червено килимче.....ЗА ВСИЧКИ.....мЪж ТелеЦ - 10 :)

Та като говорим за динозаври.....

BIC иди на гости при русалките може някоя сирена да те заплени с омаен гласец


само внимавай как по-чукваш на вратата....че нали знаеш  ..."каквото почукало,такова се обадило"
ааа да и се научи да плуваш...

 

Благодаря.....утре отивам там някъде м/у 5 и 6....

Поклон пред паметта на един невероятен човек!!!

Е дай

нещо!
Къде да търча

схвана ли.... ....

Свят голям 

 

Анитка, и тук бях права  Да пусна тото, а...? 

Аз не схванах за русалките  Кажете мии! Нали съм ви пИриятелче? 

пусни ,пусни....то рачетата такава интуиция имат...че няма да сбъркаш...пък после ще пируваме заедно   ....то и за това усещате телетата....при вас....нема лабаво...рогатите ги четете като отворена книга....

Тука става на въпрос за едни динозаври живяли години,години....назад...и за едни....нимфи....наши комшии  ама няма да кажа повече,че то направо всичко си изпях....

 

Днес си яхнала галактически вихър

Здравейте приятели!
Докато вие тук въртите чат, моята връзка се преобърна на много градуси и вече съм тотален мат!
Реших да не се натрапвам да го търся и т.н,все пак деня му беше доста зает работно,та реших ако се сети да ме потърси. Но по някое време реших да звънна да видя какво се случва все пак ок ли е. Беше ми затворено и от това ми стана кофти! Ок толкова ли е трудно да вдигнеш да кажеш зает съм и да затвориш-5сек!. Ами ако умирах,ако ме бяха блъснали,ако бях в катастрофа,ако имах нужда от помощ? Писна ми от тестове! В реалния живот хората градят доверие. Аз вече нямам никакво такова,единят ден да съм с него и семейството му, а на другия да не ми се вдига телефона!
След час и кусур получих позвъняване,но бях много ядосана и в гнева си му казах да не си прави труда и затворих. Но след обмисляне на ситуацията реших,че все пак може и да е имал някаква логична причина за тъпото си поведение, и че може би ако поговорим ще ми я каже!
 
Да ама не! Звънях му,не ми се вдигна телефон. До у тях бях, не ми се отвори! Ужасно грубо,детинско и нелогично поведение. И сега какво?
Криво ми е. Всичко останало беше супер добре, можех да изтърпя почти всяка глупост,стига накрая да сме двамата. Но това какво означава? Ако не иска да бъде с мен защо не ми го каже,вместо да ме разиграва и да се опитва да ме превъзпитава? Просто да каже,не става не те искам и до там. И ако е така,защо един ден вечерям със семейството му, а след това се държи все едно не му пука за мен?  А това днес беше върхът на всичко. Сега не знам какво да правя. Трябва да се извиня ли? А на мен кой ще се извини? Трябва да го потърся и да докажа любовта си и колко много го обичам ли? Или да го оставя на мира?  Мъчно ми е хора! Аз наистина много държа на него, но имам чувството, че постоянно съм в грешка спрямо него!

Зара!
 
 
Гневна си, наранена си, ядосана си....
Много неща мога да ти кажа и да ти помогна с моя опит....но..
.. на всеки човек му е определен неговия си път, уроци и трудности...
Аз го виждам. Знам. Разбирам. Минал съм от там....
Не съм убеден, че ще ме чуеш и разбереш..... Ще ти се видя, като едно застаряващо философче
Знам, че имаш всички необходими качества и заложби да се справиш! Ти си ТЕЛЕЦ!
Ние ако не можем - кой може!?
Прочети долното.... и виж себе си в него!

„Източникът на изобилието е в действието.“

Какво означава да приемеш себе си?

Хората, живеещи пълноценен и ефективен живот приемат себе си, без да се оплакват. Те знаят, че са човешки същества и, че това е свързано с определени човешки качества. Знаят, че външно изглеждат по определен начин и приемат това. Ако са високи, добре, ако са ниски, пак добре. За тях не е от значение дали са плешиви или имат буйна коса. Не се отнасят с фалшиво отвращение към физическата си същност. Те са се приели и следователно са най-естествените хора. Не се маскират с гримове, не се извиняват за това, което са. Не ги отвращава нещо, което е типично човешко. Харесват се и се приемат такива, каквито са. По същия начин възприемат и цялата природа, такава, каквато е, без да желаят да е по-различна. Никога не се оплакват от неща, които не могат да променят, например от жегата, дъждовните бури или студената вода. Приемат и себе си, и света такъв, какъвто е. Без претенции, без хленчене, приемат го и толкова. С години да живеете край тях, няма да ги чуете да негодуват от себе си или да отправят празни пожелания. Ще видите хора на действието, които не се притесняват да действат. Ще ги видите да наблюдават света такъв, какъвто е, като деца, които приемат природата и й се радват, такава, каквато е.
Те ценят природата и обичат да бъдат сред нея, цялата фауна и флора. Самите те са естествени, безцеремонни и непретенциозни и обичат неподправеността на вселената. Не се стремят към максимално удоволствие. Тези индивиди са в хармония с природата, със света, макар че могат да функционират и сред хората. Те са в състояние да ценят това на което останалите са престанали да се радват. Слънчевият залез или разходката в гората никога не ги отегчава. Винаги могат да се любуват на полета на някоя птица. Те се възхищават непрекъснато и спонтанно и не изпитват досада. За някои това може да изглежда изкуствено, но тези хора не забелязват, какво мислят другите. Твърде много са погълнати в съзерцанието на безкрайните възможности за пълноценно изживяване на настоящите моменти.
Хората, приели модела на стойностен живот, проникват в същината на поведението на другите и това, което за мнозинството може да е сложно и неразгадаемо, за тях е ясно и разбираемо. Проблемите, които извеждат мнозина от равновесие, за тях са само незначителни неудобства. Тази липса на емоционално преживяване на проблемите им позволява да преодоляват пречки, които за останалите хора са непреодолими. Освен, че познават себе си, те веднага разбират, какво се опитват да им сторят другите. Хората приели този модел на поведение могат да вдигнат рамене и да отминат неща, които у другите хора предизвикват гняв и объркване. Те никога не се смущават или объркват, а това, което за другите може да изглеждат сложно и нерешимо, за тях е просто условие с готов отговор. Те не изпадат в мрачни настроения поради проблеми в собствения си емоционален свят.
Проблемът за тях е само препятствие, което трябва да преодолеят, а не отражение на това, което са или не са като личности. Самооценката им е с вътрешна локализация и затова те могат да изследват обективно всички външни съображения, без да ги виждат, като заплаха за самооценката си. Тази особеност най-трудно се възприема, тъй като мнозинството от хората лесно се чувстват застрашени от външни събития, идеи или хора. Психично здравите и независими индивиди обаче не умеят да се чувстват застрашени, а именно тази тяхна особеност може да ги направи заплаха за останалите.
Индивидите, приели модела на стойностен живот никога не водят безполезни битки. Не са склонни да се заемат с най-различни начинания само и само да си придадат важност. Ако борбата може да доведе до промяна, те ще се борят, но никога няма да сметнат, че е необходимо да се борят безцелно. Те не са мъченици, а хора на действието. Те са също хора, които са готови да помогнат. Почти непрекъснато са заети с дейност, която ще направи живота на другите по-приятен или по-лек. Те са бойци от предния фронт на социалната промяна, но не си лягат всяка нощ заедно с проблемите от изминалия ден и не си докарват язва, сърдечно заболяване или други болести. Те са неспособни да мислят и действат стереотипно. Често пъти дори не забелязват физическите различия между хората. Те не са повърхностни хора и не съдят за другите по външния им вид или по някакви други различия. Въпреки, че може да изглеждат егоистични, през по-голямата част от времето си те служат на другите. Защо ли, защото това им харесва.
Хората, способни да се самоконтролират и управляват, не са болнави. Те не се разстройват от настинки и главоболия. Вярват в способността си да се избавят от тези неразположения и никога не разказват, колко зле се чувстват, колко са уморени или какви заболявания нападат организма им. Те се отнасят добре с тялото си. Харесват се. Хранят се добре, редовно се занимават с физически упражнения, като начин на живот и не се поддават на неразположенията, които обикновено изваждат другите от равновесие за различни периоди от време. Те обичат да живеят добре и живеят добре.

BIC, Много "like" !!!

Добре BIC,опитвам се да не допускам стари грешки, да се уча, да се променям към по-добро. Да изгладя ръбовете в характера си. Опитвам се да правя компромиси, опитвам се да правя нещата правилно, опитвам се да бъда директна, да казвам това което мисля за правилно или това, което ми тежи на сърцето, което чувствам и което предизвиква някаква емоция в мен! Опитвам се да бъда честна със себе си, с другия човек, в чувствата си, в стремежите си, в желанията си!
Но насреща си виждам една стена, нелогична, нетипична, ирационална! Не знам как да се справя, не знам какво виждам! Не знам дали не гоня вятърни мелници! Дали наистина е било хубаво, това което ми се е случило, дали наистина е било сериозно или така съм искала да го видя? И знам, че няма кой да ми каже. Че този момент трябва да се преживее. Но точно сега ми е трудно. Не виждам грешката, която е допусната. Като не я виждам как да я поправя? Колкото и да питам виждам едно дистанциране, което изглежда нелогична на фона на всичко преживяно! А аз отчаяно се опитвам да градя нещо. Как да го правя, когато не усещам стабилност, не усещам сигурност?
Знам не си ти човекът на когото да задавам тези въпроси, но аз там където ги зададох не получих отговор, колкото и да се стараех. Просто в момента съм в един емоционален дисбаланс, който ме срива и ме потиска психически. Аз държа на този човек, показвам го с всеки възможен жест! Но сега имам усещането,че оставам неразбрана. Разигравана. Чувствам се и разочарована.