Скрит текст:
HighSpeed, защо да се обиждам. Тя много добре знае, че не съм глупава и изобщо не разчита на това, а се надява да събуди в мен съжаление. Тя е безскрупулна и не я интересуват средствата, а резултата. Тя е готова на какви ли не лъжи и унижения дори, само и само да постигне това, което желае. Аз обаче се придържам към закона и пак ще кажа, не бих го нарушила заради когото и да е било
Irene Adler, не мисля, че не искат да те приемат в приятелският си лист поради тази причина. Причините може да са различни. Но отговорът могат да дадат само те. Аз също получава запитване за приятелство в FB от кого ли не, но отговарям с "да" или "не" само нa тези, които са си направили труда да ми напишат няколко думи на личи, което за мен означава, че са си взели малко повече време от това да кликнат на "поискай приятелство".
Pure_nature, хората са различни. Не е задължително човек да е близък с роднините си, особено ако са съвсем различни хора. Според мен човек е близък с тези, които са близки по манталитет и предпочитания, когато хората имат общи интереси, тогава са близки, а роднинството е подробност. А и аз не се чувстват на тази ми братовчедка длъжна с каквото и да е било. Когато те колеха прасета, телета и т.н. събираха се и празнуваха, не ме познаваха, не се сещаха за мен. То не че аз съм се сетила, но и не съм отишла да ги търся. Не сме скарани, но не сме и били, няма и да бъдем близки.
Check Please, не мога да не я върна. тя имаше виза за три дни. как да я оставя. На излизане от Австрия, ще я питат къде е била толкова време без виза и тогава аз ще имам проблем с властите и защо??? Не, никога не бих го направила. Не съм я оставила на улицата. Закарах я до хотела, където беше отседнала групата и тя се върна с автобуса, с който беше тръгнала. На мнение съм, че даже и´ направих услуга, като не позволих да наруши визовият закон на Австрия и предпазих както нея, така и себе си от проблеми и високо глоби.
Irene Adler, не мисля, че не искат да те приемат в приятелският си лист поради тази причина. Причините може да са различни. Но отговорът могат да дадат само те. Аз също получава запитване за приятелство в FB от кого ли не, но отговарям с "да" или "не" само нa тези, които са си направили труда да ми напишат няколко думи на личи, което за мен означава, че са си взели малко повече време от това да кликнат на "поискай приятелство".
Pure_nature, хората са различни. Не е задължително човек да е близък с роднините си, особено ако са съвсем различни хора. Според мен човек е близък с тези, които са близки по манталитет и предпочитания, когато хората имат общи интереси, тогава са близки, а роднинството е подробност. А и аз не се чувстват на тази ми братовчедка длъжна с каквото и да е било. Когато те колеха прасета, телета и т.н. събираха се и празнуваха, не ме познаваха, не се сещаха за мен. То не че аз съм се сетила, но и не съм отишла да ги търся. Не сме скарани, но не сме и били, няма и да бъдем близки.
Check Please, не мога да не я върна. тя имаше виза за три дни. как да я оставя. На излизане от Австрия, ще я питат къде е била толкова време без виза и тогава аз ще имам проблем с властите и защо??? Не, никога не бих го направила. Не съм я оставила на улицата. Закарах я до хотела, където беше отседнала групата и тя се върна с автобуса, с който беше тръгнала. На мнение съм, че даже и´ направих услуга, като не позволих да наруши визовият закон на Австрия и предпазих както нея, така и себе си от проблеми и високо глоби.
Току що съм пристигнала в Австрия, ден трети, отиваме с мъжа ми да вечеряме навън. Дъщеря ми си пожела да се разходим преди това и тъй като имаше още около час до часът за вечеря, изпълнихме желанието и´. Разхождаме се ние и изведнъж чувам българска реч, и разбира се зарадвана поздравявам хората и се заговорихме. Това беше едно семейство и още двама господа уж студенти. Казвам уж студенти, защото по онова време това беше един от начините да останат в Австрия. Аз се заговорих с жената, а мъжете със съпруга ми и така около 5 минути и изведнъж съпругът ми казва, хайде да тръгваме, хайде. Учудих се, че така изведнъж се разбърза и дори и довиждане не каза, но послушно тръгнах. И съпругът ми казва: "Моля те, умолявам те, никога, никога повече да не разговаряш с непознати хора на улицата, обещай ми, моля те!" Бях много учудена, че е толкова развълнуван, но обещах, но и поисках да ми обясни защо. Чутото направо ме порази. Единият студент, един невзрачен лилипут около 158-160 см, му казал: "Е щом жена ти е българка, нямаш проблеми, можеш да я биеш, да и´ изневеряваш, да я правиш каквото си искаш, но ако си добре в леглото, нямаш проблеми, няма да те остави!" Не знаех какво да му кажа, освен че навсякъде има лоши и първични хора, на които е по-добре да не обръщаме внимание, но това беше и за мен добър урок. От тогава никога повече аз не се заговарям с когото и да е било. Искам само още да кажа, че в желанието си да пощадя ушите ви, написах, че студентът е казал, "ако си добър в леглото", иначе той е употребил една много грозна немска дума.
Познайте ние дали отидохме 
