Жената зодия Риби - 18

Пожелавам ти късмет и всичко да се нареди в най-скоро време, в твоя полза.
Кураж и ако имаш нужда да споделяш, пиши тука, с теб сме!

Пролетно цвете, кураж! Ще преминеш и през това, вярвам! Дори ще станеш по - силна.
Макар, че за какво ни е да сме силни? За да носим на гърба си някой паразит ли?
Освен всички неволи през годината, се заразих и с ковид. В къщи мъж и дете са абдикирали от задълженията си - единия като баща, другия като ученик... На работа съм на прицел, колкото и да работя. Като капак тези дни каквото и да кажа, все не е на място и успявам да настроя хората срещу себе си.
Много се притеснявам и за следващата година! Надявам се да не е като сегашната, но дали ще така?
Не че годината има нещо общо с моите неволи, ама аз да помрънкам...

Ами помрънкай си, то на кого да споделиш. Всеки с проблемите си и едва ли предпразнично някой иска да ме слуша как се оплаквам. Но е хубаво като може да си го напишеш.
Тая злополука ме върна в първи клас. Отцепих се и не искам да виждам никой, а в същото време и сама полудявам. Не отчитам даже, че са някакви празници, нито знам коя дата сме. Дните си минават сиви покрай мен.

Хубавото на тази тема е, че можем да си мрънкаме, без да правим лошо впечсатление.
Пролетно цвете, и на мен не ми е празнично, дори нямам намерение вадя нвогодишната украса.
Много ти съчувствам, да знаеш!

Аз се заредих на родна почва. Изпращам ви обич и прегръдки.

Хубавото на празниците е, че не са задължителни.
Тъжно и страшно ми е, без никаква причина. Подготовката за празниците върви ок, предвид сложната логистика и финансите, голямата ми дъщеря и ММ ми помагат, много, обаче постоянно очаквам нещо да се срине, лоши новини или нещо такова. Взех да си мисля, че Корона напрежението вече си казва думата.

То аз какво да напиша , тоя цикъл гадости от 2016 ....
Боря ковида , качих килограми от лежане , вече 21 дни зор ..., лющи ми се главата,  ръцете, имам розови лишеи ,косата ми е за боядисване , бе мръъънннн
Нищо още не съм поръчала за Коледа, аз от месец не съм излизала от къщи навън...

Мадам Тиква, не се предавай на Ковид! Аз не смея да се напиша, че го пребориx. Все съм нащрекза някойсимптом.

Мадам тиква и аз имам някакви лишеи. Моите са по гърба. Трябва да се лекуват, а на този етап трудно ще се добера до доктор. Звънях днес за час, казаха че нямали, да съм опитала утре.
Аз знам какво е, знам и с какво се лекува, но не искат да ми дадат лекарствата без рецепта.

Аз от Ковида, от добавките-селен, цинк, Д3, имам в момента чудесна кожа, пих малко по-високи дози, преди месец го установих, 5-6 дни ми беше зле. Мадам Тиква
Споделяй!

Ние вкъщи още не сме преболедували.
А аз си ходя на работа, пътувам с метро. Явно късмет някакъв...
Ние засега сме добре, семействата ни също. Надявам се и догодина да ни подминат гадостите.
Но и аз съм все в някакво очакване нещо да се случи, да се срине. Тревожна съм и не смея да се отпусна.
Децата ми дотягат, осъзнавам, че и аз им дотягам, но просто искам да ме оставят намира. Че са малки, малки са...ама поне голямото трябва да схваща вече, като му кажеш"Не ми се прави нищо, искам да не ме закачате 1-2 часа и да не ми врещите на главата". Но няма...тръшкане, ревове, бой, дърпане за играчки, заяждане за абсурдни неща. Не мога да ги трая, пък ако ще някой да ми се сърди за думите ми.
Физическа непоносимост вече имам, обриви ми излизат, само като ме докоснат.
И мъжът ми ме дразни-работи от вкъщи от март и е вечното присъствие, защото отказва да ходи, където и да е. Децата не е извеждал от 2 месеца, аз бързам от работа да се прибера и да ги изведа за половин час, да видят небе. Не бяха излизали над 14 дни веднъж...защото не можех да смогна...а той си стои вкъщи с тях.
Та и неговото вечно присъствие ме побърква. Все ми говори нещо, все е до мен. Какво ям, каксо правя, какво ще правя, защо съм се забавила половин час-къде ходя, не можело да ходя по магазините, че ще се заразя.
На фона на загубите и мъките на хората знам, че са first world problems, но това ме товари психически, както казах и физически го усещам-напрасо кожата ми настръхва, като се приближи някой от тях до мен, сърби ме от тях, сърцебиене получавам.

Дези, мъжът ти има проблем. Познато ми е това състояние, може да отключи психическо заболяване. Опитай да го извеждаш. Сериозно!

Дези, познато ми е това. ММ също не се занимава с децата. Поне да ги извежда на разходка, но не и не. Иначе той излиза.
И аз се нервирам от факта, че трябва да се справям с всичко сама. И мърморя, и се карам, и с блага дума пробвам, и с кадифена ръкавица, но мързела и апатията на домочадието вече ме докарват до лудост.

Аз съм като мъж ти , от месеци не съм излизала . Пращам децата до магазина. Не зная , вероятно от това и многото лекарства съм 10кг отгоре , което ме убива и тотално не искам вън.  Лъжа приятели,  че не съм у дома,  то не ,че имам много с ужасния си нрав ги прогоних всички май.  Крия се от комшиите , бе боклук не хвърлям , готвя ,чистя , уча с малката ,сега уж от ковида лежа  по много , май не помня преди него какво правех ... ,но никога не съм лежала през деня.
А до септември сън нямах като хората, работех без почивка , адски контактен човек бях .
Децата, те са големи де ,не съм ги водила никъде от .... Господи не помня от кога ... ужас         ужаааасссс , голям грях имам към тях (и аз редовно не ги понасям , мъжа ми също ,себе си най-вече ) .

Мадам тиква, да не би прогресивната луна да ти е сменила знак?