Жената зодия Риби - 18

  • 65 552
  • 743
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 15 619
Чета ви и грам не ми идва нищо за писане. Stuck Out Tongue Winking Eye  В къщи съм и аз. Дебелея.  Чета книги в несвяст.
Тикве, дано задобрееш скоро!

# 676
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 3 752
Адри ,не зная , не съм ли възрастна или не съм чела достатъчно по темата,  това вероятно .

Селски варварин77 - значи имам "Живота ми като Смърт " и " Алманах" , даже на съм ги отворила още  ,ти какво четеш ?

А и телефона не вдигам , предпочитам ей така да пиша Joy отвратително същество ,ей !

# 677
  • Мнения: 3 915
Как така да си възрастна 😀 прогресивната луна сменя знак на всеки 2.5 години. Така описваща се, нищо чудно да се окаже, че прогресивната ти луна в момента е в рак. Ама това е само предположение де.

# 678
  • Мнения: 15 619
Тикве, не ти ли идва дълго "Селски варварин"? Хаха, ама верно те мързи.  Нямам представа колко точно книги съм изяла. Заглавия не помня.Чета истории. В цикъл съм и ги карам на конвейер. От фантастика, през астрология до изкуство и любовни романи.  Като почна да не вдявам, сменям жанра.

# 679
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 3 752
Адриана с лопатата ще се наместя всичко  Simple Smile

Варварин77-  коя си ти бре , нещо познато ми лъха Blush

Последна редакция: пн, 28 дек 2020, 20:50 от мадам тиква

# 680
  • Мнения: 15 619
Абе, ти за фърляне на боб и гледане на профил не си ли чувала? Joy
Луна съм, разбира се.
Приятна вечер на всички и не се оставяйте на депресивни настроения. Файда йок, че и тъпо му става на човек.

# 681
  • Мнения: 1 377
Интересни писания...И аз съм зодия риби, сто хиляди двойки имам в ЕГН-то си🤪Откак лекувах паническо разстройство съм друг човек,няма депресии,няма безпричинно реване.Хубава професия имам, която оставих,лутах се една две години и се надявам скоро пак да се внедря в системата 😉Породени деца имам и си ги гледам,те са ми приоритет,никога не са ми дотягали,не ги давам на никой да ги гледа,разбираме си се и засега държа юздите.С мъж също риби се гаджосах и дотук всичко е наред,ние живеем в наш си балон.Пандемията ми е безразлична,екстра ми е вкъщи крак връз крак, децата са здрави и щастливи,това ми стига.Смятам,че всичко което ни се случва е въпрос на гледна точка и в нашите ръце и разум,е да я променим и да я нагодим спрямо обстоятелствата.... Гледайте напред,няма да е все така!Весели празници!

# 682
  • Мнения: 3 915
Тикве, прогресии ли си пуснала или транзити? Нищо не се разбира от тая снимка

# 683
  • Мнения: 2 845
Мадам Тиква, не си толкова серт, колкото се изкарваш. Щом има кой да ти звъни на телефона, значи не си прогонила всички. Аз пък без да съм сторила или ксзала нещо накриво, никой не ми се обади за празника. И не само. Ако не звънна аз, никой не се сеща.
Това ме натъжава.

# 684
  • Мнения: 3 915
Не се натъжавай. И на мен доста малко хора ми писаха. Голяма работа, така разбираш и отсяваш.

# 685
  • Мнения: 1 750
Момичета, на повечето хора не им се говори изобщо ,не ,че някой близък ви е забравил . И при мен телефона мълчи и аз не съм се обаждала. Всички близки и познати са ми в главата ,мисля си за всеки,пожелавам на ум добри неща,но ... не се обаждам. Преди зареждах телефона на  2-3 дни, сега - на 5-6 - явно такова е времето.
Мадам тиква , анра, моля ,споделете,ако желаете,разбира се , как протече ковида при вас. На вас ще повярвам. И най-вече с какви лекарства ви лекуваха.

# 686
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 3 752
За ковид най-съкратено бих казала следното : на 14г . ме вдигнаха от инвалидна количка, на 17г. апендикс ,на 19г. ми махнаха почти двата яйчника -3 дни в реанимация, на 22г първо секцио ,на 24г тумор в гърлото,  на 27г второ секцио с реанимация за мен от алергична реакция и почти умряло бебе : нищо от тези не ме свали на легло . Сега 29ти ден имам температура, два пъти стигам до Спешното, веднъж връщах кръв , 12дни бях с 39градуса, не си бях мила очите , не можех , на 17ти ден усложнение  на миокарда ....
Не искам да звуча за съжаление, аз вярвам в себе си и зная колко съм силна и това ще мине ,най-голямата ми радост е ,че децата и мъж ми който често мразя са добре още .

# 687
  • София
  • Мнения: 9 388
Той мъжът(коза) си върши работа чат пат, излиза нещо за колата, до спиди(до еконт не ще...много е смешен, негов съученик работи там и нашият отказва да ходи, защото онзи иска да си говорят и да се виждат 😂). С децата се занима всъщност доста. Той ги къпе вечер винаги, играят...но и те от месеци стоят вкъщи и той си свикна да ги наблюдава от бюрото, а те да оцеляват.
Осъзнавам, че и аз мрънкам и гледам лошо, а той работи, учи онлайни същевременно гледа деца. Не му е лесно. Ама да вземе за 20 минути да ги изведе да обиколят блока...Обедна почивка има, да не говорим, че с работното врвме са доста разхайтени. Редовно ходи по задачи в работно време и никой нищо не му казва.
Аз все ги мисля, че вън е приятно, а те са затворени по цял ден.
Като ми мине ПМС-то сигурно ще ми е по-мил 😂

И аз смятам, че на повечето хора не им се говори. То не е от много задачи и малко време-просто те обхваща апатията и не ти се приказва. При нас и нищо особено не се случва, няма какво да разказвам на близки.

Иначе моите деца сама съм си ги гледала, бях в майчинство над 5 години. И ми беше супер! Прекрасно време с много разходки, създадени приятелства. Много ми беше хубаво. Но някак ми бяха по-симпатични, като бебета 😂 Сега ме нервират и времето заедно минава в това да ги усмирявам, успокоявам. И като са все вкъщи, а не да ги заведа някъде навън-дотягаме си.
Надявам се да пуснат градините скоро 🙄 Че и те малко да се очовечат. От септември не са ходили и са като маймуни.

Мадам Тиква, звучи тежко. Дано ти просветне, да няма влошаване.
Познатите ми, които прекараха, все някак леко. Имаше там 1-2 с повечко дни температура, но иначе са добре.

# 688
  • Мнения: 2 845
На фона на преживяванията на Мадам Тиква, моят ковид протече леко: загуба на обоняние и вкус, болки в тялото, леко затруднено дишане. Лекувах се с комплекс от витамини / каквито имаше в аптеката / и аспирин протект. Без темперстура, без антибиотици, без умора. Но аз се пазя много.

# 689
  • Мнения: 1 750
За ковид най-съкратено бих казала следното : на 14г . ме вдигнаха от инвалидна количка, на 17г. апендикс ,на 19г. ми махнаха почти двата яйчника -3 дни в реанимация, на 22г първо секцио ,на 24г тумор в гърлото,  на 27г второ секцио с реанимация за мен от алергична реакция и почти умряло бебе : нищо от тези не ме свали на легло . Сега 29ти ден имам температура, два пъти стигам до Спешното, веднъж връщах кръв , 12дни бях с 39градуса, не си бях мила очите , не можех , на 17ти ден усложнение  на миокарда ....
Не искам да звуча за съжаление, аз вярвам в себе си и зная колко съм силна и това ще мине ,най-голямата ми радост е ,че децата и мъж ми който често мразя са добре още .

Мадам тиква ,това наистина е живот на силен човек ! Явно си минала пика на болестта - желая ти най-сърдечно по-бързо възстановяване !

П.П.  А с какво те лекуват , какви лекарства вземаш?

Общи условия

Активация на акаунт