Няма смисъл да се убеждавате една - друга коя е повече права. Май всяка връзка е строго индивидуална и не може да обобщавате как е най-добре да приключи с разни модели и шаблони на поведение...
- Публикувана: 18 март 2014, 18:57 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2024, 23:57 ч.
Болката от раздялата с любим човек
Раздялата никога не е 100% . Нещо остава и такъв човек никога няма да е непознат за теб колкото и да си го представяш така. За да не разводнявам темата няма да споменавам тук причините. Ако те интересува можем да минем на лични.
Абе да ти кажа в някои случаи е по-добре или всичко, или нищо. Т.е. щом вече не си в интимна връзка с даден човек, по-добре го изхвърли от живота си изцяло. Аз поне не мога да си представя да съм била дълго време с един човек, да съм си представяла как ще остарея с него, как ще отгледаме децата си... и после да съм приятел с този човек и да си пия кафето с него или да си говорим колко добре изглеждаме или как е минал денят ни. Би било излишна болка.
Да и аз не мога да си представя в такава ситуация,да бъда приятел..Не мога!Трябва евентуално да минат мноого години след раздялата,за да не ми пука и да ми е безразлично...
Сега искам просто да ми е спокойно,искам да забравя...Искам повече никога да не преживявам тази болка...
Чуствам се маалко по добре.Разликата е,че болката вече не е непоносима,както в първите 15 дни.. 
Все още ме боли силно,все още ми е мъчно и тъжно,че се случи,все още си задавам куп въпроси,все още се сещам за всичко,за всичко..,за спомените,за хубавите моменти,за надеждите,за мечтите....
Има моменти в който се чувствам силна и такива в които съм много слаба,но се боря,просто се боря..и усещам,че някой ден може би ще бъда "излекувана"..
Всички мои приятели и близки ме подкрепят,но осъзнах,че такава болка всеки сам трябва да си преживее,сам да си я изстрада,няма как някой да му помогне,колкото и да иска..Болката си е само моя и сама ще се я изживея..
Опитвам се сама да си бъда приятелка,сама да си давам кураж..Опитвам се да се чувствам добре в собствената си компания,колкото и да е трудно..Опитвам се да се радвам на малките неща..
Благодаря ви за подкрепата и кураж и сила на всички,които преживяват раздяла...
Все още ме боли силно,все още ми е мъчно и тъжно,че се случи,все още си задавам куп въпроси,все още се сещам за всичко,за всичко..,за спомените,за хубавите моменти,за надеждите,за мечтите....
Има моменти в който се чувствам силна и такива в които съм много слаба,но се боря,просто се боря..и усещам,че някой ден може би ще бъда "излекувана"..
Всички мои приятели и близки ме подкрепят,но осъзнах,че такава болка всеки сам трябва да си преживее,сам да си я изстрада,няма как някой да му помогне,колкото и да иска..Болката си е само моя и сама ще се я изживея..
Опитвам се сама да си бъда приятелка,сама да си давам кураж..Опитвам се да се чувствам добре в собствената си компания,колкото и да е трудно..Опитвам се да се радвам на малките неща..
Благодаря ви за подкрепата и кураж и сила на всички,които преживяват раздяла...
Повечето мъже обичат да се връщат след време.
Не вярвам това да ми се случи.
Повечето мъже обичат да се връщат след време.
+ 1
Естел Бързоход, може месец, може година , може и повече . И на мен ми се е случвало и съм го виждала при други . Жени също го правят.
Повечето мъже обичат да се връщат след време.
Не вярвам това да ми се случи.
Казват,че има два вида болка- такава ,която отминава и такава, която ни променя завинаги.... Аз се разделих с човек, който смятах за най-голямата ми любов. Той реши така и не намери доблест да каже защо. мисля, че ме обичаше... Дори и да се върне някога никога няма да е същото.
"...Боли, когато хубавото си отива,
когато всичко свършва, пак боли.
Търпим, макар и в болка свити,
търпим, защото знаем, че боли.
Какво е болка?
- та това сме ние
Роден е всеки с болка на света.
Това е тя,
която ни догоня след всяка
светла радост и тъга..."
По темата: няма еднозначен отговор. Времето е фактор немаловажен: едни лекува, у други притъпява чувствата, трети- научава да живеят с болката.
Това, което не ни убива ни прави по-силни.
когато всичко свършва, пак боли.
Търпим, макар и в болка свити,
търпим, защото знаем, че боли.
Какво е болка?
- та това сме ние
Роден е всеки с болка на света.
Това е тя,
която ни догоня след всяка
светла радост и тъга..."
По темата: няма еднозначен отговор. Времето е фактор немаловажен: едни лекува, у други притъпява чувствата, трети- научава да живеят с болката.
Това, което не ни убива ни прави по-силни.
И да допълня- това с изхвърлянето на нещата и триене на номера помага! Иначе постоянно си в очакване ,тези неща ти навяват спомени...аз му изтрих номера и снимките ни и ми е много по-добре.Така не очаквам нищо, по-лесно е да осъзнаеш, че всичко е приключило.
Нещо се обръща от този момент.Това направих с края на първата връзка на дъщеря ми (беше на 17). Аз не съм имала разтърсващи връзки преди да срещна баща й, с когото впоследствие си я направихме щерката. Тоест никак не съм имала любовни страдания, но когато детето взе да ми прави пулс 120, рекох си, че радикално ще действам. Изтрих номера, събрах всички подаръци в кашон и ги хвърлихме заедно. Много помогна в съчетание с могъщата формула МГВ три пъти дневно по 20 капки
При нас нещата бяха емоционално приключили месеци преди физически да си събера багажа. Лъжехме всички около нас и себе си, че всичко е ОК и че е нормално. Само че не беше и аз го осъзнах първа. Въпреки това, ми трябваха няколко месеца, за да се възстановя. А той усложни нещата, защото не ме "пускаше" - не спираше да пише, да звъни, да ми обяснява колко ме обича, как не може без мен, колко много иска да се върна и каk нещата ще са различни 
. Това превърна преживяването в агония. Все още, когато се сетя за него ме жегва (понякога). Предполагам, че е нормално предвид седемте години, мечтите, плановете... Нараненото ми его и смазаното ми самочувствие - от това, че не можах да накарам нещата да "работят" 
Добре, че нямахме деца.
Съвзех се. Осъзнах, че не само аз съм виновна за това, че не се получи. Осъзнах, че да си сама, не е срамно. Осъзнах, че това, че си зарязала гаджето не те прави, гадна кучка, неспособна да обича и да има връзка.
Сега имам нова връзка - влюбена съм до уши, щастлива съм и се чувствам на мястото си И май това е най-важното. Другото е вятър и мъгла
. Това превърна преживяването в агония. Все още, когато се сетя за него ме жегва (понякога). Предполагам, че е нормално предвид седемте години, мечтите, плановете... Нараненото ми его и смазаното ми самочувствие - от това, че не можах да накарам нещата да "работят" Добре, че нямахме деца.Съвзех се. Осъзнах, че не само аз съм виновна за това, че не се получи. Осъзнах, че да си сама, не е срамно. Осъзнах, че това, че си зарязала гаджето не те прави, гадна кучка, неспособна да обича и да има връзка.
Сега имам нова връзка - влюбена съм до уши, щастлива съм и се чувствам на мястото си
И май това е най-важното. Другото е вятър и мъгла 