ЕЛП - отчетно-потребителска- 41

Брютру и на теб, и на всички останали!

Как сте, напразнувахте ли се? Починахте ли си? Порадвахте ли се на децата и половинките си? Наяхте ли се? (Нашият, който "йде", каза, че се е "найдъл". Имаме още един, подобен глагол - "хайде, нареди си там количките! - Няма дардя!"
А, да! И Ънтамин С. Каката викаше "ме це". Но пък охлювът си е охлюв.

Аз пък като малка бях убедена, че витаминце е една дума  

А дребното все още казва "не имам предвид" вместо "нямам предвид".

Брютър, демек 

Аз пък като малка бях самолетична рисувачка. Но това май съм го казвала преди.

Едно питане имам:
има ли си име привързването/влюбването на жертвата в нейния спасител? Така, както на привързването към насилника се казва Стокхолмски синдром.

Много интересн въпрос! (По Ники Кънчев) Да поздравим този, който го е измислил! (пак по него)

Аз не съм чувала, ще ми е интересно, ако има.
А какво е самолетична рисувачка - рисувала си самолети, или?

Даааа, самолети рисува самолетичната рисувачка. 

Това е много интересно. Искам да кажа, това че си рисувала точно самолети. (Предвид, че си момиче.) Замислих се. Моята Красна-Прекрасна, която е "изявена" художничка - в смисъл, че рисува в абсолютно всеки свободен миг от 18-месечна насам. Просто все едно се е родила с молив в ръка. Не го изпуска, може да се каже. Рисува всичко и навсякъде, където види свободни 2-3 кв.см нещо едноцветно. (Но не по стените или мебелите, никога не го е правила, не знам защо.) Та тя, сега ти ме накара да се замисля за това, май почти не рисува самолети...не са и "обект", тъй да се каже. Малкият пък, вече е на три години и половина, не рисува въобще нищо, никога. Като му предложиш да рисува, той прави една драскулка и с това му се изчерпва рисуването. Никакъв, ама никакъв мерак. Забележителното е, че той държи молива по съвършения начин, по учебник, дето се вика, а тя го държи така, че си казваш боже, какво кьопаво дете, толкоз пък един молив да не може да държи - някакси в юмрук, изглежда несръчно, непохватно. И в същото време прави чудеса с молива в юмрука си. Пише красиво като че нанизва маниста, може да нарисува, каквото поискаш. Но най-интересно е, че като беше някъде тригодишна, линията на рисунъка й не беше черта, а миниатюрна спирала, като пружинка на химикалка. Всичко рисуваше по този начин. Докато я гледах тогава, нещо все ми глождеше мозъка и в един момент се сетих, че Пикасо има такива рисунки. Отворих албум с негови репродукции и намерих такава рисунка. Видя ми се изумително съвпадението.  После тя спря да рисува по този начин, но съм запазила някои от рисунките.
Само да не си помислите сега, че правя алюзия за гениалност, не. Просто споделям, защото ми се вижда интересно.

Аз обожавах(м) самолетите - и да ги рисувам, и да се возя на тях. Баща ми беше авиомеханик (понастоящем пенсиониран) и откакто съм родена самолетите присъстват в живота ми.
Снимай някоя от спиралните рисунки на детенцето и ги покажи. Много ми стана интересно. 

Нито съм се наяла, нито съм се напочивала, щото си работих както обикновено, изобщо нищо хубаво.

Кица строи къща и е турила една превисока колона, която редовно пада. Реве, ама не дава да я махна тая колона, шму се не види.

Светалко, що да е странно, освен ако родителите не насилват детето да е бъде Момче или Момиче, секи да си прави квото иска. Ама знам, де, да, едно време малцина не насилваха.

Ааа, ти си фамилно обременена със самолети, Розе. И аз ги обожавам. Но вече ме е страх да летя. Не че няма да го преодолея, ама на, страх ме е. 

Пуце, по презумпция имат листа, ма не се виждат още, поне един ден могат да издържат с мартеница, все пак

Пуце, жал ми е за теб, че не си почивала и не си празнувала. Ку зависеше от мен, цяла седмица щях да ти дам, за компенсация.
За самолетите, момичетата и момчетата - не става дума за никакво насилие, пък и не познавам лично хора, които да насилват децатаси да се държат като другия пол. Говорех за естественото влечение на децата - обикновено момчетата ги влекат технически джаджи - самолети, кораби, ракети, влакове, аНтомобили, роботи, оръжия, строителни машини, боклукчийски камиони най-вече, а момичетата - принцеси, цветя, пеперуди, птици, сладки животинки  и т.н.

Самолетите и аз много ги обичам. И влаковете и гарите. Самолетите ми носят светло чувство, широта и простор, а влаковете, не знам защо, тъга. Но и чувство за уют и заминаване нанякъде. За срещи и раздели. И кораби обичам, те ме карат да мечтая.

Моята щерка по стечение на обстоятелствата до определена възраст си играеше с количките на батко си. Обаче от едно две-три години нищо розово не й е чуждо, нищо барбенско също От два дни си е у дома, не работи градината и ме побърква с гледане на филми за барбита

Напълно ти съчувствам. И за мен това беше много побъркващо, тъй като аз съм много анти-барби-културата. Направо побеснявах, че хубавите приказки от нашето детство са опростени и ограбени до безмозъчност в съответните им барби-варианти. А истинските почти липсваха тогава, преди 7-8 години, беше пикът на барбианството. Най-много ме втрисаше  от комбинацията от великата музика на Лебедово езеро с кухите розови барбита. Но се утешавах, че детето поне слуша хубава музика.
Всичко около детето беше във всички нюанси на розово през пембено до бледо лила. Влудяващо просто. И се питах, как ли ще й се отрази това. Сега ви казвам смело - няма страшно! И помен не е останал от "розовия" период. Даже наопаки - сега буди присмех и отвращение всичко, символизиращо барби-културата. Дори любимите Уинкс, от които ми се повръщаше по едно време, щото всичко беше уинкс - чаршафи, чаша, панталони, блузи, гащи, чорапи, чанта, пенал, дори молив и химикалка. Тетрадки, тефтерчета, острилка даже. Хавлия, шапка - със сигурност пропускам поне още 10 артикула. Радвам се, че почти минахме "метър" Хана Монтана, щото там и картинките са ужасссс просто. И Джонас-брадърс ги минахме леко - само с една кутия за сандвич.

Като се замисли човек, ужасно е как биват атакувани децата. Колко безскрупулни и безмилостни са търговците с единствената цел да печелят. Какви ли не рекламни трикове! На никого не му пука за децата -ама добре ли е за тях, полезно ли, вредно ли - важното е пари да падат.Сума ти деца ходят в едни вериги закусвални само заради подаръците в детското меню. Слава богу, че голямата част не ядат въпросното меню, изкушени са само от играчките. Около мен обикновено родителите изяждат детското меню.

Спирам, че много се засилих и после няма да мога да спра, ама много ме вълнуват тези въпроси. Извинявайте, ако съм ви досадила.

Абе... Не знам колко е естествено влечението, когато ти се купуват само кукли и женски играчки, щото си момиченце, или колички, щото си момченце. За такова насилие говорех, не за набутване на муцунката в съответната играчка. Стереотипна работа, общо взето, напоследък доста трябваше да чета по въпроса и до този извод стигнах, не е нищо естествено, а е социално. А и като гледам, че Кица я влекат все момчешки играчки, към кукли досега не е проявявала интерес, ми се затвърждава това впечатление, но пък и никой от нас не я приема на първо място като момиче, докато кумата ми все ми повтаря, че "има си разлика". Ми има си, между дете и дете, не между момиче и момче на тая крехка възраст. Най-кроткото дете, което познавам е момченце, примерно.

Мерси за едноседмичната отпуска. 

Аз казах ли тук, че розовото е било цвета на момченцата допреди 100 години? Ако не съм, да кажа.

Сериозно ли говориш? За пръв път чувам. Знам, че са ги обличали с роклички, но че розови?!

Пуци, сега в повечето случаи, поне аз така правя, водиш детето да си избере играчка. И даже не го водиш, щото те са навсякъде, то те води, даже те дърпа и ти казва : искам това! Аз за това естествено влечение говоря.

Но тук ще спомена, че преди време, когато синът ми беше 3-4 годишен, поиска да му купя кукла. Аз му купих - той си го избра - кукла-момченце, с моряшко костюмче. Това си хареса човекът, това му купих. Ей, няма да ви казвам колко приказки, подигравки, съмнения и предсказания отнесох заради това че съм купила кукла на момче. Просто взривих личното ми общество. Всички ми се чудеха на акъла.

Дам, било е. Особено на разните принцчета и прочее роялтита.