Деца на 3-5 години, гледани вкъщи. Има ли такива?

Синът ми е на 3г. и 4 месеца и не ходи на детска градина, нито е ходил на ясла. Още преди да се роди, с мъжът ми бяхме решили, че ще го гледам до предучилищна възраст.  Аз работя основно от вкъщи, на компютър по 2-3 часа на ден, а синът ми спи следобеден сън поне 2 часа, така че засега се справяме. Един ден в седмицата го гледа едната му баба, тъй като ми се налага до ходя в офиса.
Детето ми е общително, не не търси детска компания на всяка цена, по-интересно му да общува с възрастни.

Иначе и мен непрекъснато ме питат ходи ли на детска градина детето, ама защо не ходи, ама аз защо не работя (т.е. защо не съм извън дома си от 8 сутринта до 6 вечерта) и т.н. Не се обяснявам- така сме решили, така ни харесва!

Нямам нищо против детските градини, но честно казано нямам никакви лични впечатления- аз не съм посещавала такава, нито брат ми (майка ни е  педагог, но е преценила, че е по-добре за нас вкъщи), мъжът ми също не е ходил. Не знам дали има пряка връзка с боледуванията, но аз като дете не съм боледувала, нито брат ми. Антибиотик не съм пила, детето ми също.
А дали ни е скучно? Нито за миг, времето е наше, а светът е пълен със забавления. 

Cecile благодаря ти.  
В Пловдив май вече има Монтесори ,но и в Бебешката академия има гледане на детето със занимания от 8-12 или почасово и не е свързано с ангажимент като месечна такса. Или поне беше така 2010 когато съм ги ползвала .
В дъждовните дни библиотеката или книжарницата /музея са добри алтернативи.

Какво е хубавото детство се питам и аз?
Определено не е свързано с ранни ясли, изморени/изнервени  родители и бебе/дете по цял ден навън .
Онзи ден една съфорумка спомена нещо приятно за мен след мое мнение нащриховано какво сме правили през деня с детето .Тя просто ми каза,че би искала да ми е дете . Замислих се ,че хем ми стана драго, хем ме накара да помисля какво пък толкова аджеба различно правя. Питах мъжа ми дали смята ,че детето ни има хубаво детство ? Той само каза,че неговото е било в пъти по хубаво-свободно , на воля през ваканциите , с колела, язовири, къпане из реки ,скитосвания с другари ,циганска баница като прегладнеят и цял ден без да му виждат очите  бабини му.
Мен този му разказ ме втрещи ,защото веднага съпоставих нуждата от контрол и безопасност на живота ни . Казах ,че все пак тя е момиче, все пак е само на 5 и веднага ми се искаше да млъкна ,защото това не са валидни аргументи,а и не бих ги приела самата аз за такива ,ако някой друг ги използваше  . Звучаха ми като оправдания . Имахме различни виждания ,
Та какво е доброто детство в наши дни? Нима моят начин -да е сред природа (в град сме все пак) , да е на различни детски забави (театър, цирк, ферма, клубове с мен с различни дейности, паркове, библиотеки , фокусници приказко-разказвачи и прочие ), да има отбрани и не чак толкова деца около нея ,да не се затормозва толкова с учене от сега - не е достатъчен за да е приятно детството й?!
При нас нещата са малко по-различни досега . Бяхме в чужбина доста години и се върнахме за да се роди детето ни в България. Детето ни се роди и живя там до две години и половина  .
През това време й е говорено и на двата езика, защото не знаехме дали ще останем там ,както се и случи. Идвайки си обратно в Англия още не говореше кой знае колко много и български и английски , но с годините започна да говори и на двата езика като объркваше доста езиците първите две години тук.
 Започвайки предучилищна на 4 нещата си дойдоха повече на мястото и питаше кое как е на български ако го знае на английски ,а аз обяснявам и на двата езика когато ме попита нещо. Бях дала този пример и преди относно защо се налага да говоря и двата езика въпреки страха от акценти и диктика . Попита ме преди време как пчелите правят мед и аз й обясних първо на български каквото знаех ,после й взех книжка за пчелите на английски и обясних наново с термините на английски. Сега в Канада е отново в предучилищна група,но и с френски ,защото в Англия на 5 беше в първи клас и чете/пише и т.н.,а тук започват у-ще на 6 също както в България. Адаптира се много лесно ,но и попива много свободата тук .
Ние бяхме навън поне няколко часа на ден и в Англия са лятна ваканция само 6 седмици,та времето е заето с училище и занималня до към 4 часа когато я вземаме .
Сега в Канада е студено доста и не излизаме толкова навън ,но вървим пеша пак задължително до у-ще , ходи на детски фитнес към групата си в у-ще и мислим да я запишем и на кънки на лед заради огромния й интерес. Не съм разучила още града, но ходим до библиотеките, музеи , галерия и на местни фестивали или неща организирани от у-ще.
Иначе до 4 си бяхме у дома предимно освен двата дни в Монтесори .Градината беше предучилищна група за 3 годишни в Англия пак. В къщи като си бяхме правеше следните ;пише, рисува с всякакви бои, оцветява, реже и прави картички ,писма и книги с рисунките си, гледа детски, играе си на таблета си, четем книги, апликира , пее и свири , играе на майки и бебета, преоблича се като приказен герой, прави си палатка с одеяла и възглавници , слуша музика и танцува, реди пъзели, говорим си, разпитва ме за всичко и търсим инфо из книги и нет, помага с готвенето, подрежда си стаята, изнамираме омалели дрехи за дарения и играчки ,които вече не иска и ги събира в торбички, правим бижута и ниже мъниста , прически и се правим на доктори, зъболекари, учители и т.н. ,редим Лего , играе с куклен театър, пеем песни ,гледаме снимки и клипчета от детството й , разказвам й какво бебе е била и за роднините й, учим език, почиваме си ,градинарства , полива цветята , плануваме какво ще правим и много други занимавки..
 През ваканциите скитосваме заедно, и още деца приятели из различни нови паркове, клубове за игра , куклени театри, панаири, други градове, плажове, аквариуми, Леголанд, увеселителни паркове ,музеи , басейни, гости и барбекюта, ферми за животни, различни мероприятия като ден на спорта, ден на веселието, карнавал, ден на цветята, ходим по музеи , аква-паркове , срещи със съученичките й , лунапарк, цирк , детски организирани дни със спортове и забавления  и т.н.
Рисува сама , не съм и показвала как точно да го прави ,но има помощни средства под формата на листи за копиране , листи за свързване на точки , различни бои, сухи и мазни пастели, фулматсери, моливи, акрили , темпери , водни, четки с различни дължини и дебелина, статив , листи и много въображение. Понякога рисувам до нея и тя ме наблюдава за кратко и продължава с нейното си .
Това е всеки ден  при нас ,а през лятната ваканция бях всеки ден с нея и правихме всеки ден различни неща из природата. Наблюдаваме пеперуди, насекоми, берем диви къпини ,готви с кал и,камъни и листа,  правим пай с тях , храним патици и лебеди из езерцата, посещаваме ферми и паркове ,търсим пчели сутрин рано из ярките цветя и четем книжки за кошерите им , правим къщи за охлюви и градинарстваме , бяга из поляни и хълмове /морави , на басейн сме навън винаги при възможност из града , цопа из локви и сме все единствени навън през дъжда с гумен костюм навън  и т.н.  
Важното е забава да има 

Barefoot Kontesa , много хубаво си описала ежедневието на децата, отглеждани вкъщи.
Поне аз виждам нещата по същия начин и се старая да осигурявам такова детство на детето си.
Така детето ми получава много по- разнообразни знания, игри, преживявания, отколкото 8-9 часа в ДГ.

Много се радвам че се включихте момичета, и аз мисля, че животът извън градината може да е много по-забавен и интересен, а когато мама е наблизо, какво по-хубаво от това   Когато  започна градина в края на втория ден вече изглеждаше уморен и някак изчезваше пламъчето в очите му и само като влизаше казваше, "като наспиш, мама ще те дойде да те вземе" и все си го повтаряше. Като си помисля толкова време затворен и с толкова други хора, сигурно е уморително ...

И аз работя по малко от в къщи и може би затова не се плаша толкова от идеята да си стоя у дома, засега не е много, но поне ми дава малко смелост, за съжеление това наистина не е възможно на много хора и може би затова нямат избор ...

Barefoot Kontessa, ти си изпълнила мечтите ми И аз живях малко в Англия и се чудя дали да тръгваме пак натам, а за Канада, ех Канада, в далечната 2006 година бяхме на косъм да заминем и се отказахме ... но живота продължава никога не се знае  

Всяко дете е уникално и си има собствена възраст, на която да се присъедини към стадото.
Средата също е много важна за това доколко боледува детето.
Моите деца се адаптираха добре в градината, едното все беше сополиво, но го преместих в друга група и проблемът изчезна.

Не подценявайте т.н социализация С брат ми имаме 1 година разлика и не сме ходили на градина изобщо. Той има точно 3 дни прекарани там, аз нито един. Гледани сме в къщи от баба. Брат ми можеше да чете и смята преди първи клас, а аз имам ясен спомен как непрекъснато разказвах на баба приказки - измислях си цяло съдържание от заглавия, тя си избираше и аз почвах да си измислям на момента. Т.е занимавали са се с нас. Когато брат ми порастна за предучилищна обаче настана див ужас- всеки ден плаче, не иска да ходи, там не слуша (а беше за половин ден). Аз вкъщи- същата история- скучно ми е, рева,че искам на училище. Майка ми придумала учителката да ме вземат и мен за 1 седмица и настанал рахат - аз съм греела от щастие, че съм сред децата, а брат ми покрай мен престанал да реве. Мисълта ми е, че има деца (като мен), които на детска гардина и училище се чувстват добре именно защото са сред връстници.
Моето дете май е точно от този тип. Сега е за първа година в ясла и след като премина първоначалния шок още от сутринта почва да вика 'при децата на детската градина". Определено виждам много ползи от ходенето, при все че свикна трудно според мен. Първите 2 месеца беше нон стоп болен и плачеше от септември до декември всяка сутрин и учудващо за него важеше това кето казаха възпитателките още в самото начало "повечето деца свикват след коледното тържество когато Дядо коледа донесе подаръците". Сега даже не се обръща да ми каже чао- само чака да му обуя пантофите и се втурва вътре.

Ако могат родителите да си позволят, най-добре е детето до към 3-4 години да се гледа у дома, но не от баби, дядовци, гледачки и т.н. ами от родителите. След това е хубаво по малко да се дава на градина или нещо подобно.
Мисля, че социализацията зависи от средата, в която ще попадне детето.

В коя ли поред подобна тема питам :
" Социализацията само детско заведение ли може да се случи?"
" В парка или на площадката с маймуни ли общува това дете?"
" На 2 -3 -4/ да не кажа и 5-6/ години дали има необходимост , пък и полза да прекарва 9 от общо 12-3 часа бодърстване на ден , сред други деца?"

С уговорката, че децата са различни (като моя брат, за които вече разказах) ще ти отговоря:
1. През зимата в моя квартал няма НИКОЙ, ама абсолютно никой на площадките и парка. Масово децата ходят на детска градина/ясла и щом дойде средата на септември площадките опустяват. Миналата зима водих детето почти всеки ден в детски клуб да си играе поне там с деца, но и там нямаше кои знае колко хлапета с които да си допадне.
2. Пак същото дете може да стои не 9, а 24 часа със себеподобни. Прибирам го от игра винаги с рев. ако в коридора на градината има друго дете от неговата група и си тръгнем заедно крещи след него "Чакай ме" и реве, че детето се прибира в другата посока (а досега са били заедно). Влизайка в коридора на блока ако съседското момиченце отвари вратата (в момента я гледат в къщи, защото им разформировали групата в градината и тя видимо умира от скука) задължително се отива от тях на гости. Прибира се с рев независимо дали съм го оставила там да играе 5 минути или час.
Какво да го правя- социален е до н-та степен. Миналата година трудно изкарахме зимата в къщи, ако не е градината тази зима не си я представям. С баща му много си играем с него, но видимо не сме му достатъчни.  

Ceca има баби и баби. Моята майка и тази на мъжа ми са супер баби - могат по цял ден да забавляват детето чудесно и това няма да им тежи изобщо. Знам,ч е има някои които искат тишина и спокоиствие, но нашите са от другия тип. Жалко само че живеят в други градове и рядко гледат внуците.

Ето, ти си ми отговорила на първите два въпроса, но последния, основния , виси.
Теб не те ли притеснява това непрекъснато вкопчване в другите деца?!  дано не ми се обидиш

Ние преди 2 часа се прибрахме от разходка и минахме покрай градината, която ни е близо, но обикновено не се разхождаме в тази посока. Тя изглежда толкова хубава, шарена, нова, цветна и пълна с пързалки и катерушки, че пак ме жегна въпроса дали не греша... Спомних си миналата година как се чудех на една майка която се разхождаше през деня с момиченцето си на 4 годинки, което явно не ходеше на градина. Тогава ми се струваше странно и даже съжелявах това дете, че няма с кой да си играе. Каква ирония, сега аз съм същата тази майка и сега вече я разбирам ... Както си размишлявах, малкият спря и не мърда. Казвам : Защо спря? А той:  Защо натам?, Казвам: Нали се разхождаме ... Той се спря и не иска да тръгне .... Казах му: Днес е почивен ден, градината е затворена . И той казва: Ааа, добре. и тръгна. Явно още се страхува от това да не се върне там. Та отвън нещата изглеждат по един начин, но как е в душичката на детето, което ходи на градина едва ли някой знае точно. Сигурно с времето намират там приятелчета и вече не чувстват така както в началото, но някои деца особено гледани дълго от мама вътрешно си тъгуват според мен.

Моето дете свикна много лесно и бързо в ДГ, намери си приятелчета бързо, но въпреки всичко тъгуваше за вкъщи, за мен.
Всеки ден правеше пазарлъци да го взема пръв.
Да, децата имат нужда от себеподобни с които да играят, но имат нужда и от родителите си . На тази възраст детето трябва да прекарва достатъчно време с родителите си, от тях има какво да научи.
Много ме е яд, че почти не се предлагат почасови занимания в група за деца. За мен това е идеалния вариант до 7 год възраст.
Хем се храни у дома, хем спи у дома, хем прекарва време с мама, хем общува с връстници.

И аз подобни занимания търся. В нашия град са приели промяна че градините щели да предлагат почасова грижа срещу заплащане, но като попитах ми обясниха че засега не е ясно как и дали ще стане, заради изискванията за изследвания на децата посещаващи градина.

Ако не е тайна кой е вашия град? Защото и в нашия се чу нещо такова.

Не разбрах кои въпрос виси. Досега не съм се замисляла, но всъщност не, не ме притеснява. Когато се опитвам да разбера поведението на детето си като опорна точка използвам моето собствено детство. Ние както съпруга на контеса растяхме 'свободно'. Аз съм нямала село, но живеех в квартал с къщи и много деца на еднаква възраст. Излизахме сутрин и се прибирахме вечер с 300 зора. Бабите, които ни гледаха се събираха на раздумки край някоя ограда и ни хвърляха по един поглед, но по цял ден играехме с децата по улиците. За мен е нормалко детето да търси други на неговата възраст да играе с тях- и аз съм правила същото. Мама си е мама- супер и се радвах като се прибираше от работа, гушвах я, вечеряхме и пак тичах навънка. С нея спомените са ми други - как всеки петък семейно ходихме в една и съща пицария, как ходим на кино в събота, как готвим кекс в неделя- такива неща- някакси наши си семейни традиции. Никога не съм се чувствала изоставена- напротив имам супер много спомени с майка ми и баща ми като дете и имам много силна връзка особено с майка ми дори и сега, но с нея никога не съм правила нещата, които сега правя със сина си. Дори като ходихме на гости на другата ми баба възрастните сядаха в хола да си говорят, а ние децата си играехме навън или в другата стая- въпреки това посещенията у баба са едни от най-хубавите моменти в детството ми .