ЮЛСКИ бебета - тема 15

Айде, двамата бебешорци спят  
Аааа, ето Карли каза всичко много точно   Евала!!!
Гледам, че давате попарка със сирене, а какво сирене купувате?   Аз купувам за себе си сирене Елена, че много ми харесва и дали е подходящо? във вода е  
Гледам, че Мисти има преглед и за очен? Това от касата ли е? Защото не си спомням нашата педи да е казала или си имате причина?  
Леле, чак сега се сетих за багетите, че някой ме беше питал   Много съм разсеяна, извинявам се   Веднага я пиша!

Боци се сдоби с нова (на старо) проходилка на Мадъркеър. Майка му - с билет за Испания 

И аз не давам попара. В момента е на 4 хранения:

7.30 - 180 мл АМ
13.00 - пюре зеленчуково/месно
18.30 - каша
0 ч - 1 ч - 180 мл АМ
и чат-пат парченце ябълка или банан.
Жълтък не давам, плодови пюрета също. Вода не пие, едва глътва по няколко глътки сок или компот.

Николова, стискам палци да оздравявате бързо 

Днес се сетих...абе къде е Поля_Митко   

Имах в предвид че гледа много жално
Иначе теглим много често сополите,ама много и е неприятно и как се дере от рев 

Жълтък давам от вчера, педиатърката ми каза в зеленчуковото пюре в началото започвам с трошички и така давам 7 дена докато стигна до 1/4 жълтък. После давам през 2-3 дни по 1/4 жълтък и пак лека по лека до половин. Мисля така да процедирам.

Момичета, привет! Много сте мили, благодаря за вниманието! Сандалич, и на теб, че ни звънна да провериш. Имам около 4 мин и половина, затова давам по спомен и много накратко!
Катенцето, видях вашите премеждия, ужас! Ще прочета пак всичко, надявам се да сте добре и да не се случват на никого тези неща.
Калоян се отърва без АБ, но 10ина дни беше кошмар. Ако гърдите не му бяха чисти, веднага щях да дам, но май са ОК *днес бяхме на последно преслушване, чисти са. Иначе с инхалации, Проспан, какво ли не. Миналата седмица едва сме спали, давеше се по цяла нощ, та спеше на голяма въглавница да не се задуши.
Иначе нещата си вървят - ето, ММ видя, че едната му зеница е по-голяма, та продължаваме по лекари. Отделно на кардиолог за сърцето и оназ незатворена хорда. Изобщо, това не е живот ви казвам.
ЗА другите неща много отгоре мога да се включа, а и май съм на различно мнение и положение за много от нещата, та го скривам, за да не стане спор
Таничка, ще прочета пак и това, което ти си написала, мъчно ми стана. Прасешка им мъжка работа!

Честита проходилка на Боци  
Иначе за попарата взимам Тертер, ама и Елена е хубаво, стига д е добре обезсолено става. Аз й слагам съвсем малко.
Жълтък й давах от 6 месец по 1/4. Много често го забравях и не знам дали е от това, ама после хемоглобина й беше нисък, затова сега й давам капки.

Битовизмите са голяма пропаст. Мисля, че доста успешно се държа настрана, даже съвсем естествено става. Би ме смазало такова ежедневие, даже само ако слушам затова и потъвам. Навремето бившата ми свекърва само за това говореше - Да се купят картофи, че да се изкара зимата, да се опече пипер, че да се изкара зимата. Тя все нещо 'изкарваше'. Парите не знам какво си, че да се изкара месеца. Буркани имало в мазата, че да се изкара до заплата... Баси мизерното съществуване. Ужасно много ме подтискаше. С тия нареждания и моя живот някак елементаризираше - имали ли сме еди какво си, че да сме изкарали до еди кога си    А аз винаги съм зареяна някъде из някакви мечти, измислям някакви нещица за вършене, творчески обичайно или поне на мен са ми творчески. Къщната работа изобщо не я мисля, тя си върви някак си, по инерция. Пък сметка да ми се държи е пълен абсурд. Ако ме мързи не готвя и ядем сандвичи. Най- много да купя кашкавал, мъжа ми да го реже и да го реди по филиите. Като споменах мъжа ми, на първо място той ми е другар в живота. Нямам никакво намерение да го обслужвам. Българския мъж е прословут с тези си представи, как жената трябва да изслугува, да сервира топла вечеря с усмивка, децата да са спретнати, усмихнати и със 6-тици в бележниците, а вечерта и една свирка да му извърти. Аз си мислех, че този типаж си е отишъл с поколението на нашите родители, но покрай форума откривам, че явно не е така. Радвам се, че в обкръжението ми, без да съм ги подбирала, няма такива мъже или не съм разбрала да има. Може някой да се прикрива. Таня, помня мъжа ти преди месеци те беше критикувал, че хорските жени не били спрели да готвят, след като са родили. Ти пък вземи му кажи хорските мъже какви работи правят! И с това 'говорене'    Хич не бих разговаряла аз, но за семеен консултант не ставам, така че да не се взима под внимание. Колкото и да се говори, нищо няма да се промени. Аз бих взела радикални мерки, но всъщност това щях да направя още преди да родя дете от такъв човек. Все пак имам един пример пред себе си за коренна промяна, но момчето беше свястно, после нещо му стана и се озлоби, стана тираничен балкански тип. Жена му го заряза, но после той нещо се пречупи и пак се събраха и е много читав сега, вече години наред. Но при него лошотията беше временното състояние, не обратното.

Брей, никой не ще да пише след мене 

Напоследък Ю. измисля разни мурафети - завърта се напреки на легълцето си и спи така. Но не се събира! Лежи със свити крачета или си ги навира между решетките    Защо тази икономия на пространство, ще кажеш че има още 3 сестри и за тях оставя място?!..
Сега варя телешкото, после ще го замразявам на кубчета, да видим как ще стане.

Чета и не мога да повярвам че това е истина, става ми мъчно, натъжавам се... Та нали хората се събират за да се обичат, нали децата ни са плод на тая пуста любов?! Много обаче нападаме мъжете, не че обвинявам жените за тези ситуации ама знаете-вината никога не е само в единия.
Нямам богат житейски опит, за да давам съвети, но ще си позволя да изкажа мнение. Аз съм твърдо против премълчаването на нещата, от която и страна да е. В едно семейство такива неща не трябва да има. Изумихте ме с това "Не ми се прави секс щото съм такава и такава"!!! Я стига бе, нали съм станала такава, за да му родя дете, той е длъжен да ме приема такава, да има търпение и разбиране докато си върна предишната форма. Мъжете са много на ясно какво ще се случи с жена им след като стане майка, но те го преглъщат в името на това да станат бащи. Когато бях бременна ММ ми казваше "Нали няма да станеш от онези жени, които като имат деца забравят за мъжете си?" Тогава не си го представях, той ми беше най-важен. Когато детето се появи и ни обхвана суматохата се усетих как в рамките на няколко месеца станах баш такава, и най-тъпото е че се оправдавах с детето. Осъзнах много бързо грешката си! Сега уморена или не винаги откъсвам малко време само за нас, дали когато малкия спи или си играе просто го гушкам, казвам му че го обичам, че съм благодарна че се грижи за нас, те това искат да чуват, че са полезни. А не "ти къв мъж си, един памперс не си смебил!"
А по повод домакинската работа (не казвам женската) ние сами се правим на слугини. Ау разхвърлено е, ау има прах, мръсни ми са прозорците... Голяма работа, най-важното за мен е да си обърна внимание на детето и мъжа, а дали дома ми е аптека не е от огромно значение. Това не значи, че живеем в кочина, просто главната цел за деня не ми е да чистя и готвя. Постоянно се случва да вечеряме със салата и сандвичи.
И това с премълчаването, мъжете няма как да знаят какво се случва в главите ни, говорете, дори спорете, в спора се ражда истината. Не се смачквайте сами, на тези прекрасни деца са им нужни щастливи и разбиращи се родители!

Много добре казано ,оушън 

 

Ощи ми разпраяй Ганке, как Манол ти ‘зниверил.
Ужким мяза кату смахнат, па какъф мръсник йе бил!
С Донка, дету е дибела! У лице кът мастодонт!
Или яс съм хухавела или той е идиот!

Тя мириши на кокошки. И на лук и на оцеть!
Мъжовите нямат прошка ни отзаде, ни утпрет!
А ма! Толкуз ли си проста, ти си патка да търпиш.
Я да идиш да си легниш с някуй готен селски пич!

Утначалу ша ти пука, мижаш, лягаш и мъльчиш!
После мой да ти хареше. И отново ша въриш.
Струва ли си да затриваш толькуз женскъ красута,
зарад някуй си пикливец! Стига веки! Ама ха!

Тъй напук ша им са туряш. А Манол ша гу кълнеш.
Мъж ъм! Фсе е прекатурен. Млъкни ма, защо ривеш?
Ся винага успукой са. Ша та водя да купайм.
После ша му върниш двойну. И с Марин и със Иван.

Пинеее, Пине 

Айде и от мен един виц :
В село глашатай обявява театралната постановка, която са подготвили учителките и се нарича "Под моста" . Вика с цяло гърло ." Внимание, внимание , довечера даскалиците ще дават под мостоооо. Отпред - пет лева, отзад - два лева , стоешката - без парииии   

О, днес неочаквано и на мен ми се освободи деня, което е уааау! Чувствам се някак изморена и апатична - явно е заради надвисналите облаци сутринта над София...

Момичета, които сте в семейна рутинна дупка в момента.
Съветът от мен е да почетете книжки по въпроса и да започнете да променяте нещата.
Има тонове изписана литература, на популярен и практичен език, просто си харесайте няколко и започнете да прилагате съветите.
Настройте се към промяна, защото ако вие не вземете нещата в свои ръце, мъжете не са такива жУвотни, които да инициират поправки и да коригират грешки сами.
Въпросът е изключително сериозен - става дума за семейното ви щастие и усещане като жена и съпруга, и на нас тук това, което може да ни хрумне като съвет, е да кажем "разговаряйте, говорете, вадете му душата с памук". Но как, с какви думи и средства трябва да се разговаря, за да се постигне ефект, и кога трябва да му се вади душата, а кога не бива... това са тънкости, а те са най-важните. При всеки ситуацията си има своите индивидуалности, тънкости, характери...
Вярно е, че повечето книги са от западни автори. А това е малко по-различна народопсихология... ето, например, на западняка никога не би му хрумнало да държи сметка на жена си, защо къщата не лъщи и какво е правила тя, аджеба, цял ден. Е, за тези неща ще трябва да си търсите свои методи, за да промените това му поведение, ако на вас то не е комфортно.

Мога да споделя свой опит. На мен и двамата мъжа не са ми търсили сметка за домакинството. Българи са, а особено вторият е израстнал при майка, дето всичко й е под конец и етикет. Просто аз не съм позволявала да ми се вменяват тези задължения само на мен, винаги съм държала на общото участие. Случва се мъж ми да се върне от работа, с видима умора и напрежение, да попита "Какво има за ядене?", а аз да кажа "Сандвичи. Днес не съм готвила." Без драми, без раздразнение в тона, просто констатация. И без никакви оправдания, че цял ден съм вършила това и това, не съм успяла и пр. Често съм си казвала "Днес ме домързя. Днес си мързелувах. Днес не ми беше вдъхновяващо да готвя... "Ок- отговаря той - кажи тогава, какво да ти сготвя?" И това не, защото е някакъв супер-мъж. Просто не му се ядат сандвичи в момента и знае, че щом не са ти помогнали, трябва да си помогнеш сам. Без драми, без дразнене.  Е, може и да ми заиграва съвестната струна в такъв момент, но не й се поддавам да се втурна над тенджерите. Пожелавам си неговите божествени яйца по панагюрски, бия камбаната в цялата къща, че днес ще има яйца по панагюрскииииии, и всички се нареждаме с чиниите около ММ    А той все пак се зарежда от цялото това внимание и всички сме доволни.
Искам да кажа, че всяка напрегната ситуация може да се обърне на хубава. И инициативата за това е у жената.

Веднъж стачкувах 

А другият вариант е да посещавате семейна консултация.
Семейният живот не е лесна работа, пък и си иска промени и от двамата партньора.

По повод "цензурата".
Ами да, аз наистина смятам, че е редно да се цензурираме. Понякога това е наложително, а понякога е просто норма на поведение в социума, в името на поддържане на добрия тон. Дали ще премълчим нещо, дали ще си изкелиферчим малко фантазията, за да намерим по-меки изказвания, с които все пак да не обидим отсрещния - това са лицемерни стъпки, които са установени във всеки социум. И те ни отличават от животните, този етикет пази мира и прави възможно да съжителстваме, без да се изпозастреляме.
Да, определено смятам, че импулсивното изказване на всяка цена носи раздор.
Да срещна съседка, например, и да започнем да си изказваме мислите буквално...
"Здрасти, виж каква шапка си купих!"
"Грозна е. И този цвят не ти отива."
нали...
Това можем да кажем на много, много близък човек. Друг би се обидил.
И след като не ни е цел в живота да сипем обиди наляво и надясно, ние все пак изневеряваме на себе си и гледаме да не слагаме етикети, да смегчим думите. "Е, не е в мой стил, но честито. Мисля си, че бежова по би ти отивала, но щом ти харесва, със здраве да си я носиш."
Не е болка за умиране, затова и произвеждаме подобни лъжи ежедневно.
Да, това е цензура, може и така да се нарече. Но е само в името на добруването ни заедно.

А все пак си има и фактор "човек". Няма лошо да критикуваме, да си споделяме мнението открито, но въпросът е, че никой, абсолютно никой не може да приеме критики, когато те са с категоризиране и цялостно сложен етикет. Ми, обиждаме се хората, всички си имаме грешките, но за да им обърнем внимание, те трябва да са поднесени по подходящ начин. Весе, съгласи се, че едно е да чуеш "Прекалено му търсиш кусури на ТМ.", а друго е "Ма ти си вечно недоволна жена, какво само мрънкаш, писна ми да слушам критики за ТМ" Съвсем различни неща "чуваме", взависимост от думите, които ни поднесат.
И какво се постига? Сега не я виждам Жалина да влиза в този форум повече. Хубу, ама като се сложи и това, че е сама в чужбината със семейните си проблеми, едва ли споделя с роднините си нейните мъки, тук й е някакъв отдушник... Сега това момиче хич няма да стане по-добре и по-възприемчива към критики. Вината й е, че е твърде млада, доста по-неопитна от много от нас и иска да си изгради семейството, търси съвети или просто да излее някъде. Точно Жалина е писала винаги безкрайно любезно, никога не е нарушила добрия тон. Но получи отговор а-ла "твоите писания отегчават".
Не знам, наистина не знам, коя от вас на нейно място би приела градивно такава критика  Ако има такива, значи сте супер-човеци. Аз не съм. Затова гледам да се съобразявам, като очаквам същото отсреща.

Аз също съм отегчена, натоварена, раздразнена от някои неща във форума.
Ама все пак, не е нещо, от което да не мога да заспя след това, та си го пазя за себе си, просто подминавам.
Дразнят ме две конкретни неща, които редовно стават тук, та се дразня (отегчавам, натоварвам) редовно  Ма няма да го правя на въпрос, я - коя съм аз, че да си давам оценките, защо да обиждам майчета, които я не могат да излекуват пъпчиците, я имат семейни пререкания, или бебето им не яде, или боледува. Откъде-накъде да им натоварвам тежкия момент с моите оценки, само и само за да си кажа какво мисля аз... Просто подминавам. Смятам, че граници съществуват, да. И са нужни.

Флайче, и аз идвам в Габрово на карнавалаааа  Само че... 20 май тази година е вторник... През уикенда ли го организират, или как?

Карлииии, ура, ура, ура! Прокарали са зеленко вече твоите гулии, вчера ги видях  А мислех, че няма да се получи... Апропо, искаш ли да викнем ТМ да потърси злато на мойта вила (от прадедите си зная, че имало гърненце заровено там  ). Не че нещо, но сега някой ще трябва да прекопае 

 

Някой търсеше оферта за куфари - Метро до 26 февруари купуваш един, получаваш два. Но нямам идея какви са куфарите и дали ги бива.

Пинеееееееееее - търкалям сеее