Пролет идва вече, радва й се ЯНУАРСКОТО човече! (52)

йее какче не остана! 

Буби, Дейзи След като отбих Мишко на 11 месеца, той проходи на 12 месеца и положението със спането е плачевно. На обяд спи 3 часа, вечер става по 100 пъти, спи при нас с мъж ми. Има вечери става само по 2 пъти примерно, бутам шише с айрян и готово, но през другото време е ужас. При нас драмата са зъбите, защото първият зъб проби на година и 1 месец  Та сега бавно и славно излизат един по един с много рев и нерви.


фея много се радвам, че всичко е минало добре с камъка!  И честито ти пораснало момиченце! 

Бубе как си??
Какарала Направи ли си изследванията?

Какче, У-ВОЛ-НЕ-НИ-ЕЕЕЕ!  Разбирам те напълно, и аз бях така.

Зая, нямам много надежди аз. И при Митака всеки зъб е голяма драма, то са събуждания, то са ревове... Мисля да го пръждосвам да спи в кошарата сам, че досега спи при мен, но как ще издържа на напъна, не знам... Знам, че много ще се реве и няма да се спи... 

Елч, бързо да се отчетеш, че хич не обичам като ми изчезнеш от полезрението! 

ох, буби, много кофти това с неспането! то е ясно, че ще премине и този период, но дано е скоро!

аз си трая, защото няма с какво да се похваля. в това никакво време дара настина, от днес и мен нещо ме приболява гърлото, та пак пазим къщата, полудявам от скука вече.

Здравейте съвсем набързо от мен.

Мога да се похвала, мога и да се оплача....от всичко има

Сравнително читави сме, аз май ще трябва да си вадя сливиците обаче, ама....се дърпам още.
Също така, пиша си чинно тука едни смотани курсови работи и ... даже скоро изпити ме чакат. ЩЕ изтеглим повечето и от края на месеца започват, защото имаме 11 предмета този семестър и няма да ни стигне сесията за тях. Тъпото е , че по всеки предмет имам 2 курсови (или 1 курсова и 1 друго нещо) и чак тогава те допускат на изпит, което ще рече близо 30 разработки и изпити, за 2 месеца. Как ще се оправя...не знам.

Племенницата е тук... и ви става ясно, че хич не съм хепи... По повода даже не ми се коментира! Меко казано всеки ден ми идва да избухна поне по няколко пъти, при все, че я виждам за 2-3 часа след като се прибера. Както казах, не ми се коментира.

Фея, честита рожденичка на патерици! Жива и здрава да ти е!

Рал, пуснах ти на лични "малко" информация

Привет и от мен 

Не пиша щото няма какво.Общо взето деня не ми стига,гледам да не пускам лаптопа в къщи защото Нели се залепва веднага там и не се задоволява с едно детско.Таня забира сестра си от градина,правят си фото сесии по пътя и всеки ден се прибират с букет за мен 
Вчера Таня решила да ме изненада и да направи сладки/Забравените сладки/,стана ми много мило,тя знае,че много ги обичам,е сладките не се получиха,но не това е важното

Фея да ви е жива и здрава каката,много усмивки и весели игри и желая!

Бубе 
Буби 
Пепинка 
Елч бързо да се оправяте 

Фея, със закъснение, но от сърце-да ви е жива и здрава дъщеричката, да е щастливо, весело и усмихнато дете.

Аз от понеделник съм без комп. в работата, прецака се в ужасно неподходящ момент, и цяла седмица ми е много инфарктно в службата.

Най-щастлива съм обаче, че Маринка тази нощ се прибра жива и здрава и много доволна от Италия. Това е първото й пътуване в чужбина.

Елч, да се оправяте бързо, мен също ме лепна нещо, с ужасна хрема съм, и болки в гърлото.

Какче, и аз така чаках с нетърпение, а дано с Вики всичко е наред.

Тути, браво на Таня, важно е, че е искала да те изненада, прекрасно дете е тя.

Буби, успех с отбиването, дано е безпроблемно.

Люба, разказвай!!!Чакам с нетърпение.

Когато децата ви отказват да направят това, което искате, обещавате ли да им дадете нещо и те така да изпълнят исканото? Знам, че не е правилно, но съм го правила. Споделете как постъпвате.

Фея, да ти е здраво и щастливо детенце.

Момичета, ние вчера се прибрахме. Това беше най-невероятното изживяване в живота ми. 10дни - 10града и всичките, кой от кой по-прекрасни, огромни или китни, всяко място с чара си. А кораба, кораба беше един подвижен 5* хотел. Дискотеки, пиано бар, театър, спа, казино, всичкоооо.
Аз трудно се впечатлявам, ноооо остава в сърцето ми завинаги.
И за десерт френската ревиера, бих се връщала до безкрай там

бубе, как е племенницата?
добре де, няма да се подигравам. здрави нерви ти пожелавам!

тути, бях сигурна, че таня и нели ще се справят с взимането от детската градина!
и колко мило те е изненадала милата таня. а защо не станаха сладките?

емили, впечатлена ли е маринката? къде в италия е била?
а ти бързо да се оправяш!

ех, люба, тази френска ривиера и на мен ми е останала в сърцето. заканила съм се и аз, че пак ще се ходи до нея.

аз докладвам, че дара се оправи, ама аз се тръшнах. днес чак на лекар ходих - обострен фарингит. сега се опитвам да не се влошавам и следя за температура, че ако станело много зле се пиел антибиотик

Фея, да ви е жива и здрава каката и много да ви радва (със закъснение, но от сърце)!
Люба, добре завърнали се! Хайде разправяй още - обичам да чета за прекрасни места.
Тути, и аз бях сигурна, че ще се справят госпожиците.
Емили, сигурно е много развълнувана
Бубе, а ти защо се дразниш на племенницата? Децата са си деца - на теб сигурно ти се струва много голяма, защото я сравняваш с Влади и очакваш някакви неща, но след време сигурно ще виждаш нещата по-друг начин (казвам го от опит). Нали учиш дисциплини, свързани с психология и педагогика - не помня точно какво, но това ми е останало в съзнанието - можеш да тестваш теорията и на практика .
Аз съм на работа, но ми идва в повече - предишната събота и неделя бях на изпити (нали и аз уча педагогика), преди това курсови работи, по-миналата събота - пак на работа и така. Добре поне, че съм до 5 и в 5.05 съм си с децата - успявам да ги видя. А и да е жива и здрава свекърва ми, още е в нас и ги гледа. Направо не знам как ще се оправяме като си замине - то било супер да имаш баба вкъщи.

Елч, ти се оплака, че ти е скучно и реши да се разнообразиш с фарингит ли?  Моля, те взимай се в ръце, утре искам да докладваш, че вече си здрава! Хващай бабините илачи мощно! Чайове, изварени компреси, всичко, каквото се сетиш! 

Емили, разказвай за Маринка, как са изкарали? По въпроса с обещанията, ако е нещо по-невинно и не се запъва кой знае колко, може и да включа обещание за поощрителна награда, но ако ми се запъне яко, телецът в мен почва да мучи и аз се запъвам на свой ред и става по-лошо. Тя вече май се е понаучила и гледа да не прекалява с търпението ми, че аз кипвам без предупреждение и после ми държи дълго. 

Бубе, моите съчувствия за племенницата на гости, съветвам те да пускаш филтъра и да не си тровиш нервите, защото знаеш, че няма смисъл. 

Люба, добре дошли!  Радвам се, че сте изкарали хубаво, не съм се съмнявала, но е супер, че имаш такива прекрасни впечатления! Кажи кой град ти хареса най-много, разкажи нещо и аз обичам пътеписи да чета

Тути, браво на децата! Пораснали момичета!   

Първи ден - пристигнахме в Милано, взехме колата ( помните ли Чери, та и нея взехме ) и газ за Швейцария. Още неориентирани на тръни пристигнахме в аутлета, който бяхме набелязали. ММ умира да ходи по магазините, та беше много щастлив. Половината ден там, а другата половина в един аутлет в Италия. От колата видяхме величественото езеро Комо. Вечерта убити се настанихме в хотела. Аз цяла нощ не спах, че реших, че ще ни оберат.
Втори- върнахме колата, оставихме багажа на гарата и взехме метро до Дуомото - величествено ни посрещна на един огромен площад с гълъби, много гълъби. А вътре, огромни изписани тавани, високи. Разделена беше на сектори с най-различни красиви статуи, дори мумифицирани свещеници. Изумителна. В Галерия Витор Емануел случайно попаднахме на магазин Мерцедес( нали миналата година по това време ММ ми подари джип- сребърен), прецени, че трябва да имам и сребърен часовник, ето я и първата покупка за мен. Аз щастлива щастлива си го сложих на ръката и закрачих по мраморната улица, да мраморна шарена и изписана......красота. И хоп кафе Гучи( ММ е най-големия фен на марката) поръчах си горещ шоколад и какво да ми донесат - бонбон с логото им. Много се смях. А на мм усмивката не слизаше от лицето. Поразгледахме още малко и в 17ч взехме влака за Савона. Пристигнахме по тъмно и духаше зловещо. Много пусто и страшно. По план трябваше с рейс да ходим до порта, но спряхме такси. За 1км- 15евро ни взе, но нищо, беше страшничко. Остави ни на терминала, вървях по табелите за нашия кораб, вървя и гледам срещу мен сграда, правя още няколко крачки, вдигам поглед и шок, това е кораба 11етажен, величествен стоеше пред мен. А момичета този е от малките. Оставихме багажа в каютата и хукнахме да обикаляме, ами то няма разглеждане. В театъра, който беше на два етажа имаше представление- акробати и след него вечеря - 7степенно меню с двама сервитьори за маса. Ами всъщност се чувствах ... като Кралицата майка.

Утре ще ви разкажа за другите дни, че трябва тръгвам. Как ме връщате към преживяното......усмивката е на лицето ми.

люба, мисля, че за първи път виждам толкова дълъг твой пост )))
с нетърпение чакам и останалите

а как е чери?

люба звучиш страхотно!! 

Emilly1212 Като искам Калин да се облече сам например, а той се дере и бяга като дивеч, му казвам добре мама ще те облече, обаче искам първо да си събереш пъзелите /например/. Тоест все пак правя това, което той иска, но с цената на друга помощ от негова страна. Ноо ако положението е много тежко, дере се, въргаля се и не иска да си ходи от площатката, го подкупвам с желирани бонбони    Общо взето го караме на компромиси 

тути

мрм тук можеш да си наемеш баба 24 часа в денонощието хаха, към 4-5 евро на час вземат.

Елч гледах снимки на дара каква е кукла станала  Пу пу!

бягам

И дисонансът става все по-голям. Колкото повече уча нещата свързани с психологията, толкова повече проблеми изникват на практика.
Определено нито едно дете не е гледано абсолютно правилно. Пък и всъщност за всеки понятието "правилно" е коренно различно. Но...девиациите тук са особено видими. Най-лошото е, че се задълбочават с времето и никой никакви мерки не взима.
Детето става все по-агресивно, а особено когато тази агресия е насочена към Влади, няма как да не реагирам. А да не говоря, че се крещи по майка й, по баба й, по Влади.... На вуйчо си и на мен не си позволява, защото знае, че ние ще реагираме остро. Ох...няма какво да изброявам. Проблеми да искаш! Заела съм позицията на пълен непукист и нито се меся вече, нито - нищо, разбира се, когато не се отнася до отношението й с Владимира. Тъжно е да гледаш как детето расте само - без баща, заради развода и заради отношението на баща й и кажи-речи без майка, защото тя винаги има по-важни задачи....но това не променя фактите.
Честно казано като подхвана темата мога много, много да пиша. Ама не ми е и работа. Споделям си тук, защото ми тежи и защото всъщност наистина ми е жал за детето! То вина няма! Така е научено и такава е ситуацията, а то се справя както може и както му се позволява. (Даже и курсова работа по въпроса писах  - що девиации, що чудо)

Влади е с конюнктивит ОТНОВО! Този път доста по-сериозен , постоянно текат секрети, постоянно плаче, че я боли...крива работа! Сега й изписаха АБ капки за очи и слава Богу де, че предният път бяха кортикостероиди. Надявам се скоро да отшуми и да не го прихване пак от градината като тръгне.

Елч, оправяй се и да не чувам за влошаване на здравето повече 

Елч, много е силно впечатлението още в мен и за това.
Ден 3 - Ла Специя. Тук избираш между Пиза, Флоренция и Чинкуе Терре. Ние избрахме последното, защото есента ще сме в другите две. Закусихме и излезнахме от кораба. На изхода на порта имаше турист информация, дават ти безплатно карти и те упътват за гарата.
Чинкуе Терре(чт) е резерват, 5 селца свързани с влак и пешеходни маршрути. Колите са забранени представяте ли си?! Китно и много шарено. Къщите са всевъзможни цветове и морето е в краката ти. Когато се качиш по склона гледката е убийствена, малките загадъчни улички и прането над главата ти....Тази местност е много стръмна, но все пак така бяха терасирали почвата, за да отглеждат  лозя. Взех си една чаша местно вино и една ябълка, седнах на площада на най-малкото селце пред една църква, а морето зелено стои на метър от мен, а мм с калмари в ръка. Стояхме безмълвни минута две, а после започнахме да се смеем.
Прибрахме се рано на кораба, имаше храна на всички барове, а вечерта имаше гала вечер, много тържествена. Капитанът те посреща в униформа, разменяте няколко думи, снимка и в театъра имаше грандиозен спектакъл.
Много уморени едва не заспахме с дрехите.
Ден 4- просто Рим, вечния град ни посрещна слънчев и претъпкан от туристи. В Колизеума не влезнахме , опашката повече от час, обиколихме всичко отвън, препускахме влизахме излизахме. Поспирахме пред многобройните фонтани с изваяни статуи и бистри води. Дойде ми много блъсканицата, но красотата е безспорна. Много история има в този град.
Ден 5 в морето, насладихме се на кораба, на безбройните програми , палуби и кафенета.
Ден 6 голямото разочарование, Барселона адски дъждовна мрачна и пуста. Иначе толкова уживената Рамбла нямаше живо пиле. С метрото до Саграда ( красива, но Дуомото бе оставило силен отпечатък и не ме впечатли) и след това до Камп Ноу. Успехитена Стоичков ме просълзиха, беше навсякъде. На едни пана се пускаха най-добрите голове. По стените беше, топки, екипи. Чувствах се горда.
Ден 7 Марсилия, всички казваха голям мръсен град, но очакванията в пъти се надминаха. Шатъла ни остави на старото пристанище пълно с хиляди лодки и едно огромно виенско колело. Крепости от двете страни, а върха една величествена базилика, мнооого от високо ни се усмихна. Срещнахме една луда китайка, която говореше бързо, но добре англйски, аз й казах за двореца как да отиде, а ти ми направи огромната услуга да ми каже кой рейс ходи по стръмните улички до базиликата. Щяхме да се озорим. Отгоре ни чакаше невероятна гледка, цеееелия град, яхтите и морето. Красота

Лека нощ от мен. Черешката утре.