Мама на Априлчето говори:"Хайде с дупето нагоре!"

Има един малък трик. Не трябва да се плашите от неизвестното. Ако усетите, че ви е страх, концентрирайте се над това, колко много искате да си гушнете бебето, каква огромна л#бов изпитвате към него. Така стартирате правилните хормони , които спомагат нещата да протекат по-леко.
А когато все пак си гушнете бебето, светът е вече различен.

При мен емоциите покрай раждането са доста противоречиви. Понякога си казвам " ей голяма работа, ще боли ясно е.. ама ще мине и все пак резултата ще бъде сладкото бебенце"   В други моменти си казвам: "ами ако моето раждане продължи 20 часа с нечовешките контракций, че и накрая да не излезе нормало и да ме срежат и ако нещо се обърка?!?!"   Нямам представа каквоо ще се случва и то мнооого скоро.  Много ми се иска само с бебка всичко да е наред и да я извадят по най- нешокиращия начин за нея и най-вече да е здрава. Да няма ситуаций..." губим тоновете, няма кислород, оплетена пъпна връв..." Искам и мен да ме боли по-малко , че прага на болката ми е наистина много нисък и се съмнявам силно да родя без епидурална упойка. Даже си мисля да си предупредя лекаря, които ще ме изражда, за да има впредвид, че съм голяма лигла и хич не мога да търпя болка.   Но знае ли човек, може пък по време на раждането да имам някакви супер сили и да се справя лесно...

На няколко лекции и в няколкото научни труда, които съм чела по въпроса се набляга на едно нещо. При наистина естествено раждане, не просто вагинално, организмът отделя естествен окситоцин, който е всъщност виновникът за контракциите, но той се отделя бавно във времето и постепенно, за да има възможност организмът и психиката на жената да се настроят, съответно разкритието да стане постепенно. Освен това, организмът си отделя и ендорфин, който има значително обезболяващо действие (затова и много жени споделят, че не са усетили контракции). Не че няма да боли, но няма да е нечовешко. Въпросът е, че ендорфинът много лесно се неутрализира от адреналина, а той се провокира от стрес, грубо отношение и всякакви неща, които ни карат да се стегнем все едно сме на изпит, а не на раждане. Затова според мен голяма роля има нагласата на бременната жена, воля, психика и всичко накуп, за да запазим максимално спокойствие и да се концентрираме върху самият процес и най-вече крайният резултат. Много си е трудно, имайки предвид и че сме емоционално по-лабилни, но си давайте кураж, момичета. Aludra е права.

Хм. Аз се надявах на епидурална упойка.. Първо раждане ще ми е и някак ми се ще да не се травмирам толкова, че да не искам втор, а защо не и трето. От това, което видях в държавните болници не слагат такава? Някой знае ли за МД дали със сигурност е така? Аз още не съм говорила по такива въпроси с моя доктор.

И друго нещо се питам - в началото на март като ходя на жк ми казаха да си занеса всички документи за излизане в 45-дневен болничен. Някой може ли да ми каже кои са тези всички документи?

За ходенето до тоалетна знам, че сините сливи помагат, както и тиквата и изобщо многото плодове, зеленчуци и вода.

Момичета каквото и да е раждането после се забравя.Вярвайте ми.Казвам го от личен опит.Вече нямам спомен боляло ли ме е, колко точно ме е боляло и т.н Просто като гушнеш малкото човече и си забравил за всичко останало:)

охх всички майки така казват ,тъй че ви вярвам  просто искам всичко да е в рамките на нормалното

Момичета наистена най добре не го мислете
Раждането ми продължи 15 часа не беше лесно никой не е казал че няма да боли
Аз също съм с нисък праг на болка но издържах и след раждането си помислих веднага
Пак бих го направила и то още поне два пъти
И ако можех пак естесвено
Мислете за момента  след това
Той е вълшебен, невероятен , велик
Тялото ви си знае как да се справи с този естесвен процес не мислете за усложнения и пр
За се спокойствие кажете си ако се наложи че искате упойка за да ви предупредят когае момента за слагането
Доверете и слушайте внимателно док или акушерката кога да напъвате много е важно благодарение на това че ме предупредиха да слушам и изпълнявам имам 2-3 шева
 и всичко ще  е наред  

Дао е обяснила научно, това, което аз имах впредвид. Наблягайте на ендорфините, ограничавайте адреналините )).
И ако имате избор, естественият окситоцин е за предпочитане пред синтетичния:).

Със сигурност слагат епидурална упойка в Майчин дом  и със сигурност питат дали искаш. Обаче до разкритие макс 7см. ако до тогава не си решил да ти сложат после и да искаш не могат да ти сложат. Една приятелка роди там преди две седмици, та за това го знам със сигурност, че е така!

Дао го е обяснила много хубаво. И аз точно след няколко такива лекции реших, че искам да пробвам естествено(т.е. не секцио). Това си е естествен процес и природата се е погрижила да сме подготвени за него, имено затова е много важна позитивната нагласа, избягването на излишния стрес и да си осигурим максимален комфорт и спокойствие. Аз все пак мисля да искам епидурална упойка, ей така за всеки случай, да не стане късно като заискам.

Много благодаря, gerryy3. При следващото ходене вече може да попитам доктора за някакви детайли покрай раждането...

и в Токуда като ходих на лекции казаха, че епидурална има смисъл да се слага рано, защото вече при напреднало разкритие няма смисъл, а и се слага трудно - самата поза на слагане на катетъра в гръбнака е специфична (ембрионална) и надали всеки може със силни болки от контракции да стои така сгънат, за да може анестезиологът да си свърши добре работата; те реално слагат катетърче и през него периодично пускат конкретна доза медикаменти, поне така обясни анестезиологът; в идеалния вариант би трябвало вливането на болкоуспокояващи да спре при пълно разкритие, за да може да си чувствате напъните после, но знам, че не във всички случаи е така; освен това самите лекари си казват, че епидуралната не значи, че няма да боли, а че болката става по-поносима; затова според мен зависи от конкретния анестезиолог, до колко си разбира от нещата; след епидурална може да имате няколко дни главоболие, да са ви безчувствени краката и да имате нужда от раздвижване и други работи; по принцип епидуралната не е като спиналната - слага се в долната част на гръбначният стълб, където няма опасност да се навреди гръбначният мозък; отделно лекарят каза и че не е противопоказателно при дископатии и дискови хернии; за сметка на това в организма на бебето влиза част от химията и за да излезе от организъмчето му са необходими 30-40 дни (ако не ме лъже паметта); епидуралната удължава процесър на раждане с няколко часа, според едно последно медицинско изследване цитирано в ню йорк таймс раждането може да се удължи с до 6 часа;  аз смятам да се въздържа от епидурална, но каквото сабя покаже

Здравейте, момичета 
Вчера бяхме на ЖК на преглед и да си взема 45 дневния болничен. Бебка е добре, разположена главично, както беше и предния месец. Голяма е вече цели 2400 гр.  , а мама е качила 3 кг за последния месец, с които стават общо 11 кг.
Относно раждането, нормално е с първо раждане да ни е страх...по-скоро от неизвестното. Че ще боли е ясно, но колко...при всеки се възприема различно. Аз за сега съм за естествено раждане, без упойка, но ако се наложи да е друго...ок...само да сме живи и здрави и двете. Това най-силно желая и се моля. Каквото се налага ще изтърпя. 
Пожелавам на всички безпроблемна бременност до края, който е съвсем близо....поне на мамите в началото на април   

На мен ми поискаха единствено амбулаторна карта - нямах, защото не съм ползвала болничен до сега, така че си я купих за 1 лев от една книжарница, ходих при ЛЛ да я завери и после обратно при АГ да попълни данните за болничния. Други документи не са ми искали 

Имам въпрос, някой ако може да ми отговори ще съм благодарна. Днес си взех последния болничен, който ми е за 11дни до 45дневния и на него пише, че до момента съм ползвала 149дни, та въпроса ми е дали съм си надвишила дните, аз мисля че да. До колкото знам с болничния по майчинство трябва да са общо 180. А мойте ще са 194, но вече ми дадоха болничния готов, написан.  Дали ще ми направят някакъв проблем от ной?