Подсъзнанието може всичко 60 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Ей туй за океана ми хареса много! Ама много много!
Рози както винаги права!
Ами винаги си има нужда от голяма доза здравословен егоизъм. Искай и ще ти се даде,както се казва в библията. Аз искам много и непрекъснато,ама не мрънкам за това, в смисъл, ако ми мине през главата мисълта за нещо, което ми липсва-приятели,помощ или необходимостта от някакво познание,искам и получавам. Т.е., когато е назрял моментът за нещо, моят мозък или моят софтуер
  ми изписва съответната мисъл, която после, ако наистина е благотворна и жизнено необходима, или ме прави по умна, се реализира. Хе хе!
Аз вече моите 40 дни си ги преполових, но поне 20 ще ви правя компания
Обичам ви!
Свед

Рози, присъединявам се към 40-те дни от днес  .

Целув ви! Отивам да си правя смути от ябълка и ананас. Мняяяяям

Облаче, много ти благодаря за хубавия пост  Съгласна съм с всичко написано и благодаря, ч еми го припомни 
Присъединявам се от вчера към 40те дни

 Пролетен дъждец  Може би ако помислиш какво точно означава да ти се случи това, от което се страхуваш, ще разбереш истинските си нужди, които стоят зад това. Защото сигурно се страхуваш от конкретни неща, докато от други, също така конкретни и лоши, не те е страх. Значи си има причина точно от това да те е страх.   

Със страхуването има точно тази важна особеност, за която е писало Облачето. Ако или изведнъж, или постепенно ни обхване усещането "страх ме е" без да имаме ясна причина, това е тревожност. Тревожността е безадресна и като Брауновото движение - масова, хаотична и непрекъсната. Може се развива с различна интензивност и преодоляването й става като получи лице, конкретика, образно казано писмото й като тръгне в тясна посока. Когато човек намери изражение, вече не говорим за тревожност, а за страх - от кучета, от сцена, от смъртта, от зъболекар, от остри предмети, от високо, от болести по принцип, от конкретна болест ( доро и само да сме чували за нея), от бедност, от изоставяне, от черни котки, от духове..... Когато страхът е конкретисиран, можем да правим няколко неща (само примери):
- да търсим как се е породил - може да е ефективно само ако е конструктивно и има инструментариум как ще бъде преодолян, защото иначе нАучно можем да обясним страха и какво от това; едно на ръка, че някои конституции имат типични страхове, които се пораждат безпричинно
- да конфронтираме страха - може да е проблемно изживяване, особено ако е самоцелно и ако няма осъзнаване на личността като цяло
- да изиграем страха - можем да заобиколим страха; ефективен метод, условието за който е човекът да не се изживява като особено сериозен, защото сериозността сковава.

Благодаря ви момичета  все си повтарям че нещата ще се случат по най добрия начин за мен, ще стане това което трябва да стане  каквото и да е то да е най доброто за мен, просто да се случи нещо за да изляза от тази ситуация на съмнения, лъжи, нужди и несигурност, все негативи, но с примес на любов  трябва да остане само тя

Пожелавам ти красива щастлива и споделена свободна любов!

  Благодаря ти Рози,  това искам и го пожелавам на всички 

Пролетен дъждец, как ще ме дразни бе, нищо мен не може да ме подразни  Всъщност лъжа де, случва ми се периодично

Но не в тоя случай! Имах предвид, че винаги като стане дума за предопределеност, човек мисли за лошите неща. Ами ако е "писано" да са хубави? Като в този егати невероятния просто случай 

Уф, със страховете още не съм си избистрила и аз нещата, харесва ми да споделите още мнения по темата. Май всеки се нуждае от собствено обгрижване, в смисъл, че не при всички страхове работи един и същи модел на преодоляване. Само това съм установила. Ма моите страхове са особен случай, аз съм ги задушила и само някои проявления им виждам. Трябва да ги осмисля първо кои са. Не мога да кажа - от това ме е страх. Не че съм безстрашна, а съм ги закопала, още преди време, не знам как. И сега на съзнателно ниво ми изглеждат преборени, а понякога усещам, че не са, само са "покрити".... 

Мдаааааам и на мен страховете са ми наааааай-големият страх  Ама голяма борба пада, да ги преборя де....

Аз се освобождама от тях, като ги приобщавам.    Борех се с тях години наред и те ставаха по-големи.

И как ги приобщаваш?

Ами не че винаги успявам, разбира се!   Опитвам се да правя така, понякога с малък успех, понякога с по-голям, а понякога без.
Но вече не се боря. Не казвам утвърждения, не визуализирам противоположното позитивно нещо, не се опитвам да ги махам, да ги пъдя от живота си, не правя ритуали да ги пиша и горя, да ги хвърлям по вода и т.н., каквото правех преди.
Приемам ги като част от мен, като болна част, която се нуждае от разбиране. Какво стои зад страха. Ако ме боли нещо от страх, ако ме присвива, ако имам напр. горещи вълни от страх, изживявам си ги, без да се моля да ми се махне това преживяване от мен.
Ако се помоля , то е да се разреши страха по най-добрия за моето висше благо начин. А не да се махне.
Това научих на психотерапията ми.
Преди нея се борех и нямаше никакъв ефект.

 
Странно нещо са страховете. Наскоро четох една приказка дето царят винаги питал осъдените на смърт какво избират - бесилото или да минат през врата, зад която не знаят какво има. И осъдените винаги избирали бесилото от страх, че не знаят какво ще има оттатък вратата. На смъртния си одър, го попитали царя какво всъщност има от другата страна на вратата, а той отговорил - "свободата".
Когато преди години си говорех с приятелка за прехода, който ни очаква и все ми беше страшно, че мислите ще се реализират много по-бързо - без значение дали са добри или лоши за нас. А моите страхове обичайно са били за здравето и живота на близките ми. И започна да се случва всичко, от което съм се страхувала, именно за да ме учи. Загубих майка ми, научих доста за живота и смъртта. Страхувах се да започна да се лекувам и аз с хомеопатия, че имах доста стари и нестари болежки, които като тръгнат да излизат и... - стигнах да толкова задънена улица със здравето, че единствената светлина в тунела ми беше хомеопатията. И ми показа, че не излизат нищо повече като болежка от това, което е било и преди, но с тази разлика, че след като излезе, просто се излекува. Страхувах се от изчистване на кармата, пак по същата причина с болежките, затова и все отлагах научаването на медитирането. Оказа се, че и най-страшните болежки и кръвоизливи минават и накрая пак стигнах до медитирането именно като лек.

Какво правите по въпроса за себе-сбъдването? Аз онзиден успях да си простя на себе си, а вчера и на мъжлето - сякаш съм нов лъснат човек отвътре.  Сега реших да използвам ранното събуждане и тишината, че другите спят и да се погрижа и за външността си, освен за вътрешността, и в момента съм със стягаща маска  Няма днес да си облеча новите / още от преди да вляза в дупката/ дрешки с увиснала физиономия, я...

Използвайте максимално почивните дни и се забавлявайте, бъдете радостни и щастливи. Лошите мисли  оставете за по-късно, така или иначе все някога ще дойдат, поне да е после, не сега 
  Благодаря ви, че ви има и ви прегръщам силно, силно