По спирките ви няма ли павилиончета за вестници и цигари?
- Публикувана: 18 март 2014, 10:38 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 15:44 ч.
"Селски" номера и пинизи
Аз като знам, че за тренировките ще ми трябва вода и ще бързам, ще си я приготвя тази вода я на обяд, я от вкъщи.
Малко пресоли, Зина.
Аз като съм втора смяна, трябва да изтрепя хората, че после нямам удобен транспорт. Прибирам се и кой пазарувал, пазарувал, ако ми трябва нещо дребно, в квартала има.
Малко пресоли, Зина.
Аз като съм втора смяна, трябва да изтрепя хората, че после нямам удобен транспорт. Прибирам се и кой пазарувал, пазарувал, ако ми трябва нещо дребно, в квартала има.
Преди време в автобуса две много "натокани" лелки се разправяха на висок глас колко гадни били задръстванията и че те са тръгнали на работа.
Но да станат по-рано и да хванат предния автобус - не могат.
Добре, че лелите не живеят в Москва или Ню Йорк, или друг мегаполис, защото с тамошните задръствания и техния разчет на личното време, сигурно ще закъсняват с по седмица за работа.
Но да станат по-рано и да хванат предния автобус - не могат.
Добре, че лелите не живеят в Москва или Ню Йорк, или друг мегаполис, защото с тамошните задръствания и техния разчет на личното време, сигурно ще закъсняват с по седмица за работа.
ZinaSt, ясно.
Скрит текст:
Когато детето беше малко и тичах насам-натам, такива дейности вършех в обедната почивка. Не заради другите, а за да си спестя малко напрежение.
Ооо, аз също, ако успея да ползвам обедна почивка, гледам да свърша тези неща тогава. Но често и обедна почивка нямам. От 8 до 17 плътно. Тъкмо стане време да си ходя и някой се сети за нещо много важно, та се позабавя. И после имам 45-50 минути да взема вода, да обиколя първо градина, после училище и да стигна до стадиона в самия център, на най-големите задръствания в 18 без 5, че ако закъснеят децата правят наказателни обиколки. Дали ми е все тя за едни 2 минути в повече на касата?
Но да, права е Лиляна. Това си е мой проблем. Не на тези, които имат време и не виждат нищо лошо в това да се помоткват. Аз лично, дори и когато грам не бързам, на касата съм като машинка. В момента, в който ми подадат рестото, съм готова да си тръгна, дори и когато съм била с препълнена количка. Бих се почувствала неудобно цялата опашка да ме чака да си прибирам бавно нещата едно по едно, сверявайки с бележката и брошурата едновременно, за най-сигурно. Но, хора всякакви.
В момента, в който ми подадат рестото, съм готова да си тръгна, дори и когато съм била с препjavascript:void(0);ълнена количка. Бих се почувствала неудобно цялата опашка да ме чака да си прибирам бавно нещата едно по едно, сверявайки с бележката и брошурата едновременно, за най-сигурно. Но, хора всякакви.
Не ми ясно защо се преувеличават някакви единични случаи и се разказват като преобладаващи (едва ли не)
Ауууу, таман вчера се се вчервих от нерви на на една пазаруваща гугутка 
Младо семейство с две деца и пълна количка с пазар 
Мъжа бута пазарската количка и дърпа след себе си детксата количка на голямото, което пък скоро е проходило и обикаля покрай касата в несвяст.... Дотук добре, ама жена му като почна да се връща за неща, които е забравила да вземе с кенгуруто с бебе и така 2-3 пъти 
Ми гледаме и чакаме.... Как пък никой не реагира??? Само аз се пооблещих малко и толкоз. Ми забравила е жената..кво толкоз 
Младо семейство с две деца и пълна количка с пазар Мъжа бута пазарската количка и дърпа след себе си детксата количка на голямото, което пък скоро е проходило и обикаля покрай касата в несвяст.... Дотук добре, ама жена му като почна да се връща за неща, които е забравила да вземе с кенгуруто с бебе и така 2-3 пъти Ми гледаме и чакаме.... Как пък никой не реагира??? Само аз се пооблещих малко и толкоз. Ми забравила е жената..кво толкоз Типична селска проява е, когато има задръстване, някой да се намъкне в съседната, по-празна лента и да почне да се ръчка в другата, предреждайки останалите, които чинно си чакаме да се изтече колоната с коли. Редовно се случва на кръстовището на Румънското посолство по посока Черковна някой селяндур да ме бута отляво, опитвайки се да се вклини между мен и колата пред мен. 
По повод бързането - въпрос на манталитет си е...
случи ми се в Брюксел. Понеже мъжът умира да се пробва на игри на късмета, реши че иска да пусне тото на будката за вестници. Да, но трябваше продавачът да му обяснява два пъти как да го направи... през това време се образува опашка от 5-6 души ... ние по навик се изприщихме от притеснение, а хората ни се усмихваха и ни успокояваха
... още го помня и се сещам, когато някой запуфти или се затръшка зад гърба ми на опашката в някой магазин...
Селски пиниз си е хич да не уважаваш другия...
случи ми се в Брюксел. Понеже мъжът умира да се пробва на игри на късмета, реши че иска да пусне тото на будката за вестници. Да, но трябваше продавачът да му обяснява два пъти как да го направи... през това време се образува опашка от 5-6 души ... ние по навик се изприщихме от притеснение, а хората ни се усмихваха и ни успокояваха
... още го помня и се сещам, когато някой запуфти или се затръшка зад гърба ми на опашката в някой магазин...Селски пиниз си е хич да не уважаваш другия...
Защо е нужно да си причинява човек такъв стрес? Времето може да се организира така, че никой да не изпада в инфарктни ситуации, дори и с цената на някакви малки компромиси да е. Дядо често казва, че животът под график е твърде изтощителен и нездравословен. Ако ние не си го улесним, няма кой.
За един хляб или мляко за какво влизат изобщо в хипермаркет...
кварталните магазинчета за какво са?
кварталните магазинчета за какво са?
Ти сериозно ли го мислиш
Ако искам и за дъвка може да влезна в ХИПЕРмаркета. Клиент съм, толкова колкото и тоя с препълнената количка.
И как всички изнервени и бързащи. Нали всички сме супер майки и професионалистки. Вечно се бърза като за световно и под стрес - оправдание за неспазване на правилата за движение, нервничене на касата, вечно забит телефон в ухото, щото световните бъднини зависят от нас, пържени яйца набързо, нямане на време за децата от влаченето им по спорт, езици и музика.
Дайте малко по-селски и нормално, да спрем да си мислим да живеем във американски филм, да намерим време да кажем едно благодаря и довиждане на касиерката.
Пълен селски пиниз беше изпълнението на скъпите ни Ивентим, и по - точно това, в което превърнаха концерта на Бочели. Имаха поне 3 мес, за да си организират новата подредба на местата, след първоначалната промяна на залата, но не би. Незнайно защо нямаше номерации нито на седалки, нито на редове. Ориентировъчно само ти посочваха кои редове да заемеш, но любезно те настаняваха да седнеш където ти харесва на тези редове, защото не отговаряли местата на първоначално закупените. В резултат на това около 30 мин след началото на концерта от всички страни се вихреха скандали, защото никой не си беше на мястото, а от време на време се появяваха закъснели бойни господа и госпожи, които настояваха да заемат техните си места, с право, разбира се. Недоумявам какво му беше трудното да номерират местата и наистина ли тези хора смятат, че са способни да организират концерти? И селски събор биха прецакали 