ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№15

maria7787, това е чудесна новина, важното е че нямаш органични изменения, всичко е физиология! Има надежда все някога да се оправим 

Някои от вас има ли опит с тритико?

Мари, поздравления за резултата. Аз вече не съм убедена, че това е по-добрия вариант. Последно като лежах в болницата, имаше една жена мой набор, имаше органичен проблем, оперираха я и на третия ден беше с  кафето и цигарата. Сега си пишем, супер е, живее нормално, а аз се влача и пия хаповете с шепите.

Гала, за съжаление е така. На мен навремето като ми казаха, че в крайна сметка съм здрав и всичко е от нервите имси викам - ам, някакви си нерви, много важно, ще се оправят, нали нямам някакво заболяване...
Колко наивно от моя страна 

Така е, още повече тези хапове, които ги пием ни докарват органични проблеми, каквито преди не сме имали. Скапана работа  

Купих си бял трън на билка, ще попия известно време за черния дроб. Предпочетох така, защото не ми се даваха 15лв за хапчета, които са направени от същото, а билката е цели 95ст.

Аз мисля че моята тема е за тук за това ви я копирам от друг пост.
Здравейте мили! Искам да ви разкажа моята история и да потърся съвет от хора в същото положение, защото от докторите получавам само хапчета и предположения и все си мисля, че никой от тях не е прав..може би 1-2ма. По принцип мога се определя като нервен човек и може би с годините и нещата, през които минах си казват своето. И така през 2006 с целия си акъл реших да замина да живея ей така в Испания за неопределен период от време. Бях тогава на 20. Бях с българи, което малко ми помогна да се преборя с промяната, но попаднах на едно семейство (на момчето с което тогава бях там), което ме изтормози в буквалния смисъл и това продължи почти година докато казах, че няма да ги търпя повече и колкото и да обичах този човек си тръгнах, защото виждах, че от негова страна нямах никаква подкрепа, а наистина тия хора бяха луди и ме тормозеха без да преувеличавам. След това заживях с приятелка докато не се появи един испанец, с който си допаднахме и така 4 години живяхме заедно докато всичко се изпари след едно скарване и удар от негова страна (безпричинно), което много ме нарани и просто не можах да простя..не знам.. Искам да ви кажа, че там живях доста добре..работих си, имах мноооого приятели и с техните забавления бях на върха на щастието така че не се оплаквам от живота си там. Идвах си в България през 2 годинки може би и нашите идваха 2 пъти. През това време много рядко чувствах "симптомите", за които ще ви разкажа по късно. Малко световъртежи малко нервност и всичко се обясняваше с многото работа на крак в сервитьорството и малкото почивка която имах, но мога да кажа, че си бях щастлива. Всичко вървеше уж добре с хубави и лоши моменти докато не катастрофирах много лошо през 2012та и то там 2 дни преди поредния ми полет към България. Слава Богу имах само "изкълчване" на врата и носих шина на врата повече от месец. Естествено докторите забраниха полета, но аз исках да съм със семейството си. Дойдох си за известно време и какво намирам..Моя мил Баща по-слаб и безсилен от мен (аз съм била винаги 47 кг някъде 163 висока)..човечеца го мъчеше нещо, но не искаше да ходи на лекар..това е Април 2012..с много зор и много инат от негова страна го заведох Аз на лекар (бил ме чакал) и естествено след такава загуба на килограми и нещо нередно го вкараха в болница....1-2 седмици изследвания и снимки виждаме нещо кръгло на ренгеновата снимка от белия дроб. ДжиПито каза споко това е Ехинокок (кучешка тения), която оперативно ще я махнат и ще се оправиш. Някак "спокойна" аз си тръгнах към Испания. но си насрочих билет за след операцията на Татко да видя как се подобрява, и че всичко е наред. Юни 2012 се прибирам пак и виждам епикризата от болницата ...Рак на белия дроб..изрязан целия уж без расейки...Татко стоеше същия дори по слаб на дивана и така го болеше операцията и не искаше да пие никакви лекарства, нищо, нито терапии нищо не искаше да му се прави. Искаше да си бъде с чашката и цигарата докато може. Беше се отказал от живота!!! Много го болеше и нас ни болеше още повече да го гледаме така, но останах с някаква надежда, че ще му дойде желанието за живот и ще поиска да се бори, когато ми каза "Аз няма да ви оставя никога". Дойде време да си ходя за Испания и през тези месеци като се чувах с тях по Скайп нищо не се променяше. Не ядеше, само пиеше и пушеше. Влизаше от време на време в болница да го закрепят. Надеждата в мен далече от тях стояше ама само си стоеше. През това време не ми беше особено лесно да работя и да мисля за Татко и Мама и въобще за България. Питах мама 200 пъти дали има нужда да се прибера да и помагам и още съжалявам, че я послушах. Тя ми казваше, че се оправя но после разбрах Ада в който е живяла...Докато един ден през Ноември е болницата ми пуснаха Скайп видео да ги видя и Баща ми халюцинираше..реших, че е от лекарствата които му дават..но уви... На 18ти Ноември мама ми се обади и каза че ми купува билет за 21ви татко вече само спи и почти не става...Знаех какво предстои. Приготвих багажи и чаках да минат тези дни до полета неспейки, плачейки и аз незнам как не съм полудяла до тогава. На сутринта преди полета в 7 сутринта Мама ми заяви, че татко си отишъл сутрнта.......Не ме дочака!Много ме боля..целия полет, целия път до вкъщи. Цяла вечер стоях до него и го целувах и милвах и няма да забравя никога този момент и това чувство. Погребахме го на другия ден и всичко ми се струваше кошмарно и нереално..Обаче хората винаги са казвали, че след всичко зло идва добро и няколко дни след погрбението срещнах човека, който и до ден днешен е с мен и ме подкрепя и мога да кажа, че е любовта на живота ми. Постоях 2 месеца в България и категорично реших да се върна в Испания за багажа си (който беше събиран от 6 години прекарани там) и да се прибера при Мама и при моя любим! Каквото успях взех и пратих по микробус на другото казах майната му. Не ми беше мъчно, дори се радвах че се прибирах..дали..незнам..Започнах работа веднага, всичко беше наред докато не започнаха болки.световъртежи, нервност, страх и аз не мога да определя всичко накуп. Една докторка на която съм много благодарна ме изкара от тези моменти със Скенар терапия и хомеопатия и много подкрепа. Но всичко беше много хубаво за да беше истина..6 месеца след баща ми си отиде и дядо ми (баща му) най-неочаквано..айде пак дупка..по-мапка от предишната. но дупка..Живях нормално не мога да кажа, че бях депресирана а просто имах тези моменти на тревожност и така ..преодолявах ги..В началото на 2014 решихме да дойдем да живеем в София да сменим малко малкия град. Намерих си мечтаната работа, той също, хубава квартира, хора, места, приятели. Докато не започнах да се събуждам със сърцебиене, което ме плашеше и се започна пак свтовъртежа, нервността - ада! От там невролог - нищо ти няма малко повече стрес..ето Ксанакс успокой се, колкото време мислиш, че е нужно. Кардиолог за сърцето - Пролапс на митрална клапа (брат ми е опериран като малък), при мен е нормално. но се изплаших доста. Тя реши да ме прати на Психиатър, защото би било добре. Психиатърката, която говореше повече за себе си от колкото за мен ми предписа Сероксат и каза, че имам паническо разтройство, което аз мисля че нямам. Тя го реши...Опитах 3 дни с тия хапчета, обаче послед съжалих, че съм ги започнала!! АД по-голям от този който си имах...Оставих ги и започнах пак с Хомеопатията, но мисля за случая ми беше доста "лека".. За капак през това време почина и баба ми (майката на баща ми).ПАк мъки и нервност. Върнах се при неврлога и той каза, че категорично не съм за антидепресанти и ми каза ако диазапама (защото го бях пила в Испания на моменти) ми помага повече - ето ти.
Започнах да спортувам нещо почти всеки ден, тръгнах на Психолог с който си говорим по 3 часа вече 4 пъти може би..от тестовете излезе голяма тревожност за нещатата, страх, но не и депресия Слава Богу. Имах няколко такива нервни атаки както си ги наричам аз през деня и реших да започна Диазепама по половинка 5 мг сутрин и само така се успокоявах и деня ми светваше и всичко ми е наред както преди. Знам, че проблема е някъде вътре..искам да го измъкна или да го заровя и да ми мине всичкия този Ад..не искам хапчета, но виждам че без тях не става за момента..Сутрешното ставане ми е много трудно..лягам в 11 ставам като кукурях в 7 със сърцебиене, нервност, гадене и някакъв страх ме обзема. Но ставам и тръгвам на работа..оправям се до обяд..опитвам се да върна режима на хранене до нормалния но изкарах някакъв вирус от който повръщах няколко дни и сега ми е трудно....Дали не станаха прекалено много неща за много кратко време???? Приемам вашите мнения..Ще съм много благодарна да ме "подкрепите" по някакъв виртуален начин и да споделите.....Благодаря ви предварително! Целувам ви! Love

Stany - здравей, наистина много неща си преживяла, но според мен си силен човек и можеш да го пребориш това състояние,каквото и да е то.  

Сега гледах Предай нататък- момичето с левкимия, веднъж е я е преборило с традиционата медицина, и сега втори път прави рецидив и отказва отново да премине през този ад и залага на холистичната алтернативна медицина. Не видях грам отчаяние или невяра,че няма да се справи,звучеше толкова уверена.Защо при нас е толкова трудно да бъдеш така уверен, съдя по себе си,и като чета и по другите хора,в моментите,когато си ок си викаш всичко е прекрасно ще се справя с тази гадост, в следващия момент,като те подхванат страховете си казваш, ебаси колко съм слаб, страхлив, как да го преборя и изобщо мога ли да се справя1При мен страховете се множат, ли множат- ако знаех, че така ще ме връхлетят, като спра този уж безобиден деанксит, изобщо не бих се навила да го започвам преди 8 м- тогава просто си имах някаква си тревожност, от която се страхувах и някакви си физически симптоми- а сега, страх след страх,кой от кой по-безумни- хем абсолютно осъзнавам безпочвеността  на страховете си, хем по някой път се чудя,ами ако тези страхове са истина- много е шантаво. И всичките ми страхове дойдоха от много четене в интеренет, пределно ясно ми е,сега за тези неща които ми изплуват са от четенето в нета,преди не бях си и помисляла за тях и незнаех,че съществуват- един вид е при мен страх от страха. Ама .хайде да не се оплаквам- вярвам,че утрешния ден ще бъде по-добър от днешния. Но пък специално за себе си съм уверена,че победя ли основния си страх, който води след себе си много производни този път, защото си дадох сметка,че той не е от сега,а е още от първия път,когато ме споходи това преди 15г, просто съм го била позабравила и съм го била заровила надълбоко- все пак 11г без ПР са си много време и човек забравя лошото, като през тези години са му се случвали само хубави неща - та специално за себе си знам,че ако успея да  преборя без хапове тази гадост повече няма да се завърне в живота ми.

Абе не мога да разбера, като си знаете психиката защо гледате предай нататък. терапията е ясна, леки филми, романтични книжлета, музика.

Гала, аз днес го гледах единствено заради тази история,която рекламираха поТВ-то, заради силата и куража на това момиче,наистина  как да кажа,ме надъха!Иначе съм спряла да го гледам!

StanyS, при всичко, което ти се е случило, е съвсем нормално да ти се отключи паническо разстройство. Опитай се да не взимаш лекарства от традиционната медицина, обикновено имат странични ефекти. Струва ми се, че имаш проблем с приемането на смъртта като нещо естествено и може би трябва с психолога ти да поработите над това. Възможно е и подсъзнателно да се обвиняваш за случилото се с баща ти и да си мислиш, че е можело да направиш нещо - вярвай ми, не си можела да направиш нищо, той си е направил избора. Както и да е, добре е, че си тръгнала на психолог. Мисля, че имаш сили да се справиш и без тежката артилерия - антидепресанти.
Стискам палци!

Аз исках да ви попитам тъй като виждам, че 5 мг диазепам на ден ми оправя деня и няма и следа от лошите чувства. Паралелно с това хода на Психолог и упражнения. Колко време мислите, че мога да взимам тази "половинка" диазепам? Сигурна съм, че ще се справя без антидепресанти...но..искам да знам от пилите успокоителни.....

Привет , чета ви , но няма какво да кажа , което е хубаво  . На чувстващите се зле , кураж . Аз съм добре , но се опитвам в момента за пореден път да се справя с апарата за кръвно , т.е. с манията си към него . Лошото е , че при всяко неразположение го грабвам и почвам да меря ли меря . Много ми писна и въпреки това не мога да се отърва  .

Stany, аз преди няколко години взимах ривотрил, който е нещо подобно на диазепама. Пих го 2г и успях да го откажа. Но успоредно с него взимах АД, които пия и до сега. Незнам колко време можеш да изкараш, ако взимаш половинка е добре, въпроса е да не го увеличаваш. Пък когато дай Боже се успокоиш и си по-добре, можеш да почнеш спиране по схема.

Аз съм същата сякаш като го премеря ще ми стане по добре.Снощи бях със страшно сърцебиене треперене и високо кръвно тази сутрин се събудих и пак треперене и висок пулс чудя се дали не е от антидепресанта тритико който вземам от 4 дни вечер по третинка

Мдааааам, ама как да се оперира тази нерва.....о, само ако имаше начин, хич нямаше да се замисля......
Мари , ти кво правиш пак пред телевизора бе ааааааааааааа, не, че и аз не го гледах това предаване с левкимията де