"Селски" номера и пинизи

Пускат се продължения само на отчетни теми, дискусионните продължават first edition forever.  Но изобщо не знам тази дискусионна ли е или отчетна. 

Може селските номера да са изчерпани...,но надали...Да си направят тема и да си се чепкат там...

Снощи в месарски магазин на Женския пазар месарят беше сложил детето си върху металния плот на хладилната витрина. Детето беше на около 3 години, стъпило стабилно с ботушките си върху плота.

Относно хигиената, се сетих,за един дюнерджия,който не само,че не си миеше ръцете преди да ти направи дюнера,а беше и с една омазана и мръсна престилка,която сигурно месеци не е виждала пералня,за бъркането в носа да не говорим...,но върха беше,когато мъжът ми го видял лятото да седи на едно столче,по джапанки, да си чисти междупръстието и после станал да обслужва клиент .
Хубавото на цялата тази картинка беше,че дъщеря ми се отказа от този вид храна ,но само докато не го смениха-след може  би година-две

За смяна на темата - няма ли да се научат хората да не стоят на вратите на метрото, ако пътуват за повече от 2 спирки? Говоря за случаи, когато в средата е празно, а 10 слизащи трябва да обикалят някой с неманекенски размери, който е решил че ще пътува половината линия до вратата.

А какъв е проблема да си отвориш устата и да поискаш да ти направят път?
Иначе за София си е много правилна поговорката за шопа, който се бута. Само там съм виждала такова бутане.
Тук се питаме помежду си дали ще слиза някой или дали може да ми направи път да мина.

Не говоря за човек с гръб към мен, а човек с лице към тълпата, който на оживена станция като Сердика определено пречи на експедитивното слизане на поне 15 души.
Веднъж провирайки се покрай един такъв, леко го ръгнах с лакът съвсем "без да искам"
Също и паркирането едва ли не до врата или вход - в молове, на паркинги и т.н. Ще им се счупят крачетата за още 10 м или трябва колицата да се наблюдава от прозореца на кухнята.

Не ги питам, а достатъчно ясно и отчетливо им казвам: "Ако обичате, направете ми място! Искам да сляза." Гледат все едно се опитвам да им бръкна в пазарските торби масово.

И в София се питаме дали ще слизаме, но е неприятно като се опитваш да се качиш и да стои някой на вратата. Трябва да се буташ, ако се сети да ти направи място, добре, но рядко се сещат.
Обикновено казват: "Ами аз на следващата слизам". Еми като слизаш на следващата - слез и се качи последен, не ми е приятно на мен да се отърквам в знайни и незнайни персони, само защото ги мързи да мръднат.
И да, това става въпрос при празни автобуси. Щом има място навътре в автобуса, на вратата не се стои. Не случайно има лепенки: "Не стойте на изхода, пречите на водача" 

Вие може да се питате, ама на нас не ни остава време да се разговаряме с всички, които не са си намерили място във вагоните на метрото.

Те се питат, защото са изпратили всички бутащи се от тяхно село да се бутат в София, а са си оставили само небутащите се. 

Има нещо вярно...  

Точно това щях да напиша.
Нормално е, когато този, който е застанал до вратата, да не влиза навътре, защото рискува да не му направят път на слизане. Така последния път пропуснах няколко рейса в Метрото, защото имаше много бутащи се и малко разговарящи. Изчаках си празно място и си пътувах до вратата.

Много селски номер от страна на издателите на списание "Знание"! Редовно купуваХме въпросното списание. Преди седмица ММ взе поредния брой, на корицата водещата статия беше за Марс. Днес, разхождайки се, видях непозната за мен корица със статия за птиците в България. Поглеждам - февруарски брой 2015, логично си направих заключение, че това е "новият" брой, който нямаме. Какво се оказа, обаче! Издателитеявно са имали "гениален" маркетингов трик - издават февруарския брой с две различни корици. Така лесно биха могли да заблудят читателите си, че купуват два различни продукта! Е, купихме ги. Дали да се презастраховали - да: в горния ляв ъгъл сред цялата шарения има снимка с размери около 3,5 /3,5 см на "другата" корица и изречение: "За първи път с две корици", което се забелязва при много внимателно вглеждане. Очаквам мартенският им брой да излезе с 3 корици, априлският - с 4 и т.н.

Нямам спомен да е пускано в темата,ако се повтарям,се извинявам http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=30180

1. Селянин – Човек, който живее на село или в малък град.
2. Селяндур – Живее навсякъде, най-много са в средните и големите градове. По селата не виреят (няма кой да ги търпи).
3. Селянин – Бачка яко, изкарва си хляба с честен труд. Щастлив е, че има работа. Лоялен е към работодател и колеги.
4. Селяндур – Мързелива гад. Мрази да се труди, обича да е "на далавера". Гледа винаги да изклинчи и да "претакова" държавата, колегата или шефа.
5. Селянин – Чист човек. Обича природата и не свини наоколо. Повечето отпадъци намират приложение в градината или като храна на животните.
6. Селяндур – Свиня. Хвърля си боклука в найлоново пликче през прозореца. Изтърсва си пепелника на колата на светофара. Ако му направиш забележка – бучи, че си плаща данъците и бате Бойко да изчисти. Възможно е и до физическа саморазправа да прибегне.
7. Селянин – Плаща си данъците и сметките. Псува на ум (и на глас) обирджийската държава, но плаща. Декларира си кладенеца, който сам е копал, и му плаща данък.
8. Селяндур – Никога не плаща нищо. Висят му 15 неплатени акта от КАТ и данъци на панелката от 1989-та. Краде парно от комшиите, слага си магнит на електромера и не плаща вода.
9. Селянин – Говори просто, но разбираемо. Ако се премести да живее в голям град, за една година преодолява диалекта.
10. Селяндур – Мйека цял живот и твърди, че това е най-чистият български език. Мрази да го поправят, не желае да научи нищо ново.
11. Селянин – Умее да се весели, знае как и кога. Ако е сватба, ще чуе цяло село, но семейните празници се празнуват у дома.
12. Селяндур – Дъни музиката яко до 4 сутринта и хич не му дреме, че е примерно вторник и утре всички наоколо са на работа. Другият вариант е да се нареже като свиня в кварталната кръчма, да се сбие със сервитьора, да оповръща таксито и да опикае асансьора.