Това е най-важното правило. Децата около нас, чиито родители мешат езици, дори на 8 още не говорят нормално. Най-добре е детето да е двуезично, или максимум три-езично. С 4 езици не съм видяла някой съвсем читаво да е успял да усвои дори и един. Естествено след като владее 3 може да се добавя 4ти по-нататък, който да не е основен.
Това не са мои разсъждения, а на педиатърката и от книги.
На нашите деца говорим на български (аз) и английски (мъжът ми). На детска тръгва големият септември и там ще е на английски и френски. Той разбира френски, но номер едно е българският, номер две английският. Меша ги двата. Има думи, които знае и на двата езика и такива, които знае само на единия (активно). Разбира перфектно и двата, даже и френския, който освен в парка другаде няма къде да го чуе. Нямам намерение да въвеждам други езици, освен ако не ме принудят по някое време в училище. Аз говоря и немски и руски, но нямам намерение да го затормозявам. Един ден ще помагам с домашните в училище по немски, ако наистина не намерим друг начин.
Тук доста прекаляват с езиците. Били национални...Добре, ама като се огледам няма много френско-говорящи, които да могат да проведат елементарен разговор на немски. А и децата в Женева си идват с 2 техни си езика (английски и български примерно или испански и чешки) и като им друснеш и френски, немски и италиански или английски...Всички полиглоти ли ще стават?