Публикувана: 15 март 2014, 13:11 ч.
Последно мнение: 13 авг. 2014, 14:13 ч.

КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 32-ра тема

55 990
748
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е важно при избора на правилното лекарство за висока температура?
Може ли да продължи хомеопатичното лечение след приемане на антипиретик?
Кои вещества са вредни за хората с високо кръвно налягане и сърдечни проблеми?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е важно при избора на правилното лекарство за висока температура?
  
  При висока температура, важно е да се вземе предвид как се чувстват крайниците - дали са топли или студени, както и разликата между тях. Това може да бъде определено от хомеопат, който ще прецени кое лекарство да предпише.
- Може ли да продължи хомеопатичното лечение след приемане на антипиретик?
  
  Да, след прием на антипиретик със знанието на хомеопата, може да се продължи хомеопатично лечение. Въпреки това, ако се прилага алопатия, хомеопатът ще прецени дали е необходимо да продължи с хомеопатично лечение.
- Кои вещества са вредни за хората с високо кръвно налягане и сърдечни проблеми?
  
  Кафето и колата съдържат вредни вещества за хора с високо кръвно налягане и сърдечни проблеми. Кофеинът, намиращ се в тези напитки, стеснява кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане и намалява оросяването на мозъка и сърцето, което може да доведе до раздразнителност и влошаване на състоянието.
- Какво трябва да се направи при висока температура и какво може да бъде опасно?
- Какви са мненията за хомеопатите в София и как да избера най-подходящия?

# 690 28 юни 2014, 23:51 ч.

Мнения: 438

Пие се лекарство само тогава,когато човек е за дълго време в състояние, което му пречи. Под"пречка" се разбира липса на желание за осъществяване на висшата цел на човешкото съществуване, която висша цел не е да станем сутрин, да закусим, да отидем на работа, да се приберем, да спим и между тези неща да родим едно-две деца...

Цветина20, започвате да изреждате с "какво очакват другите от мен", което може би е случайност Simple Smile

. Никой няма право да очаква нищо от мен. Защото очакванията на хората са плод на тяхното си светоусещане. Аз не мога да живея чужд живот. Мога единствено да живея така, че да не преча прекалено много на някого. Всички носим ликоподиеви черти в определен момент, малоценност и неувереност. Някои за кратко, някои за по-дълго, някои за цял живот.
Дали една битка е непосилна, се вижда след първите един-два опита. И то пак изскача въпросът дали самата битка е непосилна, или е непосилна за момента. Освен това самата дума "битка" съдържа в себе си агресия и противопоставяне. В агресията няма лошо /в общи линии/, в противопоставянето обаче има директна нота на инат, което не е градивно, защото няма осъзнаване. Аз не бих нарекла битка някоя моя цел, когато е осъзнато желание. Осъзнатото желание предпоставя действие с удоволствие. /като не казвам, че наричате битка това, за което говорите. Мисля, че ви разбрах добре. Казвам го по принцип/. Себерефлексия и себеактуализация не се постига само с хомеопатия. Изисква се обръщане към себе си, размишляване, четене, отваряне към света и към мнение, различно от нашето и т.н., и т.н. И пак всеки според собственото си интелектуално и емоционално ниво. Защото разлика между двете нива има. Има изключително интелигентни хора с енциклопедични знания, но твърде емоционално неинтелигентни /например сулфур/. С целия му интелект става ясно от какво е болен този човек... За съжаление малко хора обръщат внимание на емоционалното си възпитание или го ограничават до нивото на: Какъв мъж си, бе, мамо, бива ли така да плачеш /и това към 4 годишно момченце, което се е ударило и най-най-нормалното нещо на света е да писне и да търси успокоение от мама/ И повечето хора сме болни от това, липса на емоционално възпитание. Прекалено импулсивните и избухващи хора пък са в другата крайност - и там имаме болест, свръхреакция, неадекватна реакция на относително малък стимул. И...нещата са наистина много сложни.

Хомеопатичното лекарство, правилно предписано, каквото и да е то, стимулира жизнената сила да се активизира и да балансира - дали ще балансира неувереност или възпаление на стави, това е в зависимост от нуждите на човека. Природата си знае работата и когато не й се пречи, тя се справя. Човекът не е нищо друго освен част от природата. За съжаление когато се натрупат прекалено много пречещи фактори, той има нужда от помощ, защото скоростта на адаптация, колкото и да е добра, много често не може да смогне. Тогава идва на помощ хомеопатията, терапията, разни медитативни техники и т.н., кой каквото е открил, че му помага.
[/quote]

Мече, изреждането е случайно, напротив аз по-скоро съм еготичен тип и не се съобразявам с бабешки, свекървешки и т,н, истории (или поне гледам да не си го слагам на главата. ) засега и съпругът ме подкрепя в моите начинания. Но отговоростта ми е към него и детето, те има нужда от мен, както и моите родители, които гледат възрастните ни баби, и там ситуацията не е лесно. Имах един медиен проект, който бях започнала и той е на път да се провали тотално, заради лиспа на време с болнаво дете и много проблеми с разработчиците. Понеже завърших в Германия, една уредена и принципна държава, завръщането ми в София все още е културен шок. Такива битки водих с две фирми, и първата и втората просто ми изкараха дещо нерв имах. Поболях се и съм на път да се откажа от проекта, блъскането в институциите у нас пък е още един кошмар. -Някой път просто идва краят на опитите, колкото и да си вярвал в идеята. Аз ги наричам битки, щото то там си е война, ако искаш да накараш някой да ти свърши работата както то е обещал и за парите, за, които ти е обещал. Sad

Будико, навремето и двама ми бивши приятели бяха психолози, нито един от тях не се реализира. Една от най-добрите ми приятелки и отне около 15 г. да започне да работи като психолог, мина през какви ли не курсове, допълнителни специализации и тн. Ако ще го правиш за собствено удоволствие, а не за кариера, направи го, иначе не си струва, мои наблюдения Simple Smile

Последна редакция: нд, 29 юни 2014, 00:05 от Цветина20

# 691 29 юни 2014, 00:17 ч.

Мнения: 3 571

Будико, нямаше да видя редактирания ти пост, по-скоро ако има нещо такова пиши директно под останалите постове. Психотерапевт е първата му специалност. Мисля, че образование с подобна насоченост винаги е от полза за човека, било то лично за него или за развитието му в посока хомеопатия. Иначе съм съгласна, че професията психолог в България къща няма да изхрани... Sad

Цветина20, за културния шок влизам в положение Grinning

. Аз съм учила в България, но все още съм в шок Grinning

Продължавам да вярвам, че когато става въпрос за интелигентни роднини, не е особено трудно да се наложи мнението на родителите, или поне да се спазва и уважава, ако не се разбира. Да, от всичко страдат децата, когато получават противоречиви сигнали в зависимост от къщата, в която се намират в момента /у баба едно, у нас друго.../, но и това си намира начина, стига човек да има желание. Едно нещо мога да кажа, обстоятелствата винаги имат значение, но не винаги са най-определящи за положението ни, колкото и да ни се иска да стоварим всичко върху тях /това в контекста на възпитанието на детето, иначе съм наясно, че спънки от страна на обществото /и то в частта честна работа/ относно реализацията - милиони.../

# 692 29 юни 2014, 08:59 ч.

Пловдив
Мнения: 1 124

Искам да попитам нещо за гнева при децата-въпросът е и към майките.
Децата трябва да изразяват гнева си,да не се подтиска.
Но как е най-правилно да се насочи този гняв,и как да реагирам аз когато се гневи детето?
За да не се получава така че пие ХЛ,а аз по някакъв начин му подтискам емоциите ако не реагирам както трбява,а всъщност аз незнам кое е правилното поведение.
Например завчера му падна сладоледа на земята,и се ядоса и бутна неговото си колело,а после и моето с гняв на земята,излезе на пътя,и трясна вратата.Напоследък реагира така като се ядоса-бута с яд каквото види.

Последна редакция: нд, 29 юни 2014, 18:55 от budiko

# 693 29 юни 2014, 16:44 ч.

Обетованата земя
Мнения: 459

Може ли хомеопатията да предотврати неотложна иначе операция за отстраняване на вена?

# 694 29 юни 2014, 19:13 ч.

Пловдив
Мнения: 1 124

Болестта сколиоза при дете може ли да даде превес при определяне на лекарството ?
Досега при хомеопатите не е ставало въпрос за такова нещо,защото преди няколко месеца педиатъра ми намекна ,че при детето може да има,видяло му се изкривяване на гръбнака,но не съм го водила на лекари.
Това изкривяване ,плюс много кариеси по зъбите дали може да са от недостиг на калций,освен това късно му излезнаха като малък,късно почва да ги сменя,и на 7 г е сменил само 2 зъба.

# 695 29 юни 2014, 19:22 ч.

Мнения: 106

Предписаха ми сепия за изчистване от дълъг прием на противозачатъчни и хормони, днес ми излезе хемороид, инпулсивно се намазах с хемоклин, но после като се зачетох в нета може и да е от действието на сепията. Грешка ли допуснах с намазването и какво да правя... продължавам си по схемата ли

# 696 29 юни 2014, 19:38 ч.

Мнения: 3 571

Цитат на: silviavt в нд, 29 юни 2014, 19:22

Информирате хомеопата си, за да прецени.

# 697 29 юни 2014, 19:39 ч.

Мнения: 3 571

Цитат на: budiko в нд, 29 юни 2014, 19:13

За превес не знам, но е от значение, и то не точно диагнозата, а проблем с кости и зъби. Това ще се вземе хомеопатично. Недостиг и неусвояване са различни неща, освен това изобщо не се знае дали става въпрос за калций.

# 698 29 юни 2014, 19:45 ч.

Мнения: 3 571

Цитат на: budiko в нд, 29 юни 2014, 08:59

Ами аз лично бих пробвала за начало някакво средно положение. Бих обяснила, че може да чупи своите си вещи, но не и моите или общите на семейството /в случая вратата/. И бих водила чести разговори в посока на това да тласна детето в този случай да изразява яда си вербално, а не да мълчи и да руши. Е, малък е да ругае Laughing

, но да викне два-три пъти: "Ииииии, да му се не види пъъъък" би било добър вариант според мен. Но ако е склонен да изразява агресията си физически, щях да работя в посока на това да направи тичешком три обиколки на къщата или нещо от сорта.
/имам приятелка, която като я хванат "лудите", просто става, взима една мотика и прекопава умишлено оставено за това парченце земя покрай тях Grinning

/. Както тя се изразява: "Вместо да изтребя народа покрай мен или да потроша къщата...." /Не се лекува хомеопатично/ На това се казва сублимация на агресията. Примерно човек със силни наклонности да пореже или намушка някого, може спокойно да стане добър патоанатом ако се тласне в правилна посока. /за такива случаи говорим, когато преагресията не е лекувана било хомеопатично, терапевтично и т.н./

# 699 30 юни 2014, 07:58 ч.

Пловдив
Мнения: 45 418

При моето дете виждам промяна...Напр. от скоро взе да казва "обидни" думи като -ти си много лоша,или най-лошата.При въпрос защо,какво ти направих?-казва-защото ме изнервяш Thinking

Дори ми каза,че не ме обича...това до сега не се беше случвало Tired

И то нито сме се карали нито нищо по-сериозно!После като му казах,че ме е обидил и ми е тъжно,веднага се оправда,че си е направил шегичка...
Много лесно се сърди и обижда.Веднага скръства ръцете и прави физиономия...А сега е при баба и не съм там,за да се каже,че аз съм основния дразнител.Като го караме да пише и чете е чудо...ако иска сам е ок,но като реши че няма да го прави и край!Голям инат се очертава.

п.п. отново е наяден от нещо и има повече сърбящи пъпки,отколкото като караше шарка навремето Crazy

# 700 30 юни 2014, 08:35 ч.

Мнения: 38

Имам въпрос за шуслеровите соли и хомеопатията, знам че някъде назад имаше коментари, но тогава нямах намерение да давам и не съм се задълбочавала.
Нашият хомеопат не изписва шуслерови соли и не се занимава с тях, но от около година сина ми пак започна да боледува много. От 3 години вече го лекувам само с хомеопатия - две години не е близвал никакво лекарство, пък още повече антибиотик ( той е склонен към бронхити, ларингити и пневмонии, така че това е голямо постижение според мен). Но от ноември до сега направи 3 бронхита и ларингитни пристъпи, и просто въпреки че започваме с хомеопатия, изчаквам до възможно най- дълго време, нещата се усложняват и вече 3 пъти пие антибиотик. Хомеопата ни казва, че явно му е паднал имунитета, дава му конституционалното ХЛ, но то сякаш му действа за кратко и при следващия вирус нещата се повтарят. Не се отказвам от хомеопатията и хомеопата ни разбира се, защото много пъти вече видях с очите си как много по- леко, бързо и ефикасно преборваме болестите, но просто нещата на последък не ни се получават. Освен това има и алергичен ринит ( хомеопата ни ми се кара като го класифицирам така, но за мен това е точното определение Wink

).
По този повод се зачетох за шуслеровите соли, посетихме една доста добра лекарка от нашия град ( хомеопата ни е от друг град, понеже в нашия няма такъв ) и тя му направи схема от ШС .
В неделя обаче ходихме до село и така му се изостри алергията, че просто беше нетърпимо положението - кихане, хрема, суха кашлица, текат му очите. Разбрахме се с хомеопата да му дам конституционалното ХЛ ( в случая силицея 200С ), и наистина ефекта беше почти мигновен- вчера да е кихнал 2- 3 пъти, има още малко кашлица, но в сравнение както беше е направо супер. Забравих обаче да му кажа за ШС и дали трябва да ги спра временно, за да не спра действието на ХЛ, аз ги спрях де за всеки случай, но сега не знам кога пак да ги продължа? Не ми е удобно да му звъня, за да го питам само това.
Знам, че някои от вас са против каквото и да е друго освен ХЛ, и аз бях на това мнение, но сега при нас нещата се промениха. Ще съм ви благодарна да чуя мненията ви ( съжалявам че стана толкова дълго ).

Последна редакция: пн, 30 юни 2014, 08:41 от _Svetli

# 701 30 юни 2014, 21:19 ч.

Мнения: 3 571

Солите на Шуслер са си хомеопатични лекарства. Не трябва да се комбинират с друго хомеопатично лекарство. Съветът ми е да не подвеждате хомеопата си, а да му разкажете всичко честно. От това печелите най-вече вие.

# 702 30 юни 2014, 21:34 ч.

София
Мнения: 1 783

Не знам дали е много за тук и моля да ме извините, ако не е.
Може ли чаят от джоджен да антидотира ХЛ?

# 703 1 юли 2014, 15:03 ч.

Обетованата земя
Мнения: 459

Проблем ли е, ако съм си разтворила х.л. във вода, в която стои зеолитен камък?

# 704 1 юли 2014, 18:11 ч.

Пловдив
Мнения: 1 665

budiko, mystic woman, по повод гнева:

Скрит текст:

следните неща съм установила като полезни:
- не се обяснявам, когато има такава случка, изобщо без обяснения от сорта на: не е хубаво да удряш колелото, защото можеш да се удариш и да те заболи, да го счупиш, после аз ще бъда тъжна и т.н, т.н. до безкрай... Crazy

- давам кратки и ясни насоки какво не бива да се прави: колелото ми не се удря, блъска и бута
- директно физически измествам детето извън ситуацията, например ако ядът е свързан с колелото, намирам начин да отстраня детето от него; изобщо гледам да се прехвърлим набързо на място без предмети, които могат да бъдат блъскани, чупени и т.н.
- отразявам, например: ти май нещо се ядоса/разсърди/раздразни, защото (накратко); не ти стана приятно, защото (накратко). Така децата се учат после лесно да вербализират сами чувствата си, да са по-осъзнати. Съответно гневът им минава много по-лесно, когато знаят какво точно го е породило.
- пробвам да развеселя ситуацията (клякам уж да говоря с детето и след първото изречение се правя, че падам; гушкам и казвам: ау, ама много големи сополи хвърляш, като ревеш така, един ми влезе в окото; поглеждам зад ухото на детето съсредоточено и казвам: гледай, гледай, някакво дяволче се е скрило тук и те дразни, и те вбесява, ей сега ще го изгоня и т.н.)
- оставям да мине бурята, ако преценя, без да игнорирам, но и без да демонстрирам прекалено голяма загриженост и внимание. Понеже съм виждала деца, които от всяко нещо правят драма, защото знаят, че родителите им твърде много се притесняват да не ги ядосат/разстроят; един вид манипулация...
- ясно показвам, след като съм положила нужните усилия, че съм на разположение, когато детето се успокои, с реплики от сорта на: виждам, че си много ядосана и явно не мога да ти помогна да се успокоиш. Когато се успокоиш, ела да поговорим.
- не водя преговори и държа докрай на думата си. Ако съм забранила нещо, отстоявам до край. Ако съм предложила 2 опции за избор и детето вземе да иска 3-та, оставам твърдо зад 2-те опции и не отстъпвам.
- когато може, винаги давам право на избор (по кой път да се мине, дали да се яде вечеря или не, кои дрехи да се облечат)
- не насърчавам по никакъв начин неприемливо изразяване на гнева. Ако детето ми бутне колелото, на момента бива дръпнато настрана и с ясен, спокоен и твърд тон му показвам, че не търпя такова поведение.
- гледам да не се вживявам много в драмите на децата, когато не са прекалено сериозни. усетят ли, че им съчувстваш и че едва ли не разбираш "страданието им", нещата стават страшни.
- не подкупвам за добро поведение. Изисквам такова, понеже се подразбира от само себе си, че хората трябва да се държат добре един с друг (като под "добре" разбирам с уважение, без агресия, със зачитане на личното пространство на другия). БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЯ изисквам винаги такова поведение, независимо от настроението/личните драми и състояния на детето.
- ако видим деца, които крещят, сърдят се, бутат, блъскат, ритат, когато са ядосани, винаги обръщам внимание, съвсем ненатрапчиво, за да видят моите как изглежда такова поведение отстрани и че наистина е изключително неприятно, а понякога и нараняващо за отсрещния
- обичайно им казвам какво ни предстои. Например: играем още 5 минути и тръгваме; първо ще минем да свършим еди-каква си работа, а после ще ходим да играем
- ако е нужно за ситуацията, давам кратки и ясни указания за поведение (тук може да се тича, но тихо).
- не говоря за нещата, които не се правят, а известявам накратко какво е позволено. Така няма объркване. Crazy

Понеже иначе, ако се изброят забранените неща, всъщност не се поставят ясни граници - децата честно не знаят дали еди-какво си всъщност е позволено, макар да не е забранено...
- на обидни и "мръсни" думи не обръщам внимание. Повтарят се 1-2 дни и заминават. А и така у детето се оставя впечатление, че това е дума като дума. Щом не реагирам на нея, значи не е значима. Ако се правят твърде много забележки, ако се караме, всъщност акцентираме върху думата и й придаваме допълнителна значимост. Така тя наистина става мощен инструмент за обиждане и дразнене, защото детето бързо разбира какъв ефект имат такива думи. Разбира се, за всяка дума обяснявам значението (доколкото може) и допустимия контекст за употреба. Например: да, глупак е човек, който е глупав. Да, наистина тази дума често се казва, когато човек е ядосан на другия. Но другият се чувства еди-как си от това. Ти би ли искала да те наричат "глупачка". АКо употребата на обидната дума все пак зачести, правя тихи забележки с поглед и повикване по име, един вид: казвам ти, сещай се и така при всяко споменаване на думата.Но с равен глас, без да показвам раздразнение. Съветвам децата, ако някой им каже обидна дума, просто да не обръщат внимание и по никакъв начин да не отвръщат на това, игнор и отдалечаване от отсрещния, ако той продължи.
- задавам приемливи начин на изразяване на гнева. Например: да, ядосан си. Имаш право, и аз на твое място бих се ядосала за това. Само че да се блъска колелото, когато си ядосан, не е редно. Тук също може да се даде някаква смешна алтернатива: Я вместо да ми блъскаш колелото, дай да скочим 10 пъти на 2 крака, да видим дали ще изтръскаме яда ти и дали ще ти стане по-добре.
Това се сещам сега като мерки, благодарение на които съм минимизирала, доколкото е възможно, ситуациите на гняв и съм предложила начин за справяне с гнева. Работят и при двете ми деца, независимо от различната им възраст. Wink

Препоръчани теми

Ани Павлова-класически хомеопат

Сперсадекс капки

Черен бъз

Сироп от черен бъз

Причина:

Причина: