Сваляне на висока температура с хомеопатия!

Desitkata77, това, което пишеш, показва, че не си чела по-назад или си чела доста по диагонал. Ако наистина проявяваш интерес към темата, върни се и прочети. Ако не, мисля, че е излишно да коментираме 

Чета я.И няма природна сила която да ме спре ,ако детето ми го боли или не му е добре да му дам каквото и да е лекарство/дори хомеопатично/ за да го облекча.Не споря ,а питам.Защото исках да разбера и вашата гледна точка.Защото най-лесно беше да нагрубя и отрека.Е опитах,ама много не разбрах ,защото никой не ми отговори конкретно на въпросите.
Не се мъчи повече да ми обясняваш.Приемам ,че има и такива хора.

Това е важното. Ти правиш каквото намираш за добро и никой не те убеждава в обратното. Ние се опитахме да изкажем някакви мисли, ти повтаряш едно и също. Ако наистина искаш да разбереш, ще прочетеш тук-там. 

Би ли могла да ми посочиш кой и къде написа, че когато детето му го боли, не прави нищо по въпроса /нарочно не използвам израза 'дава лекарства'/? Пак ти казвам, че е хубаво да четеш по-внимателно. Когато човек (дете) е болен, е съвсем нормално да изпитва някакъв дискомфорт. И с, и без лекарства, една болка в гърлото трудно може да се облекчи незабавно. Или една мъчителна кашлица. Или една силна хрема. Всяка болест отнема известно време на организма да се справи. Ако има агресивна намеса, често най-острите симптоми се облекчават по-бързо, но боледуването се проточва по-дълго, а понякога се и завръща наново в по-лоша форма преди пълното оздравяване или скоро след това. При по-лека намеса или ненамеса (според ситуацията, пак казвам, никой не си мъчи детето!) става обратното. Чети, информирай се, наблюдавай, може и да разбереш. Въпросите, които си задала, са коментирани вече в темата, включително и с примери.

Из "Как да отгледаме здраво дете, въпреки лекарите" на д-р Робърт Менделсън
 
    Глава 7 Високата температура:Защитата на вашия организъм срещу болестта

    Тревожите ли се, когато детето ви е с висока температура?  Протяга ли се ръката ви към телефона, за да се обадите на лекаря? Сигурен съм, че ще отговорите утвърдително. Повечето родители постъпват точно по този начин. Медицинските работници – лекари и медицински сестри – са ги заставили да вярват, че високата температура е винаги опасна. Не стига това, ами допълнително увеличават страха им, разпространявайки заблудата, че тежестта на състоянието на детето се определя от телесната температура – колкото е по-зле детето, толкова по-висока е температурата и обратно. Именно поради тази причина за 30% от пациентите поводът за посещение при лекаря е повишената температура.

    Когато се обадите на лекаря по телефона и му кажете, че детето ви е болно, първият въпрос, който ще ви зададе той е: „Измерихте ли температурата?”. Независимо какво ще му отговорите – дали 38 или 40 градуса – той ще ви посъветва да дадете на детето аспирин и на сутринта да го заведете при него за преглед. Това е ритуал, присъщ практически на всички педиатри. Подозирам, че много от тях казват заучени фрази, дори и да чуят за температура от 43 градуса. Тревожи ме фактът, че лекарите не задават правилните въпроси и не дават точните отговори.

    В повишената температура лекарите виждат нещо извънредно опасно, иначе защо тя е тяхната първа грижа? Поради съвета да се даде на детето аспирин, родителите неизбежно си правят извода, че лечението трябва да бъде медикаментозно и насочено към сваляне на температурата.

    С измерването на телесната температура и записването й в медицинския картон започва приемането в повечето детски клиники. В това няма нищо лошо. Повишената температура действително представлява важен диагностичен симптом в контекста на предстоящото обследване. Проблемът е в това, че й се придава прекалено голямо значение, повече отколкото трябва. Когато лекарят вижда какво е записала медицинската сестра в картона, например 39.5 градуса, той с мрачен вид неизменно казва: „О, трябва нещо да се направи!”

    Неговата загриженост за високата температура е глупост, и то глупост, която вкарва хората в заблуда. С повишената температура не се налага да се прави нищо. Ако няма съпътстващи допълнителни симптоми като необичайно поведение, особена слабост, затруднения при дишането и други предполагаемо сериозни заболявания като дифтерия или менингит, лекарят трябва да каже на родителите, че няма за какво да се тревожат и да ги върне в къщи заедно с детето. Имайки предвид преувеличеното внимание към високата температура, не е чудно, че повечето родители (според проведени социологически анкети) изпитват ужасен страх от нея. Този страх расте правопропорционално на показанията на термометъра и най-често е безпочвен.

    Ето дванадесет факта относно телесната температура. Познаването им може би ще ви помогне да избегнете много излишни тревоги, а вашите деца – ненужни и опасни анализи, рентгенови изследвания и медикаменти. Тези факти трябва да се отчитат от всеки един лекар, но повечето педиатри предпочитат да ги пренебрегнат и не смятат за нужно да запознават родителите с тях.

    Факт № 1 –  Температура от 37 градуса не е нормална, както цял живот са ни казвали. Това просто не е истина. Установената „норма” е доста условна. Показателят 37 градуса е средностатистическа стойност.  При доста хора температурата е или по-висока, или по-ниска. Най-вече това се отнася за децата. Чрез проучвания е установено, че телесната температура на повечето абсолютно здрави деца е 35.9 до 37.8 градуса и само при някои е точно 37.

    Промените в телесната температура на едно дете в течение на деня може да бъдат значителни: вечерната температура може да бъде по-висока с цял градус от сутрешната. Не се тревожете, ако сте открили леко повишена температура през втората половина на деня. За това време на денонощието това е напълно нормално.

    Факт № 2 – Температура може да се вдига и без да има заболяване – например, когато се преработва обилна и тежка храна, в момента на овулация при момичетата във възрастта на половото съзряване. Понякога повишената температура се явява като страничен ефект от предписаните от лекаря медикаменти – антихистаминови и други.

    Факт № 3 – Температурата, от която трябва да се плашим обикновено има очевидна причина. При повечето случаи повишението на температурата, която може да заплашва здравето, възниква или в резултат на отравяне с токсични вещества, или в резултат на прегряване (т.нар. топлинен удар). Класически пример за топлинен удар е войник, изгубил съзнание на парад или маратонец, който пада от изтощение, бягайки в горещ летен ден. В такива случаи температурата може да се вдигне до 41.5 градуса или повече, което може да има опасни последствия за човешкия организъм. Подобен ефект може да се получи и при прекомерно прегряване в сауна или в джакузи.

    Ако имате съмнения, че детето е погълнало отровно вещество, незабавно звънете на „Бърза помощ”. Ако нямате такава възможност, не чакайте по-нататъшно неприятно развитие, а спешно водете детето в болница. По възможност вземете опаковката от погълнатото нещо, това ще помогне по-бързо да се подбере съответната противоотрова. Обикновено децата гълтат безобидни вещества, но своевременното търсене на помощ е от изключителна важност.

    Незабавно лечение е необходимо и ако детето загуби съзнание дори и за съвсем кратко време след подвижни игри в горещ ден, след баня или джакузи. В такава ситуация обаждането на лекар не е достатъчно. Колкото се може по-бързо водете детето в болница. Външните въздействия са потенциално опасни. Способни са да подтиснат защитните сили на организма, които в нормални условия не позволяват на температурата да се вдигне до опасни стойности. Предшестващите събития и симптоми спомагат да се разпознаят тези състояния. Подчертавам: загубата на съзнание означава, че детето е в опасност.

    Факт № 4 – Стойността на телесната температура зависи от мястото на нейното измерване. Ректалната температура (измерена в ануса) при детето обикновено е с един градус по-висока, отколкото оралната (измерена в устата), а температурата под мишницата е с един градус по-ниска. При бебетата разликата в показанията на температурата не е толкова голяма, затова е по-добре да я измерваме под мишницата. Не ви съветвам да използвате ректален термометър, защото при поставянето му е възможна перфорация на дебелото черво, а тя е смъртоносна при половината случаи. Защо да рискувате след като е опасно?

    Накрая, не си мислете, че може да определите температурата на детето чрез докосване, пипайки му челото или гърдите. Това се отдава трудно и на медицинските работници.

    Факт № 5 – Температурата не трябва да се сваля. Изключение се прави за инфекциите при новородени, причинени често пъти от акушерски намеси, вътреутробни или наследствени заболявания. Остро заразно заболяване може да се получи и в резултат от някои процедури. Например, при новороденото може да се развие подкожен абсцес от датчика на устройството за вътреутробно наблюдение или пък аспирационна пневмония от околоплодните води, попаднали в белите дробове в резултат от медикаментите, давани на майката. Заразяване и инфекция може да се получи при обрязване: в болниците има легиони патогенни причинители (това е една от причините моите внуци да са родени в къщи).

    Ако бебето има повишена температура през първите месеци от живота си е задължително да се прегледа от лекар.

    Факт № 6 – Температура може да се вдигне от прекомерно увиване или обличане. Децата са много чувствителни към претопляне. Родителите, особено тези, на които детето е първо, често пъти са излишно загрижени дали не му е студено. Те обличат и завиват детето с много дрехи и завивки, забравяйки, че ако на детето му стане много топло, то няма да може да се освободи самостоятелно от тях. Ако бебето вдигне температура, не забравяйте да проверите дали не е облечено прекалено много. Ако едно дете има температура (особено, ако тя е съпроводена с треска) и се завие с дебели одеяла, това ще провокира още повече нейното повишаване.

    Правилото, което препоръчвам на пациентите си е просто: Нека детето е облечено с толкова дрехи, с колкото са облечени и неговите родители.

    Факт № 7 – Повечето случаи на повишена температура са свързани с вирусни и бактериални инфекции, с които защитните сили на организма ще се справят сами, без никаква помощ. Простудата и грипът са най-честата причина за вдигане на температура при децата на всякаква възраст. Температурата може да се вдигне до 40.5 градуса, но дори тогава няма причина за паника. Единствената опасност е рискът от обезводняване от съпътстващите процеси – потене, учестен пулс и дишане. Това може да се избегне като се дават течности в голямо количество. Не би било лошо детето да изпива по една чаша на всеки час, желателно е да бъде с хранителен състав – компот, плодов сок, лимонада и всичко, което то не би отказало.

    В повечето случаи вирусните и бактериалните инфекции се разпознават по съпътстващата висока температура, леката кашлица, хрема, сълзящи очи и други. При тези заболявания не са необходими нито медикаменти, нито лекарска помощ. Лекарят не може да ви „предпише” нищо по-ефективно от защитните сили на организма. Средствата, облекчаващи общото състояние, само пречат на действието на жизнените сили. Не са нужни и антибиотици (макар че могат да съкратят продължителността на бактериалната инфекция), защото рискът от тяхното ползване е голям.

    Факт № 8 – Не съществува еднозначна връзка между телесната температура на детето и степента на заболяването. Разпространената заблуда за такова мислене не е обоснована с нищо. Освен това, няма единно мнение какво точно е „висока” температура, както сред родителите, така и сред лекарите. Родителите на моите пациенти (а такива съм имал достатъчно) имат диаметрално противоположни възгледи по този въпрос. Проучванията показаха, че повече от половината анкетирани родители смятат за висока температурата от 37.7 до 38.8 градуса и почти всички приемат 39.5 градуса за много висока. Почти всички разпитани бяха убедени, че високата температура е показател за степента на заболяването. Това съвсем не е така. Дори температурата да бъде измерена най-прецизно и по часове, тя по никакъв начин няма да ви говори за тежестта на заболяването, особено ако то е предизвикано от вирусна или бактериална инфекция. Ако разберете, че причината за температурата е инфекция, може да преустановите ежечасното й измерване. Проследяването й няма да ви помогне, напротив – само ще увеличи вашите тревоги и ще измори детето.

    Някои обикновени и не толкова опасни заболявания, като например еднодневната дребна шарка, понякога предизвикват много висока температура, а в същото време други, къде по-сериозни заболявания може да протекат и без температура. Ако няма допълнителни симптоми като повръщане или затруднения с дишането, запазете спокойствие, дори и температурата да стигне 40.5 градуса.

    За да се определи дали дадено заболяване, предизвикващо температура е простуда, или менингит, например, трябва да се има предвид общото състояние на детето, неговото поведение и външен вид. Всички тези моменти вие ще прецените по-добре от лекарите. Вие знаете много по-добре как обикновено изглежда детето ви и какво е поведението му. Има смисъл да се звъни на лекаря, ако се наблюдава необичайна отпуснатост, обърканост на съзнанието и други напрягащи вниманието симптоми, които продължават ден-два. Ако детето е активно и не е променило поведението си, няма причини да се опасявате, че то е сериозно болно.

    От време на време в педиатричните списания се появяват статии за „температурофобия” – необоснован родителски страх от повишената детска температура. Лекарите специално са измислили този термин – типична тактика за хората от моята професия „да обвиняваме жертвата”. Лекарите никога не грешат – ако стават грешки, то за тях са виновни пациентите. По мое мнение „температурофобията” е недъг на педиатрите, а не на родителите. Именно лекарите са виновни за това, че родителите стават нейни жертви.

    Факт № 9 – Ако не се сваля, температурата, предизвикана от вирусна или бактериална инфекция, няма да надвиши 41 градуса. Педиатрите правят лоша услуга, когато изписват медикаменти, понижаващи температурата. В резултат от това родителите се тревожат, че ако не се вземат мерки, температурата може да стигне до небето. Лекарите не обясняват, че свалянето на температурата не влияе положително върху оздравителния процес, както и че организмът на човека притежава механизъм (още не докрай обяснен), който не позволява на температурата да премине границата от 41 градуса.

    Този механизъм може да не сработи при топлинен удар, отравяне или други външни въздействия. Именно в тези случаи температурата може да се покачи над 41 градуса. Лекарите знаят за това, но повечето го премълчават. Предполагам, че поведението им е предизвикано от желанието да демонстрират, че помагат на детето. Освен това, тук се проявява общият стремеж на лекарите да се намесват във всяка ситуация и нежеланието им да признаят, че съществуват състояния, които не могат да лекуват ефективно. Освен в случаите на неизлечими, с потенциално смъртен изход болести, кога друг път лекарят ще се реши да каже на пациента: „Нищо не мога да направя”?

    Факт № 10 – Мерките за сваляне на температурата – медикаменти или обтриване с вода –  не само, че не са нужни, но са и вредни. Ако детето е с инфекциозно заболяване, родителите трябва да приемат съпътстващата повишена температура не като проклятие, а като благословия. Температурата се повишава в резултат на спонтанното изработване на пирогени – вещества, предизвикващи треската. Този процес представлява естествена защита от болести. Вдигането на температурата свидетелства за това, че оздравителната система на организма се е включила и работи.

    Процесът се развива по следния начин: детският организъм реагира на инфекциозното заболяване с изработване на допълнителни количества бели кръвни телца – левкоцити. Те убиват бактериите и вирусите и прочистват организма от увредените тъкани и отпадните продукти. При това активността на левкоцитите се повишава и те се придвижват бързо към инфекциозното огнище. Тази част от процеса се нарича левкотаксис и се стимулира от производството на пирогени, повишаващи температурата на тялото, което показва, че оздравителният процес се ускорява.

    Но това не е всичко. Желязото, което служи като хранителен източник за много бактерии, излиза от кръвта и се натрупва в черния дроб. Така се намалява скоростта на размножаване на бактериите и се увеличава интерферонът, който се изработва от организма за борба с болестта.

    Този процес е демонстриран от учени, провели лабораторни опити с инфектирани животни. При изкуствено повишаване на температурата им, смъртността при опитните животни намалявала, а при понижаване – нараствала. Изкуственото вдигане на температурата на тялото отдавна се използва в случаи, когато болният организъм е загубил тази си естествена способност.

    Ако температурата на детето се е вдигнала в резултат от инфекция, не се поддавайте на желанието си да я сваляте с медикаменти или обтриване с вода. Оставете температурата да свърши своята работа. Но, ако не може да сдържате състраданието си към болното дете, бихте могли да му дадете парацетамол в съответстваща за възрастта доза или да обтриете тялото му с топла вода. Това е напълно достатъчно. Лекарят е нужен само тогава, когато температурата се задържи повече от три дни, когато се появят и други симптоми или когато на детето му стане много лошо.

    Обръщам внимание на факта, че сваляйки температурата с цел облекчаване състоянието на детето, вие възпрепятствате естествения оздравителен процес. Единствената причина, която ме принуждава да ви запозная с начините за сваляне на температурата е да имате съответните знания и да не вършите това, което не трябва да се прави.

    Ако не се сдържате и искате все пак да свалите температурата, за предпочитане е да правите обтриване на детето с вода, отколкото да давате парацетамол или аспирин, тъй като те са опасни. Независимо от популярността си, тези медикаменти далеч не са безобидни. Вероятно аспиринът отравя всяка година повече деца, отколкото всяка друга отрова. Аспиринът представлява такава форма на салициловата киселина, която се използва в качеството си на антикоагулант в отровите за плъхове. След като изядат тази отрова, те умират от вътрешни кръвоизливи.

    Аспиринът може да предизвика редица странични ефекти при децата и възрастните. Един от тях са кръвоизливите по червата. Ако деца вземат този медикамент, когато са болни от грип или варицела, може да развият синдрома на Рейе, който е честа причина за детската смъртност, поради въздействието си върху мозъка и черния дроб. Отчасти поради тази причина, много лекари са заменили аспирина с парацетамол (ацетаминофен), панадол, калпол и други. Приемането на тези средства също не е изход от положението. Съществуват доказателства, че големи дози от тези препарати са токсични за черния дроб и бъбреците.

    Ще ви обърна внимание и на това, че децата на майки, приемали аспирин по време на раждането, често страдат от кефал-хематоми – състояние, при което върху главата се появяват подутини, пълни с течност.

    Ако все пак сте решили да свалите температурата на детето чрез обтриване, използвайте само топла вода. Температурата се понижава за сметка на изпарението на водата от кожата и не зависи от температурата на водата. Ето защо студената вода няма особено предимство. Спиртът не става за обтриване, защото изпаренията му са токсични за детето.

    Факт № 11 – Високата температура, причинена от вирусна или бактериална инфекция, не води до поражения на мозъка и не предизвиква други отрицателни въздействия. Страхът от високата температура идва от широко разпространената представа, че тя може да доведе до необратими увреждания на мозъка и на други органи. Ако това беше така, паниката на родителите би била оправдана. Но както вече ви казах, това твърдение е лъжливо.

    Съветвам тези, които изпитват такъв страх, да забравят за всичко, което го е причинило и никога да не вярват на думите за опасността от висока температура, който и да ви ги е казал – други родители, възрастни хора или познат лекар, който раздава приятелски съвети на чаша кафе. И дори такъв съвет да ви е дала знаещата всичко баба. Уви, тя не винаги е права.

    Простудата, грипът и която и да е друга инфекция няма да повишат температурата над 41 градуса, а по-ниска температура няма да причини дълготрайна вреда. Не е нужно всеки път да изпадате в паника и страх от възможно увреждане на мозъка на детето, когато то вдигне температура – защитните сили на организма няма да позволят температурата да се вдигне над 41 градуса. Не мисля, че дори на педиатрите, практикуващи десетилетия, им се е случвало да видят повече от един-два случая с толкова висока температура.

    Повишаването над 41 градуса е предизвикано не от инфекция, а от натравяне или прегряване. Лекувал съм десетки хиляди деца и само веднъж съм наблюдавал при един пациент температура над 41 градуса. В това няма нищо чудно. Изследванията са показали, че при 95% от случаите на висока температура, тя не се е вдигала над 40.5 градуса.

    Факт № 12 – Високата температура не предизвиква гърчове – те са резултат не от самата висока температура, а от рязкото й повишаване. Много родители се страхуват от високата температура, защото са забелязали че тя се съпътства от гърчове. Затова те предполагат, че гърчовете са причинени от „много” високата температура. Разбирам ги много добре, ужасно непоносима гледка е да видиш детето си в такова състояние. Този, който е виждал такава ситуация, навярно трудно ще повярва, че това състояние обикновено не е сериозно. Наблюдава се относително рядко – само при 4% от децата с висока температура се наблюдават гърчове и няма данни те да нанасят сериозни последствия.

    При едно проучване са изследвани 1706 деца, направили температурни гърчове. Не са открити случаи на нарушена моторика или смъртен изход. Няма и убедително доказателство за повишаване на риска от епилепсия. Освен това, мерките за предотвратяване на температурните гърчове – употреба на температуропонижаващи медикаменти и обтриване,  се вземат много късно и следователно напразно. В момента на откриване на високата температура на детето най-често прагът за евентуалното появяване на гърчове вече е преминат. Както вече отбелязах, гърчовете зависят не от стойността на температурата, а от скоростта на повишаването й. Ако температурата се вдигне рязко, гърчовете или вече са станали, или опасността от тях е преминала, т.е. вече е практически невъзможно да се прекратят.

    Най-често получават гърч децата до пет годишна възраст. Тези, на които това се е случвало в тази възраст, по-късно много рядко изпадат в такова състояние.

    Много лекари назначават на децата продължително лечение с фенобарбитал или други противогърчови препарати за предотвратяване на повторно появяване на гърчове от висока температура. Ако предпишат такива средства на вашето дете, разпитайте добре лекаря за техния риск и до какви промени в поведението на детето може да доведат.

    Няма единно мнение между лекарите по повод продължителното лечение на температурни гърчове. Медикаментите, които са използват обикновено в такива случаи, поразяват черния дроб, дори (както са показали опитите върху животни) имат отрицателно въздействие върху мозъка. Един от авторитетите по този въпрос отбелязва:  „Понякога на пациента му е по-полезно да живее обичайния си живот между епизодите с гърчове, отколкото да живее с медикаменти без гърчове, но постоянно в състояние на сънливост и объркано съзнание...”.

    Мен са ме учили да изписвам на деца с температурни гърчове (по-точно за предотвратяване на повтарянето им) фенобарбитал, на същото учат и сегашните студенти-медици. Започнах да се съмнявам в правилността на този медикамент, когато забелязах, че при някои пациенти след използването му гърчовете се повтарят. Това ме накара да се замисля дали благодарение на фенобарбитала са спрели гърчовете при другите пациенти? Моите съмнения се увеличиха след жалбите на някои майки, че медикаментът превъзбужда децата им или ги затормозява до толкова, че от обикновено активни и общителни те внезапно се превръщат в полузомбита. Спрях да предписвам този медикамент на малките си пациенти, тъй като гърчовете са епизодични и нямат трайни последствия.

    Ако на детето, имащо фебрилни гърчове, назначат продължително лечение, на родителите ще се наложи да вземат решение дали да се съгласят, или не. Знам, че не е лесно открито да се изразява съмнение в назначението на лекаря. Той може да се измъкне от въпросите или да даде уклончиви отговори. Ако се случи точно така, няма никакъв смисъл да започвате да спорите. Вземете рецептата от лекаря и се посъветвайте с друг лекар преди да купите медикамента.

    Постарайте се да не изпадате в паника, ако вашето дете получи фебрилен гърч. Разбира се къде по-лесно е да се дават съвети, отколкото да се прилагат. Истина е, че такова състояние плаши много. Все пак не забравяйте, че гърчовете не заплашват живота на вашето дете и няма да имат непоправими последствия. Ще му помогнете, като вземете обикновени мерки, за да не пострада по време на пристъпа.

    Първото, което трябва да направите е да обърнете детето на една страна, за да не се задави със слюнка. Проверете дали няма около главата му твърди или остри предмети, с които може да се нарани. След като се убедите, че нищо не пречи на дишането му, сложете твърд, но не остър предмет между зъбите му – например, чиста кожена ръкавица или бележник (но не и пръста си), за да не би случайно да прехапе езика си. Едва след това, за ваше успокоение, може да се обадите на лекаря и да му разкажете какво се е случило.

    Гърчът трае няколко минути. Ако продължи повече, поискайте съвет от лекаря по телефона. Ако след гърча детето не заспи, един час след това не бива да му се дава никаква храна или течности, защото поради голямата сънливост може да се задави.

    Кратко ръководство за действия при висока температура:

    Високата температура е често срещан при децата симптом. Той не е свързан с тежки болести (ако няма други тревожни симптоми като необичаен вид и поведение, затруднено дишане и загуба на съзнание). Тя не е показател за тежестта на заболяването. Повишаващата се температура в резултат на инфекция не достига стойности, при които да настъпят необратими поражения върху органите на детето.

    Високата температура не изисква медицинска намеса в повече от това, което се препоръчва по-долу. Температурата не трябва да се сваля. Тя се явява естествена защита от инфекцията и спомага за по-бързото излекуване.
 
      1. Търсете лекар, ако телесната температура на едно бебе през първите два месеца от живота му се вдигне над 37.7 градуса. Тя може да бъде симптом за инфекция – вътреутробна или вследствие на намесата по време на раждането. Повишената температура в такава ранна възраст е толкова необичайна, че е по-благоразумно да се застраховате и да се обадите на лекаря, за да се успокоите, ако тревогата е била лъжлива.

      2. Лекар не е нужен, ако бебетата над два месеца вдигнат температура, освен в случаите, когато температурата се задържи повече от три дни или е съпроводена със сериозни симптоми – повръщане, затруднено дишане, силна кашлица в продължение на няколко дни или други симптоми, нехарактерни за простуда. Посъветвайте се с лекар, ако детето е отпуснато, раздразнително, отнесено или има болнав вид.

      3. Ако детето има затруднено дишане, неспиращо повръщане, търсете лекар, независимо дали има, или не висока температура. Същото направете и ако температурата е съпроводена с непроизволни спазми на мускулите и други странни движения или има обезпокоително поведение.

      4. Ако повишаването на температурата е съпроводено с треска, не се опитвайте да завивате насила детето с одеяло. Треската не е опасна, това е нормална реакция на организма, приспособяване към по-високата температура. Това не означава, че на детето му е студено.

      5. Може да сложите детето в леглото, ако има висока температура, но само ако то желае. Няма никаква нужда да го приковавате към леглото и да го държите в къщи, ако времето е хубаво. Чистият въздух и умерената активност ще подобрят настроението без да влошат състоянието му, а и на вас ще ви облекчат живота. Но не бива да се поощряват интезивните натоварвания и спортните състезания.

      6. Ако имате основания да подозирате друга причина за високата температура, различна от инфекция – прегряване или натравяне, незабавно водете детето в болница. Ако там, където живеете, няма център за спешна помощ, ползвайте всяка достъпна медицинска помощ.

      7. Не се опитвайте по народна традиция „да уморите от глад болестта”. Простудата и треската изгарят запасите от белтъчини, мазнини и въглехидрати, а те трябва да се възстановят. Затова, ако детето желае, „хранете” и простудата, и треската. Ако детето отказва да се храни, му давайте хранителни течности, например плодов сок. Не забравяйте, че пилешката супа е полезна за всички.

      Високата температура и обичайно съпътстващите я симптоми водят до съществена загуба на течности и предизвикват обезводняване. Това може да се избегне като давате на детето да пие много. Най-добре плодови сокове. Ако не ги иска, ще помогне всякаква течност, поне по една чаша на всеки час.

     Какво представлява температурата?

     Тялото има перфектен термостат - когато температурата се покачва, левкоцитите (които се борят с чуждите микроби и токсини) са по-ефективни, увеличават се и започват да произвеждат протеин, наречен ендогенен пироген (endogenous pyrogen). Спада желязото в кръвта, защото то е "храна" за бактериите - това е отделен механизъм, който работи паралелно с високата температура. Тялото започва също да произвежда интерферони - те убиват вирусите и бактериите, и помагат на активността на левкоцитите. Интерфероните също са много по-ефективни при по-висока температура (3 пъти по-ефективни при 40 градуса, отколкото при 39).  Т-клетките са вид левкоцити, които се произвеждат в по-големи количества, когато температурата е по-висока - те също се борят с чуждите вируси и бактерии. Вит.С и антибиотиците, между другото, също са най-ефективни при висока температура.

Когато те тресе - това е начинът тялото да повиши температурата до необходимото ниво. Тогава инстиктивно искаш да се затоплиш. Крайниците са студени, защото тялото иска първо да затопли по-важните органи. В този момент в никакъв случай детето не трябва да се съблича и отвива, да не говорим за хладни душове и чаршафи. Напротив - трябва да се стопли, за да се помогне на организма да качи тепературата. Навремето като започне да те тресе, си напарвахме краката във вряла вода с морска сол. Когато се постигне нужната температура, тялото се изпотява и по този начин започва да се охлажда. Тогава вече трябва да го поразсъблечеш, за да помогнеш на охлаждането.

     Ето и пълния превод на главата за температурата от книгата "Raising a Vaccine Free Child", Wendy Lydall. Там, където става въпрос за температура, се има предвид повишена или висока температура:

ТЕМПЕРАТУРАТА Е ПРИЯТЕЛ

Съвременните родители са научени да се страхуват от температурата като от болест и непременно да се опитват да я понижават. Но понижаването на температурата, независимо дали с медикаменти или чрез охлаждане, е опасно и понякога може да причини сериозни последствия. Температурата е част от естествен механизъм, който помага на тялото да се справи с нашествието на чужди микроби или токсини. Ако по време на инфекциозно заболяване се сваля температурата, болният става много по-податлив на чуждите микроби, причинители на болестта. Много родители вярват, че ако не предприемат мерки да понижат температурата, тяхното дете може да направи фебрилен гърч, в следствие на което да получи мозъчно увреждане. Тази идея е популяризирана широко, независимо, че е научно доказано, че това не може да се случи.

Всички култури, неповлияни от “запада”, считат температурата за част от грижата за болното дете, европейците – също доскоро. Идеята, че високата температура може да причини вреда, е започнала да се популяризира преди около 150 години. Когато е и започнало масовото производство на температуропонижаващи медикаменти. Това е било по времето, описано от Марк Твен в “Том Сойер и Хъкълбери Финн”. Дърво, което е растяло в този регион на Америка, съдържало аспирин в кората си. Хората забелязали, че дъвченето на кора от това дърво облекчава болката. Страничният ефект на аспирина е да понижава температурата, така че след като започнали да го извличат от кората на дървото и да го произвеждат синтетично, производителите започнали и пропагандата, че е добре да се сваля високата температура.

В днешната модерна медицина аспиринът вече не е на почин, и модата е да се предписват парацетамол и ибупрофен. Някои търговски марки на парацетамола са Тиленол, Калпол, Панадол, Панадо и Темпра. Днес вече науката започва да открива как точно работи имунната система, както и някои от причините защо покачването на температурата помага за унищожаването на чуждите микроби и токсини.

Високата температура не е опасна, но хипертермията и хипотермията - да. Т.е., претоплянето или изстудяването на тялото по външни причини е опасно, а не естественото повишаване на телесната температура. Понеже бебетата не могат сами да отидат на сянка, да се съблекат, да пият студена вода и т.н., затова при тях е важно да не бъдат претопляни. А естественото повишаване на телесната температура не може да бъде опасно, защото процесът спира, когато температурата стигне необходимото ниво. Освен това вътрешните органи не се загряват.

Левкоцитите са вид клетки на имунната система, които се борят с чуждите микроби,  както и с токсините на чуждите бактерии. Левкоцитите се движат много по-бързо, когато температурата се покачва, и по-този начин унищожават повече чужди микроби. Когато чужди микроби нахлуят в тялото, някои левкоцити произвеждат протеин, наречен ендогенен пироген (endogenous pyrogen). Има различни мнения как точно този протеин стимулира покачването на температурата, но фактът, че той е причината за повишаването на температурата, не се оспорва. Веднъж щом температурата започне да се покачва, нивото на желязото в кръвта спада, за да не могат чуждите бактерии да се “хранят” с него. Този процес не е в следствие на покачването на температурата, а е съвсем отделен механизъм, който действа паралелно. Тялото също така започва да произвежда интерферони , които са субстанцията, която убива вирусите и бактериите, и помага на левкоцитите да бъдат по-активни. Интерфероните работят по-бързо при по-висока температура (например, те са 3 пъти по-бързи при 40 градуса, отколкото при 39). Витамин С, както и антибиотиците също са по-ефективни при висока температура.

Левкоцитите са най-ефективни при температура от 40 градуса. Те се движат много по-бързо и стигат до мястото, където е необходимо. Т-клетките са важен вид левкоцити, които се произвеждат много по-бързо в тимуса, когато температурата е висока.

Чрез умишленото понижаване на температурата, се саботира собственият защитен механизъм на тялото. Имунната система на едно хронично недохранено дете не може дори да започне борба с инфекцията. Това е причината толкова много деца да умират в бедните страни. Повечето деца от развитите държави, не се хранят с пълноценна, нерафинирана, необработена и органична храна, но все пак са достатъчно нахранени, за да работи имунната им система. Хранейки се, обаче, с изкуствена, рафинирана, обработена храна, тези деца започват да боледуват вече като възрастни, след 50 години, от болести, които в днешно време се считат вече за нормални – захарен диабет (тип 2), рак, сърдечна недостатъчност, артрити. Но те поне могат да се борят с инфекциозните болести и да доживеят болестите на съвременната цивилизация.

Хронично недохранените деца не могат да произвеждат пироген и следователно, когато бъдат инфектирани, не могат да повишат телесната си температура. Инфекциите при такива обстоятелства често са фатални. Хипотермията означава измръзване. Така че, например, вместо да вдигне температура при морбили, тялото на недохраненото дете се охлажда. Морбили без температура е опасно нещо.

Повечето от добре хранените деца оцеляват, независимо, че им се сваля температурата с медикаменти. Но въпреки това, са възможни множество усложнения. Едно от извиненията за даване на температуропонижаващо средство е, че детето ще се почуства по-комфортно. Ако нещо не е наред или има болка, то не високата температура е причина за това. Понижаването на температурата само ще направи детето по-податливо на инфекцията. Даването на парацетамол на дете с варицела може да направи обривите по-сърбящи, както и да удължи боледуването.

Дете с висока температура в следствие на т.нар. детска болест се нуждае от тиха обстановка и близко присъствие на родителя или този, който се грижи за него. Едно бебе би искало родителят винаги да е до него, когато се събуди. На човек с температура трябва да се дава често вода, да лежи спокойно, завит на топло. Болният инстинктивно се завива до брадата, когато го тресе, съответно се отвива, когато се постигне нужната температура и тялото иска вече да се охлади. Бебетата не могат да се отвиват и завиват, затова родителите трябва да знаят – ако трепери и има студени крайници, трябва да се завие на топло, потенето и топлите крайници са знак да бъде отвито. Не насилвайте потящото се дете да остане в леглото на топло, но и не правете нищо, което би го охладило твърде бързо. Когато нужната температура бъде постигната, спира производството на пироген. Когато отново е необходимо повишаването на температурата, процесът се задейства отново. По тази причина по време на болестта температурата не е константа, а се вдига и спада на цикли.

Познавайки ролята на температурата при инфекциозните заболявания, ние можем по-добре да помогнем за бързото възстановяване. В Европа дълги години определени заболявания са лекувани чрез стимулиране на повишаването на температурата – затопляне на краката във вряла вода.

През 1940 г. Д-р Бенджамин Спок написал книга за отглеждането на деца, която била революционна за времето си. Той отделил 4-5 страници, за да обясни на родителите как да свалят високата тепература, като накрая казал, че от друга страна опасните инфекциозни болести едва ли биха направили температура по-висока от 38.5 С , така че родителите да не се подвеждат от това колко е висока температурата. След това съветвал да се дава аспирин и да се охлажда детето с вода, после пък добавял, че температурата не е самата болест. “Температурата е един от начините, които тялото използва, за да се справи с инфекцията.” Този човек дали не е ли за психолог?

Измерването на температурата не дава информация, която може да помогне какво решение да се вземе в грижата за болното дете. Състоянието на детето е това, което е важно. Нормално е дете с висока температура да лежи, да е вяло и отпаднало, и некомуникативно. Но ако има болка, скованост, припадък, kонвулсии, повръщане или обрив от много ситни морави точици, това е спешно състояние. Включително и висока температура, която не може да бъде свързана с някоя от детските болести – тогава причината задължително трябва да бъде изследвана.

Не е необходимо родителите да будуват през нощта над спящото си дете, което има висока температура. При детските болести тя често се покачва вечер и през нощта, защото тогава тялото е в покой и може да фокусира енергията си, за да постигне тази температура, която ще си свърши работата. Спането заедно с детето ще ви даде възможност да се събудите само тогава, когато то има нужда от нещо. Например, бебе с розеола има нужда от чести кърмения или вода през нощта. Ако температурата е причинена от сериозно инфекциозно заболяване, то тогава трябва да се вземат спешни мерки, но не да се “лекува” температурата, а самото заболяване.

Механизмът, по който при настинка се покачва температурата е необясним процес все още, и фактът, че това може да се случи се отрича категорично от медицинските среди. Тяхното схващане е, че ако не можеш да го сложиш под микроскоп и да го изследваш, значи нещото не съществува. Още по-интересно е, че някои хора имат толкова здрав организъм, че не могат да настинат, каквото и да правят. Един ще плува в студена вода, след това ще стои бос на студения вятър и няма да бъде засегнат по никакъв начин. Друг в същото положение ще настине, трети ще получи двойна пневмония.

При деца, които често вдигат невисока температура, е възможно да има сериозна причина, например като инфекциозна мононуклеоза или лупус. Даването на температуропонижаващи медикаменти в такива случаи просто не решава проблема. Когато повтарящи се температурни състояния се лекуват хомеопатично, целта е да се отстрани същинският проблем – причината, а не температурата сама по себе си. Това е възможно единствено, ако се избере подходящото хомеопатично лекарство. Даването на потенцирани Аконит или Беладона при всеки случай на повишена температура е толкова неправилно, колкото и даването на аспирин или парацетамол. Маларията, например, е заболяване, което се характеризира с чести повтарящи се температурни състояния. Хомеопатичното лечение е да се даде потенциран хинин – така тялото убива паразита, причиняващ маларията. Нехомеопатичният хинин или някой от неговите производни водят до временно затихване на температурата, но не лекуват причината за болестта. Освен това могат да имат сериозни странични ефекти, за разлика от потенцирания хинин.

Съществуват и билки, които могат да подсилят имунната система като “Golden Seal” или Ехинацеята например. Те могат да помогнат при подсилването на организъм с повтарящи се невисоки температурни състояния, но не бива да се използват при висока температура.

ФЕБРИЛНИ ГЪРЧОВЕ

Мит е, че децата, които вдигат много висока температура непременно ще получат фебрилен гърч!  Едно широко изследване на 54000 деца 0-7 г. през 1978 г. показва, че 4% от децата са направили фебрилен гърч и нито едно не е получило мозъчно увреждане, епилепсия или дори смърт. 1/3 от децата, които са направили гърч, са имали поне още един до седмата си година. Авторите на изследването предполагат, че неправилното заключение идва от предишни изследвания, които са включвали деца с неврологични проблеми, без това да бъде отбелязано. Т.е. неврологичните проблеми са съществували преди да направят гърч, но изводът им е бил, че са в следствие на него.

Изследването е Nelson, K.B., Ellenberg, J.H., Prognosis in Children with Febrile Seizures, Pediatrics 1978;61 (5);720-727.

20 години по-късно друго широко изследване потвърждава, че деца, които са имали фебрилен гърч, се развиват също толкова добре интелектуално и поведенчески, както и останалите деца (Verity, C.M., Greenwood, R., Golding, J., Long-term Intellectual and Behavioral Outcomes of Children with Febrile Convulsions. N Eng J Med 1998;338(24):1723-1728.

Фебилните гърчове не причиняват епилепсия, но те са сигнал за наблюдение. Родителите изпитват силен стрес и шок, ако детето им получи гърч. Някои медици поддържат тезата, че гърчовете се причиняват не от това колко висока е температурата, а от много бързото й покачване или спадане. По тази причина, даването на температуропонижаващи медикаменти увеличава риска от гърч, заради рязкото спадане на температурата, а след спиране ефекта на медикамента – рязкото й покачване. Но нито един производител на такива медикаменти не е правил или предприел изследвания в тази посока.

Фармацевтичната индустрия преувеличава опасността от фебрилни гърчове, причинени от висока температура, а в същото време налага схващането, че гърчовете в следствие на ваксинации, са нормални. Много деца са подложени на анти-епилептични медикаменти години, след като са получили един единствен фебрилен гърч, независимо, че тези лекарства нямат никакъв ефект върху дългосрочните неврологични проблеми. През 1997 г. В САЩ беше официално потвърдено, че фебрилните гърчове не причиняват увреждания, че температуропонижаващите средства не могат да ги предотвратят, и че лекарствата против епилепсия са не само безполезни, но и вредни (Hirtz, D.G., Febrile Seizures. Pediatr in Rev 1997;18(1):5-8). Но това не беше популяризирано сред докторите, медицинските сестри и родителите, защото лекарствата са огромна машина за правене на пари.

ОПАСНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Ако е налице опасно инфекциозно заболяване, подтискането на температурата няма да помогне на хода на болестта. Заболяването само по себе си трябва да бъде третирано, а не симптомите – в случая високата температура. Някои остри и бързо развиващи се заболявания произвеждат температура, ако имунната система работи добре. Например, полиомиелитът и менингококовият менингит са заболявания, протичащи обикновено с температура. Но ако болният приеме парацетамол, той ще помогне на вирусът да атакува организма. От друга страна, липсата на температура, не означава, че състоянието не е сериозно. Полиомиелитът, менингококовият менингит, хепатит А и други животозастрашаващи заболявания, могат да прогресират твърде много, преди да се покачи телесната температура. Опасно е да се счита, че след като няма температура, няма проблем.

Съществуват множество щамове на вируси и бактерии, които могат да причинят менингит. Тези, които се причиняват от бактерии, в повечето случаи могат успешно да бъдат лекувани с антибиотици. Хемофилус, пневмония, някои типове на стрептококова инфекция също могат да се третират с антибиотици. Но ако едновременно с това се дадат температуропонижаващи медикаменти, все едно да си вкараш автогол. Освен, че при висока температура тялото се бори с микробите, тя също помага на антибиотиците да бъдат по ефективни (Roberts, N.J., Temperature and Host Defense. Microbiol Rev 1979;43(2):241-259 и Mackowiak, P.A., Marling-Cason, M., Cohen, R.L., Effects of Temperature on Antimicrobal Susceptibility of Bacteria. J Infect Dis 1982;145(4):550-553).

Наличието на обрив от ситни силно червени точици или петна може да бъде симптом за менингококов менингит, който може да бъде фатален, ако не се вземат бързи мерки. За жалост, менингококовият менингит не винаги образува обрив. Има много истории за болни от менингококов менингит, които отиват в болница, защото се чувстват ужасно и са почти колабирали, но биват отпратени вкъщи от твърде заетия персонал, в следствие на което се стига до фатален край няколко часа по-късно.

Енцефалитът е възпаление на целия мозък и гръбначния стълб. Обикновено започва внезапно и първите симптоми са, както при менингита – вдървен врат, главоболие, силна болка във врата, сънливост, повръщане, температура, безпокойство и чувствителност на светлина. Неспецифичен симптом са конвулсиите при някои хора. Свалянето на температурата в такива случаи само затруднява организмът да се справи с болестта.

Бебетата с менингит могат да не покажат никакви други симптоми, освен висока температура. По тази причина, наличието на продължителна висока температура трябва да бъде изследвано или третирано от добър опитен хомеопат. Хора, които ви казват да ползвате потенцирана Беладона при всяка температура просто не знаят какво правят. Ако фонтанелата на бебето не е затворена още, наблюдавайте я – ако е хлътнала, това е знак за дехидратация, ако е издута – може да бъде менингит.


ОХЛАЖДАНЕ

Понижаването на температурата с медикаменти блокира защитния механизъм на тялото и му пречи да се справи с възникналия проблем. Свалянето на температурата с охлаждане крие много повече рискове, най-очевидният от тях пневмония. Но това не е очевидно за хора, чиито мозъци са промити от модерната медицина. Съветът на лекарите е да съблечете детето и да го държите на хладно, и този съвет се взима съвсем насериозно от последователите на модерната медицина. Бронхитът и отитът са характерни последствия от идеята за охлаждането. Човек, който е “загрял” от например физически упражнения в горещо време, трябва да бъде охладен, но не бива да охлаждате някого, чието тяло се мъчи да повиши температурата си.

Ибупрофен (Нурофен) е нестероидно противовъзпалително средство.
Всички нестероидни противовъзпалителни средства дразнят лигавицата на стомашно-чревния тракт, независимо по какъв път са въвеждани, защото се излъчват през тази лигавица. Един от най-сериозните проблеми, предизвиквани от всички нестероидни противовъзпалителни средства е, че потискат синтеза на простагландини. При трайно понижено ниво на простагландини се създават условия за хипертонична болест. Всички нестероидни противовъзпалителни средства потискат синтеза на АТФ (аденозин трифосфат). Това е съединението, при чието разграждане се освобождава енергия за клетките, това е основният енергиен източник за всичко, което става в организма.

     "Всички симптоми се продуцират не от болеста, а от Жизнената ни сила, като защитна реакция. Самоцелната борба с-у симптомите, всъщност е борба с-у жизнената ни сила".
    

Аз знам от моя приятелка хомеопат, която лекува мен и малкия ми син, че дори когато взимаш хомеопатия, трябва само 1 лекарство да взимаш, не повече от 1, а за панадол в комбинация с хомеопатия, мисля че въобще не трябва да се взима...даже съм сигурна, може да стане нежелана реакция.
А иначе, да, хомеопатията сваля температура до 30 мин макс, поне при сина ми така стана, но всеки път е различно хомеопатично, в зависимост от 'картината' ...дали е болен или му расте зъб и т.н.