Ако не е тайна кой е вашия град? Защото и в нашия се чу нещо такова.
- Публикувана: 4 фев. 2014, 15:58 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2014, 00:26 ч.
Деца на 3-5 години, гледани вкъщи. Има ли такива?
Пловдив
Бабите, които ни гледаха се събираха на раздумки край някоя ограда и ни хвърляха по един поглед, но по цял ден играехме с децата по улиците. ... Никога не съм се чувствала изоставена- напротив имам супер много спомени с майка ми и баща ми като дете и имам много силна връзка особено с майка ми дори и сега, но с нея никога не съм правила нещата, които сега правя със сина си. Дори като ходихме на гости на другата ми баба възрастните сядаха в хола да си говорят, а ние децата си играехме навън или в другата стая- въпреки това посещенията у баба са едни от най-хубавите моменти в детството ми 
.
.И моите спомени са подобни, но с уточнението че имам ясни спомени от 6 годишна възраст нататък
Не става дума за деца до 4-5 години, които едва ли имат така крещяща нужда едно от друго, по скоро имат нужда от сигурност и спокойствие.
Ами какво да ти кажа - когато съм ревала зверски да ме пуснат при децата на занималнята още нямах 5 години. Но имам съвсем ясен спомен как ревях- не съм го чула от преразказ на родителите. Не ме разбирайте погрешно- не искам да променям ничие мнение дали да си гледа детето вкъщи или не. Аз самата съм гледана вкъщи, но колкото за брат ми това да е било добро решение, толкова на мен не ми се е отразявало добре.
Аз също не искам да абсолютивизрам един или друг вид отглеждане. Със желание записах своето дете на градина и с надежда очаквах всичко да потръгне.
И след това започна разочароването. То не беше свързано с емоционалното състояние на детето ми, защото той не показваше явно да се чувства зле там. Само се пазареше сутрин на тръгване и ми изглеждаше много уморен вечер. Това което ме притесни е че апочна да боледува много. Търпяхме 2,5, месеца до края на ноември - лекувахме се в къщи и упорито го връщах в градината, дано имунната му система свикне. Но не се получаваше. Всеки път и аз боледувах с него. 3 месеца притеснения, нерви, пари на вятъра. Нямам против да играе с деца, но не искам детето ми да е постоянно болно, да е по 8 часа зависимо от други хора, които едва ли могат и искат обърнат необходимото внимание на толкова деца. Не мисля че компанията на 26 шумни деца действа добре на нервната система. Педитърката ми каза, че имунната система узрява към 6 годишна възраст и това че сега боледува в градината няма да й помогне да се развие по-рано, по-скоро я срива.
И след това започна разочароването. То не беше свързано с емоционалното състояние на детето ми, защото той не показваше явно да се чувства зле там. Само се пазареше сутрин на тръгване и ми изглеждаше много уморен вечер. Това което ме притесни е че апочна да боледува много. Търпяхме 2,5, месеца до края на ноември - лекувахме се в къщи и упорито го връщах в градината, дано имунната му система свикне. Но не се получаваше. Всеки път и аз боледувах с него. 3 месеца притеснения, нерви, пари на вятъра. Нямам против да играе с деца, но не искам детето ми да е постоянно болно, да е по 8 часа зависимо от други хора, които едва ли могат и искат обърнат необходимото внимание на толкова деца. Не мисля че компанията на 26 шумни деца действа добре на нервната система. Педитърката ми каза, че имунната система узрява към 6 годишна възраст и това че сега боледува в градината няма да й помогне да се развие по-рано, по-скоро я срива.
Не ме разбирайте погрешно, аз съм изключително контактен човек, никога не бих ограничила детето си, ама ДГ в тоя й вид ме отвръщава от позицията на родител.
Подкрепям на 100%Жалко че няма други алтернативи...
Аз съм си гледана вкъщи до първи клас,даже и на ПДГ не съм ходила,пък знаех повече неща в 1 клас от др деца и не съм боледувала почти изобщо и сега нямам никакви алергии и хронични болести,за което мисля,че стоенето ми вкъщи е допринесло доста.Племенницата ми ходи на градина и все е болна откакто тръгна там,хем е частна детска гррадина и уж са само 6 7 деца 
И нашето дете е много адаптивно;смени три държави и три у-ща за това време без проблеми, но колкото и да й се играе в градината или да е с другарчета, винаги когато отидем да я вземем след минути сбогвания и гушкане с учители и деца ,бяга към нас за да си тръгваме.
Това за мен е показател,че колкото и да й харесва да е сред деца ,толкова и й харесва и обича да е сред нас. Бих се притеснила ако детето ни видимо ни отхвърля или не желае да идва у дома с плачове .Тук веднага биха обърнали внимание на това ,че детето тръгва с нас с плач и биха направили проверка на средата у дома ни от социалните,защото такава реакция не е нормална за никой специалист -учител, педагог или психолог.
Подкрепям на 100%
Жалко че няма други алтернативи...
Винаги има алтернативи. Детските частни градини предлагат такова почасово гледане, има забавачки за почасово гледане и ако се следят бюлетините из града/нета все изскачат възможни варианти .
Това за мен е показател,че колкото и да й харесва да е сред деца ,толкова и й харесва и обича да е сред нас. Бих се притеснила ако детето ни видимо ни отхвърля или не желае да идва у дома с плачове .Тук веднага биха обърнали внимание на това ,че детето тръгва с нас с плач и биха направили проверка на средата у дома ни от социалните,защото такава реакция не е нормална за никой специалист -учител, педагог или психолог.
Не ме разбирайте погрешно, аз съм изключително контактен човек, никога не бих ограничила детето си, ама ДГ в тоя й вид ме отвращава от позицията на родител.
Подкрепям на 100%Жалко че няма други алтернативи...
Ааа, има, има гледани вкъщи.
ей с това съм напълно съгласна! А за жалост май има и натиск в т.нар. по-цивилизовани общества дечицата отрано да бъдат "инситуционализирани". че иначе, видиш ли, има опастност да станат асоциални.... айдее де!!
"Социализация" е когато детето общува с хора, независимо от възрастта.
Вкарването в група от връстници е модерно изобретение и не е пълна социализация. То е колективизация. Има леко негативен ефект върху личността. Социализираното дете би трябвало да общува и с по-големи, и с по-малки деца, и с възрастни.
Вкарването в група от връстници е модерно изобретение и не е пълна социализация. То е колективизация. Има леко негативен ефект върху личността. Социализираното дете би трябвало да общува и с по-големи, и с по-малки деца, и с възрастни.
ей с това съм напълно съгласна! А за жалост май има и натиск в т.нар. по-цивилизовани общества дечицата отрано да бъдат "инситуционализирани". че иначе, видиш ли, има опастност да станат асоциални.... айдее де!!
Има
Голямата ми щерка така и не свикна с градината. И ходи само на преучилищна към училището, в което после беше. Тя е срамежливо и много затворено дете, въпреки това ходеше с желание, поради любопитството, което има към новите неща.
Малката тръгна есента, на навършени 4 години, на една английска забавачка до обяд. Играе си с децата, рисува, учи песнички, въобще много й харесва да ходи. Но тя е противоположност на кака си, лесно започва да общува и с малки, и с големи.
Аз също съм гледана вкъщи. Въпросът за общителността е в зависимост от характера на човек, а не от ходенето на градина. Не намирам и двете ми деца да имат нещо изпуснато като не са посещавали градина.
Голямата ми щерка така и не свикна с градината. И ходи само на преучилищна към училището, в което после беше. Тя е срамежливо и много затворено дете, въпреки това ходеше с желание, поради любопитството, което има към новите неща.
Малката тръгна есента, на навършени 4 години, на една английска забавачка до обяд. Играе си с децата, рисува, учи песнички, въобще много й харесва да ходи. Но тя е противоположност на кака си, лесно започва да общува и с малки, и с големи.
Аз също съм гледана вкъщи. Въпросът за общителността е в зависимост от характера на човек, а не от ходенето на градина. Не намирам и двете ми деца да имат нещо изпуснато като не са посещавали градина.
Познавам такива деца, вече ходят на у-ще и са много общителни и харесвани от другите деца. Изглеждат по-спокойни и уравновесени, по-сигурни в себе си и т.к. явно добре са се занимавали с тях - с много добра обща култура и възпитание. Преди смятах, че е едва ли не задължително децата след 3 г. да посещават ДГ и да се социализират, но вече не съм така крайна. Най-важното е едно малко дете да се гледа с любов, внимание и търпение, а това май е малко по-трудно в ДГ..
Трябва да се внимава и да се действа според детето.
Аз също си гледам детето в къщи, защото в момента съм безработна, а освен това не ни приеха в някоя от градините, които искахме, затова я записах направо на предучилищна.Ще тръгне есента.
Не съжалявам нито за миг, че не ни приеха на градина.Контакти с деца не й липсват.Опитвам се да я обучавам/занимавам като купувам помагала за детска градина.Не мисля, че в това отношение има разлика между нейните познания и тези на връстниците, които посещават ДГ.
Не съжалявам нито за миг, че не ни приеха на градина.Контакти с деца не й липсват.Опитвам се да я обучавам/занимавам като купувам помагала за детска градина.Не мисля, че в това отношение има разлика между нейните познания и тези на връстниците, които посещават ДГ.