Подсъзнанието може всичко 60 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Аз точно така правя и се чувствам прекрасно!

Да, принципно с хората от чийто живот си си заминал е по-лесно. подобни раздяли и аз преодолявам леко......но когато някой от най-близките ти премине в......друго измерение, дори не желая да спомена думата, че е потискащо......тогава е трудно да спра да го мисля.......ако знаех, че там някъде има друг живот, който е по-хубав от нашия-нямаше да ми е толкова тежко......но пък поне спрях да живея със снимки и спомени и  с нокти и зъби се мъча да изляза на повърхността.  Не, мислех да го казвам, обаче нали ви чета ежедневно и понякога без да искам понаписвам нещо.....колкото и да се заричам...че само ще чета...

Никой не се е върнал оттам, за да каже дали е по-добре.

Именно  .

Записвам се за да благодаря за поредната вълшебна и прекрасна темичка!!!  Благодаря Ви, че Ви има, момичета!         

verano azul, много е просто:
[url=http://линкът]текст от сорта на "Цъкни тук"[/url]
Пример:
Цък тук
Общо взето като кликнеш на Вмъкни Връзка, иконката с планетката, форумът автоматично ти генерира таговете, на теб ти остава само да допишеш "=линкът" след първото url и между двата тага да въведеш произволен текст.   

иначе благодаря и аз за темичката 

Как успявате да внесете хармония в себе си,ако тя е нарушена от близките ви хора....?

Ето и днес поредния опит да запазя мир във взаимоотношенията с тях,но отново мина безуспешно...
Налагането на принципи от тяхна страна,действието на нещо решено без да е имало мое виждане по въпроса,ангажираност сега и веднага....ами не мога да се справя с всичко....
Тактично опитвам да отложа за по-късен етап,да поговорим,но реакцията е бегло казано безумна :спор,викове,сръдни...

Визирам близки от семейството:майка,сестра,леля,не половинката или децата.
Обземама ме гняв в началото,а след това вина и сълзи,че не успявам да се справя положително така,че и двете страни да са доволни....
И аз имам ангажименти все пак,не мога нон стоп да съм на тяхно разположение за своевременни хрумки и прищевки...
Споделих....вие сте насреща.....

На първо време се сещам за един въпрос - защо се опитваш да поддържаш мира? Понеже тази тема ми е доста позната - то на всеки е, в някакъв аспект - си позволявам да го задам. Каква ти е истинската мотивация, според теб? Искаш да избегнеш самия конфликт, защото те натоварва, искаш да ги накараш да се почувстват щастливи/да им угодиш, или някаква друга причина?
Поне до момента съм стигнала до извода, че в основата на това, което се случва между хората, стои не толкова конкретното поведение, колкото вътрешната мотивация за поведението, енергията, която се влага в него. На мен доста често ми се случва да отнасям критики и да се вкарвам в спорове с другите, дори да са ми близки, въпреки че външно се опитвам да запазя някакъв баланс и се считам за толерантна; много трудно ми беше да допусна, че е възможно всичките тези експлозивни ситуации и всичкото сочене с пръст и предизвикването на чувство за вина у мен да са свързани с моята собствена вътрешна настройка, а не с нрава на останалите участници. Те пак си имат ролята, естествено, но ако много хора около теб реагират еднакво спрямо теб самата, това в повечето случаи означава, че твоята енергия има някакво определящо отношение към този факт.

Ами не им позволявам да ме малтретират.Съответно се отнасям към моите близки с дълбоко уважение. За съжаление вече ги няма мама и татко,но със сестра ми сме в прекрасни отношения, точно защото знае, че не всичко е позволено. Така че зареди се с търпение(вземи си една голяма доза ) и им обясни на всички, че с теб не могат да се отнастя както им е удобно или както им изнася в момента. Няма да ги отблъснеш,а само ще защитиш позициите си на респектирана скъпа дъщеря, сестра или племенница. Не се натоварвай да угодиш на всички. Това, освен че е невъзможно е  и ненужно и вредно, за теб а и за тях самите. Така че, не се оставяй и не се заблуждавай, че ако задоволиш всичките изисквания, които близки или не чак толкова близки хора предявяват към теб, ще се научат да те щадят и уважават. Ти си достойна за уважение и респект, към теб никой не бива и не можа да предявява претенции, когато му скимне! Дерзай!
Приятна вечер на всички!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Защото са ми близки и ги уважажам като такива....защото определено не обичам такива ситуации,защото ме натоварват и изсмукват психически...защото каквото и да направя винаги няма удоволетворение....а това боли,повярвай много боли...
Винаги се повтаря един омагьосан кръг,от който аз не излизам.Това ме съсипва,унищожава и малкото достойнство което се опитвам да имам като родител дори.Безкрайни въпроси,по всяко време...
Винаги опитвам с добро да обясня позицията си.
Но резултат винаги е един и същ....
Ако пък реша да изкажа мнение противоположно на тяхното излизам,че съм неблагодарна,всезнаеща и че това само ми вредяло в живота...
Трудно ми е момичета,много трудно.
Преглъщам,но вече ми горчи....

Къде греша,не мога с лека ръка да зачеркна човека, който е дал частица от себе си за да мога да съществувам аз...

Колкото и да се опитваш да им угодиш, няма да успееш. Те са големи хора, за какво чакат отвън някой да ги вкара в хармония или да им удовлетвори неврозите?! Трябва да поставиш ясни граници на собственото си пространство и когато се опитват да ти налагат принципи, без да се обясняваш ама защо така/как и прочие да кажеш позицията си. Ще ти кажат, че си наблагодарна, но какво от това? Досега като си правила всичко по свирката им , не са ли ти казвали? Значи този модел е безплоден. Това не означава , че няма да се грижиш за родителите си, но просто няма да им позволяваш да ти влияят емоционално и ще следваш първо собствените си желания, а не техните.
Тази жертвоготовност не води до нищо добро. Не може да промениш тях, но може да промениш себе си и отношението ти към техните критики/поведение.

Благо-даря за новата тема
Сънчо е права до сега не си им угодила използвай друг подход. Била съм в същата ситуация. Поставих граници и приех, че винаги ще ме приемат така с очакване нещо да променя у себе си. Просто спрях да имам очаквания, че ще ме харсат , оценят и т.н. И в един момент се оказа, че отношенията са коренно различни. Не планирай как да стане.  просто търпение и  смирение

Омагьосаният кръг се получава именно защото не отстояваш докрай позицията си, позволяваш да потъпчат достойнството ти. Не си поставила ясно границите, които никой не бива да нарушава. За да са хармонични отношенията, всички трябва да са равностойни личности и да уважават достойнството на другия. При вас това явно е еднопосочно.

devi4ca, имах си подобен казус с нашите, макар че не съм го преживявала чак май толкова вътрешно, но това постоянно неудоволетворение от теб ми е познато и то от дете, та до скоро. Докато живеех отделно, не беше такъв проблем, но преди 3 години се преместих при тях и трябваше вече да се справя с тази ситуация. Аз се изнервям някой като ми се бърка постоянно. Обяснения и опити за доказване не помогнаха, естествено. Така че в някой хубав момент просто установих, че повече няма смисъл, дръпнах чертата. Правих се че не чувам, вътрешно известно време ти остава кофти. Не се опитвах да се аргументирам (което впрочем клонеше повече към опити за оправдания) за каквото и да било. Забраних да ми се месят и на моменти почти демонстративно спрях да реагирам на всичко, което според мен минава границата, въпреки че понякога ми е искало да избухна и да крещя "що не си гледате ваште работи вие, бе" 
Ефектът първоначално се сещаш къв беше. После видяха, че не върви и се поукротиха. И в някъв момент това поведение на практика ти създава повече уважение, отколкото ако наистина правиш всичко както те го искат и си го представят. В очите им ставаш човек, който знае какво прави, иска и къде отива, а не някой, когото трябва и имат право да ръководят и наставляват.
Е, не че няма и сега някои размени на реплики, ама са спорадични.
Ако всичкото ми излияние ти помогне ... 

По въпроса за раздялата с преселване на друг свят - отношението ми е агностично. Няма доказателства, дали има нещо "там" и какво е, обаче няма доказателства и че няма нищо. Тъгата ми не е за самия отишъл си човек, а за липсата, която създава в мен. С което се справям както с останалите видове раздели...

P.S. А, и нещо за енергията исках да пиша, днес си разсъждавах. Откакто ми се поотвори "мозъка" от зациклянето по некви ситуации (или хора със ситуации), дето без да съм искала си отидоха, на тяхно място взеха, че се намърдаха нови неща (идеи бе!). Та сега се опитвам да си стартирам нещо от сорта на 15 работи накуп, щото видиш ли и време ми се освободи, че и мисъл. И установих, че пак ми се получи разпиляване, хахаха Следващ урок - концентриране на енергията в малък брой основни неща. Някой ако има опит с това - да споделя, моля Не че и мултитаскинга не го мога, ама не е съвсем пълноценно, пък и ме обърква май.

Благодаря ви момичета,прекрасно е да ви има тук  
Ето от тук трябва да започне всичко...Не,че не съм опитвала,но явно недостатъчно упорито е било...
Остава да овладея и вътрешния гняв и да сложа очилата/розАвите... / и съм почти убедена,че нещата ще вземат друг посока  

Заключвам всички щукащи мисли на страх и тревожност  и хвърлям ключа надалеко.
На мен ми е необходимо друго,а именно душевен мир със себе си!