Съпруги, чиито мъже пътуват по море-31

Мразя този ден, ноооо няма как... Преди 2 часа се изпратихме с моят моряк    На летището винаги се сдържам, но като се прибера у дома грохвам...
Кученцето ми за първи път ме видя такава и нез наеше как да реагира... Дано дай Боже всичко е наред за напред, че тия украйнци които ще са с него не били от най-добрите колеги...
И така и аз се нареждам на опашката за "чакащите". Обратното броене започна! Радвам се, че поне това лято ще е тук и ако имам късмет дори и за рожденният ми ден

Хайде лек ден на всички !

Мила Lulla, не мисля че мога да свикна с този ден и аз. Всеки път съм...........
 Всичко ще бъде наред, само положителна енергия! Ние по-голямата част от лятото ще пропуснем, но така или иначе покрай летния сезон,аз не усещам много плажни и летни емоции....
Живи и здрави да са ни!
Веселааа, много ти благодаря за съвета! Днес получих всички документи, потвърждения и така след 2 седмици трябва да съм на кораба. И малко по малко списъка ми се увеличава неусетно ..... Ама суетня, както казваш и ти ))))))

Хубава вечер на всички и до скоро!  

 _Lulla_ , с този ден наистина не се свиква. Дори мога да кажа,че с годините става по тежко    А не ми се мисли, щото след няколко месеца и синковеца ще изпращам, кво ме чека    Че се пада и баща и син да са на море   Как ще го преживея не знам.................Добре, че ще е лято и дните са дълги, аз мразя тъмното и нощите 
escarlata, като те чета, чак на мен ми иди да вадя куфарите, ама имам време още, ще трябва да се въоръжа с търпение 
Дойдат ли почивни дни и времето се разваля, да не може да мръдне човек 
Спокойни и интересни дни за всички!

Веси, не мога да си го представя това 
Днес чакам с нетърпение обаждане от морския, или поне съобщение. Снощи времето е било толкова отвратително, че половината пасажери са отказали да се качат на кораба 

   да Ви почерпя по едно сгряващо в този ветровит ден. И да се похваля вече имаме завършен 1 семестър по корабоводене.

Мария, стискам палци да получиш обаждане или смс! Дано времето се оправи и да е добро при твоя морски!  
Аз вчера хубаво получих резервацията си,но.... още не са ми изпратили полетите. Точно реших,че следващите 10 дни ще съм спокойна, но не.. пак съм в чакане.  

А това сгряващотоооо е страхотно! Много благодаря, ян! И честито!!! 

Ооо ще получа, гледам, че още даже не са пристигнали, движат се със закъснение както предполагах. Добре, че е маринтрафика 
Ян, браво   
escarlata, всичко ще е наред, успокой се 

Веси и аз така мисля, че по-нататъка ще е по-трудно и сложно когато се появят и деца и при изпращане ревнат на летището..
Пък ако имам син ще го бия по главата да не става моряк.. няма да му позволя да си причинява такива страдания. Моля се с две ръце до тогава милата ни държавица да се пооправи поне малко.. или пък да ни излезе късмета и да заминем на някъде и мъжо да работи на пристанище примерно.. Но времето ще покаже

И честит ви празник Трифонки ! Омесете един хлебец както е по обичаи и се мятайте рано рано

Аз само мога да се надявам, синът ми да не стане моряк, но ако това го влече, ще го подкрепя. Има далеч по-лоши неща, с които може да се захване.
Вече не взимам децата като се изпращаме, спестявам им го 

Здравейте,момичета!!
Няколко месеца не съм писала в темата,почетвах от време на време от балкона като ми оставаше време,но не ми идваше отвътре да пиша нещо.Но този път поста на _Lulla_ ме провокира ,защото имам вече син с професията на баща си!Даже вече е семеен с малка принцеса.Виждам как колелото се е завъртяло и се повтаря,но с техните уроци,които имат да си научат.Сега от позицията на тези 30 години стаж като моряшка съпруга,мога да кажа спокойно-ако си го направиш и определиш като трудно и сложно,ще е!!Ако си намериш твоята философия и начин на приемане за да ти е хубаво,ще е хубаво!Къде има работа,която е без проблеми,по мед и масло?Тук отварям една скоба,че ако осъзнаем повечко неща,живота ни много отрано може да бъде такъв- почти по мед и масло,нооооо за съжаление затова сме дошли тука на земята,да се помъчим повечко Ако почнем да се самосъжаляваме,как другите жени си имат мъже по всяко време и им помагат и са с тях в добри и лоши моменти физичски ще стигнем до една голяяяяяяяма жертва,която сме ние горките и нищо няма да спечелим от това.А ако сложим хубавите моменти в кошничката-емоцията като си посрещнеш морския и възможността за да сте заедно 24ч в денонощието,да отидеш с него на рейс с кораба,да не трепериш дали ще имаш пари за това,което ти хареса в магазина и т.н А колкото до избора на децата и аз мисля като Марийчето- не им се месете-каквото си изберат,това е част от ТЯХНАТА  опитност в живота им.Направлявайте ги със споделяне вие какво сте преживели,те виждат какво се случва при вас,а не слушат какво им казвате!!Аз така разсъждавам и така съм си уредила начина на живот.В началото ми беше малко криво, докато си поправя гледната точка.После всичко си дойде на мястото и се убедих за себе си,че ми е по-лесно и хубаво с този начин на мислене и действие!!Дано съм ви полезна с моя опит до сега!!
Малко се увлякох с писането,ама така ми дойде споделянето!!
 escarlata,желая ти лек и романтичен рейс с твоето момче!Нека е вълшебно преживяването!!
 ян,честито!! 
Оф,май много ми стана писането,но това ми дойде отвътре!
Хубава неделя ви желая!! 

nada8, много благодаря!   
Живот и здраве след един месец ще разказвам впечатления и преживявания. 
Много ми хареса целия пост на nada8 и се замислих,че именно така опитвам да разсъждавам и аз. Първите два -три дни, признавам си, се адаптирам към промяната в къщи,понякога и по-бързо. Обожавам моментите,когато се прибира у дома, а тогава всичко започва наново, още по-хубаво е, по-сладко! Радвам се,че за разлика от моите приятелки и познати, аз не се оплаквам от "моя в къщи". Имаме страхотна кореспонденция чрез служебната му поща,а писмата са толкова мили и романтични.А вие сами знаете какво е чувството да получите известие от любимия! Сега е много по-лесно всичко, не е като преди - без интернет, без имейли, спомням си сините пликове на въздушната поща,които получавахме в къщи от вуйчо ми - един на много месеци.....
Преди имах "ангажимента" да организирам почивките ни,когато се прибере. Сега се занимавам с обзавеждането на апартамента, докато той заработва,за да се случи всичко това.

Желая ви хубава неделя и още по-хубава седмица!  

nada8, много добре казано. Макар че, аз съм с много по-скромен опит от твоя.

escarlata, и от мен лек и незабравим рейс.    И аз до предния рейс, планирах почивката ни. Сега се занимавам с обзавеждането за бъдещата бебка. 

Вероятно имам такова мислене, защото видях с очите си през какво мина, с какви хора трябваше да се занимава и колко му е трудно. 90% е заради компанията в която е моят моряк със сигурност. Не искам да правя анти реклама, но това да те третират като животно и да не ти дават да се храниш нормално.. (защото имало over consumption и трябва да се пестят пари).. Да слизаш на сушата 2 пъти за 4 месеца.. Да трябва да работиш с некъдрници.. Да имаш нет за live chat 2-3 пъти за същото време..
Живот и здраве всичко ще се нареди. Аз също гледам да не се депресирам, не се оплаквам и щом ми домъчнее споделям единствено с него. Но когато виждам, че примерно нещата не вървят при него ме е яд, че немога да помогна.. Именно заради това, ако детето ми иска да стане моряк, не бих го подкрепила на този етап.

Всяка професия си има и плюсове, и минуси. Не мога да пренебрегна факта, че съм до децата си благодарение на неговата работа, че имаме дом, че имаме хляб, че сметкте ни са платени...
И разбира се, че сме почти като младоженци всеки път, когато си дойде 

Мила Lulla,  надявам се това да е етап от пътя, който ще го доведе до по-добри времена, по-добри условия ( нова фирма,например).  
Моят ММ работеше преди години на такива места,че го чувах веднъж на 4 месеца,даже 5. Наистина е депресиращо, но и на него никак не му беше леко,но минаха така няколко години. Докато не премина в друга фирма. Няма да забравя как веднъж по тв пуснаха  някакъв български филм и той знаеше наизуст всяка реплика,абсолютно всяка! ) И как няма - гледал го е нон стоп 7 месеца - друг филм не е имало. А за храната да не говорим..... Но всичко е част от неговия път, той го е избрал и аз уважавам решението му. Няма лесна работа, не можеш да си избираш екипа, колегите,а и в колко случаи на нас ни се налага да търпим унизителни неща на работа? А за некадърниците да не говорим ))))
Вярвам,че всички тези перипетии и лишения водят до по-добро и те ще останат просто спомени, които ще разказват ( или пък не)  Важното е да сме до тях и да се подкрепяме

Днес съм много активна тук, но в това време навън просто не се излиза, току виж вятърът ми докара някоя ламарина на главата    Отиде ми пътуването!