КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 32-ра тема

budiko, аз те разбрах, обаче аз друго имах предвид - че макар да си му спестила многото алопатични лекарства, очевидно пък хомеопатията не е помогнала да премине към състояние на здраве, поне така ми звучи от написаното от теб, може и да греша, разбира се.   За което, естествено, не е виновна хомеопатията сама по себе си...

Здравейте, моля за помощ и съвети вас, тъй като не мога да се свържа с хомеопата си.
В края на април изкарах някаква убийствена болест, по всяка вероятност вирус, която лекуваха като пневмония, трахеит и не помня вече какво. Факт е че изпих 3 антибиотика+не знам колко сиропи. (може би тук е мястото да спомена, че не боледувам често-един-два пъти в годината имам лек проблем с гърлото, това е). След месец и половина алопатично лечение и никакъв резултат отидох на хомеопат. Факт е, че с едно лекарство (Bryonia), за три дни почувствах огромно облекчение, а след седмица вече можех да се нарека почти здрава. Разбрахме се да се видим с хомеопата след 20-тина дни, когато съм добре, за да говорим за конституционалното ми лекарство, защото си имам доста "вътрешни" неща, които имат нужда да бъдат преодоляни(емоционални имам предвид, не физически). Видяхме се, изписа ми лекарство (не знам какво, даде ми го там в кабинета) и каза да се видим след месец. В самия ден на приема се чувствах страхотно, но няколко дни след това носът ми започна да се запушва зверски, започнаха едни болки в челото, носът ми беше задръстен буквално, но при издухване-никакъв секрет, при навеждане и движение главата ми беше като от олово, цялата беше като под налягане. Не издържах и се обадих след 8-10дни и се видяхме пак с хомеопата. (По мое усещане имах някакъв синузит, поне по симптоми на това ми прилича, не помня да съм имала някога, освен може би като дете, но ако е имало-явно е било много отдавна). Пак говорихме-ново лекарство (Hamamelis)-аз малко се притесних като прочетох по принцип за какво е това лекарство, но го взех. Факт е, че половин час след първия прием започнаха да изтичат едни секрети от лявата ми ноздра (само от нея) ум да ти зайде от цвета и консистенцият им. Зарадвах се, в крайна сметка нали с това евентуално се лекува синузит - трябва да се разкара този насъбран секрет. И така 2 дни взимах 3 х 3 гр, през 15 мин си духам носа, постоянно излизат някакви гнусотии но друго подобрение няма. Минаха повече от три дни в които трябваше да говоря с него, аз спрях лекарвтото защото не знам какво да правя (той каза 3 дни да го приемам) и ето сега-от носът ми продължавта да изтичат жълтите секрети, главата ми продължава да е като в баро камера, главоболието обаче понамаля, имам лека болка във венеца в ляво.....и какво да правя???? Бавно ли минава? Да чакам ли? Вече нямам много сили, както казах от април съм все болна.
Благодаря ако някой се наеме за съвет и ако случайно имате препоръка за хомеопат във Варна, може би трябва да си потърся друг, знам ли? (Знам, че има много теми за хомеопати във Варна, но ....)
Хубав ден

да точно това и аз имам предвид,правилно си ме разбрала.

Въпросът е обаче ,че наесен тръгна надобре(направи ларингит),но хомеопата ни беше оставила вече,и ако тогава беше пил ХЛ сигурно нямаше да се завъртим в кръга тази пролет.Защото всяко пиене на АБ пък връща назад..Този януари пък му сложих няколко дни капки с кортикостероид в носа и след тях всичко се оплеска.
Просто всяко алопатично което приеме оплесква още повече нещата.

Като се замисля-преди 2 години точно когато му се възпали 3-та сливица започнаха и тиковете с очите,после пи АБ,сливицата се сви,но почна да мига,носа беше като алергичен-кихане,подсмърчане,чесане,чести разболявания.

Budiko, няма как да знаеш какво би станало, ако бяхте тръгнали по другия път, така че не го мисли...Откровено, не знам какво да те посъветвам, не е лесна вашата... А сега имате ли хомеопат, не разбрах?
Пак казвам, може би на твое място бих пробвала с АБ, ако детето е видимо нездраво и ако нямам други алтернативи. Но без никакви други алопатични (без капки за нос, сиропи за кашлица, противоалергично или еди-какво си....).  
Какво имаш предвид точно, като казваш, че след всеки АБ се връщате назад?
Както описваш гневните пристъпи на детето, мисля, че трябва да се работи върху цялостната му самооценка, настроение, да се търси какво го тревожи, кое отвън може да създава проблеми (било семейните отношения като цяло, конкретно твоите отношения с него, отношенията с бащата, някакъв други външен стимул, който поражда реакции на тревожност)...
Случва се да се концентрираме твърде върху конкретните физически признаци на нездраве, а да е нужно всъщност да поработим върху цялостния контекст и после промяната в него да доведе да затихване на физическите неразположения...
Trust me, според мен изчакай да се свържеш с хомеопата! Дотогава издухвай редовно носа, за да излиза секрета, и толкова. А как се чувстваш цялостно?По-добре ли (имам предвид общото ти усещане за себе си. При последното вирусно заболяване и аз имах такъв симптом (запушен нос и главоболие като при синузит). На 5-6 ден усещането ми беше като за изключително цялостно подобрение, но симптомът си оставаше наличен със същата сила като преди. После изведнъж отмина. Затова обърни внимание на цялостното си състояние (нива на енергия, настроение, желание за работа, движение, творчески дейности, апетит, сън...).
Имай предвид, че ХЛ може да даде импулс, но и човек трябва да работи над себе си за справяне с подобни проблеми. Казвам това, понеже ми се струва, че имаш определени очаквания...
Тук прозира алопатично мислене. ХЛ не се дават за еди-какво си, а защото картината им се покрива с картината на пациента, което означава, че те са подходящи за него в дадения момент и би следвало да го поведат по пътя към по-добро здраве. Така че не се плаши от прочетеното!

Благодаря ти yulinga   ,
Да, признах си че малко ме притесни прочетеното за Hamamelis-a, но и аз заложих на това, че хомеопата си разбира нещата и шом той е преценил-значи е това.
Общото ми състояние ли???Хм, с една дума-смарангясано! От няколко месеца вече. и не за друго, а заради това непрестанно боледуване (като цяло имам страх от болести и основния ми проблем е с тях), отделно напоследък имаме проблеми с работата, не издържам вече там, преди няколко месеца ни преместиха на ново работно място, което подозирам, че някак може да е допринесло за "недобрия ми вътрешен свят". Въобще......нищо около мен не е такова, каквото искам (включително и семейството ми), но поне разбрах, че ако си здрав-всичко останало намира някакво решение. А аз не съм здрава.
Друго също исках да споделя, че се притеснявам, че не давам вярна информация на хомеопата си. На някои от въпросите му не бях сигурна как да отговоря, а на други, в последствие, като си мислех след прегледа, разбрах, че може би съм го подвела.....един вид, че аз самата не познавам себе си....

Trust me, ето, ти горе-долу си наясно със ситуацията...

Така е, права си и съм съгласна с теб. Работата е там, че миналата година по това време някъде започнах да спортувам, свалих малко килограми, запознах се с нови хора, прекарвах времето си след работа интересно, забавно, чувствах се страхотно! И дойде април....започнаха болестите( първо детето, после аз) , спрях спорта и ми останаха само работата и болестите! Все чакам да оздравея за да се върна в залата и от там се надявам пак да се завърти всичко в положителната посока, но уви. Не мога да стигна до това напълно оздравяване...

Trust me, ами ето,

yulinga,

Trust me, едва ли може да се отговори на този въпрос в един пост, поне аз не бих могла...
Но например:

Хм  ,
 

Trust me, според мен си на прав път по принцип, само започни да се вглеждаш повече в себе си и да се грижиш по-добре за нуждите си!Отговорите сами ще те намерят!
Всеки си има своите си неща, които трябва било да приеме, било да разбере, било да преодолее, било да промени или комбинация от няколко или всички написани според случая...

Да добавя: Не залитайте по позитивното мислене. Най-лошото например е да се каже на един човек в депресия: Нищо ти няма, "втилясваш" се... Самовтълпяването на мисли не е решение. А осмислянена процесите.

yulinga, много ми е интересно да те чета, пишеш толкова полезни неща  

Да, и аз бих искала да разбера какво значи "да работя" за конкретно нещо. Как да работя, за да превъзмогна този пуст страх/паника от болести? Аз мисля, че знам от къде тръгва всичко при мен-от както почина майка ми. Оказа се че дълги години лекарите не са могли да навържат симптомите й за правилна диагноза и когато е разбрала, вече е било късно. От деня, в който разбрахме какво й има до смъртта й минаха два месеца. До тогава в семейството ни за болестта рак бяхме  гледали само по филмите. След това, когато синът ми беше на две изкара пневмония, с лежане в болница. Ей тогава вече тотално превъртях. От тогава само да го чуя да се изкиха или да видя сопол и си представям болници, инжекции, системи... И започвам да мисля само и единствено за това. Осъзнавам, че сама си усложнявам положението, а и явно вредя на детето, но въпреки това не мога да спра да мисля. Трябват ми повече "извънкласни занимания", повече нови емоции, преживявания, ангажименти, които да не ми оставят време за тия черни мисли...
Ох, темата е дълга и обширна, факт е, че от тази вечер съм с ново ХЛ и се надявам подобрението да е бързо, но за сметка на това-трайно .
Мечка Малинарка, и моето конституционално лекарство е като твоето .