Понякога от възхищение думите ти се губят 
По темата с подаръците девер ми е истински шампион от А лига, ама не ми се пише.
По темата с подаръците девер ми е истински шампион от А лига, ама не ми се пише. - Публикувана: 18 март 2014, 10:38 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 15:44 ч.
"Селски" номера и пинизи
Сега се сетих за спомени по напред в темата, дето поканени гости влизат, домакинята си стърже петите с нож, със същия нож им нарязва сирене и им го сервира да се черпят.....
Ама простак с простотия не знам дали може да бъде изгонен....
Относно проявата на домакинята -
Простакът си е простак - винаги и навсякъде , във всяка една ситуация
Вие се оплаквате как ви се натрисат приятели и познати. А аз какво да кажа са собствения си чичо. Който не се натриса само в нас, ами в който му е най-близо.
Преди като имаше кола(която баща ми му купи да бил могъл да ходи да работи в Сф, и една вечер след поредния запой катастрофира и сега нито кола, нито нищо, и здравето му замина на кино) идваше всеки ден към 16:00. Вместо да ходи да си вземе малкото дете от градина, звънеше на дъщеря си, която беше трети клас, да ходи да го вземе и после да дойдат в нас. Това, дори за малък град като нашия не е малко разстояние. За капак изчакваше и жена си, която е на работа до 8. И от кафето, минаваше на храната, която майка ми приготвяше за децата му. После жена му се моткаше доволно, докато затворят магазините и тя в девет се сещаше, че няма нищо за ядене в тях. Една вечер умрях от срам, във фурната имахме точно три долни бутчета, и сина му погледна през вратата и пита "ми ние какво ще ядем сега?" Хем ми стана жал, хем ме хвана яд. Това продължи около 4 години. Както казах сега нямат кола и не могат да се придвижват.
Та на тях не са им се правили само намеци, и скандали е имало и пак си пеят тяхната. Важно е да има кой да ме черпи една ракия, някой друг да ми плати тока, пък децата си имат баба и сами могат да си се гледат.
Преди като имаше кола(която баща ми му купи да бил могъл да ходи да работи в Сф, и една вечер след поредния запой катастрофира и сега нито кола, нито нищо, и здравето му замина на кино) идваше всеки ден към 16:00. Вместо да ходи да си вземе малкото дете от градина, звънеше на дъщеря си, която беше трети клас, да ходи да го вземе и после да дойдат в нас. Това, дори за малък град като нашия не е малко разстояние. За капак изчакваше и жена си, която е на работа до 8. И от кафето, минаваше на храната, която майка ми приготвяше за децата му. После жена му се моткаше доволно, докато затворят магазините и тя в девет се сещаше, че няма нищо за ядене в тях. Една вечер умрях от срам, във фурната имахме точно три долни бутчета, и сина му погледна през вратата и пита "ми ние какво ще ядем сега?" Хем ми стана жал, хем ме хвана яд. Това продължи около 4 години. Както казах сега нямат кола и не могат да се придвижват.
Та на тях не са им се правили само намеци, и скандали е имало и пак си пеят тяхната. Важно е да има кой да ме черпи една ракия, някой друг да ми плати тока, пък децата си имат баба и сами могат да си се гледат.
Хаха много забавна темичка 
ама наиситна някои се оплакват колко много са ги прецакали, а всъщност защо го позволявате? Това пък да издържате цяло цемейство ... 4 г. направо 
След като не разбират от намеци и скандали просто не ги пускайте да влизат у вас и им обяснете защо няма да ги пуснете. Това че са ви роднини не ви задължава да ги храните и поите всеки ден с години.
Селски номер от вчера: ситуацията е - излизам с чанта с покупки от магазин /малък хранителен/, един мазен тип седи на вратата и не помръдва /вътре пред вратата, но пречи за да се влезе или излезе/, видя ме още като се отпавях към изхода и когато исках да мина през вратата се обърна да гледа настрани и на горе, казах 3 пъти по най-любезния начин, да се отмести за да мина - все едно на витрината говорех и ми стана неудобно всички да ме гледат все едно сама си говоря. Заобиколих го и се проточих в пространството, което имаше, като бях на сантиметри от него и опирайки се в касата на вратата, съответно чантата с покупките се бутна и тя в касата на вратата и тъкмо излязох и чувам от тоя същия див смях и репликата "глей я пък тая вратата не може да улучи", а аз така, но не се обърнах и не отговорих, просто нямаше смисъл.
ама наиситна някои се оплакват колко много са ги прецакали, а всъщност защо го позволявате? Това пък да издържате цяло цемейство ... 4 г. направо След като не разбират от намеци и скандали просто не ги пускайте да влизат у вас и им обяснете защо няма да ги пуснете. Това че са ви роднини не ви задължава да ги храните и поите всеки ден с години.Селски номер от вчера: ситуацията е - излизам с чанта с покупки от магазин /малък хранителен/, един мазен тип седи на вратата и не помръдва /вътре пред вратата, но пречи за да се влезе или излезе/, видя ме още като се отпавях към изхода и когато исках да мина през вратата се обърна да гледа настрани и на горе, казах 3 пъти по най-любезния начин, да се отмести за да мина - все едно на витрината говорех и ми стана неудобно всички да ме гледат все едно сама си говоря. Заобиколих го и се проточих в пространството, което имаше, като бях на сантиметри от него и опирайки се в касата на вратата, съответно чантата с покупките се бутна и тя в касата на вратата и тъкмо излязох и чувам от тоя същия див смях и репликата "глей я пък тая вратата не може да улучи", а аз така
, но не се обърнах и не отговорих, просто нямаше смисъл. 
По темата е, но е анти. Тази вечер бях на РД на племеника ми. Купих му каквото ми казаха родителите му, + подарък за още 70 лв. От отсрещната страна, не само че имаше отрупана трапеза + който какъв без/алкохол иска, а ми и направиха доста скъп подарък за коса. Винаги сме се обичали и помагали! Дай Боже и занапред да е така. 
Имам едни познати,много са зле финансово.Имаме на близо градина и там отглеждаме зеленчуци.Стана ми жал за хората и напълних една торба зарзават и им занесох да има да си сготвят--взеха торбата благодариха .Всичко ок,погледна вътре и ми казва ааааааааа ама аз тиквичките ги предпочитам пържени.Е нищо не казах ,ама ми стана малко неприятно.Та кажете сега втори път да им занеса ли или не?
Свекърва ми изхранваше едно такова семейство. На пълна торба с продукти, коментарът - еее, само толкова ли от един какво си ти се откъсна от сърцето, или - писнаха ми тези картофи, не може само картофи да ядем...
А коментарът за пържените тиквички по-скоро е бил на шега, според мен.
А коментарът за пържените тиквички по-скоро е бил на шега, според мен.
Имам едни познати,много са зле финансово.Имаме на близо градина и там отглеждаме зеленчуци.Стана ми жал за хората и напълних една торба зарзават и им занесох да има да си сготвят--взеха торбата благодариха .Всичко ок,погледна вътре и ми казва ааааааааа ама аз тиквичките ги предпочитам пържени.Е нищо не казах ,ама ми стана малко неприятно.Та кажете сега втори път да им занеса ли или не?
Може да е несполучлив опит да се пошегува.
Заедно сме писали.
Не е селско да купиш на някого подарък, селско е да коментираш подаръка и размера на почерпката, според мен.
Подаръкът е израз на уважение! Въпрос на възможности е какво ще се купи. Аз се отнасям с еднакво уважение към подаръците, независимо от тяхната стойност. След като някой е отделил време и средства, за да ми купи подарък и да ме уважи, това ми е много по-ценно, от това какво ще получа. Лош вкус е да обсъждаш подаръците, цената им, а да мериш на кило какво си получил и колко си похарчил за почерпка...това вече е
Не черпя хората, заради получаването на подарък, а за здраве и защото ми е приятно да съм с тях на личния си празник!