Обичате ли стихове? - 10

  • 202 813
  • 547
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 7 201
На листът бял стоеше само "МАМА"

Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това, което иска,
а пълни с обич цялото сърце.

МАМА – написа бавно, сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.

Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.

Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със своите близки, майка и баща.

То искаше прегръдка нежна, чиста,
във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.

На листът бял стоеше само "МАМА",
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?

Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света...
И дядо Коледа, ти чуй: ако те има -
дари със майки клетите деца!

...И тука и поета се разплака,
от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО, остана в ъгъла да чака,
жадуваните майчини ръце...

Таня Илиева

# 121
  • Мнения: 322
Нека е мъдро утрото. С вкус на кафе и на яд,
с който просъсквам през зъби: Остави ме на мира!
Аз съм завършен, самодостатъчен ад.
Няма нужда и твоите дяволи да пикират.
Не ми се обича! Не ми се спасяват души.
И не ми се загробват /и това е въпрос на чувства/.
Не искам да имам очи, устни, нито уши.
Още по-малко - сърце. Искам да ми е пусто.
Искам конкретни понятия: дървото да е дърво.
Свестните да са свестни, а пък лудите - луди.
Не ми се ляга в метафора, а в най-простосмъртно... легло.
За да заспя завинаги. Или най-сетне да се събудя.

КАМЕЛИЯ КОНДОВА

# 122
  • Мнения: 2
светлина на петна
по голо тяло
върху агнешка кожа
на пода лежи вълчица

джаз мелодии
саксофон
движения на сенки
цигарен фон
крачки скърцат паркет
отворен прозорец
рисува етюд по тапет
опитен ловец
къпе в светлина
готова да се влюби вълчица

филип филипов
(с боси крака по мократа трева)


още едно любимо..

# 123
  • Мнения: 7 201
Мечтите се сбъдват, когато ги чакаш!
Мечтите се сбъдват, когато летиш!
Когато със трепет отвориш вратата,
когато обичаш, когато простиш!
Мечтите се сбъдват, когато усетиш
как някой усмихваш и правиш щастлив,
когато запееш, когато засветиш,
когато душата си в стих потопиш!
Мечтите се сбъдват, когато успееш
сълзи да прогониш от тъжни очи,
когато чрез теб някой друг заживее
и теб засънува, когато заспи!

Мариана Трандева

# 124
  • Мнения: 3 609
Но за щастие всичко е временно –
ще премине светът като миг.
Ще изчезне в забравата бремето
 на сподавен в безмълвие вик...
Ще се срутват всесилни империи,
ще залязват самотни крале.
Ще умира и всяко безверие,
щом за вяра е нужно небе...
А небето е тук перманентно.
Като сенки под него – вървим.
И загледани просто във себе си,
ще се търсим. И пак ще мълчим...
Пък животът ще ниже годините –
броеница от тихи мечти.
Знам, това като мен ще премине,
както всяка секунда лети...
Часовете загубили стремето,
ще се втурнат към своята бездна.
Но за щастие, всичко е временно.
И сълзата, и тя ще изчезне...
Всяка злоба ще глъхне в забрава,
всяка болка ще спре да боли.
Обичта, само тя ни остава.
За да има човекът следи.


# 125
  • Мнения: 7 201
КОЛЕДА

Ти вярваш ли във Коледното чудо,
в шейната със елените вълшебна?
Дарявал ли си просяк с топло блюдо,
със къшей хляб и дреха непотребна.
Ти чувал ли си Коледни звънчета,
кристалния им звук и песен чудна?
А виждал ли си елфи и джуджета,
наяве и насън с надежда будна?
Ти търсиш ли все още под елхата
подаръци - мечти, желани тайно?
Хлапакът в теб годините не смята
и коледни звезди сади безкрайно.
Ти чакаш ли отново през комина
добрият старец тихо да се вмъкне?
Мигът проспа предишната година,
бе свята нощ, преди зора да пръкне.
Ти казвал ли си: - Коледа е, спрете
и нека всеки близък да прегърне.
Обичайте със страст и си простете,
добрият жест дори врага ще върне!

Боби Кастеелс

# 126
  • Мнения: 265
Ева

В един ужасно топъл юлски ден,
той бързаше замислен и студен.
А беше влажно и така горещо,
миришеше на дъжд и още нещо...
За миг погледна някъде в далечината
и сякаш спря да се върти земята.
Едно създание с божествен смях
пристъпваше облечено във грях.
"Ева" – прошепна тихичко жената.
За него бе напълно непозната.
Наопаки света му преобърна -
"Със нея в Рая ще се върна!"
И цяла вечност мина да се осъзнае,
желанията си бушуващи да обуздае.
От срещата със Ева бе сразен,
а беше ден така обикновен...

Ева Георгиева

# 127
  • при моите деца .....
  • Мнения: 6 221
ПРЕДКОЛЕДНА РАДОСТ

Аз истински се радвам от сърце,
че Коледа в комина ми пристига!
Протегнала съм двете си ръце-
топлина дарявам.Толкова ми стига.
Обичам я, защото е добра...
Тогава се отпускат и сърцата.
Тогава и в душите с любовта
се радваме най-вече на децата.
Край масата цари разкош, уют,
елхата е накичена чудесно.
Глава полагам в топлия ти скут,
очи затварям-просто е вълшебство.
И филмите обичам в тези дни,
тогава всички са едни такива...
Те сякаш ме изпълват със мечти
и ставам палава, дори игрива.
От Дядо Коледа не чакам дар,
но не защото нищичко не искам.
На себе си желая да съм господар,
с любов в душата си тъга притискам.
И ей така от своето сърце
едничко само в стих ще пожелая:
Ний всички да се хванем за ръце,
в Едно да бъдем истински накрая!

Десислава Церовска
/Звездà Христòва/

 santa2

# 128
  • при моите деца .....
  • Мнения: 6 221
Старата година си отива
със всичките ни грешки и мечти..
Усмихвахме ли се, бяхме ли щастливи?
Дали обичахме и бяхме ли добри?
Дали избърсахме сълзите на приятел,
на просяк дадохме ли лев?
Поплакахме ли с някой в тишината?
Подадохме ли ръка на някой човек ?
За Новата какво да пожелая?
Не искам много-само топлина,
искрица обич, малко нежност...
А другото е суета....
Таня Симеонова

# 129
  • Мнения: 7 201
Не искам много, за да се усмихна...
Едни очи, които ме обичат,
едни ръце, в които да притихна,
едни нозе - към мен да тичат!

Не искам много, за да съм щастлива...
Едно огнище, да ме топли нежно,
една любов, която никога не си отива,
един човек... жадуващ ме копнежно!

Не искам много, за да бъда жива...
Едно сърце, туптящо в мойта длан,
една изпълнена мечта красива,
един живот- но в обич изживян!

Даниела Ангелова

# 130
  • Мнения: 1 885
Имаше едно стихче за едно дете на балкон в панелен блок. Само това си спомням. Някой сеща ли се?

# 131
  • В един зелен, неспирен поглед, там далеч...
  • Мнения: 956
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.

"Лунна Соната" - Дамян Дамянов

# 132
  • при моите деца .....
  • Мнения: 6 221
Един прекрасен стих на Мари

Не губете мига
Ще се завръщате по стари друми.
Изпращайки отлитащи ята.
И ще си спомняте онези думи.
Продумани ви там във сутринта.
На онзи праг протрит от стъпки.
На многото живеещи във мир.
Завръщайки се ще е цял във кръпки.
И тъжен и самотен най-подир.
Ще се завръщате във късна есен.
И сълзите ще капят в утринта.
Ще бъде отлетяла птича песен.
И ще се ронят първите листа.
Не чакайте! Сега идете тамо.
Докато има кой да ви даде...
Усмивка топла и човешко рамо.
А после... Все едно къде.
Марѝ

# 133
  • Мнения: 3 609
Толкова ми липсваш, че излизам
и встрани от себе си живея.
Тялото ми диша. Глади риза.
Гледам го с кого е и къде е.

Тялото ми тича и празнува.
Готви. Оползотворява дните.
Не е сигурно, че съществувам.
Роня хляба. Дишам светлините.

Ставам сянка. Губя се. Догарям,
и дори не смея да попитам
 как си.
Как си?
Мигове повтарям.
Някъде встрани от мене скитам

# 134
  • В един зелен, неспирен поглед, там далеч...
  • Мнения: 956
Труден занаят е добротата.
Труден занаят.
Ако нямаш изворче в душата
откажи се, брат.
Ще се впие жадна в теб земята,
с хиляди усти.
Ако глътките добро пресмяташ,
ще пресъхнеш ти.
Ако чакаш някаква отплата
тук или отвъд,
само ще си прокълнеш съдбата
тайно някой път.
Ако ли пък продължиш нататък
ти ще разбереш -
щастието е във свободата
да се раздадеш.

Надежда Захариева

Общи условия

Активация на акаунт