Приятели ли сте с децата си във фейсбук?

Според мен това ще ги накара само да си направят фалшиви профили и да се крият от вас и ще се окаже в един момент, че въобще не познавате децата си.
Моите деца не са проявявали интерес към фейс-а още, но ако искат не бих ги спряла и не бих им казвала какво да публикуват - предпочитам да знам какви са всъщност, пред това да се преструват на послушни и примерни деца.

Нямам ФБ профил, но това лято синът ми използвал нашето отсъствие и си направил.
Полза го рядко и предимно за да "лайква" снимки.

Явно фейсбук все още е модерен в България, защото в Германия повечето тийнове предпочитат уотсап, за по-малките е инстаграм, където става размяната на снимчиците на сладки котенца и под.

Още като станаха на десет години, и на родителска среща класната говори за Фейсбук, още тогава някои родители бяха направили профили на децата си, за да поддържат връзка с братовчеди от чужбина. Доколкото знам, нямат проблеми там да са приятели с  децата си. Но някак си, фейсбук не си разшири влиянието в класа, междувременно излезе модата на смартфоните и уотсап. Кой ти вече виси на компютър вкъщи?

Миналата година беше излязла мода в класа да се правят профили в инстаграм и да се пускат селфита. Моят разгледа профилитe, каза, че това е пълна глупост и няма намерение да се занимава с такава тъпня и дотам. Междувременно, и на това му мина модата. Но моят поначало не се води от модитв в класа, ако иска нещо, то е защото на него му е харесало.

 Моето впечатление е, че повече момичетата висят в социалните мрежи, поне при нас. Но като цяло има повече контрол от страна на родителите.  Не познавам дете от моите познати с профил във фейсбук, който да е отворен, или детето да фигурира с истинското си име или снимка. В това отношение българските родители ги намирам за доста безотговорни.

В гимназията сега още от началото ги подковаваха как да общуват в социалните мрежи, особено с непознати. Даже в учебника по немски с това се почва. Телефоните си ги носят на училище, най-вече защото има приложение, с което могат да видят по път дали не отсъства някой учител и евентуално да почват по-късно тоя ден. В час обаче са абсолютно забранени,ако звънне някой, се конфискува и се връща в петък следобед при директора след изслушване на конско.

http://www.citynews.ca/2014/12/05/toronto-dad-helps-ohio-police- … -online-predator/

За сега, само дъщеря ми има фейсбук.
Не, не съм й приятел. За мен това е нарушаване на личното й пространство.
Имам доверие на детето си, така че не смятам да я следя с какви хора си общува.
Факт е, че и тя не се крие, много често, когато виси във фейсбук, е в хола при мен и винаги мога да видя с кой и какво си пише. Но, не проявявам интерес.

На колко години е?

На 15, защо?

Защото има значение! Аз не бих дала пълна свобода и лично пространство на тийн. Точно затова пуснах линка по-горе. Защото те си мислят, че умеят да се пазят, но всъщност не е точно така.

Аз не съм дала пълна свобода, най-малкото.
Но, това че съм й приятел във фейсбук в никакъв случай не значи, че мога да я следя. Ми тя може и да си скрие приятелите, сещаш ли се че има и такава опция.
И все пак, за да имам доверие на детето си, значи не е безпричинно. Тя най-малкото е много претенциозна с какви хора общува и освен деца, които тя лично познава, няма никакви други контакти с други хора, особено в социалните мрежи.

Аз изобщо не говоря да си и приятел, а да имаш достъп до акаунта и. И аз имам доверие на детето си, но когато става въпрос за интернет, проверката е висша степен на доверие. Определено не съм само аз на това мнение. Досега не съм чула/видяла специалист да съветва родителите да дават лично пространство на децата си що се касае до интернет. Напротив. Но всеки взема решения за себе си.

Аз имам достъп до акаунта й. Коментирах че не съм й приятел във фейсбук.

И каква е логиката?

Някаква доста лицемерна е логиката. Не съм й приятел, за да не съм й в личното пространство, ама й имам достъп до акаунта 

Логиката е, че когато си приятел на детето си във някаква социална мрежа, то много се стяга и внимава изключително много какво публикува на стената си и съответно какво публикуват приятелите му. Което предразполага към прикриване на някаква информация.
Нямам нуждата да съм й приятел там. От тази гледна точка, тя си има своето пространство, знае че не мога да чета какво приятелите й публикуват.
От друга страна, тя много често използва компютъра, който е в хола (както казах и в първия си пост) и не се крие, когато си пише там. Освен това, паролата й е запаметена и винаги, когато пожелая да видя с кой си пише, мога да го направя. Друг е въпроса, че не съм го правила все още.
Веднъж, някакъв който тя не познава й беше писал. Тя ме попита дали случайно не е мой познат, показа ми какво й е писал (в интерес на истината нищо вулгарно не беше), казах че не го познавам и тя го изтри.
Не виждам причина зорлем да се съмнявам в детето си, което познавам достатъчно добре.
Когато си говорил и обяснявал достатъчно, и си изградил в детето си чувство на самосъхранение, едва ли ще ръгне да излиза с хора, които не познава, защото са й писали някви хубави неща във фейсбук.

Съжалявам, но с последните ти думи не мога да се съглася. Децата се лъжат, могат много лесно да бъдат въвлечени е неща, които са опасни. Ако си мислиш, че тези, които се интересуват от децата ни ще им пишат вулгаризми по стените се лъжеш. Може в България да не са толкова префинени, не зная, но в международен мащаб са.

Не става въпрос зорлем да се съмняваш в детето си, а да го предпазиш, ако допусне грешка. Аз също не се съмнявам в детето си, но детето ми има приятелки, които публикуват нейни снимки в униформа от училището. Ей такива, уж невинни неща, които са опасни.