Пие се лекарство само тогава,когато човек е за дълго време в състояние, което му пречи. Под"пречка" се разбира липса на желание за осъществяване на висшата цел на човешкото съществуване, която висша цел не е да станем сутрин, да закусим, да отидем на работа, да се приберем, да спим и между тези неща да родим едно-две деца...
Цветина20, започвате да изреждате с "какво очакват другите от мен", което може би е случайност
. Никой няма право да очаква нищо от мен. Защото очакванията на хората са плод на тяхното си светоусещане. Аз не мога да живея чужд живот. Мога единствено да живея така, че да не преча прекалено много на някого. Всички носим ликоподиеви черти в определен момент, малоценност и неувереност. Някои за кратко, някои за по-дълго, някои за цял живот.
Дали една битка е непосилна, се вижда след първите един-два опита. И то пак изскача въпросът дали самата битка е непосилна, или е непосилна за момента. Освен това самата дума "битка" съдържа в себе си агресия и противопоставяне. В агресията няма лошо /в общи линии/, в противопоставянето обаче има директна нота на инат, което не е градивно, защото няма осъзнаване. Аз не бих нарекла битка някоя моя цел, когато е осъзнато желание. Осъзнатото желание предпоставя действие с удоволствие. /като не казвам, че наричате битка това, за което говорите. Мисля, че ви разбрах добре. Казвам го по принцип/. Себерефлексия и себеактуализация не се постига само с хомеопатия. Изисква се обръщане към себе си, размишляване, четене, отваряне към света и към мнение, различно от нашето и т.н., и т.н. И пак всеки според собственото си интелектуално и емоционално ниво. Защото разлика между двете нива има. Има изключително интелигентни хора с енциклопедични знания, но твърде емоционално неинтелигентни /например сулфур/. С целия му интелект става ясно от какво е болен този човек... За съжаление малко хора обръщат внимание на емоционалното си възпитание или го ограничават до нивото на: Какъв мъж си, бе, мамо, бива ли така да плачеш /и това към 4 годишно момченце, което се е ударило и най-най-нормалното нещо на света е да писне и да търси успокоение от мама/ И повечето хора сме болни от това, липса на емоционално възпитание. Прекалено импулсивните и избухващи хора пък са в другата крайност - и там имаме болест, свръхреакция, неадекватна реакция на относително малък стимул. И...нещата са наистина много сложни.
Хомеопатичното лекарство, правилно предписано, каквото и да е то, стимулира жизнената сила да се активизира и да балансира - дали ще балансира неувереност или възпаление на стави, това е в зависимост от нуждите на човека. Природата си знае работата и когато не й се пречи, тя се справя. Човекът не е нищо друго освен част от природата. За съжаление когато се натрупат прекалено много пречещи фактори, той има нужда от помощ, защото скоростта на адаптация, колкото и да е добра, много често не може да смогне. Тогава идва на помощ хомеопатията, терапията, разни медитативни техники и т.н., кой каквото е открил, че му помага.
[/quote]
Мече, изреждането е случайно, напротив аз по-скоро съм еготичен тип и не се съобразявам с бабешки, свекървешки и т,н, истории (или поне гледам да не си го слагам на главата. ) засега и съпругът ме подкрепя в моите начинания. Но отговоростта ми е към него и детето, те има нужда от мен, както и моите родители, които гледат възрастните ни баби, и там ситуацията не е лесно. Имах един медиен проект, който бях започнала и той е на път да се провали тотално, заради лиспа на време с болнаво дете и много проблеми с разработчиците. Понеже завърших в Германия, една уредена и принципна държава, завръщането ми в София все още е културен шок. Такива битки водих с две фирми, и първата и втората просто ми изкараха дещо нерв имах. Поболях се и съм на път да се откажа от проекта, блъскането в институциите у нас пък е още един кошмар. -Някой път просто идва краят на опитите, колкото и да си вярвал в идеята. Аз ги наричам битки, щото то там си е война, ако искаш да накараш някой да ти свърши работата както то е обещал и за парите, за, които ти е обещал.
Будико, навремето и двама ми бивши приятели бяха психолози, нито един от тях не се реализира. Една от най-добрите ми приятелки и отне около 15 г. да започне да работи като психолог, мина през какви ли не курсове, допълнителни специализации и тн. Ако ще го правиш за собствено удоволствие, а не за кариера, направи го, иначе не си струва, мои наблюдения
Цветина20, започвате да изреждате с "какво очакват другите от мен", което може би е случайност
. Никой няма право да очаква нищо от мен. Защото очакванията на хората са плод на тяхното си светоусещане. Аз не мога да живея чужд живот. Мога единствено да живея така, че да не преча прекалено много на някого. Всички носим ликоподиеви черти в определен момент, малоценност и неувереност. Някои за кратко, някои за по-дълго, някои за цял живот. Дали една битка е непосилна, се вижда след първите един-два опита. И то пак изскача въпросът дали самата битка е непосилна, или е непосилна за момента. Освен това самата дума "битка" съдържа в себе си агресия и противопоставяне. В агресията няма лошо /в общи линии/, в противопоставянето обаче има директна нота на инат, което не е градивно, защото няма осъзнаване. Аз не бих нарекла битка някоя моя цел, когато е осъзнато желание. Осъзнатото желание предпоставя действие с удоволствие. /като не казвам, че наричате битка това, за което говорите. Мисля, че ви разбрах добре. Казвам го по принцип/. Себерефлексия и себеактуализация не се постига само с хомеопатия. Изисква се обръщане към себе си, размишляване, четене, отваряне към света и към мнение, различно от нашето и т.н., и т.н. И пак всеки според собственото си интелектуално и емоционално ниво. Защото разлика между двете нива има. Има изключително интелигентни хора с енциклопедични знания, но твърде емоционално неинтелигентни /например сулфур/. С целия му интелект става ясно от какво е болен този човек... За съжаление малко хора обръщат внимание на емоционалното си възпитание или го ограничават до нивото на: Какъв мъж си, бе, мамо, бива ли така да плачеш /и това към 4 годишно момченце, което се е ударило и най-най-нормалното нещо на света е да писне и да търси успокоение от мама/ И повечето хора сме болни от това, липса на емоционално възпитание. Прекалено импулсивните и избухващи хора пък са в другата крайност - и там имаме болест, свръхреакция, неадекватна реакция на относително малък стимул. И...нещата са наистина много сложни.
Хомеопатичното лекарство, правилно предписано, каквото и да е то, стимулира жизнената сила да се активизира и да балансира - дали ще балансира неувереност или възпаление на стави, това е в зависимост от нуждите на човека. Природата си знае работата и когато не й се пречи, тя се справя. Човекът не е нищо друго освен част от природата. За съжаление когато се натрупат прекалено много пречещи фактори, той има нужда от помощ, защото скоростта на адаптация, колкото и да е добра, много често не може да смогне. Тогава идва на помощ хомеопатията, терапията, разни медитативни техники и т.н., кой каквото е открил, че му помага.
[/quote]
Мече, изреждането е случайно, напротив аз по-скоро съм еготичен тип и не се съобразявам с бабешки, свекървешки и т,н, истории (или поне гледам да не си го слагам на главата. ) засега и съпругът ме подкрепя в моите начинания. Но отговоростта ми е към него и детето, те има нужда от мен, както и моите родители, които гледат възрастните ни баби, и там ситуацията не е лесно. Имах един медиен проект, който бях започнала и той е на път да се провали тотално, заради лиспа на време с болнаво дете и много проблеми с разработчиците. Понеже завърших в Германия, една уредена и принципна държава, завръщането ми в София все още е културен шок. Такива битки водих с две фирми, и първата и втората просто ми изкараха дещо нерв имах. Поболях се и съм на път да се откажа от проекта, блъскането в институциите у нас пък е още един кошмар. -Някой път просто идва краят на опитите, колкото и да си вярвал в идеята. Аз ги наричам битки, щото то там си е война, ако искаш да накараш някой да ти свърши работата както то е обещал и за парите, за, които ти е обещал.
Будико, навремето и двама ми бивши приятели бяха психолози, нито един от тях не се реализира. Една от най-добрите ми приятелки и отне около 15 г. да започне да работи като психолог, мина през какви ли не курсове, допълнителни специализации и тн. Ако ще го правиш за собствено удоволствие, а не за кариера, направи го, иначе не си струва, мои наблюдения
. Аз съм учила в България, но все още съм в шок 
, но да викне два-три пъти: "Ииииии, да му се не види пъъъък" би било добър вариант според мен. Но ако е склонен да изразява агресията си физически, щях да работя в посока на това да направи тичешком три обиколки на къщата или нещо от сорта.
И то нито сме се карали нито нищо по-сериозно!После като му казах,че ме е обидил и ми е тъжно,веднага се оправда,че си е направил шегичка...
).