КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 32-ра тема

"Дали това е основното при вас, от което страда всичко останало, не се знае без изследване. Единственото, което мога да кажа, е че арсен няма такъв конфликт, камо ли туберкулин. Човек не трябва да бяга от себе си, а да се изправи срещу това, което е, и да го осмисли. Примирението е потискане - примирение означава да търпим това, което ни пречи в нас самите. Само че то си гложди...и си работи...и мачка. Иска преосмисляне, само когато има осмисляне, има автентично случване на нещата и реална осъзната промяна, която промяна няма да е борба, а удоволствие, тоест здраве и баланс"
[/quote]
Да, така е, аз съм тръгнала по този път, в момента преосмислям много неща. Но много често обстоятелствата те заробват, а човек не живее изолирано, особено когато е създал семейство и има отговорности. Аз съм от хората, които се осланят на разума предимно, но напоследък се чувствам като шекспиров герой, чудещ се дали да бори стрелите на злата съдба или да се примири и да заспи Може би има и друг път, но още не съм го открила.. Благодаря ти!

Здравейте.Може ли да ми препоръчате класически хомеопат в София .Дъщеря ми е с поликистозни яйчници и искам да я заведа.Някой справил ли се е с такъв проблем с хомеопатично лечение?

 Здравейте!
Интересна тема.

 Искам да попитам практикуващите тук хомеопати лекували ли сте деца със симптоми на остро разтройство и повръщане ? Кои са първите неща които предприемате в такива случаи ? Какво не трябва да се пропуска ?

Привет. Това са често срещани симптоми, без да казвам, че трябва да бъдат подценявани. Много лекарства имат симптоми остро разстройство и повръщане. Няма унифицирано лечение. Вземат се физическите симптоми плюс емоционалното състояние на човека, плюс съпътстващите симптоми /ако има такива - примерно, всеки път преди криза на разстройство хълцам и т.н./ и на тази база се предписва хомеопатично лекарство.
Относно втория въпрос какво не трябва да се пропуска. По принцип всеки един симптом е полезен за хомеопата. Само че понякога се случва да се вторачваме прекалено много в някой симптом. Най-доброто решение е това, да се каже на хомеопата кой симптом /физически или емоционален, или и двата вида/ е най-изявен, тоест прави най-много впечатление. За съжаление на майките едно им прави впечатление, на децата друго и....понякога се изпускат да се кажат важни неща.

Да, така е, аз съм тръгнала по този път, в момента преосмислям много неща. Но много често обстоятелствата те заробват, а човек не живее изолирано, особено когато е създал семейство и има отговорности. Аз съм от хората, които се осланят на разума предимно, но напоследък се чувствам като шекспиров герой, чудещ се дали да бори стрелите на злата съдба или да се примири и да заспи Може би има и друг път, но още не съм го открила.. Благодаря ти!
[/quote]
Ще си позволя да пиша още нещо по вашия случай. Отговорности има, трябва да има и не може без тях. Въпросът е къде е балансът. Дали отговорностите определят живота ви, или имате време и за тъй подценяваните от нас хората импулси да направим нещо лично за себе си, което ви носи удоволствие /танци,плетене, бира с приятелка и т.н./ Самите въпроси "дали, или" автоматично определят колебание. Когато човек се колебае, това значи, че е СПРЯЛ и се чуди накъде да поеме. Животът и здравето не търпят дълга стаза. Дори замразените атоми се движат /да се абстрахираме от абсолютната нула/. Спирането означава едно-единствено нещо, човек е спрял да живее... Всичко трябва да е с мярка, дори жертвата за другите или за тези, които пряко зависят от нас.
Успех. Радвам ви се, че анализирате нещата и особено много ви се радвам, че мислите в дълбочина. Мисля, че ви трябва съвсем малък стимул, за да се почувствате отново щастлива. Успех.

Понеже писахте за миазмите,и аз имам въпрос за тях.
Когато детето е в туберкулиновия миазъм,при правилно лечение към кой миазъм трябва да се отиде?или не се знае накъде ще отиде?

аз също съм се отдала на децата,и съм също в някакъв застой ,не се развивам професионално,за себе си не отделям време,и на мъжа ми време не отделям, работата,децата,и за себе си нищо не правя- а като се замислям и при двамата хомеопати ,при които съм била на интервю не съм представяла нещата точно така,даже при последния се бях отплеснала да говоря много повече за отношенията с моята майка,отколкото за моите отношения с децата.

Псора. От псевдо в прилежащия градивен. По принцип.

Мече, според вас може ли хомеопатията и тн. конституционални лекарства да тласнат една личност към основна промяна. Тоест, ако е инертна и деструктивна може ли да премине в обратното - да стане градивна и активна?

Навремето един мой познат психолог ми казваше, че неврозите възникват от сблъсъка между очаквания/желания и умения за тяхното задоволяване. За да отговоря и на budiko напоследък си задавам въпроса не са ли нашите желания в съвременната култура подменени. Тоест това, което обществото и обкръжението ни очаква от нас (себереализация, успех на всяка цена, изкачване на някаква социална стълба) не ни ли е вменено като някакво желание, като нещо, което толкова ни е натрапено, че сме го приели за абсолютно наше усещане. Нашата цивилизация не живее с ритъма на природата, който е цикличен - сменят се сезоните, сменя се деня с ноща, ражда се нещо, разцъфва, ражда, храни плода и умира. Ние живеем в свят, в който динамиката е съвсем различна - нещо се прави за да върви само на горе, да качва постоянно някакви стълби, сякаш няма край. Аз и много други сме продукт на това мислене и въпреки, че го осъзнавам все още не съм намерила изхода от тази културна паяжина.  А и преосмислянето минава през загуба на много от познатите и приятелите, които течението е понесло.

Добри въпроси.
Консуматорството и конкуренцията са преразвити в съвременния човек, съгласна съм. Истината обаче не е да се върнем прекалено назад във времето, а да намерим баланса, който да ни поддържа в динамично равновесие - между консуматорството и между духовните стремежи, нужди и т.н. Себереализацията е жизнено необходима по ред причини,част от които са да преживяваме, тоест да задоволим ниското ниво на пирамидата на потребностите. Защото нито един бос, гладен, бездомен човек, няма да има сили да мисли за чакри, енергии и прочие; човешките желания също си имат йерархия.
А загуба на приятели и познати се получава винаги, когато нивата се разминават. Когато единият човек расте, а другият стои на едно място /че и често задълбава в патологията си - нефизическа/, няма какво да правят заедно/ Според мен истината не е в това, че хората не остават заедно, когато нямат общи интереси, а по-скоро се разделят когато нямат подобно ниво на интелект и ценности, тоест не могат да общуват пълноценно. За тези връзки не трябва да се съжалява...
Хомеопатичното лекарство не може да даде пряко интелект в повече, може само да тласне човека да развие изначално заложеното в себе си. Ако има потенциал, той ще тръгне в правилната посока, ако няма потенциал, не вярвам. Защото само осъзнаването води до промени, и то автентичното осъзнаване. А за осъзнаване се иска повече от хомеопатично лекарство.
Лично мнение.

Може ли в същата стая, в която стоят ХЛ да се сложи рутер? Те са опаковани в алуминиево фолио, но пак ме притеснява това излъчване. Друга подходяща стая за тях няма, а и за рутера също макар, че дори и да намеря друго място, то излъчването ще си го има в целия апартамент. Как да си спася ХЛ?

В единия край на стаята си сложи рутера, в другия лекарствата. Не би трябвало да е проблем.

Мече, абсолютно сте права за себереализацията. Но въпросът е многостранен. От една страна какво очакват другите от теб, от друга какво очакваш сам от себе си, от трета какъв е наистина потенциалът в индивида и дали въобще може да постигне набелязаните цели без всичко да се случва с цената на непосилни битки. Отговорите на тези въпроси при мен са свързани с разплитане на една голяма паяжина от културни пластове, черти на характера и възпитание. В хомеопатията виждам много интересни изследвания свързани с истинското познание за човека като едно цяло - душа и физика. Мисля, че до голяма степен се откривам в типа ликоподиум, както и някои от роднините си по бащина линия, а и май и сина ми. Може ли да попитам, това че евентуално някой е тип ликоподиум означава ли, че това лекарство може да го балансира?

 На нас хом. ни каза, че детето е в туберкулинов миазъм, но в момента не е силен и няма да пие засега лекарство. Нормално ли е това, винаги ли трябва да се пие лек-во при изявен миазъм? Човек е постоянно в някакъв миазъм, нали?

изтрих си въпросите.
От известно време ме вълнува психологията.
Мече твоя хомеопат учил ли е психология преди хомеопатията?

Обмислям  да запиша да уча магистратура по психология или някакъв курс само,но ми се въртят такива идеи.Икономика завърших и преди не ме е влечала психологията,но откакто се опитвам да разбера нещата около детето започна да ме заинтригува.
Да уча хомеопатия също съм мислила неведнъж,но все не се решавам...

Пие се лекарство само тогава,когато човек е за дълго време в състояние, което му пречи. Под"пречка" се разбира липса на желание за осъществяване на висшата цел на човешкото съществуване, която висша цел не е да станем сутрин, да закусим, да отидем на работа, да се приберем, да спим и между тези неща да родим едно-две деца...

Цветина20, започвате да изреждате с "какво очакват другите от мен", което може би е случайност . Никой няма право да очаква нищо от мен. Защото очакванията на хората са плод на тяхното си светоусещане. Аз не мога да живея чужд живот. Мога единствено да живея така, че да не преча прекалено много на някого. Всички носим ликоподиеви черти в определен момент, малоценност и неувереност. Някои за кратко, някои за по-дълго, някои за цял живот.
Дали една битка е непосилна, се вижда след първите един-два опита. И то пак изскача въпросът дали самата битка е непосилна, или е непосилна за момента. Освен това самата дума "битка" съдържа в себе си агресия и противопоставяне. В агресията няма лошо /в общи линии/, в противопоставянето обаче има директна нота на инат, което не е градивно, защото няма осъзнаване. Аз не бих нарекла битка някоя моя цел, когато е осъзнато желание. Осъзнатото желание предпоставя действие с удоволствие. /като не казвам, че наричате битка това, за което говорите. Мисля, че ви разбрах добре. Казвам го по принцип/. Себерефлексия и себеактуализация не се постига само с хомеопатия. Изисква се обръщане към себе си, размишляване, четене, отваряне към света и към мнение, различно от нашето и т.н., и т.н. И пак всеки според собственото си интелектуално и емоционално ниво. Защото разлика между двете нива има. Има изключително интелигентни хора с енциклопедични знания, но твърде емоционално неинтелигентни /например сулфур/. С целия му интелект става ясно от какво е болен този човек... За съжаление малко хора обръщат внимание на емоционалното си възпитание или го ограничават до нивото на: Какъв мъж си, бе, мамо, бива ли така да плачеш /и това към 4 годишно момченце, което се е ударило и най-най-нормалното нещо на света е да писне и да търси успокоение от мама/ И повечето хора сме болни от това, липса на емоционално възпитание. Прекалено импулсивните и избухващи хора пък са в другата крайност - и там имаме болест, свръхреакция, неадекватна реакция на относително малък стимул. И...нещата са наистина много сложни.

Хомеопатичното лекарство, правилно предписано, каквото и да е то, стимулира жизнената сила да се активизира и да балансира - дали ще балансира неувереност или възпаление на стави, това е в зависимост от нуждите на човека. Природата си знае работата и когато не й се пречи, тя се справя. Човекът не е нищо друго освен част от природата. За съжаление когато се натрупат прекалено много пречещи фактори, той има нужда от помощ, защото скоростта на адаптация, колкото и да е добра, много често не може да смогне. Тогава идва на помощ хомеопатията, терапията, разни медитативни техники и т.н., кой каквото е открил, че му помага.