Болката от раздялата с любим човек

  • 60 515
  • 291
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 712
^ Браво  Simple Smile
И смятам, че след едно такова разсипващо и болезнено преживяване, после животът ни тръгва някак си нагоре, и като се влюбим отново (макар и след време), уцелваме правилния човек. Съгласни ли сте с мен?

Галсувам твърдо ДА, с двете ръце и двата крака Simple Smile

# 76
  • Мадрид / София
  • Мнения: 6 086
^ Браво  Simple Smile
И смятам, че след едно такова разсипващо и болезнено преживяване, после животът ни тръгва някак си нагоре, и като се влюбим отново (макар и след време), уцелваме правилния човек. Съгласни ли сте с мен?

Всека връзка допринася с нещо за нашето усъвършенстване и научаване на важни моменти за пътя ни на горе към по-доброто за нас. Затова следващия е по-добър до тогава, докато изпълни своята задача. После минаваме към следваща стъпка. И така все нагоре и нагоре. И все по-добре и по-добре.

# 77
  • Варна
  • Мнения: 5 401
Мда, и всеки следващ е по-добър от предишния.  Peace

# 78
  • Мнения: 387
Повечето мъже обичат да се връщат след време.
Колко време?
Не вярвам това да ми се случи.
Няколко години може да минат. Друг е въпроса дали ще можете да ги приемете отново. Малко са тези мъже, които не се връщат да си пробват отново късмета с вас.

Мхм...
На мен ми се случи 2 години след като се разделихме... опита за повторното събиране имам предвид. Обаче в онзи момент мисълта да подновя тази връзка ми се струваше ... непримамлива, глупава и пр.  Mr. Green

# 79
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120




Възхищавам се на жените , които изведнъж спират да плачат и замислят някакво 'безобразие' : сменят си работата , хващат си добър любовник , заминават  на майната си , някъде на далече  или пък си слагат цицки. Както и да е , важното е че те се променят . В тази връзка много забавлява реакцията на околните. Вие ще се изненадате че далеч не всички са от възторг от това че 'горката' жена  вече е спряла да плаче. Такова  поле за съчуствие  пропада ,а   можеше да я утешават , 'закрилят' , презират , а сега какво ? Из начало  ще я питат : "Ти щастлива ли си ? Сигурнали си ? Това ли е което искаше ? Може би бъркаш? " А после ако тя започне да упорства за своето щастие , хората ще я осъдят че е предала своето минало ...... 

Ма́рта Кетро́ - руска писателка



Оргинала  Hug

Скрит текст:
Я восхищаюсь женщинами, которые однажды перестают рыдать и учиняют какое-нибудь «безобразие»: меняют работу, заводят нового любовника, принципиально «отличного от других», уезжают к черту на кулички или наращивают себе сиськи, не важно, главное – меняются. И в этой связи опять-таки забавляет реакция окружающих. Вы удивитесь, но далеко не все приходят в восторг от того, что бедняжка больше не плачет. Такое поле для деятельности пропало, ее же можно было утешать, опекать, презирать, а теперь что? Поначалу будут спрашивать: «Ты счастлива? Уверена? Это именно то, что ты хотела? Может быть, ошибаешься? » А потом, если она станет упорствовать в своем счастье, люди ее осудят за то, что предала свое прошлое.

Марта Кетро

# 80
  • Мнения: 712
Възхищавам се на жените , които изведнъж спират да плачат и замислят някакво 'безобразие' : сменят си работата , хващат си добър любовник , заминават  на майната си , някъде на далече  или пък си слагат цицки. Както и да е , важното е че те се променят . В тази връзка много забавлява реакцията на околните. Вие ще се изненадате че далеч не всички са от възторг от това че 'горката' жена  вече е спряла да плаче. Такова  поле за съчуствие  пропада ,а   можеше да я утешават , 'закрилят' , презират , а сега какво ? Из начало  ще я питат : "Ти щастлива ли си ? Сигурнали си ? Това ли е което искаше ? Може би бъркаш? " А после ако тя започне да упорства за своето щастие , хората ще я осъдят че е предала своето минало ...... 

Ма́рта Кетро́ - руска писателка



Оргинала  Hug

Скрит текст:
Я восхищаюсь женщинами, которые однажды перестают рыдать и учиняют какое-нибудь «безобразие»: меняют работу, заводят нового любовника, принципиально «отличного от других», уезжают к черту на кулички или наращивают себе сиськи, не важно, главное – меняются. И в этой связи опять-таки забавляет реакция окружающих. Вы удивитесь, но далеко не все приходят в восторг от того, что бедняжка больше не плачет. Такое поле для деятельности пропало, ее же можно было утешать, опекать, презирать, а теперь что? Поначалу будут спрашивать: «Ты счастлива? Уверена? Это именно то, что ты хотела? Может быть, ошибаешься? » А потом, если она станет упорствовать в своем счастье, люди ее осудят за то, что предала свое прошлое.

Марта Кетро

Ах, колко вярно smile3501

# 81
  • във вкъщи
  • Мнения: 65
Към авторката, знам какво е такава любов.Знам че боли, че те боли само когато си поемеш дъх. Моята драма беше, бетер "шампанско и сълзи", продължи 7 години, толкова го обичах но разбрах, че няма смисъл.Разбирах и не проумявах, правех всичко възможно за да го забравя.Накрая бях много наранена, но го обичах  fight.Накрая стигнах до положение в което се молех да го забравя.Някой по рано беше писал , че е нужна година.И мисля, че наистина е прав.Близо толкова е нужно , за да осъзнаеш, да проумееш , да спре да те боли, когато видиш момиче и момче който се целуват на пейката и да завиждаш. Да се събудиш сутрин и деня да не започва с мисълта за него.
Накрая стигнах до момента в който започнах да го мразя и ненавиждам, сама си се навивах, ама помогна много повее от това да търся заместител , да не стоя във вкъщи.Но през това време не отказвах да се виждаме ме , въпреки че беше в месеца по 1 - 2 пъти.От цялото навиване което си го набих в главата, стана така че срещнах ММ. Бях с бившия си на капачета, а аз си писах с ММ смс, в един момент просто нямах и желание да стоя с бившия ми.На предпоследната ни среща станах попитах сервитьорката колко ми е сметката, отидох до масата казах му тактично, че не ми се стой повече, подадох му парите за сметката ми и заминах с такава усмивка на лице и с такава грация, че му увисна ченето.
На последната ни среща му съобщих, че слагам край , че не желая да се срещаме и че всико приключи.Казах му, за всички изневери за който знаех, за всяка тъпотия което направи и за цялото неуважение към мен, право в очите.Без сълзи, без драми с равен тон.Единственото коеот ми каза е, че след 3 месеца мога да му се обадя, когато разбера че обичам само него. rotfImbo rotfImbo, след 3 месеца той ми се обади и разбра, че не ми е минало.И така до преди 3 месеца.Близо 7 години съм вече с ММ, и бившия ми още ми звъни.

Написах този ферман, не за да разкажа своята история а за да ти разкажа, че винаги в тунела има светлина.Винаги изгрява слънце, може да не ти се вярва но пак ще заобичаш, пак ще се влюбиш.Но няма да е така като първия път, поне при мен е така.Има един лаф 'Господ бавен , но не забравя', убедила съм се че е прав.Пожелавам ти търпение, разум и повече весели дни  Hug

# 82
  • Мнения: 6 214
Ох, като започнете така да гарантирате, че новата любов чака зад ъгъла и само трябва да се отървем от мисълта за старата... То ако беше така, Марая Кери например нямаше никой да я е чувал.  Laughing Laughing Laughing

# 83
  • във вкъщи
  • Мнения: 65
REAL_WOMAN  Joy  Joy
май си права, ама аз като минах през така наречената ми любофффффф, бях на 18 - 19 години и бая в шок си живях цяла година. Сега като се върна назад във времето, бая проста и глупава съм била, че да рева като, малко дете за един тъпак  Mr. Green Mr. Green.
Сега не знам, след съвместен живот дали ще падна толкова ниско, че да се умилквам на един мъж, да дори и човека от който предстой да имам дете  Mr. Green.Нещата се променят, ценностите се променят и с времето човек започва да се цени и уважава и за знае цента си.
 Относно гаранция на мен ми трябваше година да се осъзная, че този човек не ме заслужава.А това че любовта чака зад ъгъла  Joy Joy Joy, не съм го твърдяла.При мен стана така , просто един ден заместих боклука с нова играчка която ми е любима и до ден днешен.
Пожелавам го на всеки, но в никакъв случай не казвам и не твърдя че хоп, оставяш единия и на втория ъгъл идва принца на бял кон.

# 84
  • Мнения: 12 473
Ако имаше известен срок на болката - нещата щяха доста по-лесно да се преживяват..)

Индивидуално е, лично е и тн..

Клишето "време трябва" си е най-точното..
Но най-важното е че Ти избираш как да го изживееш това "време"..

Първоначалната ми реакция на темата ти беше да пиша - 10 месеца..
Днес стават точно толкова от тогава..

Давам  си сметка, че го преглътнах най-накрая..
Преминавайки през всичко, което Алена е описала и Десс казва..))
Идея си нямаш каква сила и хъс ми дойдоха, на пук на това, че всички очакваха да се срина, смачкам и изобщо да хленча и тн.

Мен болката ме промени..
Или по-скоро смелостта да взема решението и да го удържа..
Оттам нататък се впуснах в жестока битка за оцеляване, както и за създаване на нещо съвсем ново..
Ден след ден, месец след месец..
Самонавиване, бачкане до скъсване и много спорт..
Напълно сама във всичко и с детето.
Към 3-4 месец започнаха и някакви мъже да се намесват и да ги включвам периодично - оказа, че повечето от тях бяха дори качествени (изглеждах добре и имах вид на силна и наясно със себе си жена) ..Обаче - осъзнах, че не желая да се впускам в никаква сериозна връзка..защото започна да ми харесва да бъда сама..
Открих удоволствието и силата от това да зависи всичко от мен и да следвам интуицията и инстинктите си - много е зареждащо..И поех на едно дълго пътуване към себе си ..буквално..разчоплих душата си до кръв, самонаказвах се и  самоизследвах под микроскоп всяка мисъл, спомен и желание.. А после си простих и се приех такава, каквато съм..
И след това нещата се обърнаха..
Истината е, че болката от раздялата е преди всичко обида, гняв, наранено его и тн..
И ако ги "храниш", само удължаваш агонията както и скъсяваш здравето си.
Никак не е здравословно и никой няма да ти даде приз за това.

Към момента съм истински щастлива..така, както никога не съм била с мъж до сега.
С бившият сме дори в мили отношения и истински му желая само най-доброто..
Каквото и да ми е причинил, получих много повече в замяна.
И нямам никакви съмнения или притеснения за бъдещето - че ще остана сама и тн..
Просто знам, че следващият наистина ще разумен и мъдър избор..Wink

Успех и сила ти желая!


# 85
  • Мнения: 814
Ох, като започнете така да гарантирате, че новата любов чака зад ъгъла и само трябва да се отървем от мисълта за старата... То ако беше така, Марая Кери например нямаше никой да я е чувал.  Laughing Laughing Laughing
Напълно си права. Peace Аз дори не съм убедена,че мога пак да обичам.И колкото и да ми е трудно и да не искам да го приема се опитвам да свикна с мисълта ,че може и да съм сама.Не мога да съм с някого просто за спорта.. Tired

# 86
  • София
  • Мнения: 1 764
Благодаря ви мили момичета,-за споделената болка,за милите думи,за всичко... Hug Чета всеки ваш коментар..Вие помагате на мен и на много други жени да осъзнаем,колко непредсказуем живота...,колко любов и болка от любов има в него...
Аз вече се чувствам маалко по добре,но разбрах и че тази болка не минава за няколко месеца..,може би ще мине още много време...,но ще мине,ще мине и аз вярвам в това..Боли ме,все още много ме боли,но се боря и ще продължавам да го правя...В момента не търся нова любов.Искам първо да излекувам раните от тази,а след това,ако е писано и това ще стане....
В момента се радвам дори на това,че виждам слънцето,че чувам песента на птичките,че усещам аромата на цветята... Peace
Благодаря ви! Hug

# 87
  • Пловдив
  • Мнения: 132
минаха шест месеца...първите три бяха ад,хапчета,сълзи ,гледане в една точка и болка и празнота...зарязаме заради друга,след осем години съвместен живот...Сърце,его ,всичко беше на пух и прах....Трябваше ми време за адаптация,време да пренастроя мислите си , навиците си ...болеше много , а започнах да правя нещо , което се случваше с него много радко....смеех се , с глас със сълзи....не че не страдах,но започнах да се смея,започнах да си обръщам внимание,купих доста нови неща за себе си и още продължавам....все още ме боли,все още си поплаквам,но вече не е това ,което беш....няма да му простя,предателството е най-лошото нещо...просто искам да гледам и да продължа на пред...не знам дали ще обичам,дали ще се влюбя,но пътят е един и той е само напред Simple Smile))

# 88
  • Мнения: 6 214
EXQUISITE много добре го е казала. Много хора наистина "хранят" болката, несъзнателно. За това някои никога не преживяват раздялата. Пропиляват си живота, заради някой, който се е изплюл на любовта и честността им. Не го разбирам това, честно. Любовта е любов, когато е двустранна. Иначе е агония.

# 89
  • Мнения: 802
Аз даже пуснах наскоро подобна тема с моята история. И аз преживях раздяла с човек,с който мислех,че ще имаме семейство. И аз като ЖАДИ хапчета,рев..обаче при мен интересното е,че някой нарани ли ме бързо спира да ми пука..но докато спре съм на парцал. Хубавото е,че веднъж спре ли това е  Grinning има жени,които ги зарязват,обиждат и пак имат чувства към тоя човек,....това си е мазохизъм. Преди това имах 4 годишна връзка,при която след раздялата не пророних и сълза. Всяка раздяла досега съм преживявала лесно,само последната не можах,просто ми омръзна да се разделям с хората  и ми дойде в повече.

И да добавя нещо,което коментирахте - за мене някой "бивш" да се върне и да го приема - е няма как да стане. Има причина хората от миналото да са там! През онези 4 години многократно се разделях и събирах с човека,вярвайте ми няма смисъл,веднъж нещата тръгнат ли надолу,РАНО ИЛИ КЪСНО рухва всичко.

Общи условия

Активация на акаунт