ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№15

  • 134 943
  • 764
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 5 459
Мари, на мен ми се струва, че не е точно от деанксита.  Просто някакъв компенсаторен ефект се е получил..... Когато са се потиснали някой от проблемите ти /понеже деанксита не лекува, а само времено потиска.....и не само той де, всички АД/, просто друг "задрямал"страх, който подсъзнателно е бил в теб е изплувал. Много често ,когато се пие АД, изчезват едни симптоми, а се появяват други.....та затова при някой пациенти се налага по-честа смяна на АД..... newsm78 Щом имаш възможност-продължавай с психотерапията......вярно, че е по-бавна от други по-драстични методи, но пък е ефективна и не потиска, или изтласква в някой ъгъл, , а изкарва проблемите на повърхността......естествено това до голяма степен зависи и от психотерапевта, но ти, доколкото разбирам си попаднала на добър  Hug

# 181
  • Мнения: 770

Аз нали ходя на терапия и от известно време ме мъчи следния въпрос:
Възможно ли е терапията да те излекува? Да оставим настрана хвалбите на самите терапевти и платените реклами из нета и другите медии. Защото, честно казано, не съм срещал  newsm78 човек, който се е излекувал с психотерапия. За момента положението при мен е следното: говорим си с терапевтката, тя ми обяснява много хубави неща, дава ми кураж, аз си тръгвам оптимистично настроен, че има излекуване пустото нещо и това настроение ме държи няколко дни. След това съм пак в дупката. И си мисля - много добре, изплакваш си мъката на някого срещу 50 лева на час и ти олеква временно. Та в тоя случай не е ли терапевта просто един скъпо платен слушател? Не знам вече... Честно казано, не виждам в дългосрочна перспектива нещо да се подобрява при мен, освен това, че АД ме държат на някакво ниво и без тях съм просто загубен...


enyo, аз съм ходила на психотерапия около 7-8г...с известни прекъсвания..То говорене, анализиране на всевъзможни проблемни ситуации, изводи, самоопознаване, вникване в същността на разни причини, изпълняване на практически задачки..Е, няма оправия. Точно както го описваш ти така съм се чувствала и аз.
И като чета разсъжденията ти относно "правилния коловоз" ...според мен или там се крие същността на цялата работа или просто чисто генетически сме предразположени към тези състояния. И за двете ми посоки на размишления имам съвсем реални примери..и със себе си, и с много близки хора, които познавам.

# 182
  • София
  • Мнения: 520
Seaa, със сигурност има генетична предразположеност. Аз като размишлявам сега и си давам сметка, че човек като е по-чувствителен, по-лесно се поддава на манипулация, особено в детските години. Аз като се оплаквах на една жена, че от родителите ми са тези проблеми, тя ми каза така: "Не, просто ти си си много чувствителен от дете още. Има някои деца - бият ги, карат им се, хокат ги, на тях не им пука. Ти като по-чувствителен приемаш тези неща по-дълбоко и затова страдаш." А чувствителността си е по рождение и не подлежи на избор явно.

# 183
  • Мнения: 5 459
Seaa, със сигурност има генетична предразположеност. Аз като размишлявам сега и си давам сметка, че човек като е по-чувствителен, по-лесно се поддава на манипулация, особено в детските години. Аз като се оплаквах на една жена, че от родителите ми са тези проблеми, тя ми каза така: "Не, просто ти си си много чувствителен от дете още. Има някои деца - бият ги, карат им се, хокат ги, на тях не им пука. Ти като по-чувствителен приемаш тези неща по-дълбоко и затова страдаш." А чувствителността си е по рождение и не подлежи на избор явно.
Енио и аз непрекъснато се оплаквам, че от авторитарната ми и свръхстрога мама идват проблемите ми, защото все още се страхувам от нея.....и не само аз де и татко и синът ми доста потреперват....но като поговоря, особено с позитивистите ме изкарват, че си търся поводи да мрънкам и да се оплаквам и, че всеки сам е отговорен за състоянието си  newsm78

# 184
  • Мнения: 770
Seaa, със сигурност има генетична предразположеност. Аз като размишлявам сега и си давам сметка, че човек като е по-чувствителен, по-лесно се поддава на манипулация, особено в детските години. Аз като се оплаквах на една жена, че от родителите ми са тези проблеми, тя ми каза така: "Не, просто ти си си много чувствителен от дете още. Има някои деца - бият ги, карат им се, хокат ги, на тях не им пука. Ти като по-чувствителен приемаш тези неща по-дълбоко и затова страдаш." А чувствителността си е по рождение и не подлежи на избор явно.

Именно!

# 185
  • Мнения: X
maria7787, тази натраплива мисъл след пиене на Деанксит ли си я получила? 
да получих я на втория месец, от приема на денксита и идея си нямам от къде,но както казва Алина,явно ми е някакъв подсъзнателен страх, някъде от много далечното минало/може и от друг живот Mr. Green/.Между другото в нета, попаднах на още две момичета, които след приема на деанксита, им се е породила същата мисъл., и те изказваха предположения,че им е от него- така,че както беше писал един потребител горе, явно този деанксит е много опасен, за съжаление, колкото и да го дават за безобиден. Аз съм сигурна,че той е причината да ми се породи тази мисъл, но да под нея стои още нещо,но какво още не сме го установили!

# 186
  • Мнения: 770

 и аз непрекъснато се оплаквам, че от авторитарната ми и свръхстрога мама идват проблемите ми, защото все още се страхувам от нея.....и не само аз де и татко и синът ми доста потреперват....но като поговоря, особено с позитивистите ме изкарват, че си търся поводи да мрънкам и да се оплаквам и, че всеки сам е отговорен за състоянието си  newsm78



alinnna, родителите са първият авторитет и основен фактор в живота на всеки до 14г. След това нещата се обръщат и на първо място са приятелите, после родителите, после средата..

Та относно родителите..няма начин тяхното поведение и отношение да не са факторите, които основно са повлияли върху психиката ни и цялостното ни развитие. Как се коригира ефектът от този базисен фактор?

Последна редакция: ср, 19 мар 2014, 16:25 от Seaa

# 187
  • София
  • Мнения: 520
alinna, какъв шанс има едно дете да носи отговорност за реакциите си, когато родителят му изкара ангелите. Дали това дете ще си каже "абе майната му, дай да не го приемам толкова навътре". Мисълта ми е, че като деца сме подвластни на родителите си и това няма как да се промени. Вече като големи и (уж) поумнели, теоретично можем да изберем как да реагираме на ситуациите в живота. Въпроса е, че програмите от детството обикновено взимат връх, защото са ни набити до мозъка на костите и са прекалено силни. Аз и затова не виждам много смисъл в терапията, на която ходя (когнитивна). Може би, както каза някой по-назад, една преживелищна терапия да успее да премахне някои от тези програми...

# 188
  • Мнения: X
Мари, на мен ми се струва, че не е точно от деанксита.  Просто някакъв компенсаторен ефект се е получил..... Когато са се потиснали някой от проблемите ти /понеже деанксита не лекува, а само времено потиска.....и не само той де, всички АД/, просто друг "задрямал"страх, който подсъзнателно е бил в теб е изплувал. Много често ,когато се пие АД, изчезват едни симптоми, а се появяват други.....та затова при някой пациенти се налага по-честа смяна на АД..... newsm78 Щом имаш възможност-продължавай с психотерапията......вярно, че е по-бавна от други по-драстични методи, но пък е ефективна и не потиска, или изтласква в някой ъгъл, , а изкарва проблемите на повърхността......естествено това до голяма степен зависи и от психотерапевта, но ти, доколкото разбирам си попаднала на добър  Hug
Ам да Алина, според психотерапевтката  този страх ми се е породил, за да ми каже нещо, т.е да гледам на него,като на нещо хубаво ,което ми се е случило,  нещо иска да ми подскаже, ама как да гледам,като хубаво на него- при положение,че е най-страшния от най-страшните страхове и как няма да ме плаши.Затова и казвам,че си искам хипохондричните мисли, не този страх или фобия или натрапливост, не  знам, как да го охарактеризирам.

Колкото до Луиз Хей преди  15 години,когато ме споходи за първи, път но тогава моето си беше чиста симптоматика само, физически неразположения и някакви си паник атаки- безобидна работа, изчетох всичко на Луиз Хей и мисля,че ми се отрази много добре. Щом 11 години ми нямаше нищо, до миналата пролет, та според психотерапвтката ми, при мен просто тогава съм си изчистила физическите симтоми,но това отдолу си е стояло, ето защо миналата година изби по ужасяващ начин отново- след много силен  изживян стрес с детето- ето защо и този  страх винаги ми се появява, като нещо съм притеснена за детето, когато съм спокойна, дори да ми мине през ума, не ме плаши и го приемам спокойно.

Днес голям мързел го ударих на работа, цял ден в бг-мама! Mr. Green

Последна редакция: ср, 19 мар 2014, 16:01 от Анонимен

# 189
  • Мнения: 770
alinna, какъв шанс има едно дете да носи отговорност за реакциите си, когато родителят му изкара ангелите. Дали това дете ще си каже "абе майната му, дай да не го приемам толкова навътре". Мисълта ми е, че като деца сме подвластни на родителите си и това няма как да се промени. Вече като големи и (уж) поумнели, теоретично можем да изберем как да реагираме на ситуациите в живота. Въпроса е, че програмите от детството обикновено взимат връх, защото са ни набити до мозъка на костите и са прекалено силни. Аз и затова не виждам много смисъл в терапията, на която ходя (когнитивна). Може би, както каза някой по-назад, една преживелищна терапия да успее да премахне някои от тези програми...

enyo, точно това, което написах преди малко, ти просто си го описал по-обяснително.

Аз ходих на когнитивно-поведенческа терапия..Ефект..само познавателен...А нали уж и поведение променях..

# 190
  • Мнения: 770

maria7787, според мен просто през тези 11г си била в ремисия..Моят най-дълъг такъв период продължи около 3г. Имала съм и други такива периоди..без паники, страхове, тревожност, безбройните симптоми, но за доста по-кратко време. В тези мои ремисии просто забравях какво е..И после пак всичко се връща с пълна сила..


# 191
  • Мнения: 968
Enyo, да не би този лекар който се е излекувал с гладуване да е д-р Гайдурков?

Аз съм правила 4 гладувания по 25 дни. Първото в клиниката на д-р Емилова. Знаех че това няма да подобри кой знае колко психичното ми състояние, по-скоро го правех за изчистване на организма от натрупаните хапчета, черния дроб усещах как непрекъснато ми тежеше..... На мен ми се отрази добре, спрях ривотрила тогава, а преди това не можех, но бях станала жив скелет - 44 кг  Simple Smile
След като почнах нормалното хранене живнах.
Явно всеки реагира различно, чувала съм и други хора на които не им понася, психически и физически. Други пък се чувстват сякаш са им поникнали крила.

И аз си мисля че при Гайдурков(ако е той) е това причината - попаднал е на грешната професия и работа и как да не се чувства депресиран. Аз на такава работа съм ходила, че сутрин ми се е ревало тръгвайки.

Колкото до предразположеността към ПР - и аз съм в отбора благодарение на авторитарния си баща и чувствителността ми. Имам 2 сестри, те са си ок, но аз съм се пръкнала със по-слаба психика и нервна система , което в комбинация със родител " тук ша става каквото аз кажа" , тряскане с юмрук по масата, честата употреба на думата идиот спрямо децата си, телесни наказания, проблеми с алкохола когато беше по-млад.......да изреждам ли още  Cry  Cry  Cry

# 192
  • Мнения: 0
И аз съм на мнение, че ПР сполетява хора, които са по-чувствителни по природа, особено когато в детството има фактори, които да допринесат за това. Ето как хора от едно и също семейство , една среда, еднакво поведение на родителите към тях,  преживяват нещата по различен начин и различно им се отразява тогава и след години в зависимост от психика, нервна система, чувствителност.

# 193
  • Мнения: 0
enyo
Цитат
Въпроса е, че програмите от детството обикновено взимат връх, защото са ни набити до мозъка на костите и са прекалено силни. Аз и затова не виждам много смисъл в терапията, на която ходя (когнитивна). Може би, както каза някой по-назад, една преживелищна терапия да успее да премахне някои от тези програми...
Да, аз именно това исках да кажа - защо тази терапия няма да помогне и няма да има задоволителен ефект. Именно с преживелищната терапия се слиза на дълбокото и се премахва проблема из основи - вкл. и поведенчески модели, попити в детска възраст от родителите-авторитети, тъй като едно дете няма критично мислене и не знае кое е добро и кое зло. Добро е това, което за родителя е добро и той е казал, че е добро (или зло). То и затова много от психическите травми се коренят в детството. Как според вас нещо толкова дълбоко ниво и трупано цял живот (често неосъзнаваме какво носим там и защо на външно ниво нещо не ни се получава) ще се махне с разговори и анализи?

За натрапчивите мисли - голям бич е това, ужасно е, имала съм и аз, само че за други неща. Аз съм ги получавала в началото на терапията с АД - то това си е страничен ефект. И Деанксит съм пила, но тогава не си спомням да съм имала такива. Натрапчивите мисли също и без АД е нормално да съпровождат ПР. От въртенето в кръг и блъскане на главата какво ми е, какво да правя, кога ще свърши, никой не ме разбира - е нормално да ги има. За тях пак лекът е преживелищната терапия - казвам го от опит, не защото просто някъде съм го прочела.

Последна редакция: ср, 19 мар 2014, 21:12 от Yellow Butterfly

# 194
  • София
  • Мнения: 520
y_em, да, за Гайдурков става въпрос Simple Smile Останалите неща за детството - подобни и при мен, няма какво да коментирам...

Yellow Butterfly, благодаря за търпението да обясняваш нещата Simple Smile На мен честно казано не ми е ясно, ама то трябва да се опита явно.
 Когнитивната терапия всъщност се опитва да постигне точно това - да изкара нещата на бял свят. Друг е въпроса доколко методите й са ефективни....

Общи условия

Активация на акаунт