "Оставяйте повече място за Светия Дух!".

Подготовката ни за изповед не трябва да се превръща в подготовка за изпит - четене, записки, запаметяване наизуст, тренировки какво и как точно ще го кажем. Струва ми се, че малко се прекалява с т.нар. въпросници. Най-важното според мен е да изпитаме съвестта си. Не случайно много духовници започват изповедта с въпроса: "Кажи сега, дете мое, какво тревожи съвестта ти?", а не "по какво от въпросника си съгрешил".

Много духовници са против въпросниците. Със сигурност те улесняват тези, които гледат формално на изповедта - изповядващият се да рецитира по-бързо, да не им губи време, да не се налага да му задават въпроси. Като не се гледа толкова на покаянието, а по-скоро да не се пропусне нещо... Нали все пак изповедтта не е в изброяването на греховете, а в покаянието за тях. Дори да знаем, че нещо е грях, ако нямаме покаяние за него, изброяването му не ни ползва.

Онези духовници, които подхождат индивидуално към всеки, отделят достатъчно време и милеят за всяка отделна душа, намират подход и помагат на изповядващия да отсее главното от второстепенното. Не зная кой има полза от тези въпросници, освен може би този, който е съвсем несведущ в изповедта и има нужда да се информира за това що е грях. Но изповедта съвсем не е тест - колкото повече отговори, толкова по-добре.

Сещам се за един пример, който ми беше разказал преди време един духовник по повод записването на изповедта на листче. Може и да съм го споделяла вече, но ако се повтарям, моля да ме извините.

Отишъл един монах при стареца си на изповед, носейки листче със записаните грехове. И когато започнал да чете, старецът неочаквано му дръпнал листчето и казал: "Хайде сега, казвай в какво си сгрешил". Монахът не можал да си спомни нищо от написаното на листчето. Дълго време стоял така, а накрая казал: "Ами, отче, имам гордост". А старецът му казал: "Е, тогава със здраве да си я носиш". И го пратил да си ходи.

Аз лично си мисля, че старецът добре е познавал своето духовно чедо и е искал да го излекува от т.нар. "дежурни изповеди" по книжка, без осъзнаване на греховете и без истинско покаяние. Защото, ако нещо истински тревожи душата ти, едва ли ще го забравиш или ще има нужда да го записваш. Чела съм доста книги за изповедта и съм срещала препоръки да не се влиза в излишни подробности и анализ на преживяванията, а да се отсява най-главното с малко думи. Като при всичко това има осъзнаване на извършеното и покаяние за него.

Последна редакция: вт, 11 фев 2014, 13:36 от simpatikonia

# 68 11 фев. 2014, 13:51 ч.

Мнения: 1 110

Цитат на: hjkl; в вт, 11 фев 2014, 11:56

Жени, приеми моите искрени съболезнования! Вярвай, че Бог е промислил най-доброто.

Благодаря ти! Искрено вярвам, че за душата му това е било най-доброто.

След като момчето почина исках да се изповядам. По една или друга причина натрупах гняв към доста от лекуващите лекари. И не само. Не бях допусната до изповед. И ми тежи, много.
Моят изповедник иска да влезем в поста и тогава. Вероятно е прав.

Цитат на: simpatikonia в вт, 11 фев 2014, 13:19

"Оставяйте повече място за Светия Дух!".

Точно така е. Точно.

# 69 11 фев. 2014, 21:04 ч.

София
Мнения: 565

Случвало ми се е така да се изповядам- спонтанно, почти без подготовка и както при Жени, изповедта да е била искрена и пълна с покаяние. Просто усещаш Божията благодат и прошка, като една добра, бащинска, грижовна ръка върху челото си. В повечето случаи, обаче, си подготвям листче с предварително осъзнати и обмислени грехове. Докато мисля над тях, се стремя да не е машинално, да ги осъзная в дълбочина. А на самата изповед просто ползвам листчето, за да не забравя нещо. Стремя се да не навлизам в подробности, особено да намесвам други хора или да се оправдавам. Много се притеснявам да не пропусна някой грях, там е цялата работа. Случвало ми се е и после ми е тежало. На една изповед бях толкова неподготвена, бях по цял ден на работа извънредно, после децата, дома..., че след нея и Причастието въобще не се чувствах добре. Ама въобще. Затова се върнах към листчетата. Може би, наистина, преди изповед трябва да се помоля от сърце Господ да ми даде сили. Целият проблем е в това, че както и в живота, така и в отношенията ми с Бога се стремя всичко да организирам, все едно нещо зависи от мен. Това е един от моите грехове.

# 70 11 фев. 2014, 21:20 ч.

Мнения: 2 545

Надето:), и аз ползвам листче, за да се подсещам и да не пропусна нещо Peace

.
Не съм против самото листче, а против отчетите написани на листове, макар че не мога (а и не трябва) да съдя тези, които така разбират нещата.

В началото на моя християнски живот твърде много преживявах, ако пропусна нещо на изповед и сякаш по правило все се сещах и за още нещо, а това крадеше мира ми. Сега отчитам факта, че при мен всичко това е било от маловерие, най-вече от преголям страх от Бога и недоверие в Божието всеопрощение. Сега съм убедена, че не нашите усилия ни правят чисти пред Бога (колкото и изчерпателна да е изповедта ни), а Божието снизхождение.

Само си представете една майка как би приела факта, че детенцето й е положило някакви усилия да се измие, но въпреки това не е идеално чисто. Нима ще го отхвърли и ще се погнуси от него? Не мисля. А Бог ни обича много повече отколкото ни обичат майките ни. Затова си мисля, че трябва повече да вярваме в Божията любов към нас. Тъкмо това може да ни промени към по-добро, а не преголемият страх, че не сме съвършени колкото би трябвало.

# 71 11 фев. 2014, 22:16 ч.

София
Мнения: 565

Цитат на: simpatikonia в вт, 11 фев 2014, 21:20

Само си представете една майка как би приела факта, че детенцето й е положило някакви усилия да се измие, но въпреки това не е идеално чисто. Нима ще го отхвърли и ще се погнуси от него? Не мисля. А Бог ни обича много повече отколкото ни обичат майките ни. Затова си мисля, че трябва повече да вярваме в Божията любов към нас. Тъкмо това може да ни промени към по-добро, а не преголемият страх, че не сме съвършени колкото би трябвало.

Много ми хареса това сравнение Grinning

# 72 11 фев. 2014, 22:21 ч.

София
Мнения: 7 987

Сега ... за изповядването има и нещо друго. Има бабета като влезнат и с часове киснат вътре. Какво толкова изповядват не знам. Питам един ден отеца, бе какво ги правиш тия, а той е какво ги правя, ми като се почне тая казала, оная отговорила, третата рекла и то става едно изповядване дирята не мога да му хвана.

# 73 12 фев. 2014, 16:27 ч.

Мнения: 96

Жени, приеми моите съболезнования!
Чета ви редовно, но досега не съм се осмелявала да пиша, защото само мога да черпя от вашия опит.
Все пак да споделя скромния ми опит с изповядването. Изповядвала съм се 3 -4 пъти след пост, преди Причастие. Първия път бях много неориентирана и изплашена, бях прочела няколко въпросника и не знаех от къде да почна, свещеника ме води много добре, но не успях да изповядам всичките си грехове, почуствах се по-добре, но имаше и голямо чувство на тежест, че не съм си свършила добре работата. Следващите пъти беше малко по-добре, но мисля че още не съм успяла напълно.

# 74 12 фев. 2014, 17:00 ч.

Мнения: 2 545

veskata, това е напълно нормално.
Не всички успяваме да видим всичките си грехове веднага. Дори Бог промислително ни предпазва да видим изведнъж всичката грозота на греха в нас, иначе бихме се отчаяли и уплашили от себе си.

Безпокойството е сигнал от страна на съвестта, че у нас не всичко е наред. То у кого ли е наред, но пък това показва, че съвестта ни е будна. Ние не винаги можем да разберем откъде произтича това безпокойство, но то ни дава стимул да търсим, да изследваме да ровим в душата си, за да намерим това, което е разклатило нашия вътрешен мир.

Не винаги безпокойството произлиза от многото ни неизповядани грехове. Понякога причината за него е нашата човешка немощ, слабите ни духовни сили, липсата на достътъчно упование в Бога, надежда в спасението, увереност в Божията милост. Много често става така, че сме прекалено строги към себе си. Най-често това се случва поради нашата неопитност в духовния живот. Обвиняваме се излишно и изискваме от себе си непосилното, т.е. това, което в момента не сме в състояние да дадем. А това, макар наглед да е добро, всъщност е следствие от нашата гордост, от невъзможността да приемем своето несъвършенство. Нужно е да се смирим, а това, повярвай ми, понякога е много трудно.

Но такъв е духовният път - душата като вълна се блъска наляво и надясно, докато намери изход по тесния път към спасението. Всичко, което споделяш само доказва, че вървиш по правилния път - просто той е такъв, тесен, труден, стръмен, пълен със скърби и недоумения, но затова пък е спасителен Peace

Препоръчани теми

Интервално хранене/периодично гладуване/ фастинг тема 11

Здравословно хранене при себорея

Лунна диета

Себорея или себореен дерматит?

Причина:

Причина: