Между това да ми купят евтино, китайско боклуче, предпочитам едно цвете в целофан.
- Публикувана: 18 март 2014, 10:38 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 15:44 ч.
"Селски" номера и пинизи
Имам едни познати,много са зле финансово.Имаме на близо градина и там отглеждаме зеленчуци.Стана ми жал за хората и напълних една торба зарзават и им занесох да има да си сготвят--взеха торбата благодариха .Всичко ок,погледна вътре и ми казва ааааааааа ама аз тиквичките ги предпочитам пържени.Е нищо не казах ,ама ми стана малко неприятно.Та кажете сега втори път да им занеса ли или не?
.... Не може на ядене и поръчване каквото ти видят очите да се изтърсите трима човека с колан за 30 лева.
А аз пред някоя прахосъбирачка предпочитам само присъствие и да ядат и пият колкото искат, затова съм ги поканила, не за подаръци.
Според мен, момичето имаше в предвид, че е селско, когато знаеш, че ще те черпят, да поръчваш като обезумял. Виждала съм хора, примерно, които не знаят как се изговаря Baileys, но като ги черпят си поръчват голям Балей, щото са чували, че е хубаво. Или задължително поръчката е някакво марково уиски, което пак не са опитвали. Много ми е грозно и смешно.
Преди няколко дни мой близък много държеше да ме информира, в присъствието на детето ми, че на Х. /съученик на сина ми/, майка му ги зарязала и избягала с друг мъж,който не бил стока, на всичко отгоре.
На въпроса ми защо ми го казва и то пред детето /съобразителен е по принцип, но е още малък, в училище може да изкоментира тази неприятна случка/, въпросният човек каза, че: "Скоро всички ще говорят за това, въпрос на време е....."
Тук вече не издържах и казах, че хората коментират, благодарение на такива като него!!!
На въпроса ми защо ми го казва и то пред детето /съобразителен е по принцип, но е още малък, в училище може да изкоментира тази неприятна случка/, въпросният човек каза, че: "Скоро всички ще говорят за това, въпрос на време е....."
Тук вече не издържах и казах, че хората коментират, благодарение на такива като него!!!
Не е селско да купиш на някого подарък, селско е да коментираш подаръка и размера на почерпката, според мен.
Подаръкът е израз на уважение! Въпрос на възможности е какво ще се купи. Аз се отнасям с еднакво уважение към подаръците, независимо от тяхната стойност. След като някой е отделил време и средства, за да ми купи подарък и да ме уважи, това ми е много по-ценно, от това какво ще получа. Лош вкус е да обсъждаш подаръците, цената им, а да мериш на кило какво си получил и колко си похарчил за почерпка...това вече е
Не черпя хората, заради получаването на подарък, а за здраве и защото ми е приятно да съм с тях на личния си празник!
Според мен, момичето имаше в предвид, че е селско, когато знаеш, че ще те черпят, да поръчваш като обезумял. Виждала съм хора, примерно, които не знаят как се изговаря Baileys, но като ги черпят си поръчват голям Балей, щото са чували, че е хубаво. Или задължително поръчката е някакво марково уиски, което пак не са опитвали. Много ми е грозно и смешно.
Имам едни познати,много са зле финансово.Имаме на близо градина и там отглеждаме зеленчуци.Стана ми жал за хората и напълних една торба зарзават и им занесох да има да си сготвят--взеха торбата благодариха .Всичко ок,погледна вътре и ми казва ааааааааа ама аз тиквичките ги предпочитам пържени.Е нищо не казах ,ама ми стана малко неприятно.Та кажете сега втори път да им занеса ли или не?
И аз така. Събирах като пчеличка за нас и за подобно семейство с цел малкото дете и био продуктите. Занесох малко неща - малко тиквички, малко картофки, моркови и й казах, да ги сготви или замрази за детето. Тя ги беше сготвила за някакви гости, дето им дошли, а на детето сварила леща от помощите.
Не го смятам за селска проява, но ми стана едно тъпо такова. Знам, че всеки има право да си прави каквото иска, но наистина ги бях нарекла за детето.
Между това да ми купят евтино, китайско боклуче, предпочитам едно цвете в целофан.
Абе то и аз казвам от куртоазия че не ми пука какъв е подаръка, но вътрешното гласче нашепва че е можело и по- добре. 
Особено пък ако хората са с възможности. Не може на ядене и поръчване каквото ти видят очите да се изтърсите трима човека с колан за 30 лева.
Особено пък ако хората са с възможности. Не може на ядене и поръчване каквото ти видят очите да се изтърсите трима човека с колан за 30 лева.Не е от куртоазия! Каня близки и приятни за мен хора, които познават и вкуса , и възможностите ми, така че каквото и да получа от тях, ми е ценно.
Виждала съм хора, примерно, които не знаят как се изговаря Baileys, но като ги черпят си поръчват голям Балей, щото са чували, че е хубаво. Или задължително поръчката е някакво марково уиски, което пак не са опитвали. Много ми е грозно и смешно.
Затова, когато ме поканят обикновено си поръчвам или това, което пият домакините, а ако съм с колата - кафе и вода! Непиенето и повтарянето, че нищо не искам, притесняват също толкова, колкото и поръчването на корем.
Свекърва ми изхранваше едно такова семейство. На пълна торба с продукти, коментарът - еее, само толкова ли от един какво си ти се откъсна от сърцето, или - писнаха ми тези картофи, не може само картофи да ядем...
А коментарът за пържените тиквички по-скоро е бил на шега, според мен.
А коментарът за пържените тиквички по-скоро е бил на шега, според мен.
И аз така мисля.
Скоро пак ще им нося че тази година от дъждовете всичко е в повече.Ако пак има подобен коментар --това ще е от мен.
Аз пък държа на подаръка. Пък нека съм меркантилна. Сега нямам възможности никакви да подарявам, бях канена на два рожденни дни на близки познати. Още докато ме канеха казах че подарък няма да има, имат си всичко и вместо да отбивам номера с някой боклук за 10 лв. предпочитам нищо да не подаря. Е, занесох на единия една синя роза, на другия- цвете в саксия за жена му и толкова. Хапнах салата с малка ракийка и готово.
А тези с колана направиха сметка 200 лв. в заведение с нормални цени. Била съм барманка, но не бях чувала да се поръчва малък ред лейбъл. Било малко червено Джони.
А тези с колана направиха сметка 200 лв. в заведение с нормални цени. Била съм барманка, но не бях чувала да се поръчва малък ред лейбъл. Било малко червено Джони.
Ами и аз държа на подаръка, до толкова доколкото е признак на елементарно уважение към моята особа. Помните ли, имаше една тема за нелепите подаръци? Там бая се посмяхте на моите такива, правени от едно семейство, което редовно си прочистваше старите вещи, но беше забравило да махне поздравителната картичка по случай повода, по който беше получило едни прашасали чаши от времето на битката при Дарданелите.
