Тувана Тюркай и Емре Къзълърмак - сет от "КРА".
...........................
Всяка сряда - пред мониторите.....
...........................
Любов,
- Публикувана: 19 фев. 2014, 20:22 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2014, 00:33 ч.
Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 253
Любов, благодаря за превода. Наминавам да ти дам едно букетче!
Много хубави думи за Енгин.
благодаря за превода. Наминавам да ти дам едно букетче!Много хубави думи за Енгин.
И един човек да ги е прочел, пак стига...Найс, а?
Engin Akyurek Universal Fans Club
ТАКАВА ВЕЛИКОЛЕПНА ИГРА!
Хинджал Улуч
http://www.sabah.com.tr/Yazarlar/uluc/2014/02/22/bu-nasil-oyunculuktur]
Скрит текст:
Признавам, че отидох да гледам „Малък септемврийски проблем” само заради Ф. Зейнеп Абдулла. Макар че имаше много филми, които държах да видя, но разполагах с много малко време, тъй като Истанбул се превърна в прекрасен център на културата и изкуството, избрах „Фарах” без дори да погледна списъка на филмите. Голям фен съм й, откакто гледах „Сънят на пеперудата” и ми се щеше да има по-голяма роля във филма. Това означаваше, че ще очаквам с нетърпение новите й филми. И точно така стана.
„Ейлюл” излезе и при първа възможност отидох да го гледам в „Каньон” . Първо, играта на Фарах както очаквах, беше превъзходна. Но Енгин Акюрек, когото не очаквах и чието име не бях чувал и гледах за първи път изигра невероятно този изключително труден герой, за което се изисква огромен талант. Този филм подари на турското кино една удивителна звезда. И отсега нататък ще очаквам втория филм на г-н Акюрек.
Повярвайте ми, не исках сцените с Фарах Зейнеп и Енгин Акюрек да свършват. Бях омягьосан от тяхната игра. Нещо повече, сценарист и режисьор на филма е Керем Дерен и това е първата му работа като режисьор. Невероятен! След като пожъна такъв успех с първия си филм, значи ще бъде един от топ режисьорите в бъдеще.
Оператор на филма е Гьокхан Тиряки. Невероятен! Бозджаада наистина ли е толкова красив? Страхотен! А написаната специално за филма песен на Нил Караибрахимгил е още по-страхотна! Хареса ми всяка сцена от филма! Аплодисменти за всички, допринесли за него.
Но най-големите ми аплодисменти са за моя стар приятел, когото не съм виждал от години и познавам от TRT, където работех като репортер: Екрем Чатай. Продуцент на филма е Ay Yapim, продуцентска фирма, основана от него. Той после я предаде на сина си Керем. И оттогава е само супервайзер.
Ay Yapim продуцира идеален филм, толкова успешен, колкото и холивудски филм.
Аплодисменти…Аплодисменти…Аплодисменти!
„Ейлюл” излезе и при първа възможност отидох да го гледам в „Каньон” . Първо, играта на Фарах както очаквах, беше превъзходна. Но Енгин Акюрек, когото не очаквах и чието име не бях чувал и гледах за първи път изигра невероятно този изключително труден герой, за което се изисква огромен талант. Този филм подари на турското кино една удивителна звезда. И отсега нататък ще очаквам втория филм на г-н Акюрек.
Повярвайте ми, не исках сцените с Фарах Зейнеп и Енгин Акюрек да свършват. Бях омягьосан от тяхната игра. Нещо повече, сценарист и режисьор на филма е Керем Дерен и това е първата му работа като режисьор. Невероятен! След като пожъна такъв успех с първия си филм, значи ще бъде един от топ режисьорите в бъдеще.
Оператор на филма е Гьокхан Тиряки. Невероятен! Бозджаада наистина ли е толкова красив? Страхотен! А написаната специално за филма песен на Нил Караибрахимгил е още по-страхотна! Хареса ми всяка сцена от филма! Аплодисменти за всички, допринесли за него.
Но най-големите ми аплодисменти са за моя стар приятел, когото не съм виждал от години и познавам от TRT, където работех като репортер: Екрем Чатай. Продуцент на филма е Ay Yapim, продуцентска фирма, основана от него. Той после я предаде на сина си Керем. И оттогава е само супервайзер.
Ay Yapim продуцира идеален филм, толкова успешен, колкото и холивудски филм.
Аплодисменти…Аплодисменти…Аплодисменти!
Скрит текст:
I admit that I went to “bi küçük Eylül meselesi" just for Farah Zeynep Abdullah. Although there were so many movies I wanted to watch and I had a very limited time for movies since Istanbul has turned into a wonderful Culture and Art Center, I chose “Farah” without even seeing movie list. I am a big fan of her since I watched her in “Kelebegin Ruyasi – Butterfly’s Dream” and I wished that she had a bigger part in the movie. This meant that I would be looking forward to her new movie. And it was exactly like that.
Eylul came out and I went to “Kanyon” to watch it at the first chance I had. And it was worth it. First of all, Farah’s acting was superb as I expected. But, Engin Akyurek whom I’ve never expected, I’ve never heard his name, and I watched for the first time, was unbelievable for playing his very difficult character requiring a lot of talent. Turkish cinema has been bestowed with an amazing star by this movie. And from now on, I will look forward to Mr. Akyurek's second movie.
Believe me, I never wanted the scenes with Farah Zeynep and Engin Akyürek to end. I was greatly enchanted by their acting. Moreover, Eylul was written and directed by Kerem Deren and this was his first experience as a director. Unbelievable! If he was successful like this in his first movie, he will be one of the top directors in the future.
Film photography is by Gokhan Tiryaki. Incredible! Is Bozcaada really that beautiful? Music is by Toygar Isikli. Awesome! Nil Karaibrahimgil’s song written for this movie is even more awesome! I loved every scene in the movie. I am standing in ovation for everybody who contributed to this movie’s production.
My biggest applause goes to my old friend whom I haven’t seen for years and I knew from TRT where I worked as a TV reporter: Ekrem Catay. Eylul was produced by Ay Yapim which was the production firm established by him. Then he turned it over to his son Kerem. He has been supervising since then.
Ay Yapim produced a perfect movie as successful as a Hollywood movie.
Applause… Applause… Applause!
Eylul came out and I went to “Kanyon” to watch it at the first chance I had. And it was worth it. First of all, Farah’s acting was superb as I expected. But, Engin Akyurek whom I’ve never expected, I’ve never heard his name, and I watched for the first time, was unbelievable for playing his very difficult character requiring a lot of talent. Turkish cinema has been bestowed with an amazing star by this movie. And from now on, I will look forward to Mr. Akyurek's second movie.
Believe me, I never wanted the scenes with Farah Zeynep and Engin Akyürek to end. I was greatly enchanted by their acting. Moreover, Eylul was written and directed by Kerem Deren and this was his first experience as a director. Unbelievable! If he was successful like this in his first movie, he will be one of the top directors in the future.
Film photography is by Gokhan Tiryaki. Incredible! Is Bozcaada really that beautiful? Music is by Toygar Isikli. Awesome! Nil Karaibrahimgil’s song written for this movie is even more awesome! I loved every scene in the movie. I am standing in ovation for everybody who contributed to this movie’s production.
My biggest applause goes to my old friend whom I haven’t seen for years and I knew from TRT where I worked as a TV reporter: Ekrem Catay. Eylul was produced by Ay Yapim which was the production firm established by him. Then he turned it over to his son Kerem. He has been supervising since then.
Ay Yapim produced a perfect movie as successful as a Hollywood movie.
Applause… Applause… Applause!
Любовче
- страхотно е, че ни превеждаш всичко актуално свързано с нашия любим актьор Енгин Акюрек.После прочетох, че „Kara Para Aşk” стартира на 05.03. - супееер !
Убедена съм, че ще имаме повече от успешно начало !
От сега ви обещавам невиждана почерпка / специално ще обиколя и Севлиевско
за вас/Момичета
Любов, благодаря за пълния превод. Тя Марианка ни го поднесе в резюме, но сега е вече дума по дума, цялата статия.
Авторът дори не е чувал името на Енгин Акюрек, а отишъл заради Фарах. Това много ме
подразни да си призная.
Но, като се сетя, че и аз загледах КВФ заради Берен Саат, а го довърших заради Енгин и чрез Керим открих таланта му.....
Така стават нещата. Сега в Турция голяма част от телезрителите ще загледат КРА, заради
Туба, но дано го довършат и заради Енгин. Желая им голям успех!
[sЩом обичаш цветя - заповядай.
Скрит текст: 
Здравейте!
Марианка,
изобщо не съм коментирала статията, само ти благодарих за нея.
В коментарите на Комет, май имаше и други, прочетох, че Енгин е недооценен в Турция. Да, така беше след КВФ. До започването на кампанията за промотиране на МСП и КРА.
Комет, благодаря че си ме разбрала.
И аз съм с такива очаквания, Комет, дано да е така.
Любов не знам дали имат сдружение филмовите критици в Турция, но малко се съмнявам в днешно време да се пише само заради вътрешно удовлетворение.
Но приемам, че си права, не споря за това.
За журналистите обаче е вярно, че не пишат ей така за някой и да му правят реклама.
На едно мнение сме, че не е достатъчно само признанието на зрителите, хубаво е
и критиката да се изкаже с добри думи.
Виждам, че статията вече е с превод
Любов благодаря за превода!
Става ясно, че и този критик не е чувал за Енгин досега и не е гледал ролите му.
Не знам, сигурно и критиците им четат от медиите какви нови филми излизат, и кои
артисти участват.
Обаче е много впечатлен от играта на Енгин, страхотно се изказва за него.
Много ме радват всички тези статии, които излизат.
Марианка,
изобщо не съм коментирала статията, само ти благодарих за нея.В коментарите на Комет, май имаше и други, прочетох, че Енгин е недооценен в Турция. Да, така беше след КВФ. До започването на кампанията за промотиране на МСП и КРА.
Комет, благодаря че си ме разбрала.
Цитат
Така и истината за таланта на Енгин Акюрек вече идва и стига до масовия зрител.
Очаквам с новия сериал да счупят всички рекорди по гледаемост.
Очаквам с новия сериал да счупят всички рекорди по гледаемост.
И аз съм с такива очаквания, Комет, дано да е така.
Любов
не знам дали имат сдружение филмовите критици в Турция, но малко се съмнявам в днешно време да се пише само заради вътрешно удовлетворение.Но приемам, че си права, не споря за това.
За журналистите обаче е вярно, че не пишат ей така за някой и да му правят реклама.
На едно мнение сме, че не е достатъчно само признанието на зрителите, хубаво е
и критиката да се изкаже с добри думи.
Виждам, че статията вече е с превод
Любов
благодаря за превода! Става ясно, че и този критик не е чувал за Енгин досега и не е гледал ролите му.
Не знам, сигурно и критиците им четат от медиите какви нови филми излизат, и кои
артисти участват.
Обаче е много впечатлен от играта на Енгин, страхотно се изказва за него.
Много ме радват всички тези статии, които излизат.
Здравейте мили момичета! Току що изгледах филма. Оказа се, че се обърках достатъчно. Мислех, че няма да мога да го изгледам без буца в гърлото и сълзи за Тек, но.... Почувствах нещо много странно и различно. За мен Тек беше Детството, а Ейлюл Настоящето. Детството с неговата чистота, простота, мечта и Настоящето с объркаността, безпардпонноста и насмешката към чудатостта. Детството с най - чистата любов и поведение и Настоящето с неговата поквара и жестокост. Къщата на Тек и целият му свят с чудатости ме накараха да мисля така и си спомних как гледаш през ръце поставени като бинокъл пред очите това, което искаш да видиш.Когато накрая Тек потъна го приех без да плача, защото осъзнах, че той ще бъде винаги в мен и с мен, когато имам нужда от него. А иначе Енгин е Великолепен! Извинете за дългият пост! Много съм объркана и ще чакам превод. Може да почувствам и още нещо, по -различно от това! Желая ви приятна вечер и лека нощ с приятни сънища с нашия неповторим Енгин!
Вили
напълно споделям всичко което си написала. Детството и настоящето.
Прави ли ти впечатление, че всички в постовете си имаме някаква допирна - и това е точно чистотата, простотата и "детския" поглед вярващ в чудеса.
Страхотен филм, за кой пореден път го казвам ... ама ще продължа !
И много красота с подводните снимки - да ги видим отново ...
Здравейте мили момичета! Току що изгледах филма. Оказа се, че се обърках достатъчно. Мислех, че няма да мога да го изгледам без буца в гърлото и сълзи за Тек, но.... Почувствах нещо много странно и различно. За мен Тек беше Детството, а Ейлюл Настоящето. Детството с неговата чистота, простота, мечта и Настоящето с объркаността, безпардпонноста и насмешката към чудатостта. Детството с най - чистата любов и поведение и Настоящето с неговата поквара и жестокост. Къщата на Тек и целият му свят с чудатости ме накараха да мисля така и си спомних как гледаш през ръце поставени като бинокъл пред очите това, което искаш да видиш.Когато накрая Тек потъна го приех без да плача, защото осъзнах, че той ще бъде винаги в мен и с мен, когато имам нужда от него. А иначе Енгин е Великолепен! Извинете за дългият пост! Много съм объркана и ще чакам превод. Може да почувствам и още нещо, по -различно от това! Желая ви приятна вечер и лека нощ с приятни сънища с нашия неповторим Енгин!
Вили
напълно споделям всичко което си написала. Детството и настоящето.
Прави ли ти впечатление, че всички в постовете си имаме някаква допирна - и това е точно чистотата, простотата и "детския" поглед вярващ в чудеса.
Страхотен филм, за кой пореден път го казвам ... ама ще продължа !
Вили
интересни са разсъжденията ти! Марта
Имате право, сякаш Ейлюл се връща към детството при срещите и с Текин,
и това и помага да отвори сърцето си за любовта.
Нещо интересно от фейсбук
Цвети Пиронкова е първата българка, снимана у нас, за корица на Cosmo
Новият брой на COSMOPOLITAN ще е на пазара на 22-и февруари, събота.
http://www.cosmopolitan.bg/svetut-okolo-teb/cveti-pironkova-e-pu … ica-na-cosmo.html
Цвети Пиронкова е първата българка, снимана у нас, за корица на Cosmo
Новият брой на COSMOPOLITAN ще е на пазара на 22-и февруари, събота.
Скрит текст:
Скрит текст:
„Цвети е страхотен пример за усмихнато, успешно и удивително Cosmo-момиче, каза Детелина Стаменова, главен редактор на списанието. Тя мисли позитивно, не се спира пред нищо и е показала своя успех в световен мащаб. А е и много красива“. Всичко това допринася за избора на Цвети Пиронкова като първа корица на българското издание на най-популярното женско списание в България. „Снимките протекоха в студиото на известния моден фотограф Васил Германов. Американският офис следеше какво се случва през цялото време, но тъй като целият екип беше избран след кастинг, нямаше изненади“.
„Читателка съм на Cosmo и затова реших да се снимам на корица, въпреки че бях решила да огранича медийните си изяви, сподели Цвети. Интервюто, което дадох за списанието е може би най-искреното в кариерата ми“. Най-успешната българска тенисистка в момента, разказва защо е избрала да живее в Пловдив, кое и помага да бъде номер 1 и какъв е ключът към поддържането на дълга любовна връзка.
** На корицата Цвети е с рокля от новата колекция на Armani, а във фотосесията в списанието показва ежедневен стил от H&M, но и от ексклузивни марки като Dolce&Gabbana, MaxMara и Fornarina.
„Читателка съм на Cosmo и затова реших да се снимам на корица, въпреки че бях решила да огранича медийните си изяви, сподели Цвети. Интервюто, което дадох за списанието е може би най-искреното в кариерата ми“. Най-успешната българска тенисистка в момента, разказва защо е избрала да живее в Пловдив, кое и помага да бъде номер 1 и какъв е ключът към поддържането на дълга любовна връзка.
** На корицата Цвети е с рокля от новата колекция на Armani, а във фотосесията в списанието показва ежедневен стил от H&M, но и от ексклузивни марки като Dolce&Gabbana, MaxMara и Fornarina.
http://www.cosmopolitan.bg/svetut-okolo-teb/cveti-pironkova-e-pu … ica-na-cosmo.html
Аз ще гледам сериала зради Енгин. С която и да е партньорка, ще се справи. Просто той сега е в апогея си. За Туба ще се погрижат нейнитефенове. Не може да сравняваме мъж с жена. Но едно е вярно - двамата са с най-големите фен групи. Те са наясно и разбират това - очакванията са големи и от двамата. Да му мислят другите отбори..... 10 дена до началото.
..........................
В момента арабските му фенки са в акция в туитър с хаш таг: #enginakyürekinarapfanları.
Добър вечер , момичета 
Ще позволите ли една ей толкова мъничка гледна точица
на една разсеяна зрителка ,, от балкончето '' ?... Гледах филма 2 пъти : снощи направих едно ,, нощно бдение ''
, а днес го гледах ,, на дневна светлина '' 
Не пропуснах нито едно споделено от вас първо впечатление за филма
Маричка
Цял ден не ми излизат от ума думите :... философия , поезия. Защото са ,, попадение в десятката '' , що се отнася до моята нагласа за възприятие на посланията на този филм . Между другото , в руския форум , преди доста време , едно момиче спомена за този символ :
Снощи късничко го поставих към колажа на Елинор вместо коментар с думи на първото ми впечатление от филма .
Елинор ,
Днес , след като прочетох всичко , което сте споделили , се ... ,, осмелих '' да ... се ,, поразлея ''
Добър да е съботният ден! 
Виждам, че дебатите за "‘Bi Küçük Eylül Meselesi" са започнали и са много разгорещени, а мненията - разнопосочни. Преводът на диалога вероятно ще ги оцвети още повече, защото Керем Дерен е негов майстор и умело го "вклинява" в екранното повествование като свой, авторов, глас...
Филмът е историята на Ейлюл, или историята на Текин?
Това ще реши публиката. Разбира се, на преден план е историята на Ейлюл. Но, зависи кой от какъв ъгъл гледа и през каква призма пречупва екранното послание. Затова, всъщност има два разказа за любовта, на двама души, които са много различни. На зрителя принадлежи правото да направи собствена интерпретация на художественото внушение. През очите на Текин любовната история е една, а "разказана" от Ейлюл - съвсем друга. Ролята на балансьор е отредена за аудиторията. Историята на Текин е по-драматична и по-разтърсваща... На мене също ми е трудно да избера.
* По думите му, остров Бозджаада е образ-символ във филма.
За да разберем Света на другите , трябва да го погледнем през техните очи . Светът на Текин е по детски чист , красив , но ... Би ли оцелял такъв О С Т Р О В в един безпардонен СВЯТ ? Не ...
ОЦЕЛЯВАНЕТО - и на ОСТРОВА и на Голямата Суша е една в з а и м н а з а в и с и м о с т .
Скрит текст:
Виждам, че дебатите за "‘Bi Küçük Eylül Meselesi" са започнали и са много разгорещени, а мненията - разнопосочни. Преводът на диалога вероятно ще ги оцвети още повече, защото Керем Дерен е негов майстор и умело го "вклинява" в екранното повествование като свой, авторов, глас...
След премиерата в печатните издания се появиха няколко обширни и интересни интервюта с нестандартния творец. Особено ме впечатли разговорът на журналиста Ерман Ата Унджу от вестник "Радикал", който хвърля още светлина върху авторовия замисъл на Керем Дерен.
Този път, сценаристът Керем Дерен не само пише, но и режисира. "Малкият проблем на Ейлюл" (Спирам се на това заглавие, защото според мене, то най-точно отразява авторовата идея - бележката е моя.) е опит да се разкаже как изглежда животът след срещата със смъртта. "Исках да опиша собствените си усещания и чувства" - споделя той.
"Играта с времето" е запазената марка на неговия творчески почерк и с "Езел" той показа на Турция един по-различен телевизионен сериал. Керем Дерен не изневерява на стила си и във филма "Малкият проблем на Ейлюл" (където режисира своя сценарий), който вече е по кината. След тежка катастрофа, героинята Ейлюл не помни последния месец от живота си.
Тази ситуация е твърде позната и болезнена за твореца. След мозъчен кръвоизлив (от спукана аневризма), той също е загубил паметта си. (В друго интервю споделя, че двадесет дни след операцията не си е спомнял нищо и често се питал: "Кой си ти?" - бележката е моя.) Но, амнезията не е отправната точка в тази любовна история.
Срещнах се с Керем Дерен, за да разговаряме как е интерпретирал личната си история и какъв отпечатък е оставила тя върху "Малкият проблем на Ейлюл". Разбира се, няма да пропуснем и основния герой, карикатуриста Текин (Енгин Акюрек)...
Създал сте този сценарий, след като, самият Вие сте претърпял мозъчен инцидент и сте се срещнал лице в лице със загубата на паметта. Доколко филмът има автобиографичен характер?
Написах историята въз основа на преживяното от мене, но филмът не е автобиографичен. Да, аз видях и надживях смъртта и това коренно ме промени. Започнах сценария след това премеждие и нямаше как в съзнанието ми да не нахлуват чувства и най-вече въпроси. Най-болезнените въпроси, тези, които най-често си задаваме. Но, не бих се чувствал щастлив, да се идентифицирам с филма. Той трябва да се възприема универсално, Макар, че героят Текин много прилича на мене. Филмът е биографичен дотолкова, доколкото зрителите могат да намерят прилика между своето и моето светоусещане.
Текин е роден и живее в усамотението на остров Бозджаада. А, вие обичате ли да се изолирате, докато пишете?
Обикновено пиша по кафенетата, където прекарвам по 9-10 часа. Неотдавна се преместихме в нов дом и отскоро имам кабинет. За пръв път в живота си работя вкъщи, на преди това винаги съм писал сред множеството (тълпата). Особено сценариите на сериалите. Възможно ли е да пиша по цял ден? И не е ли лудост да търся уединение точно там? Докато работя, аз не виждам нищо и никого. В края на деня вдигам глава, забелязвам хората около себе си и започвам да ги наблюдавам. Тогава имам усещането, че познавам всеки от тях, все едно съм живял с него. С времето, писането създава рутина, но не променя желанието ми да опознавам живота.
Може би, затова Тек рисува карикатури...
Разбира се, това не е случайно.
Имахте ли идея за тази история преди инцидента, който се случи с Вас?
Не, не... Аз също бях много объркан след него и непрекъснато си задавах въпроси. Знаех, че писането може да ми даде отговорите им, или пък - още повече да ги усложни. Така започнах сценария. Разказана "в прав текст", сюжетната линия не ми харесваше. Тогава тя се превърна в история на любовта.
Как решихте точно Фарах Зейнеп Абдуллах да изпълнява ролята на Ейлюл?
Ейлюл е героиня с противоречив характер - може да я обикнеш, но може и да я намразиш. Много е важно, каква "присъда" ще й даде зрителят в края на филма. За да не се изопачи посланието, трябваше да се намери най-подходящата актриса, която да умее да бъде едновременно и дявол, и ангел. Дълго търсихме изпълнителка за този образ, на кастинга се явиха доста кандидатки. Всички те бяха талантливи, но не ставаха за ролята.
Тогава в ума ми изскочи името на Фарах. Нямах кой знае какви впечатления от играта й, не бях следил сериала. (Керем Дерен вероятно визира "Oyle bir gecer zaman ki" / "Времето лети", единствения в който Фарах е участвала дотогава - бележката е моя.) Просто помислих, че тя може да е актрисата, което търся. Отидох в Англия да разговарям с нея и след срещата вече бях сигурен - това е Ейлюл. Щастлив съм, че тя ме изненада с широкия си артистичен диапазон. Това, което ме впечатлява у един актьор е неговата способност да се превъплъщава напълно. А, именно на снимачната площадка, в процеса на работа, мога да видя и да оценя потенциала на изпълнителите. (В друго интервю отново споделя, че е имал голям късмет с Фарах и Енгин, които се оказали много талантливи... - бележката е моя.)
"Езел" е като пъзел, чиито части са разбъркани в миналото, настоящето и бъдещето. В "Малкият проблем на Ейлюл" също има "скокове във времето". Можем ли да твърдим, че това е стила на Керем Дерен?
Искаш да намекнеш, че заемам от фантастиката машината за пътуване в различните времеви измерения. (Сигурно се шегува - бележката е моя.) "Играта с времето" не е мое откритие. Този похват отдавна се използва в световната кинематография, но в Турция не е много популярен. Харесва ми повествованието да върви напред и назад във времето. По-скоро, може да се каже, че обичам да решавам логически задачи. И двата сценария могат да се възприемат като главоблъсканици за разгадаване. Може би е така, защото точно по този начин си представям филмовия разказ на събитията.
А, дали турската аудитория е свикнала с такива истории, които да провокират ума?
Аз не вярвам в общоприетото схващане, че публиката не е дорасла за подобни филми. Когато тръгна "Езел", много хора критикуваха сценария. Казваха, че турците не харесват сложни сюжети, не ги разбират, а искат нещо простичко и показано "като на ревю".
Мислех, че опонентите грешат, както всъщност се оказа. "Езел" беше много успешен сериал. Зрителите го разбираха и никой не е имал проблем с възприемането му. А, сценарият и драматургията му са много сложни. Истината е, че когато се създаде нещо стойностно и впечатляващо, хората го гледат. Какво имам предвид под "стойностно"? История, която докосва сърцата им и се съизмерва с техните ценности. Която кореспондира с важните и значимите за тях, неща.
Филмът е историята на Ейлюл, или историята на Текин?
Това ще реши публиката. Разбира се, на преден план е историята на Ейлюл. Но, зависи кой от какъв ъгъл гледа и през каква призма пречупва екранното послание. Затова, всъщност има два разказа за любовта, на двама души, които са много различни. На зрителя принадлежи правото да направи собствена интерпретация на художественото внушение. През очите на Текин любовната история е една, а "разказана" от Ейлюл - съвсем друга. Ролята на балансьор е отредена за аудиторията. Историята на Текин е по-драматична и по-разтърсваща... На мене също ми е трудно да избера.
В такава любовна история обикновено жената е по-завоалирана, по-тайнствена и загадъчна. Но, при Ейлюл, като че ли, е обратното...
Да, така е, защото екранното време тече в живота на Ейлюл и ние сме в нейния свят. Гледаме филма през нейните очи. Ние, като зрители, участваме в нейното духовно пътуване. (От думите на Керен Дерен, разбирам, че Текин присъства във филма само като спомен, видение, мираж ..., а чрез тях Ейлюл постепенно преоткрива себе си. - бележката е моя)
Каква е причината за този избор?
Това е свързано с идеята за загубата. Мислите, че сте пропуснали нещо много важно и искате да се върнете и да го уловите. В моя живот често съм изпадал в тази ситуация. Така е за много хора ... Има толкова истински неща, които не забелязваме и подминаваме лекомислено. Но, когато ги загубим, болезнено усещаме липсата им. Иска ни се да върнем времето назад, но сме пропуснали мига и това вече не е възможно. Ейлюл има такъв шанс.
Защо решихте Вие да режисирате филма?
Решението беше общо. (Вероятно има предвид мнението и на продуцента - бележката е моя.) Но, у мене вече се беше породило желанието да заснема този филм. Сякаш, цял живот съм се готвил за този момент. Това е златна възможност. Като режисьор можех най-добре да представя сценария, да осъществя своята авторова идея за екранизацията му. Защо толкова държах на това? Защото за мене той е специален. Опитвам се да кажа, че усещането ми за него е твърде лично. В текста има много съществени "нещица", на които, смятах, че трябва да се акцентира. Щеше да е по-лесно да го направя аз и мисля, че това е само плюс за филма. Така се стигна до идеята за режисьорския ми дебют.
Напоследък, холивудските сериали и филми се отличават с новаторство и креативност, Има ли вече и в Турция условия за такива продукции?
Не знам как ще е в бъдеще, но сега това е невъзможно. В Америка тази тенденция е през последните пет-шест години. В творчески аспект, телевизионнните сериали са по-напред от холивудското кино в момента.Там, толкова много филмови дейци залагат на креативността, че можем да говорим за своеобразен феномен.
А у нас, за да бъде първостепенно творческото начало, трябва да се промени културата ни. Политиката и социалната ни чувствителност също трябва да са други. Сега телевизията е пълна с изисквания и ограничения, които блокират свободата на твореца. (Керем Дерен сигурно има предвид цензурата на RTUK, техния контролен орган за радио и телевизия, и рейтинговата система - бележката е моя.)
Споделеното от Керем Дерен подсказва, че основният герой на "Малкият проблем на Ейлюл" всъщност е само един. И той е Азът, а филмовият разказ, написан с алегоричния език на киното, е илюстрация на неговата сложна, мностранна и противоречива природа.
Добър да е съботният ден!
Виждам, че дебатите за "‘Bi Küçük Eylül Meselesi" са започнали и са много разгорещени, а мненията - разнопосочни. Преводът на диалога вероятно ще ги оцвети още повече, защото Керем Дерен е негов майстор и умело го "вклинява" в екранното повествование като свой, авторов, глас...
След премиерата в печатните издания се появиха няколко обширни и интересни интервюта с нестандартния творец. Особено ме впечатли разговорът на журналиста Ерман Ата Унджу от вестник "Радикал", който хвърля още светлина върху авторовия замисъл на Керем Дерен.
Клишето "Турската публика няма да го разбере" е голяма лъжа...
Този път, сценаристът Керем Дерен не само пише, но и режисира. "Малкият проблем на Ейлюл" (Спирам се на това заглавие, защото според мене, то най-точно отразява авторовата идея - бележката е моя.) е опит да се разкаже как изглежда животът след срещата със смъртта. "Исках да опиша собствените си усещания и чувства" - споделя той.
"Играта с времето" е запазената марка на неговия творчески почерк и с "Езел" той показа на Турция един по-различен телевизионен сериал. Керем Дерен не изневерява на стила си и във филма "Малкият проблем на Ейлюл" (където режисира своя сценарий), който вече е по кината. След тежка катастрофа, героинята Ейлюл не помни последния месец от живота си.
Тази ситуация е твърде позната и болезнена за твореца. След мозъчен кръвоизлив (от спукана аневризма), той също е загубил паметта си. (В друго интервю споделя, че двадесет дни след операцията не си е спомнял нищо и често се питал: "Кой си ти?" - бележката е моя.) Но, амнезията не е отправната точка в тази любовна история.
Срещнах се с Керем Дерен, за да разговаряме как е интерпретирал личната си история и какъв отпечатък е оставила тя върху "Малкият проблем на Ейлюл". Разбира се, няма да пропуснем и основния герой, карикатуриста Текин (Енгин Акюрек)...
Създал сте този сценарий, след като, самият Вие сте претърпял мозъчен инцидент и сте се срещнал лице в лице със загубата на паметта. Доколко филмът има автобиографичен характер?
Написах историята въз основа на преживяното от мене, но филмът не е автобиографичен. Да, аз видях и надживях смъртта и това коренно ме промени. Започнах сценария след това премеждие и нямаше как в съзнанието ми да не нахлуват чувства и най-вече въпроси. Най-болезнените въпроси, тези, които най-често си задаваме. Но, не бих се чувствал щастлив, да се идентифицирам с филма. Той трябва да се възприема универсално, Макар, че героят Текин много прилича на мене. Филмът е биографичен дотолкова, доколкото зрителите могат да намерят прилика между своето и моето светоусещане.
Текин е роден и живее в усамотението на остров Бозджаада. А, вие обичате ли да се изолирате, докато пишете?
Обикновено пиша по кафенетата, където прекарвам по 9-10 часа. Неотдавна се преместихме в нов дом и отскоро имам кабинет. За пръв път в живота си работя вкъщи, на преди това винаги съм писал сред множеството (тълпата). Особено сценариите на сериалите. Възможно ли е да пиша по цял ден? И не е ли лудост да търся уединение точно там? Докато работя, аз не виждам нищо и никого. В края на деня вдигам глава, забелязвам хората около себе си и започвам да ги наблюдавам. Тогава имам усещането, че познавам всеки от тях, все едно съм живял с него. С времето, писането създава рутина, но не променя желанието ми да опознавам живота.
Може би, затова Тек рисува карикатури...
Разбира се, това не е случайно.
Имахте ли идея за тази история преди инцидента, който се случи с Вас?
Не, не... Аз също бях много объркан след него и непрекъснато си задавах въпроси. Знаех, че писането може да ми даде отговорите им, или пък - още повече да ги усложни. Така започнах сценария. Разказана "в прав текст", сюжетната линия не ми харесваше. Тогава тя се превърна в история на любовта.
Как решихте точно Фарах Зейнеп Абдуллах да изпълнява ролята на Ейлюл?
Ейлюл е героиня с противоречив характер - може да я обикнеш, но може и да я намразиш. Много е важно, каква "присъда" ще й даде зрителят в края на филма. За да не се изопачи посланието, трябваше да се намери най-подходящата актриса, която да умее да бъде едновременно и дявол, и ангел. Дълго търсихме изпълнителка за този образ, на кастинга се явиха доста кандидатки. Всички те бяха талантливи, но не ставаха за ролята.
Тогава в ума ми изскочи името на Фарах. Нямах кой знае какви впечатления от играта й, не бях следил сериала. (Керем Дерен вероятно визира "Oyle bir gecer zaman ki" / "Времето лети", единствения в който Фарах е участвала дотогава - бележката е моя.) Просто помислих, че тя може да е актрисата, което търся. Отидох в Англия да разговарям с нея и след срещата вече бях сигурен - това е Ейлюл. Щастлив съм, че тя ме изненада с широкия си артистичен диапазон. Това, което ме впечатлява у един актьор е неговата способност да се превъплъщава напълно. А, именно на снимачната площадка, в процеса на работа, мога да видя и да оценя потенциала на изпълнителите. (В друго интервю отново споделя, че е имал голям късмет с Фарах и Енгин, които се оказали много талантливи... - бележката е моя.)
"Езел" е като пъзел, чиито части са разбъркани в миналото, настоящето и бъдещето. В "Малкият проблем на Ейлюл" също има "скокове във времето". Можем ли да твърдим, че това е стила на Керем Дерен?
Искаш да намекнеш, че заемам от фантастиката машината за пътуване в различните времеви измерения. (Сигурно се шегува - бележката е моя.) "Играта с времето" не е мое откритие. Този похват отдавна се използва в световната кинематография, но в Турция не е много популярен. Харесва ми повествованието да върви напред и назад във времето. По-скоро, може да се каже, че обичам да решавам логически задачи. И двата сценария могат да се възприемат като главоблъсканици за разгадаване. Може би е така, защото точно по този начин си представям филмовия разказ на събитията.
А, дали турската аудитория е свикнала с такива истории, които да провокират ума?
Аз не вярвам в общоприетото схващане, че публиката не е дорасла за подобни филми. Когато тръгна "Езел", много хора критикуваха сценария. Казваха, че турците не харесват сложни сюжети, не ги разбират, а искат нещо простичко и показано "като на ревю".
Мислех, че опонентите грешат, както всъщност се оказа. "Езел" беше много успешен сериал. Зрителите го разбираха и никой не е имал проблем с възприемането му. А, сценарият и драматургията му са много сложни. Истината е, че когато се създаде нещо стойностно и впечатляващо, хората го гледат. Какво имам предвид под "стойностно"? История, която докосва сърцата им и се съизмерва с техните ценности. Която кореспондира с важните и значимите за тях, неща.
Филмът е историята на Ейлюл, или историята на Текин?
Това ще реши публиката. Разбира се, на преден план е историята на Ейлюл. Но, зависи кой от какъв ъгъл гледа и през каква призма пречупва екранното послание. Затова, всъщност има два разказа за любовта, на двама души, които са много различни. На зрителя принадлежи правото да направи собствена интерпретация на художественото внушение. През очите на Текин любовната история е една, а "разказана" от Ейлюл - съвсем друга. Ролята на балансьор е отредена за аудиторията. Историята на Текин е по-драматична и по-разтърсваща... На мене също ми е трудно да избера.
В такава любовна история обикновено жената е по-завоалирана, по-тайнствена и загадъчна. Но, при Ейлюл, като че ли, е обратното...
Да, така е, защото екранното време тече в живота на Ейлюл и ние сме в нейния свят. Гледаме филма през нейните очи. Ние, като зрители, участваме в нейното духовно пътуване. (От думите на Керен Дерен, разбирам, че Текин присъства във филма само като спомен, видение, мираж ..., а чрез тях Ейлюл постепенно преоткрива себе си. - бележката е моя)
Каква е причината за този избор?
Това е свързано с идеята за загубата. Мислите, че сте пропуснали нещо много важно и искате да се върнете и да го уловите. В моя живот често съм изпадал в тази ситуация. Така е за много хора ... Има толкова истински неща, които не забелязваме и подминаваме лекомислено. Но, когато ги загубим, болезнено усещаме липсата им. Иска ни се да върнем времето назад, но сме пропуснали мига и това вече не е възможно. Ейлюл има такъв шанс.
Защо решихте Вие да режисирате филма?
Решението беше общо. (Вероятно има предвид мнението и на продуцента - бележката е моя.) Но, у мене вече се беше породило желанието да заснема този филм. Сякаш, цял живот съм се готвил за този момент. Това е златна възможност. Като режисьор можех най-добре да представя сценария, да осъществя своята авторова идея за екранизацията му. Защо толкова държах на това? Защото за мене той е специален. Опитвам се да кажа, че усещането ми за него е твърде лично. В текста има много съществени "нещица", на които, смятах, че трябва да се акцентира. Щеше да е по-лесно да го направя аз и мисля, че това е само плюс за филма. Така се стигна до идеята за режисьорския ми дебют.
Напоследък, холивудските сериали и филми се отличават с новаторство и креативност, Има ли вече и в Турция условия за такива продукции?
Не знам как ще е в бъдеще, но сега това е невъзможно. В Америка тази тенденция е през последните пет-шест години. В творчески аспект, телевизионнните сериали са по-напред от холивудското кино в момента.Там, толкова много филмови дейци залагат на креативността, че можем да говорим за своеобразен феномен.
А у нас, за да бъде първостепенно творческото начало, трябва да се промени културата ни. Политиката и социалната ни чувствителност също трябва да са други. Сега телевизията е пълна с изисквания и ограничения, които блокират свободата на твореца. (Керем Дерен сигурно има предвид цензурата на RTUK, техния контролен орган за радио и телевизия, и рейтинговата система - бележката е моя.)
Споделеното от Керем Дерен подсказва, че основният герой на "Малкият проблем на Ейлюл" всъщност е само един. И той е Азът, а филмовият разказ, написан с алегоричния език на киното, е илюстрация на неговата сложна, мностранна и противоречива природа.
Няколко любопитни щрихи към портрета на Керем Дерен, които "излязоха" от интервютата.
Скрит текст:
* Изборът на 14 февруари за премиерата на филма не е случаен. Това е своеобразен любовен жест към съпругата му Пънар Булут, (Тя е била с него по време на инцидента и с навременната си реакция му е спасила живота.)
* Идеята - един ден да направи собствен филм, е мечта, която го съпътства от детските му години.
* По думите му, остров Бозджаада е образ-символ във филма.
* Ако желанията се сбъдваха, то актьорите с които би искал да снима, са Натали Портман и Райън Гослинг.
* Изборът на 14 февруари за премиерата на филма не е случаен. Това е своеобразен любовен жест към съпругата му Пънар Булут, (Тя е била с него по време на инцидента и с навременната си реакция му е спасила живота.)
* Идеята - един ден да направи собствен филм, е мечта, която го съпътства от детските му години.
* По думите му, остров Бозджаада е образ-символ във филма.
* Ако желанията се сбъдваха, то актьорите с които би искал да снима, са Натали Портман и Райън Гослинг.
Пожелавам ви приятен следобед! 
Благодаря, Ангела!!!
Знаех си, че без ръководство-упътване няма да мине МСП. Ти си намерила точното, за сега!!!
А иначе само с фенски аплодисменти не става. Не, че не ги заслужават актьорите и особено Енгин.
Без превод и лоша пиратска картина, пак е трудно. С тези "скокове във времето" с "машината за пътуване в различни времеви измерения" от фантастиката, Керем е направил от дежавю вюжаде.
Но и това е кино. Използвал е още един нов похват - трейлърите да не се включват. Ей, така, за по-голяма яснота и оригиналничене. Сега ми е ясно, защо никой след премиерата не обели дума по съдържанието. Та и Енгин и Фарах бяха много пестеливи в изказванията си. Май и те не знаеха как точно го е сглобил Керем аби. Оставиха на зрителите да си пътуват във времето напред-назад и да си плачат.
Но въпреки всичко, вече знам, че харесвам много повече Енгин в ролята му на Тек, отколкото в "коронната" му на Булут!!!
Елинор,
за колажите и не само!!!
Здравейте.
Ангела, 
благодаря много за интервюто с Керем Дерен. Гледам "Езел" в момента и съм запленена от майсторството, с което е напрвен сериала - сюжета, драматургията, режисурата, начинът на снимане. Още повече ми харесва фактът, че четейки негови интервюта, научавам колко много разбиранията му за кино и изкуство съвпадат с моите собствени. Не мога да проумея защо се е създало усещането, че турската публика не може да гледа филми, които изискват мислене, концентрация, които са със по-сложен сюжет и носят силни послания. 
Защо ги подценяват по този начин, внушавайки, че те не биха разбрали подобни филми? Радвам се, че има новатори като Керем Дерен, които се опитват да разчупят това ужзсно клише и да поднесат на публиката нещо оригинално и провокиращо по-дълбоки мисли.
Много съм щастлива, че филмът не е с хепи енд. За голямото изкуство не е нужен хепи енд, а нещо истинско, емоционално, силно въздействащо и разтърсващо. Колко от наистина великите творби и класики завършват с хепи енд??? Mислех върху този въпрос и не можах да се сетя за нито една... Аз обичам филми, от които научавам нещо ново, изпитвам непознати емоции, задавам си върпроси, които може би преди не съм си задавала или не съм се замисляла за тях, филми, които ми показват дори нещо познато, но през пречупен мироглед, през друга гледна точка. Дали е щастлив финалът или не е последнто нещо, което ме вълнува. Обичам филми, които дори след като съм изгледала, не ме напускат и ме карат да си задавам нови въпроси и ме провокират да мисля над тях. Благодаря на Керем Дерен, че създава точно такова изкуство.
Ангела,
благодаря много за интервюто с Керем Дерен. Гледам "Езел" в момента и съм запленена от майсторството, с което е напрвен сериала - сюжета, драматургията, режисурата, начинът на снимане. Още повече ми харесва фактът, че четейки негови интервюта, научавам колко много разбиранията му за кино и изкуство съвпадат с моите собствени. Не мога да проумея защо се е създало усещането, че турската публика не може да гледа филми, които изискват мислене, концентрация, които са със по-сложен сюжет и носят силни послания. Защо ги подценяват по този начин, внушавайки, че те не биха разбрали подобни филми? Радвам се, че има новатори като Керем Дерен, които се опитват да разчупят това ужзсно клише и да поднесат на публиката нещо оригинално и провокиращо по-дълбоки мисли. Много съм щастлива, че филмът не е с хепи енд. За голямото изкуство не е нужен хепи енд, а нещо истинско, емоционално, силно въздействащо и разтърсващо. Колко от наистина великите творби и класики завършват с хепи енд??? Mислех върху този въпрос и не можах да се сетя за нито една... Аз обичам филми, от които научавам нещо ново, изпитвам непознати емоции, задавам си върпроси, които може би преди не съм си задавала или не съм се замисляла за тях, филми, които ми показват дори нещо познато, но през пречупен мироглед, през друга гледна точка. Дали е щастлив финалът или не е последнто нещо, което ме вълнува. Обичам филми, които дори след като съм изгледала, не ме напускат и ме карат да си задавам нови въпроси и ме провокират да мисля над тях. Благодаря на Керем Дерен, че създава точно такова изкуство.