Всъщност, целта на този живот е не земното ни щастие и добруване, защото животът не свършва тук. По- важно е къде ще бъдем във вечността. Няма по добър път към нея от любовта, смирението и търпението. Тази жена е блажена 
- Публикувана: 28 ян. 2014, 14:07 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2014, 08:38 ч.
Православието като начин на живот 3
Любовта, освен че е изпълнение на Божия закон, ни помага да живеем в мир със себе си и с ближните. А ако не можем да живеем в мир с ближните, то чрез нея ще имаме душевен мир, което никак не е малко. По-щастлива ли щеше да бъде въпросната жена, ако беше осъдила и тикнала в затвора мъжа-побойник? Само можем да гадаем. Тя обаче е избрала да не търси правата си. Във всички случаи Бог ще въздаде справедливост и то във вечността.
Надявам се, не тълкувате написаното от мен като призив към непротивене на злото. Между другото на нейно място бих потърсила правата си според човешките закони.
Надявам се, не тълкувате написаното от мен като призив към непротивене на злото. Между другото на нейно място бих потърсила правата си според човешките закони.
Любов и покаяние от архим. Варнава Янку
Скрит текст:
"Можем да разберем дали Бог живее в нас по един прост начин:
ако не се смиляваме над грешника, Божията благодат не пребъдва в нас.
Само да го видим, ние го „погребваме”.
Ако видиш грешен човек, без да му състрадаваш, благодатта ще те напусне.
Не само да го търпим, а да му състрадаваме.
Връзката с нашия брат, който и да е - деца, жена, мъж, премиер, министър, строител - тази връзка е свидетелство за автентичността на нашето покаяние.
Св. Силуан продължава: такъв е законът - ако прощаваш, това означава, че Господ е простил и на тебе.
Ако обаче не прощаваш на брата си, това означава, че грехът остава в тебе.
Господ иска да обичаме ближния - и ако мислиш за това, че Господ обича ближния, значи Господнята любов пребъдва в тебе.
Колко е просто и разтърсващо!
Господ иска да обичаме ближния.
Господ обича нашия ближен и ние трябва да го обичаме.
Ако ние не обичаме този, когото нашият Господ обича, какви сме за Господа?
Представете си да имам приятел, когото обичам и друг приятел, който не го обича - той какъв е за мене? Приятел? Това е беля, затруднение, проблем. Ако искаме да уважаваме своята връзка с Бога, Неговите приятели са и наши приятели. Неговите скъпи са и наши скъпи - а всеки човек е скъп за Бога. Когато ни идва помисъл да осъждаме другия, помислихме ли, че този човек е скъп на Бога, какъвто и да е той? Може и да е враг на Бога, но Бог не е негов враг. Ако осъзная това и искам да уважавам връзката си с Бога, ще възлюбя и брата си. Без опита от Божията любов човек е несъвършен и се опитва да покрие своята празнота с неща от света...
...Най-важното нещо в Църквата, което е знак, че в нейното тяло съществува Христос, е единството. Единство, което не се налага, което не унищожава различността в рамките на някакво духовно клониране, а съхранява разнообразието на харизмите и свободата на човека.
Единство без уважение на различността, на призива и харизмите е лъжеединство. Човек, който има покаяние, има и радост, свобода и духовна чувствителност. Кой е главният копнеж на човека, който живее Бога? Това, че иска всички да се спасят. Ако в нашето сърце не съществува копнеж всички да се спасят и търсим някой ъгъл на рая за собствената си духовна кожа, тогава наистина сме само една кожа."
ако не се смиляваме над грешника, Божията благодат не пребъдва в нас.
Само да го видим, ние го „погребваме”.
Ако видиш грешен човек, без да му състрадаваш, благодатта ще те напусне.
Не само да го търпим, а да му състрадаваме.
Връзката с нашия брат, който и да е - деца, жена, мъж, премиер, министър, строител - тази връзка е свидетелство за автентичността на нашето покаяние.
Св. Силуан продължава: такъв е законът - ако прощаваш, това означава, че Господ е простил и на тебе.
Ако обаче не прощаваш на брата си, това означава, че грехът остава в тебе.
Господ иска да обичаме ближния - и ако мислиш за това, че Господ обича ближния, значи Господнята любов пребъдва в тебе.
Колко е просто и разтърсващо!
Господ иска да обичаме ближния.
Господ обича нашия ближен и ние трябва да го обичаме.
Ако ние не обичаме този, когото нашият Господ обича, какви сме за Господа?
Представете си да имам приятел, когото обичам и друг приятел, който не го обича - той какъв е за мене? Приятел? Това е беля, затруднение, проблем. Ако искаме да уважаваме своята връзка с Бога, Неговите приятели са и наши приятели. Неговите скъпи са и наши скъпи - а всеки човек е скъп за Бога. Когато ни идва помисъл да осъждаме другия, помислихме ли, че този човек е скъп на Бога, какъвто и да е той? Може и да е враг на Бога, но Бог не е негов враг. Ако осъзная това и искам да уважавам връзката си с Бога, ще възлюбя и брата си. Без опита от Божията любов човек е несъвършен и се опитва да покрие своята празнота с неща от света...
...Най-важното нещо в Църквата, което е знак, че в нейното тяло съществува Христос, е единството. Единство, което не се налага, което не унищожава различността в рамките на някакво духовно клониране, а съхранява разнообразието на харизмите и свободата на човека.
Единство без уважение на различността, на призива и харизмите е лъжеединство. Човек, който има покаяние, има и радост, свобода и духовна чувствителност. Кой е главният копнеж на човека, който живее Бога? Това, че иска всички да се спасят. Ако в нашето сърце не съществува копнеж всички да се спасят и търсим някой ъгъл на рая за собствената си духовна кожа, тогава наистина сме само една кожа."
Скрит текст:
По тази логика, може да обичаме дявола и да осъждаме делата му.
Има и друг вариант "Ако Бог Който го е създал вижда това и го щади, кой съм аз, за да го осъждам?" Тук вече, може да говорим за смирението, търпението и любовта. Съобразявайки се с Божия промисъл /който в повечето случаи не ни е ясен/ търпеливо и с любов да изслушаме, да помислим, да анализираме ако е нужно. Светът обаче не е чисто бял и чисто черен. Невежеството е причина за действията или бездействията, но лъжливото знание също. Изопачаването на вярата, защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. Не ходете, прочее, подире им. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а от вътре са вълци грабители. може да направи лъжата истина.
Така, че не осъждането не винаги е полезно. Нека има мярка. Ако осъждането е грях, то гордостта от "аз не осъждам" също е грях.
Темата за осъждането и любовта е много обширна и спорна в някои моменти. Същотото е и със страданието - наказание или изпитание. Трудно се разговоря за тези неща във форум. Полезното е, че човек спира и се замисля, чува другите, поправя грешките си, научава ново.
И ако се върнем на темата за толерантността, то с цялото си търпение, смирение и любов, НЕ мога да се съглася, приема, търпя .... онова, което по един или друг начин, ме отклонява /а и не само лично/ от Пътя, защото съм загубена. Дори да не мога да се противопоставя, реално, то същността ми ще се противопостави. Не изключвам да има и други верни пътища, тогава просто мълча и се моля.
Моя приятелка често ми повтаряше - Всичко е позволено, но не всичко е полезно.
Така мисля, не мога да твърдя, че съм права, опита ми е дал това.
Цитат
Когато ни идва помисъл да осъждаме другия, помислихме ли, че този човек е скъп на Бога, какъвто и да е той? Може и да е враг на Бога, но Бог не е негов враг. Ако осъзная това и искам да уважавам връзката си с Бога, ще възлюбя и брата си. ...
По тази логика, може да обичаме дявола и да осъждаме делата му.
Има и друг вариант "Ако Бог Който го е създал вижда това и го щади, кой съм аз, за да го осъждам?" Тук вече, може да говорим за смирението, търпението и любовта. Съобразявайки се с Божия промисъл /който в повечето случаи не ни е ясен/ търпеливо и с любов да изслушаме, да помислим, да анализираме ако е нужно. Светът обаче не е чисто бял и чисто черен. Невежеството е причина за действията или бездействията, но лъжливото знание също. Изопачаването на вярата, защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. Не ходете, прочее, подире им. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а от вътре са вълци грабители. може да направи лъжата истина.
Така, че не осъждането не винаги е полезно. Нека има мярка. Ако осъждането е грях, то гордостта от "аз не осъждам" също е грях.
Темата за осъждането и любовта е много обширна и спорна в някои моменти. Същотото е и със страданието - наказание или изпитание. Трудно се разговоря за тези неща във форум. Полезното е, че човек спира и се замисля, чува другите, поправя грешките си, научава ново.
И ако се върнем на темата за толерантността, то с цялото си търпение, смирение и любов, НЕ мога да се съглася, приема, търпя .... онова, което по един или друг начин, ме отклонява /а и не само лично/ от Пътя, защото съм загубена. Дори да не мога да се противопоставя, реално, то същността ми ще се противопостави. Не изключвам да има и други верни пътища, тогава просто мълча и се моля.
Моя приятелка често ми повтаряше - Всичко е позволено, но не всичко е полезно.
Така мисля, не мога да твърдя, че съм права, опита ми е дал това.
Mama_Nana , в текста, който е публикувала Надето всичко е казано изключително просто и ясно. Не виждам какво повече може да се добави или да се коментира.
Както и в Евангелието се казва, ние трябва да приемаме Царството Божие като децата, т.е. с простота, искреност и вяра. От нас не се иска да сме философи или коментатори на Писанието - а само изпълнители
. Първото може да ни погуби, а второто ни спасява.
Както и в Евангелието се казва, ние трябва да приемаме Царството Божие като децата, т.е. с простота, искреност и вяра. От нас не се иска да сме философи или коментатори на Писанието - а само изпълнители
. Първото може да ни погуби, а второто ни спасява.
И ако се върнем на темата за толерантността, то с цялото си търпение, смирение и любов, НЕ мога да се съглася, приема, търпя .... онова, което по един или друг начин, ме отклонява /а и не само лично/ от Пътя, защото съм загубена. Дори да не мога да се противопоставя, реално, то същността ми ще се противопостави. Не изключвам да има и други верни пътища, тогава просто мълча и се моля.
Моя приятелка често ми повтаряше - Всичко е позволено, но не всичко е полезно.
Така мисля, не мога да твърдя, че съм права, опита ми е дал това.
Моя приятелка често ми повтаряше - Всичко е позволено, но не всичко е полезно.
Така мисля, не мога да твърдя, че съм права, опита ми е дал това.
Mama_Nana, и аз много често изпитвам такива чувства. Няма нужда да се съгласяваме с нещо, което може да ни отклони от Пътя. Търпението, обаче, е друго нещо. Може другият човек да има свой път, с всичките му разклонения и завои. Господ иска всички да се спасят. Тази мисъл много помага.
Давам линк към петицията на Амнести Интернешънъл за спасяване от бесилото на Мариям- жената, която беше бременна и роди в затвора в Судан. Бебето вече е на пет дни, а тя е осъдена на смърт, защото е християнка и не иска да се отрече от вярата си- http://www.amnesty.org.uk/?utm_source=Email&utm_medium=prosp … content=Pw1_image. Всеки може да се подпише, като въведе име и имейл адрес. Телефонът не е задължителен. Ето и малко информация.
Всъщност, целта на този живот е не земното ни щастие и добруване, защото животът не свършва тук. По- важно е къде ще бъдем във вечността. Няма по добър път към нея от любовта, смирението и търпението. Тази жена е блажена
Ето това вече съвсем ме обърка. Защо е блажена? Защото е страдала заради криворазбрана човешка любов ли? И криворазбрано смирение и търпение?
Нещата не са еднозначни. Трудно е да се живее диалектично, но ние сме диалектични създания и рано или късно трябва да се научим да балансираме между доброто за физическата ни същност на човешки същества и доброто за душата ни, като частичка от Божествената ни същност.
„Престъпникът” и „жертвата” са на една и съща вълна. Вътрешното агресивно състояние на „жертвата” „привлича” външната агресия на „престъпника”. Щом има външна агресивно проявена ревност от страна на мъжа, това означава, че тази жена е много силно ревнива вътрешно. И не в смисъла, че ревнува мъжа си от други жени. Означава, че за нея е най-важно семейното щастие и благополучие. Това за нея е станало самоцел, а не средство за увеличаване на божествената любов в душата й. Тя се вкопчва в любовта си към мъжа си и по този начин погубва душата си, забравяйки, че на първо място е любовта към Бог, а ближния си трябва да обичаме като самите себе си. За това й се дава ситуация, в която мъжът я тормози – за да преодолее зависимостта си от тази сбъркана в приоритетите човешка любов. И вместо тя да отпусне хватката, да приеме ситуацията, да преподреди приоритети си, тя още по-силно се обижда, неприема ситуацията и доказателство за това е тежкото й заболяване.
В тази ситуация отношението на повечето хора е еднозначно – той е гаден мръсник, заслужаващ да гори в ада, а тя е невинна жертва и светица.
Ако приемаме /поне аз приемам/, че всяка една ситуация, дори най-тежката и най-несправедливата от човешка гледна точка ни е дадена от Бог с единствената цел да направим още една крачка към него. Всяка една ситуация е помощ или гибел, в зависимост от отношението, което влагаме при преодоляването й.
Противното би означавало, че на света съществува много несправедливост. Къде остава тогава Бог? Защо го допуска? Кой е източникът на толкова много „несправедливи” злини, които се случват на „добрите, честните, праведните”???
zazo, ти нещо го удари на психология Само Господ съди и определя кой е блажен и кой, грешен. Аз малко прибързано се изразих така, защото най- добрия път към Него са смирението, любовта и търпението. Изтърпявайки мъките на унижението и после на болестта, със смирение и любов към Бога и човека до нея, тя би могла да спаси себе си, както и своя мъж. Каквито и грехове да са сторили. Бог знае. Светла й памет на жената.
Само Господ съди и определя кой е блажен и кой, грешен. Аз малко прибързано се изразих така, защото най- добрия път към Него са смирението, любовта и търпението. Изтърпявайки мъките на унижението и после на болестта, със смирение и любов към Бога и човека до нея, тя би могла да спаси себе си, както и своя мъж. Каквито и грехове да са сторили. Бог знае. Светла й памет на жената.
Никаква психология не е това. Дори тази наука е доста сбъркана за мен.
Психолозите не говорят много, много за Бог. Ако дадено изпитание го приемеш с Любов, търпение и смирение към Бог, тогава болест не ти се дава. Болестта е нашата степен на отдалечаване от Бог. Степента на загуба на божествената Любов в душата ни.
Много ми е интересно, ако жена отиде с такъв проблем при свещеник, какво обяснение и какво напътствие ще получи?
Психолозите не говорят много, много за Бог. Ако дадено изпитание го приемеш с Любов, търпение и смирение към Бог, тогава болест не ти се дава. Болестта е нашата степен на отдалечаване от Бог. Степента на загуба на божествената Любов в душата ни.
Много ми е интересно, ако жена отиде с такъв проблем при свещеник, какво обяснение и какво напътствие ще получи?
Mama_Nana, Петър Дънов и неговото учение нямат нищо общо с Православието.
zazo, ето обяснение и напътствие от архим. Серафим (Алексиев)- За болестите, скърбите, ропота и търпението.
zazo, ето обяснение и напътствие от архим. Серафим (Алексиев)- За болестите, скърбите, ропота и търпението.
Много ми е интересно, ако жена отиде с такъв проблем при свещеник, какво обяснение и какво напътствие ще получи?
Свещеникът би трябвало да я подпомогне в носенето на този й житейски кръст, като преди всичко й разясни смисъла на страданията, защото не всички хора (дори християните) го разбират.
Желанието на всеки човек е да избегне страданието, да се отърве от болката, да живее щастливо и безгрижно. Дори Христос в най-тежките Си часове на изпитание се е молил, ако е възможно да Го отминат страданията, но в края на молитвата Си е оставил всичко на Божията воля. А волята Божия е била Той да страда и чрез страданията да победи смъртта.
Нека не смятаме Бог за жесток, че ни изпраща подобни изпитания, защото Той иска да бъдем увенчани като победители. Бог гледа на живота ни в измеренията на вечността. Нека и ние гледаме на него така. Никой от нас не може да понесе кръста на Христос, но ние имаме нашите по-малки житейски кръстове. Търпението не е признак на овчедушие и примирение. Тъкмо "търпението в страданието води към победа" (както казваше и Никита Михалков в "Сибирския бръснар").
В страданията много помага молитвата, затова свещеникът може да я научи да се моли и чрез молитвата да получи от Бога сили да понесе това изпитание.
И накрая нека не забравяме, че страдаща в тази ситуация е не само жената. Свещеникът би трябвало да разглежда двамата като едно цяло (в брака мъжът и жената са едно). Мъжът й също страда, нищо че външно изглежда, че той е този, който причинява страданията.
Хубава е статията, Надето.
Един нюанс в повече ми идва това с вечната скръб и го приемам по-скоро като алегория, отколкото буквално. Но тако цяло това имам предвид. С едно уточнение - да приемаш с търпение и смирение дадена ситуация далеч не означава да търпиш безучастно и безропотно. Според мен това важи само за душевното ни състояние. Външно, на физическо ниво трябва да сме активни в посока промяна. Което ме връща пак към казаното по-горе - диалектика трябва да има. Активни действия "отвън", пълна незащитеност "отвътре".
За съжаление много често криво разбраното поведение на християнина е точно обратното - пълна пасивност на физическо ниво, която неизменно избуява в своята портивоположност - неприемане на ситуацията на духовно и душевно ниво.
Един нюанс в повече ми идва това с вечната скръб и го приемам по-скоро като алегория, отколкото буквално. Но тако цяло това имам предвид. С едно уточнение - да приемаш с търпение и смирение дадена ситуация далеч не означава да търпиш безучастно и безропотно. Според мен това важи само за душевното ни състояние. Външно, на физическо ниво трябва да сме активни в посока промяна. Което ме връща пак към казаното по-горе - диалектика трябва да има. Активни действия "отвън", пълна незащитеност "отвътре".
За съжаление много често криво разбраното поведение на християнина е точно обратното - пълна пасивност на физическо ниво, която неизменно избуява в своята портивоположност - неприемане на ситуацията на духовно и душевно ниво.