Публикувана: 24 фев. 2014, 08:47 ч.
Последно мнение: 28 апр. 2014, 10:33 ч.

На добър час в ПЪРВИ клас! - 7

44 958
742
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е звуков сричков анализ и може ли да се даде пример?
Защо родителите насилват децата да се научат бързо да четат за състезания като Kangaroo и какво печели детето, ако участва в състезанието?
Защо майките по-често боледуват децата си и какво е вашето мнение по този въпрос?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е звуков сричков анализ и може ли да се даде пример?
  
  Звуковият сричков анализ е метод за разбиране на фонетичните елементи в думите. Например, при думата „ма-джун“, „ду-ма“ и „срич-ка“, звуковият сричков анализ включва разглеждане на фонемите 'm', 'a', 'j', 'u', 'n', 'd ', "a", "s", "r", "i", "c" , „k“ и тяхната последна последователност в сричките.
- Защо родителите насилват децата да се научат бързо да четат за състезания като Kangaroo и какво печели детето, ако участва в състезанието?
  
  Децата често са принуждавани да се научат бързо за състезания като Kangaroo поради родителски натиск, тъй като родителите могат да проектират своите нереализирани амбиции върху децата си. Ако детето участва в състезанието, то няма да получи нищо конкретно освен може би удовлетворението на родителите си. Важно е обаче да се отбележи, че успехът в състезания като Kangaroo често изисква индивидуално обучение и подготовка.
- Защо майките по-често боледуват децата си и какво е вашето мнение по този въпрос?
  
  Майките по-често боледуват децата си, защото често проектират своите нереализирани желания върху тях и ги принуждават да постигат успехи, които те самите не са постигнали. Лично мнение е, че въпреки важността на образованието, децата се нуждаят и от други аспекти на развитието си като игра, спорт и социални взаимодействия. Подготовката за състезания трябва да бъде балансирана и да не засяга други важни аспекти от детството.
- Какво представлява състезанието "Кенгуруто" и какви са изискванията за участие?
- Какво мислите за участието на деца в математически състезания като "Кенгуруто"?

# 360 24 март 2014, 15:01 ч.

Мнения: 882

А аз си милех , че моят е сгафил нещо ,като искаше топка.
А то къде била работата.
Знаех си , че пак родителите са виновни.

Не обвинявам никога децата.
Не търся причина за тяхното поведение.Естествено има деца , които не са ми приятни - признавам си.
Но това никога няма да ме принуди да прекратя контакта на сина ми с тях.Той вече е на възраст и сам си определя контактите.Нормално е с едни да иска да си играе , а с други да не иска.Но това си е негово решение.В детски спорове не се меся.Те ще си се оправят.
Те сега са деца.Но ще пораснат.И всеки ще си е със собствения характер.Изграден в годините.
Както неможе всички хора , които познавам да отбягвам, защото видиш ли били такива или онакива, държали се така или иначе...
Ох малко се оплетох.
Ще питам мама дали нещо не ме е депресирала като малка, че ми се губят думите.

# 361 24 март 2014, 15:18 ч.

Мнения: 5 940

На мен пък ми се стори, ratridi , че някъде писа, че не е нормално децата да обичат да решават задачи и ако обичат си има причина за това Laughing

Както и да е. Според мен хората сме склонни да разбираме повече това, което ни е близко и да се учудваме от непознатото. Както и да си го обясняваме с нещо, което според собствения опит намираме за логично. Аи често си мислим, че повредата е в другия телевизор Grinning

Само дето някои си го признават, а някои не Laughing

# 362 24 март 2014, 15:26 ч.

Мнения: 5 259

Judy, разбрах какво имаш предвид, аз коментирах реплика на valerie относно кое и защо се дължи на родителите. Иначе по твоят въпрос е точно така. Племенницата ми като тръгна на детска градина, започна и с майка си да говори по този начин - с онзи специфичен, бавен, изказвачески тон да обяснява детайлно кой какво е направил. С времето престана, но си помислих колко е типично за детската градина.

Цитат на: jam в пн, 24 мар 2014, 14:53

какво би си помислила, ако видиш някое 7-годишно дете темерутче, което стои до майка си, не отговаря на поздрав на познат възрастен с познато дете, гледа го лошо и казва на детето - "махай се"?
(истински случай)

Ти какво би си помислила Laughing

Като изключим отношението към детето, моята дъщеря понякога се държи така с възрастните. Всеки път трябва да я обработвам пет минути предварително, за да поздрави, но примерно ако сме в чужда къща, никога няма да посмее да си поиска нещо от домакинята, колкото и да я карам. Идва и ми казва на мен на ухото. Ако откажа да съдействам може да се разреве от отчаяние, но няма да се осмели да поиска сама. Обикновено домакините са достатъчно любезни за да схванат ситуацията и да я попитат "Искаш ли еди какво си?" и за нея да остане само да каже "Да", така че дори отказът ми да й свърша работата не помага във възпитателен план.
Много хора възприемат това за враждебност от страна на детето, за липса на възпитание или си мислят, че то не казва определени неща, защото никой не му е казал, че така е редно и то е едва ли не хванато от гората и няма обноски, не знае как се държат хората в обществото. И само ако се намери кой да го информира (нищо друго, само информира), то вече ще е наясно ще почне от воле да го прави Laughing

# 363 24 март 2014, 15:36 ч.

Мнения: 882

Цитат на: valerie в пн, 24 мар 2014, 15:18

Това си чиста родителска намеса. Laughing

Но , че някоя си принцеса изказала някого и оттам следват заключения , че видиш ли родителя не и обяснил.

# 364 24 март 2014, 15:39 ч.

Мнения: 5 940

Смяташ, че е родителска намеса това, че някои деца се интересуват от събиране и изваждане на трицифрени числа в първи клас?
allana, познато Grinning

# 365 24 март 2014, 15:44 ч.

Мнения: 5 177

Aбе хубосникът мой се интересува от смятането, обаче ако може да няма текст Mr. Green

цена няма и с едно на ум смята, и като мести от другата страна на равенство знаци сменя .. обаче чете условията едно към гьотере и си фантазира какво го питат.. Често пише отговори на изуст по числата, които са дадени в задачата без да я прочете в детайли пример: от сборника на Неда Петрова - В едно семейство имало 5 деца, момичетата били с едно повече от момчетата. Колко момичета и колко момчета са ..
А де момичетата са 5, а момчетата 4-ри.. bowuu

# 366 24 март 2014, 15:47 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: ratridi в пн, 24 мар 2014, 15:01

Не обвинявам никога децата.

Докато са малки, в зависимост от белята, аз също не ги обвинявам. Simple Smile

Даже напротив.

Аз пък винаги търся причините за дадено поведение. И ми е полезно, с оглед предотвратяването или решаването на моите си проблеми, и ми е интересно.

И моите като малки не бяха много- много по поздравяването на познати възрастни, освен ако тези възрастни не им бяха сред любимците. На мен ми отне доста време и усилия да ги науча да поздравяват всеки човек, когото познават. Можех и да ги оставя да си правят каквото си щат, но това не съвпадаше с личното ми становище по въпроса с възпитанието и поведението. Laughing

Не ми допада идеята, че едно дете на седем години ще седи и мълчи и едно "Добър ден" няма да каже, когато влиза в една стая. Не държа да общуват с всички и да любезничат и фамилиарничат, но държа на най- елементарното- поне да поздравят и да отговорят нещо, когато ги питат.

Пак зависи от възрастта. Всяко нещо следва да се поовладее в някакъв възрастов и минимален диапазон все пак.

Цитат на: ratridi в пн, 24 мар 2014, 15:36

Цитат на: link=topic=767844.msg27780655#msg27780655 date=1395667116

Но , че някоя си принцеса изказала някого и оттам следват заключения , че видиш ли родителя не и обяснил.

"Изказала"- като еднократен акт, не, но редовно изказваща- определено. Laughing

Последна редакция: пн, 24 мар 2014, 16:04 от Judy

# 367 24 март 2014, 15:53 ч.

Мнения: 882

Цитат на: valerie в пн, 24 мар 2014, 15:39

Смяташ, че е родителска намеса това, че някои деца се интересуват от събиране и изваждане на трицифрени числа в първи клас?

Той и моя син се опитва да разсъждава за света , как е създаден и откъде сме произлезли .А сега му е много интересно да му разказвам за Българската държава , за хановете - че това са учили по Роден край.Но това не значи , че ще става историк. Wink

За мен е временно увлечение или по скоро интерес от негова страна.
Относно задачите , ме озадачи думата - обича .Затова казах, че би трябвало да обича преди всичко да играе в тази крехка възраст.Може да има интерес към даден предмет ,но е по скоро от любопитство.
След доста години вече прекарани в училище ще си проличи какво обича или необича детето.

Родителят е важната бръмка в оформянето на поведението на детето.
Но не и зад всяка негативна проява на детето - да се търси непременно допусната слабост от страна на родител.Понякога нещата се случват , дори и без да си ги предвидил.

п.п.Малкия сигурно ще става спортен коментатор, защото задължително следи спортните новини и се вълнува от различните първенства.Знае почти всички футболисти от Висшата лига и не пропуска мач.Но за това е виновен баща му.Ето ти родителска намеса.Подражание.
Но ако се сбие на улицата - това какво ще е :
1.Аз го малтретирам у дома.
2.Не съм му обяснила да не се бие.
3.Така се е случило- според ситуацията и е инцидентен случай.

Последна редакция: пн, 24 мар 2014, 16:13 от ratridi

# 368 24 март 2014, 16:29 ч.

Мнения: 5 259

Децата наистина най-много обичат да играят, но аз не мисля, че има категорично разграничаване между знания, които са включени в учебния материал и играта. Децата имат вродено любопитство, те са машини за учене, оптимизирани за това на максимална степен, защото оцеляването им зависи от това да научат колкото се може по-бързо максимален брой неща за заобикалящия ги свят.
Но механизмът, по който са оптимизирани, е различен от начина, по който ние ги учим, затова и стават разминавания.
Ако едно дете се заинтересува от нещо, то ще го научи. И за него няма никакво значение в коя графа влиза това знание. Дали е "материал за 4-ти клас", дали е "всички марки автомобили и техните емблеми". Ако нещо му се струва интересно като игра, то ще се забавлява и ще обича да го прави, независимо дали възрастните го слагат в графа "интелектуално/трудно занимание" или не. Примерно много деца обичат да редят пъзели, да нареждат танграми, да строят различни конструкции от дървени кубчета или лего, да правят модели на самолети, кораби или влакове.
Децата обичат игри, в които има предизвикателство за преодоляване и занимателните книжки са пълни с такива, като почнем от открий разликите и стигнем до задачи тип Клуб 2%, които определено служат за забавление.

Но съм на мнение, че начинът, по който се учи материалът в училище, може напълно да убие интереса на децата. Поне на някои. Фактът, че е задължително ги кара да не го гледат от потенциалната му забавна страна.

# 369 24 март 2014, 16:36 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: ratridi в пн, 24 мар 2014, 15:53

Цитат на: link=topic=767844.msg27780873#msg27780873 date=1395668353

Родителят е важната бръмка в оформянето на поведението на детето.
Но не и зад всяка негативна проява на детето - да се търси непременно допусната слабост от страна на родител.

Разбира се. Съгласих се отдавна, че това е така при единични прояви. И никога не съм мислила обратното.
Когато, обаче, става въпрос за улегнало поведение, за навик, за трайни и повтарящи се негативни тенденции при малките деца., аз съм склонна първо да потърся родителя. И аз съм родител. Прилагам същото и към себе си.

# 370 24 март 2014, 16:42 ч.

Мнения: 5 177

ratridi, ако слушаш момчетата от нашия клас .. това е новият национален отбор по футбол Mr. Green

Вече сменихме детските филмчета с Евроспорт и Al Jazeera (на какъв език говорят не знам), само футбол гледа..
Преди беше готов за биолог, знае много неща за животните, но сега има нова страст..
Аз пък съм против да го размъквам по всевъзможни занимания за да откривам какъв талант е, смятам че таланта, който дреме в него ще се събуди рано или късно ..

# 371 24 март 2014, 16:48 ч.

Мнения: 882

Значи стигнахме до извода , че всяка проява на дадено поведение е според случая.
Че негативно проявяващите се са единици деца и не е общо понятие за цялото.

Аз се дразня от изказвания - колко много чете, колко много смята.Идеален е.
Пу -пу да не му е уроки.
За мен тук родителя нещо се е сбъркал.

Е моето пък може да вкара английски гол с удар в гредата и топката влиза. Laughing

Пу на мама Роналдото.

Дано да сте хванали иронията в думите. Wink

# 372 24 март 2014, 16:53 ч.

Мнения: 7 341

Моя твърдо е решил да става фармацевт .Първо искаше лекар ,но реши че има опасност да се заразява от болните пациенти.
Лекарства винаги трябват и са скъпи ,значи ще изкарва пари да си купи айпад Money

# 373 24 март 2014, 16:57 ч.

Мнения: 882

Една баба хранела внучката си - злояда.
Плашела я :
-Яж баба , че нали знаеш какво става с малките момиченца , които неискат да ядат?/Имала предвид , че ще дойде Баба Яга и ще я изяде/.
-Знам - отговорила внучката - порасват и стават манекенки.

# 374 24 март 2014, 16:59 ч.

Мнения: 5 259

Цитат на: ratridi в пн, 24 мар 2014, 16:48

Значи стигнахме до извода , че всяка проява на дадено поведение е според случая.

Забелязала съм, че когато майката харесва някоя черта от характера на детето си, смята, че го е възпитала да стане такова. А ако не харесва нещо, то то е вродено и не може да се пребори с него Laughing

Като ми беше бебе детето много ме забавляваха разни, дето твърдяха, че възпитавали бебето да не плаче, да заспива и да се забавлява само̀.

Препоръчани теми

Пазаруване от miniprix.bg - 33

Чаатай, Серенай, ашк-а и повратите .... в Кварталът на богатите - тема 13

ПРИЛИВ И ОТЛИВ / MedCezir и след това - екипа, Серенай и Ча * ТЕМА 185

Game of thrones - тема 18. "Everywhere in the world, they hurt little girls."

Причина:

Причина: