КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 32-ра тема

По повод страховете, ето 2 истински примера от моя живот...
В университета имах страх от писането. Всъщност ме беше страх да не се окаже, че съм посредствена; че няма да мога да напиша нито една смислена и научно-приносна дума. И за да преодолея този страх, записах да уча магистратура. Понеже знаех, че там няма мърдане - така или иначе ще се пише дипломна работа. Разбира се, мотивът за магистратурата не беше само този, но и това влизаше в сметката. Естествено, написах си дипломната работа, а и няколко курсови междувременно. Смело се изправях пред страха си всеки път, с всяко следващо писане добивах все повече опит и се отърсвах все повече от страха. После и дисертация написах, че и статии разни имам публикувани.  
Друг пример. Помня боледуването на детето след първото посещение при хомеопата. Каза: никакви алопатични, щом температурата не надминава 39.5. Цяла нощ стоях будна, щях да се побъркам, какви ли не мисли ми минаваха през главата, колко е опасна Т и т.н. Обаче си казах: това е един различен път. Избрала ли си да вървиш по него?Да. Имаш ли доверие на хомеопата? Да. Значи трябва да стиснеш зъби и да следваш друг модел на поведение. След 2-3 пъти вече нямах проблем с температурата. И това е точно защото направих тази крачка и излязох от обичайната си схема на поведение (която беше да давам температуропонижаващо след 38.5).А междувременно, сменяйки схемата на действие, си дадох възможност да понатрупам личен опит с темпаратурата и боледуванията на детето и да се убедя, че не слиза всичко надолу, ако не се лекува алопатично; че температурата не е страшна, а е част от оздравителна реакция на организма; че хрема може да мине и без капки, както и отит; че не всяка кашлица идва от дробовете, а може да е предизвикана от хрема, и т.н.
Грубо казано, страховете са нещо като кръг, който ни огражда. Успеем ли веднъж да излезем от него, дори за малко, виждаме какво има отвън. А излезем ли няколко пъти, съвсем. И все по-лесно ни става да не се връщаме в кръга, в чиято "сигурност" сме се крили до момента...
А като направим крачка в тази посока, после все по-лесно провокираме себе си да търсим нови реакции, ниво нагласи и модели на поведение, които ни карат да се чувстваме по-добре и да живеем живота си с по-малко страхове, по по-удовлетворяващ и смел начин. Всъщност смелост е нужна само за първите 1-2 крачки, оттам всичко тръгва някак от само себе си...
Извинете, отплеснах се, обаче не се сещам как по-обобщено да напиша това, което мисля, освен с тези лични примери...Дано не съм много досадна вече с моите писания  
И все пак това са само конкретни случаи. В други случаи, че дори и в тези, подходът за осъзнаване и преодоляване на страха може да е различен...

Сега просто трябва да се изправя срещу страха си, определено няма да е лесно. И наистина-ако имам два-три успешни опита(излекувани болести/неразположения), нещата ще тръгнат по-добре, защото ще повярвам, че има и друг начин (а не неминуемо влошаване след стартиране на някаква болест).

/мен ме мързи /

Моето състояние също бе дълго време, но се оправи в мига, в който смених хомеопата и спрях да пия нитрик ацид. За около 6 месеца излязох от доста задълбочена арсенска картина....С два или три приема на лекарството, разсрочени във времето. /индивидуално е, разбира се, защото никой не знае докъде е стигнала психо-емоционалната патология при отделния човек/. Някак един ден реших, че или ще умирам, или ще живея. Стана ми тясно в колибката, която си бях изградила. И вариантите, когато вече не ти стига мястото, са два: или чупиш колибката /е, може да е с цената на някоя-друга болезнена драскотина/, или застиваш и се предаваш... Въпросът е, че трябва движение, защото животът е движение. Спреш ли, това не е живот, а е ясно какво е.

При положение, че си взех конституц. лекарство и 10-11 дни след това отидох за лечение на това остро състояние, което се появи и пих ново ХЛ.......какво става с конституционното? Предполагам се антидотира с новото  (простете невежеството ми, тепърва ще се уча). И как се процедира след това-като оздравея от това остро състояние, пак на преглед за конституция ли? И ако е същото лекарство-то ще действа ли с втори прием?