"Селски" номера и пинизи

Уф, големи драми са понякога тези с общите части. Майка ми живее в стара кооперация, 6 апартамента са и за нищо по общите части не могат да се разберат. Че и се разправят кой с кого да отиде да разговаря, щото един не говори с Х, друг - с У, пък някой трябва да комуникира и с тях... То тече у нас и у още едни съседи, де, другите особен зор нямат. Вчера трябваше да се съберат, но едната двойка живее на село при родителите на мъжа, обещали да дойдат и не дошли.
Както и да е. Та майка ми твърди, че при предишни опити преди години да се съберат пари за покрива имало отказ с мотива: "Аз парите не ги бера по дърветата". От небогат, но сравнително млад, работещ човек. Явно разпространена причина да не се дават пари, щом и по-горе я мярнах. Друг бил казал, че той си е сменил сам керемидите над неговата таванска стая, трябвало всеки да си ремонтира над своята и няма да има нужда да се събират пари. Трета, изключително неприятна и проклета бабишкера, фактически изгони снахата след смъртта на мъжа / сина, онази нито стъпва в блока, нито поддържа връзка със свекито, но за разни текущи разходи дъртата се пробваше да препраща изцяло към нея, зер тя била наследница на една част от жилището.

Четете, четете, пък се замислете после дали не е вярно това, че чипът на българите е повреден. И че не ЕС и международното положение са ни причина да сме на този хал, а манталитетът на голяма част от сънародниците.

Ей, от два дена покрай тази тема се оглеждам изпитателно в хората около мен, вече за луда сигурно ще ме вземат.    Само дето не питам всеки поспрял се около мен "Ма ти с`я цигара ли ще ми искаш или пари на заем?"

Ама явно съм страшна късметлийка, около мен такива хора просто няма. В смисъл, и услуги си разменяме, и цигари, и пари, и на гости си ходим, но такива "пинизи" като начин на поведение в мой познат май досега не съм срещала. 

Колко точно да е голяма?     Тук повечето сме възмутени, онези с пинизите не смеят да пишат в темата.
Всички ли си връщат дребните заеми към познати и си плащат честно с компания в ресторанта в държавите с правилните чипове? За другото (пътувания гратис и пр.) не питам, защото е много силно въпрос на контрол от страна на разните органи.

Да, ама точно тези хора се имат за толкова "широко скроени", че като им поставиш въпроса колко ти струва на теб това усилия и тази услуга те поглеждат с едни  ококорени очи и ти казват "Ама ти за тези дребни пари ли си?" Сякаш единственото ми предназначение на този свят е да им оказвам безплатни услуги. На практика и от вашите постове излиза така, че един вид сте скръндзи, дребнави и егоисти и не искате да помагате на горките нуждаещи се. Дълго време се чувствах така, но като установих, че голяма част от приятелите ме използват за патерица в различни трудни моменти от живота си и щом се съвземат ме захвърлят в килера, смених тотално средата си и сега се чувствам много добре. То бива да поискаш услуга, ама да носиш някого на гърба си през целия му живот, щото нали сте приятели, мерси.

Бе не знам за чипа, но че имаме големи пропуски във възпитанието и елементарната култура - говоря общо, като народ - е видимо, и то не само от тази тема.

Като се почне с кретените, които си изсипват пепелника от прозореца на колата (последно видях на Евлоги Георгиев   ), та до често срещаните съседи, които не дават пари за общите консумативи поради ред безумни причини..определено има много какво да се желае  

май съм в някакъв относителен рай, защото на квартира и общежитие никога не съм живяла, със съседите сме само на "здрасти" и родата ми е малка /близките се борят на пръсти, а далечните роднини просто не ги познавам/; винаги съм мечтала за малък град, мъжете пият биричка на улицата, децата играят на огромни тумби и със съседката разменяме клюки през оградата - явно е прекрасно само в представите ми целият град да сме едно голямо семейство

но пък за номерата и пинизите на шофьори и пешеходци в големия град тритомник мога да напиша  

Бубанке, повечето сме така - контактуваме предимно с нормални, освен понякога, щото все пак животът среща всякакви. Просто тези неща правят впечатление, помнят се и се разказват. Аз също писах по-горе, че приятели муфтаджии не се сещам да имам. Стиснати и твърде пестеливи - да, но не и такива, които муфтят. В останалите блокове, където съм живяла, също проблеми със съседи май не съм имала.

по-скоро го отдавам на това, че кръгът ми е по-затворен и имам по-малко познати, което статистически означава и по-малък шанс за подобни изцепки
защото изцепки разни около мен има, но не идват от приятели и близки, а от хора, които срещам случайно и контактът е еднократен 
от друга страна, имам няколко раздели с приятелки, които не допускат да излеза от тяхната депресия 

Е, аз не мога да огранича контактите си до безкрайно окастрен предел, защото работя в офис с още 25 души и поне още толкова клиенти на ден.
Личните ми познати и приятели са едно на ръка.

Като бях студентка и живеех на общежитие и имах уникални съквартирантки с доста селяндурски прояви.

Седя си в стаята и чувам как четките за зъби в банята падат с чашката на пода и излиза съквартирантката и я питам и тя ми казва ,че съм се объркала.

Имах кутийка за бижута , която беше сложена в несесер , несесерът сложен в чантичка , а тя в куфара ми.И прибирам се в общежитието и гледам как едни доста любими мои обеци стоят на нощното шкафче на съквартирантката намазани с фон дьо тен.

Когато се прибирах и носех храна просто я изваждах за всички , а другите девойки си я криеха или носеха в други стаи и накрая и аз почнах да се храна в стаята на приятеля ми ( сега мъж ) и там си попренесох техниката и другите неща.

Слава богу после имах страхотни съквартирантки ( даже сега едната ми е Кума ) и се разбирахме чудесно.

Това не е селски пиниз , ама и сега имам някои познати , които много държат на дребните неща.Да им върна до точност , да ми върнат до точност.Почва се едно прехвърляне на стотинки и големи простотии.И уж са добре финансово , а за 5 ст.по-евтино ще обиколят целия квартал.И понякога някъде като пием кафе или нещо друго и примерно аз почерпя , а следващия път те и после ми казват как аз съм платила 5 лв , а те 3,50 и как ли не ми дължат 1,50 лв.А друг път е било обратното и как аз все едно им дължа и някакви такива.Пък аз не съм се усетила.И почнах да ги отбягвам , защото ме напрягат.



Аз мога да говоря за себе си.Не дължа пари на приятели или познати ,  имам още три вноски към банката  Заради децата ни е трудно излизането и събиранията стават у дома.Пазаруваме и делим по равно.От мен подредбата на масата и после миенето , но е чудесно да се събираме у дома.

Сега се сетих за още нещо. Мразя да ми се раздава мобилния телефон на непознати хора, без да бъда предупредена за това. Последния път беше да ме поканят на някаква демонстрация на козметичен продукт, но веднъж имах обаждане от баща на съученик на сина ми, който предяви някакви претенции към детето ми /оказа се невинна детска история след като проверих/, но в момента в който ми се обади и  заговори детето ми не беше при мен и си представих куп страшни неща, включително откуп   Та една мила позната, дето явно ме е обсъждала нещо в широка аудитория му дала телефона ми без да ме предупреди. Като й звъннах я направих на дреп - много се изплаших тогава.

Пари и вещи назаем отдавна не давам. Ако дам нещо на някого, го правя с ясното съзнание, че няма да ми бъде върнато.

Когато бях ученичка, имах съседка, пенсионирана учителка по математика. Жената даваше частни уроци. Редовно ме пресрещаше и ме караше да ѝ решавам разни задачки. Колко ли пари е изкарала на мой гръб. 

  Така е за съжаление, повечето хора около мен (без по-близките) си мислят, че по цял ден се радвам и се чудя какво да правя....
Има една жена, която си позволи да ме пита " Ти не ходиш на работа, гледаш си детето, само мъжа ти работи. Пък не личи да сте зле"  Същата, преди да започна да работя от дома ме питаше редовно каква заплата получавам и какво точно работя. 
Въпросът за доходите на другите е най-просташки според мен. Следва гратис в ГТ. Докато ние не си изпълняваме задълженията, не бива да очакваме другите да го правят. Важи за много неща това при мен. "Каквото повикало, такова се обадило"

Ужасно гнусно ми се вижда някой да ми ползва козметиката, дрехите, обувките
Добре, че не съм живяла със съквартиранти, че  щеше явно да има престрелки