Публикувана: 28 ян. 2014, 14:07 ч.
Последно мнение: 15 юни 2014, 08:38 ч.

Православието като начин на живот 3

37 209
744
1

# 690 1 юни 2014, 20:54 ч.

Мнения: 40

Цитат на: simpatikonia в нд, 01 юни 2014, 20:46

В страданията много помага молитвата, затова свещеникът може да я научи да се моли и чрез молитвата да получи от Бога сили да понесе това изпитание.

Напълно съм съгласна, simpatikonia. Само с цитираното не съм напълно съгласна. Да, молитвата помага. Но въпросът е за какво се молим. Да се молиш да ти даде Бог сили да понесеш=изтърпиш изпитанието е пасивна позиция. И усилията, и молитвата трябва да целят вътрешна промяна. Осзънаване, че проблемът е в теб на ниво чувства и работа по преодоляването им. Да се молим да успеем да съхраним Божията любов в душата си във всяка една житейска ситуация – от ситуация на пълна разруха на човешкото щастие, до ситуация на изпълнение на всички човешки желания.

# 691 1 юни 2014, 21:49 ч.

Мнения: 15 278

Цитат на: Надето :) в нд, 01 юни 2014, 20:26

Mama_Nana, Петър Дънов и неговото учение нямат нищо общо с Православието.

Не съм казала такова нещо, от къде реши? Написаното от зазо, Дънов го разглежда по подобен начин.

# 692 1 юни 2014, 22:14 ч.

София
Мнения: 565

Прозвуча ми все едно го даваш за пример. Прощавай, ако съм сгрешила.

zazo, твоите думи ми напомнят за това, което е казал старецът Порфирий:

Скрит текст:

ТАЙНАТА НА БОЛЕСТТА Е ДА СЕ БОРИШ ДА ПОЛУЧИШ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

Има много полза от болестите, стига да ги понасяме без стенания и да славим Бога, търсейки милостта Му. Когато се разболеем, въпросът не е дали да вземаме лекарства или да отидем да се помолим на свети Нектарий. Трябва да знаем другата тайна. Да се борим да придобием Божията благодат. Това е тайната. На останалото ще ни научи благодатта, т.е. как да се оставим на Христос. С други думи, ние пренебрегваме болестта, мислим за Христос нежно, неусетно, безкористно и Бог прави чудото Си в полза на нашата душа. Както казваме на Светата Литургия, „Целия си живот на Христа Бога да отдадем“.
Трябва обаче наистина да искаме да не обръщаме внимание на болестта. Ако не искаме, е трудно, не можем просто да си кажем „не й обръщам внимание“. И така, докато си мислим, че я пренебрегваме и че не й обръщаме внимание, ние всъщност й обръщаме, мислим за нея постоянно и не можем да бъдем вътрешно спокойни. И това ще ви го докажа. Казваме: „Вярвам, че Бог ще ме излекува. Не пия лекарства. Така ще правя, ще будувам цяла нощ и ще се помоля за това. Бог ще ме чуе“. Молим се цяла нощ, умоляваме, търсим, викаме, изнудваме Бога и всички светци да ни направят добре. Изнудваме ден и нощ. Търчим насам-натам. Е, не показваме ли с всичко това, че не сме пренебрегнали болестта? Колкото повече настояваме и изнудваме светците и Бога да станем добре, толкова повече изживяваме болестта си. Колкото повече се интересуваме да я прогоним, толкова повече я изживяваме. Затова нищо не става. И ние имаме впечатлението, че на всяка цена ще се случи чудо, обаче в действителност не го вярваме и така не се оправяме.
Молитви изричаме, не вземаме лекарства, но не се успокояваме и чудото не се случва. Ще кажеш обаче: „Не си взех лекарството, как така не вярвам?“ Да, но дълбоко в нас се съмняваме, страхуваме се и си мислим: „Ще стане ли това наистина?“ Тук важи духовното: "Ако имате вяра и не се усъмните, не само това, което се случи със смоковницата, ще вършите, но и на тази планина да кажете: премести се и иди в морето – ще стане" (Мат. 21:21) Когато вярата е действителна, вземайки или не лекарство, ще подейства. И с лекарите, и с лекарствата Господ действа.
Цялата тайна е във вярата – без насилие, нежна, проста и наивна. „В простото и наивно сърце“. Не е въпрос на налагане. „Налагането“ може да го прави един факир – тази дума не звучи добре. Да имаме вяра, че Бог ни обича прекомерно и че иска да станем Негови. Затова допуска болестите, докато се предадем с доверие на Него.
Да заобичаме Христос и всичко ще се промени в нашия живот. Да не Го обичаме, например, за да ни върне здравето. Но да Го обичаме с копнеж от благодарност, без да мислим за нищо друго, освен за Божията любов. Нито да се молим с някаква цел и да казваме на Бога: „Излекувай този човек, за да дойде близо до Теб“. Това не е правилно, т.е. да казваме начини на Господа. Как да кажем на Бога: „Излекувай ме?“ Какво да известим на Този, Който всичко знае? Ние ще се помолим, но Бог може да не иска да ни чуе.
Един брат ме попита преди време:
- Кога ще оздравея?
- А, - казвам му - ако казваш „Кога ще оздравея?“, никога няма да оздравееш. Не е правилно да молиш Бога за такива неща. Молиш с агония Бог да ти отнеме болестта, но тя тогава те обгръща и те притиска още повече. Не трябва да искаме това. Нито да се молиш за това.
Уплаши се и каза:
- Да не се моля ли?
- Уви! Му казвам. Трябва да се молиш и то много, но за това Бог да прости греховете ти и да ти даде сили да Му отговориш и да Му се отдадеш. Защото, колкото повече се молиш да се махне болестта, толкова повече тя се вселява в теб, обгръща те, притиска те и не се отделя от теб. Ако, разбира се, като човек почустваш вътрешна трудност и слабост, тогава помоли смирено Господа да ти отнеме болестта.

Старецът Порфирий
пр. от гр. ез. Татяна Желязкова

# 693 1 юни 2014, 23:18 ч.

Мнения: 2 545

Цитат на: zazo в нд, 01 юни 2014, 20:54

Да, молитвата помага. Но въпросът е за какво се молим.
Да се молиш да ти даде Бог сили да понесеш=изтърпиш изпитанието е пасивна позиция.

А аз не съм съгласна с това.

Права си, че е важно за какво се молим. Ние си мислим, че се молим за най-доброто, но като ограничени човешки същества не можем да знаем какво точно е доброто нас в определен момент. Затова молитвата ни трябва винаги да завършва с думите "но нека бъде не както аз искам, а както Ти, Боже" или "да бъде Твоята воля" (както е в "Отче наш").

Пример за това ни дава и Христос в молитвата Си преди кръстните Му страдания.
Щом на Него, като на Богочовек не са му чужди слабостите на човешката природа, то колко повече на нас.

Да искаме да се изпълни над нас Божията воля не е пасивна позиция.
Напротив, изискват се много усилия - смирение, вяра, надежда, доверие в Бога...
Който се е борил с отчаянието, унинието, безнадеждността и съмнението, може да потвърди, че търпението в страданието съвсем не е пасивна позиция, а подвиг, който е невъзможен без Божията помощ.

И изобщо... да мислим, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, ми се струва доста наивно и самонадеяно. Християнската аскетична литература изобилства с примери на самонадеяни борци за съвършенство (изключително активни при това), които са се надявали на своите сили, за да се преборят със злото и да достигнат съвършенство. Достатъчно показателни са, за да се съмняваме точно в какво се състои тяхната грешка.

Добре би било за съвременния човек да се образова в духовната област не само от ученията на окултните духовни учители (стари и нови), но и от духовния опит на християнските аскети.
Има какво да се научи от тях.

# 694 2 юни 2014, 06:37 ч.

Мнения: 40

Разбира се, че трябва да приемаме Божията воля с любов, благодарност, търпение и смирение. В толкова много от постовете ми точно това съм писала. Но поне за мен това е различно от "изтърпяване". С уговорката, че явно всеки влага в определена дума различен смисъл.

И ако даденото страдание - болест, неприятности в семейстото, в работата, неблагополучия разни и т.н. ни се дават, защото сме се отдалечили от пътя водещ до единение с Бог, то разбира се, в нашите ръце е да се върнем там. Не можем да чакаме някой друг да го стори.
За това писах - активни външни действияп /промяна на себе си във физически, духовен и душевен план/, съчетани с пълна вътрешна незащитеност /приемане на всичко случващо се като воля Божия/. Трябва да се научим да живеем диалектично.

# 695 2 юни 2014, 08:55 ч.

Мнения: 21

Цитат на: zazo в нд, 01 юни 2014, 18:38

Ако дадено изпитание го приемеш с Любов, търпение и смирение към Бог, тогава болест не ти се дава. Болестта е нашата степен на отдалечаване от Бог. Степента на загуба на божествената Любов в душата ни.

Ти сигурно не си чувала и чела за св. преподобни Пимен Многоболезнени, който цял живот бил в тежка болест и страдание, но славел Бога непрестанно и не се противял, а със смирение, търпение и любов живеел с мъките на болестта и в Божията благодат.
В днешно време, разбира се, за нас това е огромен подвиг, какъвто е и подвигът на жената, която с търпение и любов ще премълчи и претърпи слабостите на мъжа си и ще продължи да го обича, като не тя е тази, която ще има щета от това. А какво ли е станало с мъжа след нейната смърт? Тук и да си гадаем и философстваме, няма как да знаем, но той е получил своя шанс да се покае и смири - дали го е приел или не, това е неговият избор.

# 696 2 юни 2014, 09:48 ч.

Мнения: 15 278

Една нощ сънувах сън….
Разхождах се с Господ по брега на морето, а по небето проблясваха сцени от моя живот. На всяка от тях имаше два чифта стъпки по пясъка, но за моя изненада забелязах, че в много случаи, по пътя ми имаше само един чифт стъпки. Открих, че това се е случвало в най-тежките моменти от моя живот.
Попитах Бога:
- Господи Ти беше казал, че след като веднъж реша да Те следвам, винаги ще ходиш с мен. А сега установявам, че през най-мъчителните мигове от живота ми, има само един чифт стъпки по моя път. Не разбирам защо си ме изоставял, когато най силно съм се нуждаел от Теб?
Бог ми отвърна:
- Моя скъпо дете, никога не съм те изоставял в изпитанията ти. Там където виждаш само един чифт стъпки, Аз те носех на ръце

Бог никога не се отвръща, не спира да ни обича, дори когато ние губим вярата си. Не знам дали иска да Го обичаме, но със сигурност иска да Му се доверим, а това никак не е лесно.

# 697 2 юни 2014, 13:01 ч.

Мнения: 1 110

Успешна, благословена и мирна седмица Ви желая bouquet

!

Днес е особен ден, ден в който си спомняме и молим Бога за всички онези, които са оставили костите си в нашата земя, за да е свободна тя. Бог да ги прости!

За това се замислих за СВОБОДАТА, няма много общо с днешният ден на помен, с това което ще Ви предложа да обсъдим.

Да поговорим за свободата. Какво значи тя за всеки един от нас. На мнение съм, че значението на тази дума също бавно и полека се заменя и си заминава. Оставала съм дълбоко замислена от изказвания на хора от моето обкръжение. Свобода ли е да имаш дом пълен с мебели и техника, а душата ти да тъне в мизерия? Свобода ли е да не можеш да избереш детето ти да се образова по начин, който на теб ти харесва? Свобода ли е не изкарваш с двете си ръце това, което слагаш на масата си?
Къде е свободата и какво значи в днешно време тази дума?

Скрит текст:

Мен ме вълнува тази тема, но ако прецените, че няма какво толкова да се каже по нея - ще я заменим Simple Smile

# 698 2 юни 2014, 16:12 ч.

Мнения: 2 545

Много хубава тема, Жени! bouquet

Свободата е най-висшето благо.
"... ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Иоан. 8:32)

Свободата прави възможна и любовта. Кой може да обича по принуда?

Много харесвам този стих на унгарския поет Шандор Петьофи от стихотворението "Любов и свобода" (превод Петър Алипиев):

Но две неща ми трябват на земята –

те са: любов и свобода.

За любовта бих жертвал си живота,

за свободата – бих дал и любовта.

# 699 2 юни 2014, 16:27 ч.

Мнения: 347

Здравейте!

По темата на седмицата: за мен свободата е като щастието, всеки го разбира както на него му се иска.
Може за някого домът, пълен с мебели и техника да е свобода, Жени. Това, че не е твоята или моята свобода, не значи, че за него не е.
За друг свободата може да е да има хляб на масата си, без да работи.
Кои сме ние, че да казваме, че нечия душа е мизерна или е мързелив, или е материален... Ако това го прави щастлив и не пречи на другите, нека е свободен...

Моят лична свобода е трудна за извоюване и всеки ден се боря за нея, защото смятам, че ще я имам, когато предодолея всичките си страхове.

# 700 2 юни 2014, 16:51 ч.

Мнения: 40

Цитат на: liese в пн, 02 юни 2014, 08:55

Чела съм за Пимен Многоболезнени, тъй като много съм се интересувала защо ни се праща дадена болест /много и тежки болести са минали през главата ми/. Но лично аз тези жития ги приемам като хиперболи и метафори, за да бъде по-ясно внушението им. Категорично не мога да приема тезата, че животът на истинския християнин трябва да е една непрестанна мъка, скръб, страдание, болести ... Това, както и вечното призоваване да търпиш /според мен/ се използва за чиста манипулация на редовите миряни, за да не задават излишни въпроси и безропотно да се подчиняват, и по-скоро обслужва политическата роля на Църквата. Изпращането на страдания и болести цели да излекува душата ни и да ни научи каквото и да се случва да успяваме да съхраним Божията любов в нея. А излекуването на душата се постига чрез промяна в нашите емоции, мисли, думи и действия – точно в този ред. Ако само търпиш, пък било и с благодарност към Бог, без да успееш да промениш вътрешно себе си, резултат няма да има.

# 701 2 юни 2014, 17:47 ч.

Мнения: 122

Според мен свободата е поривът на душата да се реализира такава каквато е създадена, да прояви своята истинност. Затова стремежът към свобода ни съпътства през целия ни живот, затова я наричаме свята и изконна, затова някои хора умират за нея. Започнем ли да се осъзнаваме разбираме, че в света, в който ни се налага да живеем е много трудно я постигнем. Да бъдеш свободен значи да не се страхуваш, да не се преструваш, да не се подчиняваш на друго освен на своята Истина.

Скрит текст:

„Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“ Това е епитафията на Казандзакис, който за мое съжаление, е отлъчен от Църквата, което пък е отделен въпрос.

Последна редакция: пн, 02 юни 2014, 19:27 от Мора

# 702 3 юни 2014, 11:10 ч.

Мнения: 40

Като всяка философска категория и свободата има безброй измерения: свобода на вероизповеданието, свобода на волята, свобода на избора, свобода на словото, свобода на информацията, свобода на творчеството, финансова свобода, политическа свобода...

Като човек израстнал с много страхове мога да кажа, че зад нашите страхове се намира Свободата ни.
Като човек израстнал без финансова стабилност мога да кажа, че и финансовата свобода е прекрасна.

Но ако говорим за абсолютната свобода, за мен тя е постижима само чрез Любовта. И понеже звучи много отнесено, ще се опитам да го обясня. Според мен, истински свободни са децата. Не споделям теорията, че децата са бял лист хартия, на който ние като родители пишем. Нищо подобно. Децата идват на този свят като абсолютно завършена книга, с неограничения потенциал на Божествено творение и после започва голямото триене – под формата на ограничения, бариери, забрани, криворазбрани истини, криво приложени правила... Ние се раждаме Свободни и с всяка изминала година, обучавайки се, вписвайки се в обществото, сами режем от Свободата си и се отдалечаваме от нея.

В този смисъл, свободен е този, който може да се уподоби на дете, който запазва детското в себе си. Децата живеят с интуиция и чувство, а не със съзнание, те са беззащитни. До тях и около тях винаги има възрастни, които могат и знаят повече, които са умни и съвършени /в представите на децата/, т.е. детето ежеминутно чувства своята слабост и несъвършенство. Децата живеят само в настоящия момент, те нямат минало и нямат за какво да съжаляват, а бъдещето винаги си го представят радостно. Ако някой го обиди, детето не изпитва ненавист, а просто плаче. Душата му е открита за родителите. Искреността прави душата беззащитна и подтиква към любовта како към висша защита. На детето му е много по-лесно да прости всяка обида, защото съзнанието му още не е развито. Именно съзнанието може да превърне една неприятност в катастрофа, обидата в смъртно престъпление, а неочакваната загуба в крах за цял живот. Работата е там, че мащабите на нещастието го определя самият човек и по-точно – неговото съзнание. Чувството на любов може да превърне всяка несполука и поражение в победа. А съзнанието, точно обратно – може да преврне всяка победа в поражение. И знаете ли защо? Защото любовта дава енергия, а съзнанието я взима. Любовта, точно както децата не се защитава, защото е вечна, а тялото и съзнанието са преходни и подлежат на разрушение, и точно за това се нуждаят от защита. А защитата предполага в някаква степен агресивност. За това съзнанието и агресивността винаги са ръка за ръка.

И още един аспект на свободата искам да споделя, който пряко касае християнството – Христос е казал, че всички сме чада божии, а последователите му до ден днешен твърдят, че сме раби божии. С това подменяне на понятията трябва да се престане. Защото то е било използвано за политически и икономически цели – да държат в подчинение хората. Нима син може да бъде роб на баща си? Не! А може ли роб да склюби договор с господаря си, защото „завет”, означава договор? Не! А може ли роб да се съедини с господаря си? Категорично „Не”!!! Това предполага невъзможност на постигане на стратегическата цел – единение с Бога. Роб значи безправен. А Бог ни е дал правото на свободен избор, дори когато следвайки избора си се отдалечаваме от него.

С две думи – човек се ражда свободен, а губи свободата си само и единствено по силата на собствената си воля. Единствено Любовта е в състояние да ни върне обратно Свободата. С уточнението – Любовта към Бог. И тази Любов не бих жертвала за нищо. Но аз не съм поет като Петьофи...

# 703 3 юни 2014, 17:28 ч.

Мнения: 15 278

а последователите му до ден днешен твърдят, че сме раби божии.

http://bible.netbg.com/bible/dic/w.php?1571

Предвид това, че не става дума за безправен човек, няма "юридическа" причина да не се сключват "завети". Още повече, заветите са сключвани с Божиите синове. Трудно ми е да обясня, какви са те, но Давид, Мойсей, Авраам, Соломон, Енох и т.н. са такива.

Последна редакция: вт, 03 юни 2014, 21:20 от Mama_Nana

# 704 3 юни 2014, 20:44 ч.

Мнения: 2 545

Понятията рАб и рОб са различни Peace

.

Човек е роб, когато по някаква причина е загубил свободата си.
А свободата принципно бива външна и вътрешна.
Външна, когато волята на човека е подчинена на чужда заповед или когато е лишен от някакви права.

За християнството истинско робство е робството на греха - външно може да сме свободни - да разполагаме със себе си както искаме, но вътрешно сме обсебени от греха и действаме по негова воля. Спасението на човека се състои в освобождаване от тази вътрешна зависимост и получаване на истинска свобода, т.е. свобода на духа.

Робът подчинява волята си на господаря по принуда, а рАбът - доброволно, съзнателно, от любов и уважение. Отношенията между Бога и човека - и в Стария и Новия Завет, винаги са разглеждани като отношения между Баща и синове (в повечето случаи непослушни и непокорни) - срв. Пс. 102 - "Както баща милува синове, така и Бог милува онези, които Му се боят и пазят заповедите Му, за да ги изпълняват" (цитирам по памет)... Истински синове Божии ставаме след края на Христовото спасително дело, когато получаваме истинска свобода в Христа и правото да наричаме Бога "Отче наш".

Това, че наричаме себе си "раби Божии" означава, че доброволно подчиняваме себе си на Божията воля, че доброволно избираме да спазваме Божиите заповеди. По значение "раб" повече се доближава до "син", отколкото до "роб", макар че и двете понятие означават почти едно и също - "човек без своя собствена воля". Само че "роб"-ът няма власт над волята си (тя му е отнета насилствено), а "раб"-ът доброволно е отдал волята си - в случая на Бога. "Да бъде Твоята воля, а не моята" - това е веруюто на Божия раб.

Ние, християните, ставаме Божии раби чрез Кръщението.
В един от ритуалите кръщаващият се трикратно се отрича "от сатаната и от всичките му дела" - т.е. съзнателно и решително отказва да бъде роб на греха. След като духовно се освобождава, той изповядва желанието си да бъде раб Божий и да живее според Божия закон. В новия християнски път той бива подпомаган от Божията благодат (сила), която покрепя слабите му човешки сили. Така човек не е сам в усилията си, а винаги е с Бога и Неговата помощ.

Според християнството човек може да бъде само относително свободен.
Абсолютната свобода принадлежи единствено на Бога.
Човек е Божие творение и трябва да се подчинява на божествения ред, т.е. на нравствените закони, определени от Бога. Спазването им гарантира блаженство, защото води до удовлетворяване на висшите стремежи на духовната природа на човека. Нарушаването им води неминуемо страдание, саморазрушение и духовна смърт.

Разбира се Бог е дал на човека свобода да избира своя път и не насилва волята му. Грехопадението е свидетелство, че човек наистина е имал свобода, но е направил погрешен избор.

Последна редакция: вт, 03 юни 2014, 20:51 от simpatikonia

Препоръчани теми

Снимане на деца

Библията

Когато напълно непознат ви снима...

Застраховка живот - Ипотечен кредит

Причина:

Причина: