Ами там е работата, че всъщност техният дом технически е мой дом...Не щат да си купят или вземат под наем свой...та такива ми ти работи. Май заслужавам малко повече от повече уважение. Иначе ако искат да са еманципирани, вратата е отворена - домове за купуване и наемане много...Има един много важен урок, който всеки човек трябва да усвои - няма безплатен обяд на този свят.
Цената винаги се плаща под една или друга форма. И ако нещеш да я платиш, ще те изритат от заведението.Аз съм ЗА всяко сем. да бъде в собствен дом. Но има и един друг момент. Приемаме, че те си купят обяда сами. Технически (
) това им дава право да обядват и да "обядват" без теб, защото нали ти не си им купила обяда. Примерно ти искаш да дойдеш в купения или наетия от нас "обяд", но аз ти казвам: "До входната врата, в това заведение не се допускаш. Има телефони." Собствеността напълно ли определя отношенията? Не е ли по-добре да има двупосочно уважение и зачитане на личния избор?Да. Ако технически домът е твой, щом не ме поканиш, няма да ти дойда. Това е то. Защо? Ами защото освен на синът ми, този дом ще е и твой. А това коренно променя нещата. Т.е. аз ще се превърна в гостенин в дома на синът ми, защото там ще живееш ти. Обаче ако синът ми ми даде ключ, тогава няма с мен да се разправяш за което, а с него.

При такава ситуация, най-вероятно синът ти ще бъде основният пострадал. В подобна ситуация съм. Преди време свекърът ми се опита да се бърка в семейството ми; резултатът е, че прекратихме отношения вече 10-ина години. Той няма място в нашия дом; на мен ми е много по-добре така; 99,9999% съм сигурна, че и на него; мъжът ми е единственият пострадал от това.
. Смяташ, че е неуважение, че не са зачели мнението ти!? По тази логика и снаха ти и сина ти може да кажат, че не ги уважаваш, защото грубо се намесваш в техния живот, планове и се опитваш да им държиш сметка за парите им. Ти си неуважителната в случая.

Викаш, може да кръстят внучето на мен?!
