153 Съединение прави силата в Съединените Американски Щати

Ако забравиш, ще те подсетя  Много ми се иска да пътувам по- често до България.

ето това е дет се казва сериозна приказка. 

Радвам се на разказите ви от Бг.  Наде от теб чакам по-обширен скоро, моля!

Ние и тази година ще пропуснем, но догодина се надявам да се класираме.


И на мен така

Моите деца като анетените оцеляха 1 седмица на лагер в Бг. И са мега доволни - от изживяванията, от всичко.  Забележете не са натровени от храна с изтекъл срок на годност или съмнително съдържане а се върнаха живи и здрави, да се чуди човек как е възможно!!!

Докато ги няма децата, всяко лято с моя мъж си правим road trips из близките щати за по 1-2 -3 дни. Спим по къмпинги, а не по луксозни хоптели и обикаляме всякакви градчета, не само големите и напудрените.  Препоръчвам го на всички - ще видите за каква мизерия и мръсотия става дума из селските райони на САЩ! Бездомници, мръсно, УЖАСНО дебели хора, и то много. Направо бях в шок колко са много. МакДоналдс е най-посещаваното място за хранене. Иначе големите и по-известни градчета са напудрени и направени в центъра им - красота - чисто, подредено - около теб туристи и прилично изглеждащ народ. Прекрасни впечатления остават.

Всеки път като се прибираме и видя небостъргачите на Чикаго в далечината, въздъхвам облекчено, че живея в този град /бих въздъхвала облекчено ако живея и в Бостън, ЛА, Ню Йорк - и пр. големи градове на САЩ/.



Мед и ние сме си носили от Бг в пластмасови бутилки, също и подправки. Не сме ги декларирали и никога не сме имали проблеми.


 

Така се чувствам всеки път, когато напускам Чикаго. Даже в покрайнините до границата с Уи до Лейк Ж. ми е терсене.

Ние ще има да чакаме малко да поотраснат децата докато започнем пътешествия без тях. Звучи много приятно.

Ирка, разбира се, че ще оцелеят  

Моят кратък престой беше доста пъстър и изпълнен с много и различни емоции. Няма да изпадам в подробности, ще споделя някои.
Както са споделили преди мен, центъра на София е много красив, чист и с атмосфера. Кварталите...трябва ти време и свикваш, все пак там си пораснал

Трябваше да заведа мама на лекар...там разбрах с какво се сблъскват хората със средна работна заплата (и не съвсем, тъй като доктора ми е много добър приятел).

Занесох смарт телефони за родителите, за да мога да говоря с тях навсякъде и по всяко време (смених оператора и запазих номерата им)...много сме напред в технологиите, но отне една седмица, за да заработи всичко. Обаждам се, питам, отивам на място "Ама госпожо, то отнема време. Ще изчакате, те ще ви се обадят".

Извадих си лична карта. Служителката беше супер любезна, но чакащият зад мен се облягаше на мен и леко ме побутваше, за да се залепя за гишето, ако може  . Някой мина и го попита нещо...стана скандал от ония дето . Взех си картата и беж. Дамата на гишето се извини 20 пъти...

В общината всички бяха много любезни. Юристът слезе и ми обясни всичко стъпка по стъпка. Вадих пълномощно. Юристът, младо момче, направи всичко възможно, за да ми спести пари и главоболия.

Храната е много вкусна като се купува от правилното място.

Моите приятели не се оплакват, всички работят както тук. Има една разлика само- Те имат възможност за повече ваканции и пътувания, не трябва да летят цял океан и да плащат $1700 за билет в сезона. 99% от децата на приятелите ми отиват да учат в чужбина, а друга голяма част от тези деца се връщат в БГ.

Шофирането и трафика са ужасни. Аз крещях и си затварях очите първите два дни, после някак посвикнах.

Дупките, ямите, преливащите кофи за боклук и десет кучета спящи под тях, разноцветните блокове с веещи се гащи по просторите...

Аз лично се чувствам презаредена и ми беше много хубаво. Догодина ще изпратя децата за месец- два (работя над себе си и българският на малкия), а по догодина ще заведа и мъжа ми

Аз към Иркиния разказ само да допълня моите впечатления - страшно много хил билис и ред неци. На моменти доста страшно, това че са дебели даже ни сближава. 

Това за ред-неците как съм го пропуснала да го напиша, не знам    Абе дебелината им и с мен ги сближава донякъде, ама чак толкова - по американски, разплуто дебели - има доста МакДоналдс да изям докато ги настигна. Няма нужда   

Наде много хубав разказ. А на Петьо хареса ли му? А на Гери? Какво е нейното впечатление?

Ирка, и на двамата им хареса много! А за покрайнините и малките селца в Америка го знам и съм го виждала.

За пълните хора- в България всяко второ/трето МЛАДО момиче е с размерите на тези, които сме свикнали да виждаме тук. Евтиният джънк е залял пазара и там, плюс пици на парче, дюнери и тн.

Забравих:  Превеждах и легализирах документи в БГ. Фирмата беше забравила да преведе и легализира един от документите. Майка отишла да ги вземе и изпаднала в тих ужас, спретнала виртуозен (явно) скЕндЪл и в резултат: върнаха ми всички пари и направиха всичко за тяхна сметка.

Това е тенденция, която и аз забелязвам от снимки на познати и от последното ми ходене в Бг. Надявам се да се усетят на време, преди да е стигнало тукашните размери на разпространение.


  Това и на мен ми направи впечатление преди 3 години. Явно съм отвикнала от гледката.


И за пушенето съм напълно съгласна. Пуши се ужасно много в България и то навсякъде.  Дано тази забрана, която приеха има някакъв ефект и лека полека започнат да я спазват. От веднъж няма да стане, то е ясно, но поне след време да се наложи така, както е в останалият свят.

Шегувам се Ирка, ама не баш. За два месеца от едно цифров размер към днешна дата съм в дабъл дигитс. не знам как стана, стрес ли, много папкане ли, ама е неоспорим факт, та леко им съчувствам, защото съм от тази страна. Но мерки трябват да се вземат, спор няма.

Аз това го забелязах още 2007, щото от тогава вече като си ходех, не се сконфузвах от размерите си. 

Интересен поглед Ванх.

Ирка, така е за "селата" в щатите, права си. А то и около Чикаго, та и самото Чикаго си има ужасни квартали, но от далеч не се виждат.  Ако не сте ходили по долното ниво на Lawer/Е Waker се повозете с колата. Мизерията е точно под тези небостъргачи които ти стоплят погледа на хоризонта.   

Пушенето в цяла Европа е в пъти по вече от това в щатите. 

Знам, че се шегуваш. Ама и аз като теб, не баш    Имам предвид, че и аз не съм фиданка, нито съм най-здравословно хранещият се човек, но техните размери се надявам да не стигна, все пак.


Малко след като пристигнахме, още не знаехме точно за какво става въпрос в някои квартали на Чикаго, с моят мъж си направихме едно каране през Даунтаун на юг по улиците, та чак до Gary IN /за незапознатите, това градче освен, че е известно с това, че е родният град на Майкъл Джексън, е и едно от местата с най-висока престъпност в САЩ/. Повозихме се и там добре. Та повярвай ми Бейби, запозната съм доста добре с грозните страни на Чикаго.  Само за 4-5-6 Юли има над 80 простреляни и не знам колко са убитите в Чикаго. Не ми се рови из нета, за да напиша точни цифри. А и това не беше единственото ни возене натам, и друг път сме минавали през Саут Чикаго по различни поводи.  А и съм имала възможност да разговарям с хора от всякакви среди тук. Мен и затова са ми леко непонятни всякакви прекалени хвалби за тук. Явно много хора не са се сблъсквали с тази страна на САЩ.

Гледах снимки от събирането послучай 20 г завършване на гимназията. Свръхтегло и при мъжете и при жените (без значение дали са раждали или не). Нямаме още 40 г. При мъжете е направо страшно, защото изглеждат на 50+.

Ирка така е, права си. Но понеже написа за небостъргачите и си рекох, че може пък да не сте се разхождали из квартали като тези които спомена. Хубавото в щатите е, че лесно може да се избегнат неприятни гледки. То никъде не са само рози без бодли, но там има възможност да се изолира чудесно човек и да се абстрахира от мизерията през един квартал. А колкото до мизерията в Бг. - и там може да се избегне, но не толкова лесно. Ние за нас сме решили, че като си ходим на Бг. ще игнорираме и няма да дискутираме негативите, мизерните неща и чат пат работи този модел да не се депресираме докато сме там. Пишеше, че в Чикаго за уйкенда на 4ти са били убити 14.  Но там където вие живеете няма нито ранени нито убити нали. Та… могат да се избегнат лесно…  И човек даже не се замисля, че живее в съседство с такива събития.