Къванч Татлъту и Берен Саат- преди и след "Забраненият плод"(Aşk-ı Memnu)! ~ 99

Четох и  не вярвах на очите си   Има ли КТ образование и има ли то почва сред тв кариерата му ?! Докъде я докарахме, да се мерят дипломите на хора , които минават за наши любимци и кой колко е кадърен ... Ако образованието правеше човека, то всички щяхме да сме Човеци, а не човечета и не знам какви си... Как може да се съди за един човек бил той Къванч или някой друг титулован не знам си как ... Та това са хора от виртуала, и ние знаем за тях точно толкова, колкото ни поднесат "всезнаещите" таблоиди, някой компромат прихванат от някой кьорав папарак, или като официална информация поднесена ни от някой великудушен ПР.... Не трябва ли да се съди по таланта на един човек, отдал се на изкуството? Знам, че много е дъвкана тази тема , за това кой е по-по-най, но все пак съм възмутена.... Трябва да има толеранс, но това май за нас българите си е наистина дума- чуждица....

И един умен мъж е казал : „Само сърцето може да говори и да чува това, което е истинско.“

Кьосем Султан (ок. 1582 - 13 септември 1651 г.) е наложница на османския султан Ахмед I, майка и валиде султан на Мурад IV и Ибрахим I. Тя е най-влиятелната жена в историята на Османската империя, която управлява самостоятелно два пъти - от 1623 до 1632 г. и от 1648 до 1651 г.

Кьосем е родена около 1582 г. с името Анастасия. Попаднала в харема на султан Ахмед I, тя става негова любима наложница. След смъртта му през 1617 г. Кьосем е преместена в Стария дворец, където са пращани жените на покойните султани. През 1623 г. обаче Кьосем се завръща като валиде султан на сина си Мурад IV (1623-1640). Поради непълнолетието на сина си Кьосем валиде султан започва и да управлява самостоятелно като негов единствен регент, до навършване на пълнолетието му през 1632 г. Така тя остава в историята, като единствената жена, управлявала официално и самостоятелно една ислямска империя. През по-голямата част от управлението на Мурад IV Кьосем валиде султан управлява ефективно Османската империя, като лично присъства на заседанията на Дивана дори след като официално освобождава регентското си място.

Мурад IV, който приживе забранява алкохола, умира през 1640 г. от цироза на черния дроб. След смъртта му на престола се възкачва малоумният му брат Ибрахим I, който поради менталните си проблеми не може да управлява самостоятелно огромната империя. Това дава възможност на Кьосем да продължи да диктува политиката в Османскат империя. Ибрахим I обаче е убит вследствие на заговор, начело на който застава Главния Мюфтия (според едно предание заговорът е извършен в отговор на заповедта на султана всичките му 280 наложници от харема да бъдат издавени). След убийството на сина си, Кьосем изпреварва събитията и провъзгласява за султан внука си Мехмед IV, като го представила пред везирите на Големия Диван с думите: "Ето го! Вижте какво можете да направите с него!". И този път Кьосем се обявява за единствен регент на малолетния султан и като такава тя управлява от 1648 до 1651 г.

Най-голям враг на Кьосем се оказва майката на внука ѝ - Хатидже Турхан. Хатидже Турхан заповядва да убият Кьосем, след като разбира, че тя смята да отстрани Мехмед IV от престола и да го замени с друг от внуците си. Кьосем Султан е удушена с въже от дворцовата стража на 13 септември 1651 г.

Източник Уикипедия

С милото имаме годишнина от сватбата - 6 години