"Селски" номера и пинизи

  • 5 179 532
  • 49 908
  •   2
Отговори
# 18 105
  • Мнения: 4 272
То да е само отсядането, да отседнат. Но знам, че ще трябва да се разправям с тях постоянно, дори и да заживеят отделно. С риск съвсем да изглеждам зла, ще им пратя един картък смс, че късно са се сетили за мен, няма да се занимавам.



Ох! Подкрепям!

# 18 106
  • Мнения: 9 586
Мисля, че точно в тази тема разказвах за един познат, който се опита да обиколи света на аванта. Взе да издирва разни съученици и роднини в чужбина по фейса и накрая вместо седмица в Барселона изкара уикенд, понеже си го насочиха към хотел хората  Laughing

# 18 107
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Мисля, че точно в тази тема разказвах за един познат, който се опита да обиколи света на аванта. Взе да издирва разни съученици и роднини в чужбина по фейса и накрая вместо седмица в Барселона изкара уикенд, понеже си го насочиха към хотел хората  Laughing
Хитрушан го раздава душичката, как да не му се зарадваш.

# 18 108
  • Мнения: 4 272
Мисля, че точно в тази тема разказвах за един познат, който се опита да обиколи света на аванта. Взе да издирва разни съученици и роднини в чужбина по фейса и накрая вместо седмица в Барселона изкара уикенд, понеже си го насочиха към хотел хората  Laughing

Много им се радвам на такива хора, които могат да се справят с ганьовците.
Е, не става така да се тупнеш без да питаш. Е, не сме англичани да питаме директно колко време ще останат, но има една граница, един минимум на възпитание, които не трябва да се пренебрегват.
От преди години не го разбирам това, ще се появят роднини от нищото и ще очакват да преспят/отседнат вкъщи. Моите родители нямаха против, независимо, че ние където и да отидем, сме отсядали в хотел.

# 18 109
  • Мнения: 7 171
Зависи колко са близки. Аз с удоволствие посрещам приятели, които идват. Обаче като си правят плановете, преди да тръгнат, споделят, че ще идват към нашия континент и аз ги каня да отседнат у нас. Обаче говоря за наистина близки приятели. то всъщност се усеща. Неприятно е да те правят на глупак.

# 18 110
  • Мнения: 4 272
Зависи колко са близки. Аз с удоволствие посрещам приятели, които идват. Обаче като си правят плановете, преди да тръгнат, споделят, че ще идват към нашия континент и аз ги каня да отседнат у нас. Обаче говоря за наистина близки приятели. то всъщност се усеща. Неприятно е да те правят на глупак.


За близки даваш мило и драго да ги видиш, да изкараш възможно най-много време с тях. Ние не говорим за хора, за които милееш, а за т. нар. роднини, които нямат отношение, докато не им се наложи някой да им помага. Е, за чии фън шуй?

# 18 111
  • Мнения: 7 171
Зависи колко са близки. Аз с удоволствие посрещам приятели, които идват. Обаче като си правят плановете, преди да тръгнат, споделят, че ще идват към нашия континент и аз ги каня да отседнат у нас. Обаче говоря за наистина близки приятели. то всъщност се усеща. Неприятно е да те правят на глупак.


За близки даваш мило и драго да ги видиш, да изкараш възможно най-много време с тях. Ние не говорим за хора, за които милееш, а за т. нар. роднини, които нямат отношение, докато не им се наложи някой да им помага. Е, за чии фън шуй?

Да, да. Разбрах.

# 18 112
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Софи, ако ги чувствах така близки /иначе са ми първи братовчеди/ хич нямаше да ги изпляскам тука. Отдавна сме скъсали връзка, следствие на семейни 'различия' през годините. Интерес имат хората, просто интерес.
Спирам по темата, че досаждам вече.

# 18 113
  • Варна
  • Мнения: 38 355
О, изобщо не досаждаш. Аз лично с интерес бих проследила развитието на случая, ако има такова. Нищо, че и това може да се окачестви като селска проява Simple Smile

# 18 114
  • Мнения: 1 174
И на мен не си ми досадна, даже пиши повече.

# 18 115
  • Мнения: X
Зависи колко са близки. Аз с удоволствие посрещам приятели, които идват. Обаче като си правят плановете, преди да тръгнат, споделят, че ще идват към нашия континент и аз ги каня да отседнат у нас. Обаче говоря за наистина близки приятели. то всъщност се усеща. Неприятно е да те правят на глупак.



И аз с удоволствие посрещам роднини, приятели и не баш приятели. От началото на лятото до сега, няма и месец без гости да сме останали. В събота тръгнаха последните, във вторник идват следващите и така до към края на януари сме "резервирани", за после още не се знае. В България не бях такъв човек, тук не знам какво ми стана, много се радвам на гости, ако ще и самопоканени да са. Тези, които ще идват сега са точно такива, решили да дойдат от Германия в Малта, може ли, може, и така.  Grinning Даже екскурзовод и превозвач го раздавам с удоволствоие след работа и в почивните дни.

Трудно обаче бих се съгласила да помагам за търсене на работа, на жилище и въобще помощ за устройване. И да искам няма как да стане, лошото е, че има хора на които като го кажеш си мислят, че не искаш, а не че обективно е невъзможно.

# 18 116
  • Варна
  • Мнения: 484
Да си помагаме, нали сме семейство. Сега им домиля за мен, когато решиха да идват да работят в държавата, в която съм.
Биеш им шута и готово. Казваш, че си безработна, на социални помощи, че те следят от социалните служби да не сте много хора в неподходяща квадратура (действително използвано оправдание преди десетина години в Канада  Mr. Green  ), че мъжът ти не дава и каквото се сетиш.  Naughty
Че при нас и сега е така! Трябва да има отделна спалня за децата и родителите. Т.е ако идва семейство с деца, трябва да им предоставиш поне 2 спални (за да са легални) и то ако децата са от един пол. Пък в Германия си има колко човека могат да живеят на дадена квадратура.

# 18 117
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728
Явно няма човек, който да живее извън България и да не му се е случило да има непоканени гости. Аз също имах един такъв случай, моя първа братовчедка, на която не съм виждала лицето години наред и която никога не се е интересува от мен, изведнъж се появява на вратата ми. Отварям аз и виждам почитаемата пред мен. Не успях да скрия изненада си и казвам:
- Ха, каква изненада! Какво те води насам?" - Но така и не се сещам да я поканя. А тя подсмърчайки казва:
- Ъ ми како, кво да ти каа, ъ ми... - подсмрък - ъми... аз избягъх, че инъчи шъ мъ затворът."
Аз гледам шокирана и казвам:
"Как така ще те затворят, кой те гони, кой ще те затвори???"
А тя:
"Ми дъ влейм вътри, че да ни нъ слушът хорътъ."
Тогава се сетих, че съм забравила да я поканя, но при нас непоканени не идват и други звъннали на вратата ни, нямам навика да каня. Та влязохме вкъщи и тя ми разказва, как е работила като счетоводител, но уж я били набедили неоснователно, че е присвоила един милион лева и се наложило да продадат апартамента в града и камиона на мъжа  и´, но имало още да плаща и ако не ги плати, щели да я осъдят на не знам си колко години затвор. Моли ме да и´ намеря работа, да остане, че иначе лошо, отива в затвора. Тогава през онези години обаче ако аз я оставя вкъщи, ще е нарушение на закона, защото тя имаше само една тридневна виза. Ако пък и да работа, би трябвало да е на черно и тогава съвсем щях да се забъркам и сериозно да наруша закона, което не бих направила за когото и да е било. Казах и´, че колкото и да ми е мъчно за нея, не мога да и´ помогна. А тя настоява, че тя е живяла на село и може да дои и пасе крави, да гледа овце, да копае. Обясних и´, че тук тези неща не се правят ръчно и че няма възможност да остане. Така че я закарах до хотела, в който беше отседнала групата с която тя беше дошла уж да си купи кола. Казах и на ръководителката на групата, че аз не мога да поема отговорност за нея и я оставих там. По пътя за хотела тя се опита да ме лъже, че сега като се прибере и още на границата ще я арестуват и ще я изпратят в затвора, отговорих и´, че каквото е дробила, това ще сърба. И стана точно както предполагах, че това със затвора е лъжа. От тогава минаха 22 години и още не са я изпратили в затвора.
Вторият опит да се доберат до адреса ми тук, остана безуспешен. Синът на друга моя братовчедка, която също не бях виждала години наред, а синът и´ въобще не го и познавах, е бил при майка ми и два часа постоянно е повтарял, че иска "само едно телефонче и нищо повече". Много се смях, защото по телефона мога още по-бързо да го отрежа. Но ми беше мъчно за майка, че два часа са и´ досаждали.

# 18 118
  • Варна
  • Мнения: 38 355
Явно наглостта роднинска няма граници, но това, което наистина ме учудва е, че се опитват с толкова прозрачни сценарии да минат и явно наистина смятат, че отсрещната страна ще поеме. За мен лично това би било голяма обида, да смятат, че съм толкова глупава.

# 18 119
  • Мнения: 4 120
 Аз пък не мога да разбера толкова ли непосилно трудно е плащането на някаква стая, било то в някакъв пансион, хостел, ако говорим за Европа, та непременно трябва да се натресеш на някого, който дори не ти е приятен. Скоро във ВИП брадър, където уж са събрани хора с добър стандарт наша певица обясняваше как не може да влиза в конфликт с друга певица, защото щяла да и гостува в Лас Вегас скоро. Оказа се, че на живущата в Лас Вегас всъщност често и се натрисат наши звезди при участията си в Щатите.

Общи условия

Активация на акаунт