Обичате ли стихове? - 10

  • 202 811
  • 547
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 814
Много обичам стихове и понякога вместо стандартно пожелание на картичка пиша някое стихотворение.
Искам да ви помоля момичета да ми помогнете малко-скоро моя колежка ще се пенсионира ,а не успявам да намеря
подходящо пожелание или стихотворение за повода.Дали пък ви не сте попадали на нещо ?Благодаря ви Hug

# 106
  • Мнения: 8 751
Има сънища, дето те водят
право в черните мисли на ада ти
и събуждаш се сутрин, изохкваш,
после тръгваш нещастен на работа.
А денят сурка стари обуща,
подпетени и леко разкрИвени...
Страшно искаш да бъде наужким,
но не е. Това се случва и видимо
ти не можеш от там да излезеш,
омагьосан си - да! Да живееш,
да зачиташ единствено хлЕба си,
да си мрачен, вманиачен и блеещ,
да не виждаш от нос по-далече
и да чуваш, каквото не трябва,
да си още в съня си облечен,
да не искаш за миг да повярваш,
че не си се родил да се храниш
и да "гърбиш" от сутрин до вечер,
че светът не е тържище само
за мошеници. Че съвсем НЕдалече
се намира разцъфнал оазис,
който чака да бъде намерен,
не е свързан с безумни миражи,
той те чака - съвсем достоверен
да осъмнеш в една блага сутрин
подир сън, неизлизащ във ада,
да търчи радостта като кутре
из краката ти, от небето да пада
светлината на снопове ярки,
ти да чувстваш не само гладия,
да приемеш за ценен подарък
този свят и живот. Да се впиеш
в мисълта, че си много различен,
и добър, и щастлив, уникален,
че небе и земя те обичат,
че си галеник, а не страдалец.

Р.Симова, 2014

# 107
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Щастлива съм да споделя с вас, че първата ми стихосбирка е вече налице. Който има желанието да я притежава, моля да ми пише на лични.

Скрит текст:

# 108
  • София
  • Мнения: 4 349
Мари   bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet

# 109
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
 Hug

# 110
  • Пловдив
  • Мнения: 15 974
Щастлива съм да споделя с вас, че първата ми стихосбирка е вече налице. Който има желанието да я притежава, моля да ми пише на лични.

Скрит текст:

Аз с удоволствие бих искала да притежавам стихосбирката ти, моля те пиши ми на лично как става процедурата  Hug

# 111
  • някъде другаде
  • Мнения: 2 825
Щастлива съм да споделя с вас, че първата ми стихосбирка е вече налице. Който има желанието да я притежава, моля да ми пише на лични.

Скрит текст:

  bouquet  bouquet  bouquet

# 112
  • Мнения: 234
Ще ти кажа защо ме обичаш
Ината съм.
Това го знаеш.
Друго?
Не свеждам никога главата си.
Понякога изглеждам много луда
и често патя от устата си.
Усмихвам се – тогава съм красива.
И ако няма път – вървя в тревите.
Не плача никога – дори да ми е криво.
Но гледам всеки право във очите.
Изправям се след всеки удар на живота
Навеждам се, за да не се пречупя
Поправям се, ако изпея грешна нота
И трудно (даже никак) може да ме купиш.
Проклета съм.
Но и това го знаеш.
Друго?
Умея да ти пропълзя под кожата.
И да те влюбя в мен. Да те загубя.
А после – да изкарам теб виновен.
Безценна съм.
Това го знаеш.
Също.
И бягам. Но понякога се връщам.
Обичаш ме?
Когато спра да бягам
или поискаш с тебе да остана
ще бъде само и единствено когато
обикнеш даже Дявола в душата ми...

Таня Димитрова

# 113
  • Мнения: 234
Оттам нататък
Когато ме поискаш страшно много,
с притворени очи и тежък глас,
ще съблека последния си облак
и ще остана само по мъгла.
Под нея ще светлеят в полуздрача
две обли и изпълнени Луни...
И тя ще стане още по-прозрачна.
А ти ще станеш много мълчалив.
Ще паднат тихо тънките презрамки
от шепота на вятъра по мен.
Ще се надиплят сънени воали
край глезените ми. Като море.
Ще ги прекрача, боса и свенлива.
И тихо ще те хвана за ръка.
Навярно ще съм дяволски красива-
една обичана, обичаща жена.
А ти ще ме целуваш дълго, дълго,
препил от чашите на двете ми луни.
До тук е приказка. Натам - е чудо.
И то не се побира в стих...
Caribiana

# 114
  • Мнения: 265
Капчица любов

Не си мисли, че на върха е лесно
и като спиш в копринено легло,
ще те обичат безрезервно
или преструвайки се би могло.
Живота се променя за секунда,
не ритай кучето захвърлено в калта,
че утре като него по принуда,
ще чакаш някой да ти подаде ръка.
И този някой може да е грешен,
но в твоите очи ще бъде Бог.
Добър не означава да си смешен,
раздавайки по мъничко любов!

Ева Георгиева

# 115
  • Мнения: 265
На осемнайсет

Предадох се в ръцете ти отдавна -
не помня вече от кога.
Държиш ме оттогава без да падна,
часовника отдавна спря.
С теб сме все така на осемнайсет,
обърнали живота на шега.
На нашто място в без петнайсет
минавахме под пъстрата дъга.
Усмихваш ми се все така чаровен,
дори с прошарена коса.
Със стария червен пуловер
нагазил в свежата роса.
Приседнала до тебе все си пея,
от сутрин чак до вечерта.
Едва ли някога ще проумея -
дали излъга ме за любовта?

Ева Георгиева

# 116
  • Мнения: 7 201
Семейството е всичко

Семейството е всичко в този свят,
утеха да намериш в силно рамо,
и детски глъч на щастие богат
да те събужда със усмивка сутрин рано!
С желание да пускаш хвърчила,
във длан да стискаш детската ръчичка,
и радостта във детската душа
да те накара да забравиш всичко.
Да се прибираш вечер уморен,
да те прегръщат две ръце, които
тревожат се за тебе нощ и ден,
и да те милват с обич във очите.
Семейството е всичко в този свят
обичайте любимите си хора,
ако мечтаете за тази благодат,
раздавайте до болка, без умора!

Стефан Александров

# 117
  • Мнения: 265
Момчето и мечето

Живяло там във малкото селце
едно момче със своето мече.
Не знаело ни тати нито мама
и що е то лъжа или измама.
И въпреки живота му суров,
помагало на хората с любов.
А те отвръщали му за това
със топла супичка и доброта.
Веднъж във селото дошли мъже,
отвели с тях и малкото момче.
Не можело там вече да живее,
а трябва в дом с децата да се смее.
Но те със него лошо се държали,
приятеля му мечо чак съдрали.
Затуй избягало само в нощта,
да търси пак доброто по света.
За малко щастие то ще се бори
и злото в хората ще иска да пребори.
А вий оглеждайте се във дъжда
за малкото момче с мече в ръка...

Ева Георгиева

# 118
  • Мнения: 7 201
Декември наближава. Вън на прага е.
Усещам дъх, студен и ароматен.
Той с нещо ни подканя да се стягаме
да украсим живота и земята си.
Предколедно да лъснем и надеждите,
че вече ни е писнало от свиване
на пориви, колани и копнежи.
Сега ни трябва повод да сме живи
и повод за предпразнични мечтания,
такива като в детството – спонтанни.
И ледените зимни разстояния
ще се стопят, и близост ще настане.
Сега е време да посеем семето
на новото очакване за светло.
Сега е време да помолим Времето
да спре да се преструва на заето.
Да дава отговор на всяко питане
и да престане просто да изтича.
Към нас да се обърне, към очите ни
и да докаже колко ни обича.

Валентина Шейтанова

# 119
  • Мнения: 2
това е на млад поет, който открих наскоро и ми допадна..
има и страничка във фейсбук, но да не се получава реклама.

днес ми падна мигла
и си пожелах
да изпия чаша вино с теб
да оставиш червило
по своята моята
да изпия на дъх
да поискаш френска музика
а аз да ти пусна джаз
и гледайки те в очите
да забравя лазанята
в печката
пожелах си
да видя как се смееш
и си сипваш още вино
лягаш на паркета
с кутия бисквити
правиш трохи
а връхчетата
на разпиляната ти коса
образуват сърчице

моето
пожела
твоето

филип филипов

Общи условия

Активация на акаунт