Пък и колкото по-големи стават, толкова са по-подкупни. 
За съжаление има и мигове на тръшкане когато НИЩО не може да я накара да престане 
- Публикувана: 26 фев. 2014, 14:16 ч.
- Последно мнение: 18 март 2014, 15:44 ч.
Тръшка се на улицата
Ахам,при нас това помага в тези ситуации
За съжаление има и мигове на тръшкане когато НИЩО не може да я накара да престане 
Пък и колкото по-големи стават, толкова са по-подкупни.
За съжаление има и мигове на тръшкане когато НИЩО не може да я накара да престане Търпение му е майката...
Тръшкането, особено на улицата, но и вкъщи го приемам като чисто изнудване.
Голямата ми го е правила веднъж и аз я взех на ръце както си се беше запенила от рев и яд, занесох я в колата, после в къщи и не разговарях с нея до вечерта. Не пуснах филмче и на следващия ден не я изведох на разходка. Тогава беше на две и половина и от този момент не се е тръшкала. Опитва се да ме изнудва по други начини но не и с тръшкане...
Голямата ми го е правила веднъж и аз я взех на ръце както си се беше запенила от рев и яд, занесох я в колата, после в къщи и не разговарях с нея до вечерта. Не пуснах филмче и на следващия ден не я изведох на разходка. Тогава беше на две и половина и от този момент не се е тръшкала. Опитва се да ме изнудва по други начини но не и с тръшкане...
Това с тръшкането на улицата ми се е случвало, но сравнително рядко.
Малката обаче се тръшкаше и пищеше като малка в къщи, щото не искаше да ходи на детска градина. Ужасен период, всяка сутрин с две деца, папки и чанта под мишка, докато стигна до детската градина, ставах вир-вода.
Малката обаче се тръшкаше и пищеше като малка в къщи, щото не искаше да ходи на детска градина. Ужасен период, всяка сутрин с две деца, папки и чанта под мишка, докато стигна до детската градина, ставах вир-вода.
Ооооо, и моята хубавица се пробва с тези номера - побърка ме за около два месеца , аз я оставяй и продължавах да вървя / гледах какво се случва , без тя да забележи/ и тя като се усети че никой не обръща внимание тича през глава към мен . За воденето за ръка също проблем , но тук държа ръката и не се интересувам колко плаче, на улицата трябва да й осигуря безопасност и да разбере че ще върви до мен . На брат й /6г./ разрешавам да тича пред мен , но на разстояние да го виждам - много деца ги отвличат пред очите на майките в шопимнг центрове и т.н. Много често и съм обяснила това , изтръпвам ако не го видя , преди 2м дете беше отвлечено на няколко метра от майка му и го откриха убито на поне 30 мили
преди 2м дете беше отвлечено на няколко метра от майка му и го откриха убито на поне 30 мили
Това и мен ме стресира в началото после видях профила и предполагам, че става въпрос за Ливърпул.
Дъщеря ми сега е на 6г. Около 2 имаше подобни опити за манипулация, до колкото помня се случиха 2-3 пъти, и аз постъпих като L'Agent и още няколко други майки писали тук, за ръчичка, без приказки, в нас, и да гледа от прозореца как децата играят. На другия ден нямаше излизане, само приказвах, и обяснявах като ме попиташе защо няма да излизаме, че аз с такова невъспитано дете не искам да ме виждат(е сигурно по меко съм й го обяснила, като за малко дете ). От тогава не си е позволявала такива волности, знае че така не се постигат нещата. Относно багажа и превозните й средства, никога не съм ги носила, аз съм на принципа, който си го кара, той си го носи, омръзнало й, ами да не го е взимала, оставям го където е, и който иска да го взима, следващия път тя няма да има колело(примерно...). Хващането за ръка също не ми е било проблем, улицата ни не е оживена и позволява да играе и тича спокойно, единственото, което научи е че стигне ли пресечка ме чака да пресечем заедно, и все още го прави, но сега тя се оглежда и преценява дали можем да минем, има ли кола или не, но пак докато не кажа, че е права не минава.
Всички знаем, че децата за различни, и в различна среда отгледани. И това, че няма универсални съвети и идеи. Но поне с опит може да помогнем
P.P. В оживени центрове и молове, най вече като има повече хора или тълпа малко повече я контролирам, гледам все да е около мен, защото не се знае, кой за какво е дошъл.
). От тогава не си е позволявала такива волности, знае че така не се постигат нещата. Относно багажа и превозните й средства, никога не съм ги носила, аз съм на принципа, който си го кара, той си го носи, омръзнало й, ами да не го е взимала, оставям го където е, и който иска да го взима, следващия път тя няма да има колело(примерно...). Хващането за ръка също не ми е било проблем, улицата ни не е оживена и позволява да играе и тича спокойно, единственото, което научи е че стигне ли пресечка ме чака да пресечем заедно, и все още го прави, но сега тя се оглежда и преценява дали можем да минем, има ли кола или не, но пак докато не кажа, че е права не минава. Всички знаем, че децата за различни, и в различна среда отгледани. И това, че няма универсални съвети и идеи. Но поне с опит може да помогнем
P.P. В оживени центрове и молове, най вече като има повече хора или тълпа малко повече я контролирам, гледам все да е около мен, защото не се знае, кой за какво е дошъл.
Лелееее, а аз си мислех, че само моето се тръшка... Но е факт, че децата на приятелките ми са по- спокойни от нашата принцеса. Има само една, която има дете като нашата. Другото- струва ми се малко рано да започва с тръшкането, но знам ли.... Колко срам бера по градинки, площадки, разходки, молове, детски центрове... Не ми дава да я обличам, събличам, къпя, храня, режа нокти, мажа с крем за подсичане, с лосион, не ми дава да й слагам памперс, да й махам памперса, да я слагам в количката, да й обувам обувки, да й слагам шапка, да я водя за ръка, дори не ми дава и да я успокоявам като е разстроена и ревяща, не ми дава да й мия лицето, да й почистя нослето ако има нужда, да я подсушавам след баня, да я слагам в кошарата. За почистване на уши или подстригване да не говорим. Всичко става със зверски рев и тръшкане. Пробвах с добро, пробвах с лошо. Няма оправия. Оставям я да се нареве, защото, както казах по- горе не ми дава и да я успокоя. Не знам до къде ще ми издържат нервите. Тя от малка реве много, без причина. Както каза педиатърката- Имате си една ревлива глезла. Давайте идеи как се оправя това, че сама я гледам, таткото пътува за дълго и направо откачам вече 
Не само в Ливърпул , в Англия всички са пропищели от изчезнали деца , вчера 12-13годишно момиче бе обявено за издирване, след като не се е появило 36 часа и телефона не отговаря - не знам как да си го обясня , но съм постоянно в паника и нащрек. Наскоро сина ми изчезна от погледа ми за минути в шопинг центъра и добре че и хората са нащрек , тъй като затвориха моментално всички изходи и започнаха да го търсят с мен , открихме го след 15 мин да си играе с някаква игра ... Побърках се! Отвличат децата , за да присвоят самоличности на англ.граждани и да вземат допълнителни кредити и куп ощв причини , които не знам .дано не се случва на никого 
И аз имах такива проблеми с едно от децата. Излизаме и се тръшка и реви, ако пък откажа нещо... ужас. Тогава говорих с една детска психоложка. Тя каза - търпение и твърдост. Ако се тръшне, грабваш го и го прибираш у дома. Да не ти пука, че хората гледат. Това е период, много деца минават през него. Стискай зъби и така. Не се карай, не крещи, ще стане още по-лошо. Грабваш детенце на рамо и у дома.
Даа, мен точно в моловете най-ме е било страх, защото дъщеря ми като беше на ок 2,5г обичаше да ми изчезва от поглед...умишлено. Гонила съм я в магазините, а тя се смее. Ако не я гоня тя си се отдалечава без въобще да ме погледне. Като я хвана прави криза и си излизаме набързо с рев и крясъци. Изпадаше в истерии и нищо не е помагало. Чакам няколко мин. да отмине, а хората гледат и ми се усмихват съжалително 
.
Тежък беше този период и не мога да помогна със съвети. Зависи и от децата.
От сега се приготвям за същото, защото и синът ми се оформя дивак. Пак ще пада гонене м/у алеите в магазините, тръшкане, истерии. М/у 2 и 3 г са тези кризи и траят няколко месеца. Запасете се със здрави нерви.
. Тежък беше този период и не мога да помогна със съвети. Зависи и от децата.
От сега се приготвям за същото, защото и синът ми се оформя дивак. Пак ще пада гонене м/у алеите в магазините, тръшкане, истерии. М/у 2 и 3 г са тези кризи и траят няколко месеца. Запасете се със здрави нерви.
Да тези периоди са направо ужасни,незнам за вас ама търпението си е необходимост,която трудно всеки човек притежава.Синковецът беше рекордьор по тръшкането,държа го повече от година,нямаше място на което да не ми е спретнал някоя циркова програма,пробвах какво ли не,че и на психологични консултации го водих.И наистина твърдост,търпение,постоянство.При нас се прояви около 2,5г. та кажи речи малко преди 4г. го отпусна капата.Аз все си мислех че е голям,ама нищо подобно.Много говорене,наказания и най-вече постоянство,като се покаже ,че дадено нещо неможе значи винаги неможе и така.Минава всичко,само нервите изхабени от нас,няма кой да ни ги върне.
При нас имаше само 2-3 такива изцепки,оставих я да се търкаля,после я завличах в къщи и седеше наказана,да не излиза,да не гледа филмчета.И после преди всяко излизане и казвах ,че ако иска да излезе,трябва да не се търкаля по земята,да ми обещае....инак-наказание.Но като ви чета ,направо ние сме били цвете.Дано по-бързо отмине този ви период .
.