Как са разпределени задълженията вкъщи?

Не обичта е формалност, а дребните житейски проблемчета формални-неформални могат да съсипят любовта. Ако няма всеотдайност и от двете страни точно в ежедневието, в обикновените семейни задължения за каква възвишеност си говорим. Как обичаме - така просто на думи, обаче ужасно ни мързи да си мръднем задните части да отсервираме една чиния?! И пак любовно и възвишено чакаме повинката да реже салати, да сипва ракийка и да тича след децата, докато си лежим хармонично на дивана  Задълженията са си задължения - няма сами да се свършат, независимо от силата на любовта. И когато товарът се носи от двамата някак има баланс, нали? 

Обичта е възвишена, но и най-възвишените неща могат да се съсипят, когато се съпътстват от едностранни действия, без насрещен отговор.

Интересно,интересно,ама много интересно!
Значи насила карате да ви обичат.

Значи ,ако мъжът помага, значи не ни обича?! 

На къде се извъртя темата

И к'ва е връзката между обичта и насилването 
Или има връзка между насилването и метенето 

Не мога да схвана, честно 

Нещо не те разбрах какво точно ме питаш.
Никой нищо не съм карала, за мен това е абсурдно, просто обичам човека до мен като съвкупност от външност, аромат, отношение, виждания за живота и т.н. И намирам за съвсем нормално да създам дом с такъв, чиито възгледи съвпадат с моите, така не се налага да се караме насила.

А ти как разбираш нещата - жената по подразбиране е длъжна да вършее из къщи, и това не е насила, щото й се полага, но ако някой каже, че в тоя дом има още 2 свободни ръце, тогава е насила?  

Така ще да е 

А компромисите не са ли точно отстъпка?

Много е яко любовта да не влезе в релсите на битовизмите, щото само жената се разправя с тях 

А - то по тази логика и ходенето на работа е глупости. Важното е да се обичаме.

Като се паркирам в един такъв



с около 100-на души персонал, ще имам най-АМА-най възвишената любов на света!     
Дотогава, и двамата Ше трЕбе да си кОсим тревата и да скубем плевелите.     

Много ми е странно като чета някакви супер точни разпределения - чинниите за нея, боклука за него, готвенето за нея, прахосмукачката за него, или пък 4 дни от седмицата еди кво си го правя аз, останалите 3 - той. Звучи ми сякаш имате разпечатан и нотариално заверен договор с график и графа неустойки. 
Домакинската работа е за това, за да се върши от домакинството, което се състои както от мъжа, така и от жената. В противен случай щеше да се нарича по друг начин... Нормално е да се поделят задълженията, но е глупаво да се говори за едва ли не желание всичко да е 50 на 50. Еми няма как да стане...
Според мен например ако само мъжът работи и изцяло финансира семейството, е нагло от страна на жената да очаква той да помага колкото нея. Или обратно. Нагло е също и една майка с 1 - 2 - 3 бебета да ги гледа по цял ден (и нощ!) и да върти къщата и мъжът да се прибере, горкия, уморен от работа, да си събуе калните обувки по средата на коридора, да се пльосне на дивана и да каже - сипи ми да ям  щото жена му цял ден си е била вкъщи нали, не ходи на работа като него, няма от какво да се е изморила...

Да не говорим пък за онзи тип "жени", които целенасочено се опитват по всякакъв начин да се покажат големи чистници в очите на мъжете си и свекървите си, да парадират с изкуствено поведение и престорено старане и приказки само в тяхно присъствие, но когато са сами нищо не подхващат... и само се разпореждат с "общите" парички.  (Оф, май съм извън темата вече...

С приятелят ми живеем заедно от почти 2 години, аз съм студентка, той е завършил и вече работи. Смените му са изключително кофти, 6 дни от седмицата става в 3:30, за да ходи на работа... и като се върне си доспива, към 4 излиза отново на работа и се прибира в 9:30... А моята програма е доста лека... е как да искам нещо от тоя човек? И аз работя летата, но основно той ни издържа. Изхвърля боклука на излизане, след като му го приготвя, старае се да не разхвърля и не цапа много, ако го помоля да свърши нещо, в 90% от случаите го върши, в останалите 10% го върши след малко мърморене  Но на мен така или иначе не ми тежи нищо от това, което върша. Може би защото като малка не ми даваха да пипам нищо и сега ми е интересно и се чувствам голяма  а и обичам като правя нещо, да не ми се бъркат, или ако друг го прави, се дразня като трябва да проверявам дали е добре/перфектно свършено 

Ужасна домакиня съм, самата дума дори винаги ми е била неприятна 

В готвенето се редуваме, готвим през 3-4 дни.
Чиниите отиват в миялната, на никой не му се губи време до мивката.
Той мрази да бърше прах, а аз да се мотая с прахосмукачка и парцал. Съответно мирно сме разделили въпросните дейности и никой не се оплаква.
Аз оправям прането и пускам сушилнята.
Той глади, аз не мога, така и не се научих.
Винаги той къпе детето, освен когато сме на море.
Той води сутрин детето на детска градина, аз я взимам на обяд.

Никога не сме се карали за т.нар. домакинска работа. Баща му винаги е помагал на майка му, и за мъжа ми е съвсем естествено да прави същото 

Мъжът ми готви с голям кеф. Аз поемам останалото, пазаруваме заедно, а понякога чистим заедно.

Прочетах част от темата само, но ми е ясна, тъй като не е първата тук.
Винаги съм намирала подобни спорове за безплодни, защото няма едно и също семейство. При нас например са се изредили всички модели.
Когато се запознахме, живяхме две години сами без дете и двамата работихме. Домашна работа почти нямаше, защото се прибирахме само да спим. Отнемаше ни по около 2 часа през почивните дни и я вършехме заедно.
После се роди синът ни и аз останах в къщи. Вършех всичката домакинска работа, но трябва да призная, че родих без проблеми и на втория ден бях ОК, детето беше супер кротко и аз се радвах, че когато мъжът ми си дойде нямаме задължения и можем да се радваме един на друг и на детето.
После започнах работа, много натоварена, свързана с пътуване поне по два дни в седмицата и по 1-2 седмици на всеки три месеца. Мъжът ми поемаше всичко сам и не е имало камари с мръсни съдове и дрехи като се прибера.
После сменихме държава. Пак сменихме темпото. Първо аз работих, а той беше по-свободен и пак е домакинствал. Когато започна да работи далеч от нас го нямаше по три седмици и се връщаше за една. Аз тогава правех всичко, че и басеин в двора "построих".
Сега и двамата сме на еднаква натовареност, детето е голямо и си делим ежедневните задачки. Имаме домашна помощничка, която се справя с основното почистване, а на нас ни остават ежедневните неща, които не са много - да си сложим чиниите в миялната и мръсните дрехи в пвралнята.
Детето е научено да прави всичко - момче е.