Съпруги, чиито мъже пътуват по море-31

Наде, браво, че се появи......надушвам, че след този пост пак дълго ще мълчиш  
Lulla, като беше малък синът ми и аз като теб мислех и се заричах....."само през трупа ми"  
Но после се намесих в избора на професията му, защото аз съм за приемствеността, според мен е по добре да се съхранят знанията, уменията и професионализма., а баща му ги притежава(извинявам се ,че звуча не скромно).....Колкото и странно да ви звучи, като се направи едно прогнозиране на пазара на труда за около 10- 15 г напред, всеки сам може да си даде отговор, кои са професиите с добра реализация и добър жизнен стандарт на нашата географска ширина.
Lulla, твоето момче трябва да си потърси нова компания, не трябва да търпи това.  А що се отнася до слизането и комуникациите, ММ като се качи на желязото слиза когато дойде смяната му, просто позицията му е такава и е 4 или 5 м на кораба ежеминутно. Нет за лично ползване също няма, защото терминалите са им извън цивилизацията, а и няма време  за него....
Ние вчера заминахме малко извън града, лошото време не ни помрачи разходката, но днес прибирането малко проблемно беше, пак наводнения и дъждове....Дано само няма пострадали хора и домове     Тръпки ме побиваха като гледах буйните води на реката и пълният язовир.
А снощи в планината така хубаво валеше сняг и морския му се радваше, като малко дете   защото от  3 г  не го е виждал.  

Хахаха Веси,наистина за мен беше доста дълго отсъствие от темата. Имах си и аз моите уроци по това време и писането в темата приоритетно май беше на по-заден план.Надявам се да не правя вече такова дългичко отсъствие,защото тук е емоцията на една доста голяма част от моя живот.Браво,че сте ходили на сняг и красота.Не бях се замисляла за морските и снега,но сега като ми казваш това се сещам и моя син като се върна от рейс каза-искам да вали сняг,не съм го усещал от няколко години-радостта на простичките неща.
Съгласна съм с escarlata за избора на всеки за това,което Е в момента.Колкото и да искаме да им е лесно и хубаво,не зависи от нас.Това са техните уроци и те трябва да си ги отработят и осъзнаят,а нашата работа е да ги подкрепяме и когато поискат помощ да им я дадем.В началото на съвместния ни живот правех грешката на "непоисканото добро".Аз "преценявах",че на него ще му е по-добре ей по тоя начин и после оставах изумена как той не оценява моя жест и се сърди!! Но постепенно времето ме научи на тоя природен закон и вече давам помощ,ако ми я поискат.Сега отново в къщи се играе една ситуация от която си учим поредните уроци-морския слезе преди почти 2 години от поредната фирма и имаше работа на брега.Свърши си ангажимента и от почти половин година си търси подходяща фирма,каквато той си е наумил,че иска и тя не се появява в тоя вид в който той си я представя.Няма да ви описвам какво се случва около него .Добре,че почти само аз съм в полезрението му -юнаците вече почти ги няма в къщи-големия е семеен и живее отделно,а малкия има работа с която е непрекъснато на път. Направих няколко неуспешни опита да му поговоря и споделя моя опит в подобни ситуации,като си мислех,че ще му помогна и той веднага ще се успокои и ще е добре!!!Да,ама не-просто той лично трябва да си осъзнае това което му е нужно и да продължи нататък.И най-доброто което мога да направя в момента е да го оставя сам да си стигне до неговите си уроци!!Тъй,че _Lulla_ воръжи се с търпение и изчакай да му мине периода в който има да научи неговите си неща,точно в тези обстоятелства.Не случайно те са такива точно в този момент при него!!
За начало на деня и на седмицата ви пожелавам:

Ух, че хубаво тук в темата - уютно и топличко, нахлувам с чашата сутрешно кафе

Аз вече броя на пръстите на ръцете дните до първото посрещане. Много ме докоснаха постовете Ви и Ви благодаря за подкрепата, аз я усещам много силно, като млад принцес

Като за първи рейс, приключих ремонт и обзавеждане, изкарах половината магистратура и си вкарах в пътя овулацията  Още някои задачи изпълних дето морския остави, само не успях да сваля килгорамите, кито исках, че ми се струпаха говна на главата ...

Хубава седмица Ви пожелавам и аз, момичета 

Здравейте пак, открих тоз мацан и не мога да не го споделя Пожелавам Ви Вашите момчета да са здрави, и такива наперени котараци още мнооого години 

нада8 , прииска ми се да си копирам постовете ти и да си ги пазя - като съвети, които да препрочитам, защото понякога наистина се изгубвам в това да правя "добро".
В началото, като си идваше, се самозабравях - толкова много исках да му угаждам и да го глезя, да му помагам, да му спестявам някои неща, че направо се самозабравих...... Докато вляза в правия път, доста време мина

Хубава, слънчева и усмихната седмица и от мен!  

Нада определено опита си казва думата Има много да се учим от теб. Но всяко нещо по реда си

Мира звучи ми доста познато, ремонти, чудесии, но нали сме оправни, ще се справим

Ескарлата и аз така се чувствах, всеки път като си дойде и се стремях да му угаждам за всичко, ама по едно време ми дойде в повече и на работа имах много нерви и в къщи постоянно да го обгрижвам и  си поприказвахме и се разбрахме

Като Ви чета и се замислям, то и аз не знам как да се държа като се прибере. Знам какво обича да е първото и какво второто нещо /кафе и душ/, но после дали от мен се очаква някакво конкретн поведение незнам.
Не мисля, че го очаква, а и ние ще се наложи да се запознаваме пак, тъй че всеки гаф ще ми е простен 
Сега сериозно, има ли нещо важно в първите дни от слизането на брега - разболяване и т.н.?

След прибиране има кратък период на адаптация  Някои искат просто да не правят нищо и да не виждат никой поне 2-3 дена, за да се съвземат. Други нямат търпение да излязат между хората след дългото седяне на желязото.
Важното е парфюм да има под ръка 
Мира, не разбрах, какво разболяване?

Благодаря ти, Мария Мъжо е на много горещо, а се прибира посред зима, предположеих, че вероятно ще се разболее...

МИРА ИВАНОВА,да ти споделя моя опит в посрещането!НЯМАЙ НИКАКВИ ОЧАКВАНИЯ за това което ще се случи,остави го да се случва.Когато тръгвах с нагласата като от сем.Флинстоун -той така,а пък аз така и после пък ей така  и винаги оставах разочарована и защото естествено ставаше съвсем друго и накрая и двамата изнервени! Когато спрях да имам очаквания за нещата как ще се случат и си ги оставях да се случват,всичко си идваше на място и ми беше хубаво.Една книжка в това отношение много ми помогна-Четирите споразумения-Дон Мигел Руис.Не си спомням кога се появи пред мен,ама ми спести доста неудобства.А за топличкото откъдето идва,му приготви повечко витаминчета и минералчета имунитета му да е на линия да се справи със студеното!Моите мъже вече три години идват от Мозамбик и като улучат тука студа ги ремонтирам така.
Еscarlata и аз правех като тебе,пишех си в началото откъдето намеря цитати на -(аз ги наричам) природните закони по които живеем.Докато ми станат навик, да се сещам за тях преди да надробя поредната си попара все ги препрочитах.
А пък Balvenie наистина си става с опит-колкото и да ти го обясняват,не се ли изпържиш ти самата трудно се приема.

Днес съм си оставила ден за мене,помятах малко тенжерките в кухнята и сега слагам маратонките и тръгвам на маратонска разходка докато пак не е заваляло!!Хубав ден от мен!! 

Мираааа, сега се сещам как беше при мен първият път,когато се върна )
Значи ние като се запознахме, бяхме заедно едва 6 дни и то не постоянно, и той замина за 3 месеца. И така след три месеца ние тепърва щяхме да се опознаваме. През всичкото време го карахме на смс и телефонна любов, слава Богу беше из Европа само. И той се връща, виждаме се вечерта - хубава лятна вечер - и аз му забивам невероятния въпрос още в началото:И сега кога заминаваш пак???
От тогава не му задавам повече този въпрос )))))

Олеле, при мен беше обратното. Първият път като заминах, след като се прибрах и гаджето веднага започна да ми разяснява как повече нямало да ме пусне. Обаче без да правим крачка напред в отношенията си. Е, до там бяхме, скоро заминах пак 

Здравейте, момичета!

Отдавна не съм се включвала в разговорите, но почти не съм се спирала пред компютъра. Че имах много работа в офиса - имах, но и реших да направя нещо смислено за здравето си и станах редовен посетител на фитнес-залата и целутрона и се прибирам след 20 ч. всяка вечер

Нямам аз нужда от циганка да ме хвали - мога и сама  Година започна прекрасно за мен и не мога да се държа в кожата си 

Да се похваля, че милото се прибра в събота! И аз обмислях как трябва да се държа при прибирането му, дали трябва да подготвя нещо специално и тн. (това беше първото му плаване), но той подрани с час и половина и го посрещнах с анцуг и тениска и течаща от косата вода    но...това да ми е проблемът! Щастлива съм и още с първата прегръдка забравих, че го е нямало над 4 месеца. 

А снощи станах леля! Най-добрата ми приятелка роди прекрасно момиченце и нямам търпение да ги посетя и гушна   

Вие подготвяте ли се за 14ти? Изобщо празнувате ли св. Валентин? Аз изобщо не съм типа "цветя, бонбони, свещи и плюшени мечета" и не празнувам този празник, но се чудя дали да не подготвя нещо по-специално за милото... 

Пожелавам ви един прекрасен, усмихнат и слънчев ден! То това зависи от самите нас и мисленето ни - нека не позволяваме на облачетата в небето да помрачават слънцето, което носим в душите си. 

Веси, и тук да ти честитя рожденният ден на синът ти    Много здраве, щастие и успехи му желая 
Силвия, чудесни новини около теб 
Аз не празнувам 14-ти, дори и морския да е тук. Изобщо не си се представям с плюшени сърчица наоколо 

Здравейте Русалки!
ДНес денят е не само слънчев и усмихнат за мен, но и много щастлив, защото моето вече пораснало момче има рожден ден. Нека дните му са пълноценни и изпълнени с любов!
Има поверие, което гласи, че на февруари „принадлежат” виолетовия цвят, цветето иглика и аметиста. Вярвало се, че виолетовия цвят носи добър късмет и веселие, игликата има качества на силен защитник, особено в любовта, а аметиста увеличава енергията на интуитивно и духовно общуване между хора и богове. Древните били убедени, че за всеки, особено за родените през февруари е много важно да внесе в ежедневието си поне един от изброените по-горе „талисмани” на февруари, за да бъде благословен със сила и успех през цялата година.
Силвия, весели ти очички! Нека и малката Принцеса е благословена!

 Почерпете се!

Мира, аз винаги организирам някакво пътуване непосредствено след като се прибере морския, смяна на климата, зависи от сезона, ама тоя път си останахме у дома и резултата беше на лице    болестите не ни подминаха.  
escarlata, аз не го задавам тоя въпрос   , защото всички останали питат докато видят морския "и сега кога заминаваш пак?"  
Силвия, ние почитаме Трифон, а не Валентин    Но тая година ще видим, че има Задушница на 14. , а аз се старая до колкото мога да спазвам христианските норми и може би няма нищо да празнувам,  а само ще почета паметта на моите близки и приятели, които не са до мен...........