"Селски" номера и пинизи

  • 5 184 446
  • 49 908
  •   1
Отговори
# 6 735
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Сега се сетих, че преди години шефката ми си носеше храна от вкъщи. Дори си купи специално микровълнова, за да има къде да си топли храната. Всеки ден мъкнеше буркани с ядене, а до входа на офиса имаше заведение с обедно меню. Веднъж беше докарала буркан с печена скумрия и тръгна да я претопля. Така гадно се разсмърдя, а идваха клиенти. Умирах от срам, защото предполагах, че клиентите мислят, че аз съм донесла рибата. Кой ще предположи, че обикновената служителка яде навън, а шефката си носи бурканите с риба от в вкъщи.

Имаме стая за почивка, в която имаме микровълнова, кафе машина, хладилници, кана за гореща вода и почти всички си носим храна ... имай в предвид че не всички сме европейци и мирише на каква ли не кухня  Mr. Green аз се изкушавам някой ден да занеса една шкембе чорба  Joy

О, ние си имахме също отделна кухня. Не ми е селско носенето на храна от вкъщи. Дори наскоро в големите жеги, с колегите си правихме салати в офиса, защото навън не се дишаше. Селското беше, че си носиш супер миризлива храна и я топлиш, без дори да затвориш вратата на кухнята, като знаеш, че чакаш важни клиенти. Разбирам да нямаше хора, да бяхме сами. Тогава да прави каквото иска, ама малко не се ли срамуваш от клиентите си. А то миришеше не на хубава печена риба, а на стара риба. Миризмата беше като на гниещи водорасли  Sick
Всеки ден си носеше ядене и осмърдяваше всичко. Ами затвори вратата на кухнята, стопли си яденето, хапни си и след това проветри. На всичкото отгоре, тъй като бях единствена служителка, се налагаше и да мия след нея - плотовете, микровълновата, бурканите, чиниите и кафе машината. Освен това го играех и чистачка, защото като постъпвах на работа ми обясни, че видиш ли току-що чистачката напуснала и ще се редуваме в почистването докато намери нова. 2 години така и не намери друга чистачка, нито хвана мопа веднъж, а такива калища мъкнеше постоянно в офиса, а уж се движеше с кола.

# 6 736
  • Мнения: 559
Да ги събуе, но да ги прибере я в плик, я в бюрото, я в колата си. Като не ти пречи, какво значение има кой се е преобул.

tier, гледай шкембенцето да е с повечко чесън  Mr. Green

хахахха, за жалост не ям шкембе чорба, но едва ли бих ги шокирала кой знай колко. Имам колеги от всички краища на света и се носи каква ли не храна . Верно че всички избягват силни подправки, но все пак си мирише на различно.
За обувките, всички си оставяме обувките в съблекалнята, а ние сме над 50 жени и до сега не ми е мирисало на крака като влеза в съблекалнята.  Peace

# 6 737
  • Мнения: 10 715
Аз също често се преобувам в офиса. Че дори и резервни дрехи имам - една риза, едно сако.
Нямаме съблекалня, но имаме няколко стаи, които се ворят рестинг руумс и една от тях се ползва с такава цел от всички колеги. Обувките, които не носиш в момента се прибират в плик.
Дрехите си стоят в найлон от химическо чистене и закачалка. Всички процедираме по подобен начин, защото понякога си по-спортно, но изникне някоя среща и се налага да метнеш нещо по-представително.

Храна - повечето също си носим. Имаме голяма кухня с много уреди, всичките чинии, прибори и т.н.
Но наистина е дразнещо, когато говорим за риби и въобще ястия с по-изразен аромат.

# 6 738
  • Мнения: 173
Темата замириса на обувки и стара печена скумрия  Joy

# 6 739
  • Мнения: 2 846
Няма само питки да ядем, я Laughing

# 6 740
  • Мнения: 559

Но наистина е дразнещо, когато говорим за риби и въобще ястия с по-изразен аромат.

Оня ден един колега ядеше до мен пържена риба с картофки, ами гадна миризма не усетих, даже ми се прииска и на мен  Joy

# 6 741
  • Мнения: 6 519
Няма само питки да ядем, я Laughing

Казва се погача  Naughty

# 6 742
  • Мнения: 12 955
Има разлика между прясна сервирана храна и такава престояла на топло в затворен съд за известно време. Не е нужно да е била развалена Simple Smile.
В офис, в който има хладилник и може би микровълнова, бих си носила от вкъщи сандвич, салата. По-здравословно е.

# 6 743
  • Мнения: 1 427
Прясна случка от преди две минути ме провокира да пиша. Работя в магазин. Не е голяма верига, не е на самообслужване. Уточнявам, защото през повечето време съм само аз и клиента. Дразня се когато се влиза с телефон на ухото(или пък току-що е звъннал), при което аз съм очевидно невидима и се започва едно обикаляне и говорене кой какво е закусил/обядвал/вечерял, къде е ходил през последните часове, с кой се е видял и т.н. Не знам дали е селско, но се дразня. Същата е и ситуацията с ГТ. Като се почне едно гръмогласно обясняване, изясняване на ситуации. Може и аз нещо да съм сбъркана newsm78. Де да знам.

# 6 744
  • Мнения: 21 776
Също така има разлика дали ястието се яде в  стаята за почивка или там каквато е, или на бюрото. Ако е втория случай колкото и апетитно да е яденето, стаята мирише на кухня и стоенето в нея е неприятно. Та и аз обичам пържена риба с картофки, но не и цял следобяд да ми мирише на нея.

# 6 745
  • Мнения: 21 776
Прясна случка от преди две минути ме провокира да пиша. Работя в магазин. Не е голяма верига, не е на самообслужване. Уточнявам, защото през повечето време съм само аз и клиента. Дразня се когато се влиза с телефон на ухото(или пък току-що е звъннал), при което аз съм очевидно невидима и се започва едно обикаляне и говорене кой какво е закусил/обядвал/вечерял, къде е ходил през последните часове, с кой се е видял и т.н. Не знам дали е селско, но се дразня. Същата е и ситуацията с ГТ. Като се почне едно гръмогласно обясняване, изясняване на ситуации. Може и аз нещо да съм сбъркана newsm78. Де да знам.
Мен ме дразни, когато някой такъв е пред мен в магазина и всички го чакаме да си приключи разговора, че да плати и да се махне. Но ако си говори в магазина, пък не те закача за нищо - какво ти пречи. Аз понякога се дразня, когато съм невидима за продавачките, които правят нещо по-важно в момента от това да обслужват клиенти.

# 6 746
  • Мнения: 1 427
Ами и аз не знам защо, но се дразня. Може вече и в критическа да влизам Mr. Green
Лично аз не си позволявам никога да говоря пред клиенти. И на шефката съм си затваряла. Разбира се, че е неприемлива и обратната ситуция Peace

# 6 747
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Пак казвам, че не ми е селско носенето на храна от вкъщи. Селски ми е начина, по който някои хора не се съобразяват, носейки си храна от вкъщи. Ами съжалявам, но ми е селско да си донесеш вчерашна скумрия в буркан, да осмърдиш целия офис /като може да затвориш вратата на кухнята/, да си я вземеш в стаята, където до половин час трябва да влязат клиенти /като имаш кухня, в която да се наядеш/, да оставиш след себе си неизмити чинии /които също миришат/ и да чакаш друг да ти ги мие. А как ви се струва яденето на пържена риба на бюро, докато щракаш по клавиатурата и измежду хапките да си облизваш пръстите. Яко - омазана клавиатура, омазани пръсти с мазно и слюнка, щракащи по същата тази клавиатура и много микроби в устата /по клавиатурата има в изобилие/.

# 6 748
  • Мнения: 231
Прясна случка от преди две минути ме провокира да пиша. Работя в магазин. Не е голяма верига, не е на самообслужване. Уточнявам, защото през повечето време съм само аз и клиента. Дразня се когато се влиза с телефон на ухото(или пък току-що е звъннал), при което аз съм очевидно невидима и се започва едно обикаляне и говорене кой какво е закусил/обядвал/вечерял, къде е ходил през последните часове, с кой се е видял и т.н. Не знам дали е селско, но се дразня. Същата е и ситуацията с ГТ. Като се почне едно гръмогласно обясняване, изясняване на ситуации. Може и аз нещо да съм сбъркана newsm78. Де да знам.
Не си сбъркана Grinning.Това с телефоните е дразнещо и за двете стани. На мен ми се е случвало да искам да си купя нещо,а отсреща върви 5 мин.разговор по телефона.Естествено ще изчакам(може да е важно),но демонстративно да ми се случва няколко пъти на едно и също място от един и същи човек #Cussing out.Вече не ходя там Crossing Arms.

# 6 749
  • Мнения: 21 776

 А как ви се струва яденето на пържена риба на бюро, докато щракаш по клавиатурата и измежду хапките да си облизваш пръстите. Яко - омазана клавиатура, омазани пръсти с мазно и слюнка, щракащи по същата тази клавиатура и много микроби в устата /по клавиатурата има в изобилие/.
Гадост! А да си натъпчеш в устата баница или банан, или да хрупаш ядки и същевременно да се обадиш по телефона, да си лафиш с приятелка - ами гадно е и за околните, и за човека, с който се говори. Преглътни си, наяж се, пък тогава говори  по тоя пуст телефон. Първите седем.....явно куцат. Или аз си го обяснявам с това, че много хора имат сгрешена самооценка и смятат, че само с присъствието си са благодат за околните и всичко им е позволено.

Общи условия

Активация на акаунт