Ето го и началото - явно грешката на Петро слага началото на влошаване на отношенията им /ако изобщо са били истински преди това/.
К: Заповядвам ти, Петро! Не стреляй!
Не ти ли казах да не стреляш?
П: Мислех, че е враг. Не пиши рапорт, Сейт.
С: Петро, ти не изпълни заповед! Ти уби наш войник!
П: Сейт, това е война! Просто направих грешка. Ако напишеш рапорт - това ще е краят за мен!
С: Трябва да изкупиш вината си. /настоява за отставка/
П: Правилно казваш.
...
Отиват при жената на убития, Петро й дава пари за да не гладуват децата. Жената отказва, а Петро настоява, че са били близки приятели, сражавали са се рамо до рамо и той няма да се успокои докато тя не приеме парите.
К: Заповядвам ти, Петро! Не стреляй!
Не ти ли казах да не стреляш?
П: Мислех, че е враг. Не пиши рапорт, Сейт.
С: Петро, ти не изпълни заповед! Ти уби наш войник!
П: Сейт, това е война! Просто направих грешка. Ако напишеш рапорт - това ще е краят за мен!
С: Трябва да изкупиш вината си. /настоява за отставка/
П: Правилно казваш.
...
Отиват при жената на убития, Петро й дава пари за да не гладуват децата. Жената отказва, а Петро настоява, че са били близки приятели, сражавали са се рамо до рамо и той няма да се успокои докато тя не приеме парите.
Явно този провал имаха предвид, но понеже в романа липсва такъв момент, не направих връзка.
Според мен, Петро винаги е завиждал на Курт и това, че той, въпреки убийството, не го предаде на военен съд, че въпреки всичко продължава да го счита за свой приятел и винаги му подава ръка, вместо да го кара да е благодарен, го озлобява още повече .
Явно дълбоко в себе си усеща, че е недостоен човек, неудовлетворен е от самия себе си и това го кара още повече да мрази и да завижда на Курт.
С огромна завист, но и с много болка, наблюдаваше и отношенията между Сеит и майка му, забелязахте ли ? Може би има някава травма още много назад във времето.
Фенче,
нали?! Невероятен е, уникален просто ! 
Надали ще ми се приспи след тези снимки, обаче ! 
